Мари Лу
Батман (26) (Нощният хищник)

Глава 25

Мадлен го изведе от гримьорната и го поведе към концертната зала. Докато вървяха натам, Брус анализираше обстановката около себе си. Пред вратите към балконите имаше поне десетина Нощни хищници, оборудвани с пълна военна екипировка, които стояха с гръб към концертната зала зад себе си. Колко души я бяха превзели? Докъде бяха стигнали полицаите? Брус се огледа в търсене на маршрут, който водеше навън оттук погледът му се спря на изхода към външното стълбище. Той не се беше изкачил докрай по него — ако го беше направил, щеше да стигне до равния покрив на концертната зала.

Брус извърна очи от вратата, когато я подминаха, но мислите му продължиха да се връщат към нея, така че в главата му се появиха няколко идеи.

Мадлен ги поведе нагоре по едно извито стълбище, откъдето влязоха през друга врата. Осветлението на това място беше много по-приглушено — в топлите оттенъци, които Брус бе свикнал да свързва с моментите непосредствено преди самия концерт, когато музикантите от оркестъра все още настройваха инструментите си. По седалките на балкона бяха насядали множество хора, с гръб към Брус и Мадлен, все едно наистина бяха публика — с единствената разлика, че седяха напрегнато и мълчаливо и час по час се обръщаха, за да погледнат въоръжените Нощни хищници, които охраняваха всяка пътека.

Очите на Брус се плъзнаха по заложниците в търсене на Даян и Душъс. Някои от хората плачеха. Други изглеждаха мъртвешки пребледнели, все едно всеки момент щяха да припаднат. Трети бяха с вързани ръце — може би се бяха съпротивлявали. Той разпозна заместник-кмета, а после и няколко от членовете на градския съвет, които бяха присъствали на последния му благотворителен банкет.

Както и Ричард. Брус го видя до една пътека, която охраняваше. Сигурно се чувстваше нереално, докато стоеше там и гледаше черните завеси, окачени по стените в знак на траур за баща му — и в същото време знаеше, че носи лична отговорност за случилото се. Всеки път, когато някой се размърдаше близо до него, той подскачаше като стреснат заек.

Мадлен сковано беше извърнала поглед от заложниците, все едно й беше по-лесно да продължава, ако не ги виждаше. Брус продължаваше да оглежда лицата им, а на гърлото му бе заседнала буца.

Ето го. Лушъс седеше на първия ред и лицето му изглеждаше като изсечено от камък, докато се взираше пред себе си към сцената на концертната зала.

Както и Даян.

Тя седеше в края на последния ред, точно до един от Нощните хищници, който стоеше на пост. Брус едва се сдържа да не хукне направо към нея. Зад Даян се виждаше пътеката, която водеше към изхода. Даян изглеждаше изплашена, но бдителна. И най-важното — невредима. Ако се наложеше да се измъкнат бързо, тя щеше да успее да го направи.

Вниманието му се върна към Мадлен. Тя изглеждаше по-несигурна от обикновено, потънала в мислите си.

Мадлен най-сетне ги заведе до няколко лаптопа, свързани в мрежа помежду си и подредени на пода в горния край на пътеката между седалките. Тя направи знак на Брус да седне пред тях, после се присъедини към него. Нощните хищници, които ги бяха ескортирали, продължиха напред и застанаха на пост пред тях.

Екраните на лаптопите бяха черни, а по тях се точеха дълги поредици от числа и букви Брус разпозна няколко реда от програмата — споменаваха се дроновете Ада. Значи това беше импровизираният команден център. Брус погледна останалите компютри на екрана на най-далечния беше отворен прозорец, в който се виждаше една от банковите му сметки. На съседния екран се виждаше друга. И двете бяха от сметките, които отскоро бяха оборудвани с новата система за сигурност на Лушъс.

„Това е моят шанс.“

— Да побързаме, Брус — каза сковано Мадлен и протегна ръце към клавиатурата. — Дай ми достъп до останалите си сметки, за да приключваме с това.

— И какво ще стане после? — възрази Брус — Брат ти ще ме застреля в главата? За да послужа за пример?

Мадлен не отговори, а по деликатното й лице се изписа смес от болка и решителност.

— Нека просто да го направим, Брус — прошепна тя.

„Ако банковите ти сметки бъдат отворени с грешен код“, беше му казал Лушъс, „до системата за сигурност веднага ще бъде изпратен предупредителен сигнал, а компютърът на нашественика незабавно ще бъде обезвреден от разстояние.“

Лаптопите бяха същите, с които Мадлен контролираше дроновете Ада — и ако се съди по начина, по който говореше Камерън за дроновете, те бяха единственото, което позволяваше на Нощните хищници да контролират ситуацията. Ако успееше да обезвреди лаптопите, може би по този начин щеше да лиши Мадлен от контрол върху дроновете.

— Освободи заложниците — каза й Брус, като не откъсваше очи от нейните. — Тези хора не са корумпирани градски служители. Това са обикновени, почтени хора. Някои от тях са мои приятели. Ако ги пуснеш, ще отворя сметките си.

Мадлен го изгледа втренчено. Накрая кимна.

— Давам ти думата си. Ако ми предадеш контрола върху сметките, ще освободя някои от заложниците.

Беше по-добре от нищо, но на Брус все пак щеше да му се наложи бързо да измисли нещо друго, за да освободи останалите. Междувременно той отговори:

— Искам да бъда сигурен, че Лушъс Фокс и Даян Гарсия ще бъдат сред тях.

Той се поколеба и добави:

— Както и Ричард Прайс, синът на кмета.

— Съгласна съм.

Брус дълбоко си пое дъх, за да се успокои, и отново погледна екраните, които показваха неговите сметки. Това бяха парите, които му бяха завещали неговите родители — онова, за което се бяха трудили през целия си живот и старателно го бяха съхранили за сина си.

Брус щеше да се увери, че Нощните хищници ще съжаляват за деня, в който бяха решили да посегнат на тях.

Той се приведе над клавиатурата на Мадлен и натрака кода за достъп до всяка от сметките.

Отстрани изглеждаше, че ги е отворил.

Мадлен не реагира със задоволство. Вместо това му се стори разочарована.

— Съжалявам — прошепна тя.

— И аз.

Брус знаеше, че докато се гледат помежду си, системата за сигурност вече се е задействала — и се надяваше хакнатите дронове скоро да възстановят оригиналните си настройки. Имаше съвсем малко време, за да изведе заложниците оттук.

— Сега ти трябва да спазиш своята част от сделката — каза горчиво той.

Мадлен извърна поглед от него и се изправи от мястото си.

— Камерън! — подвикна тя. — Освобождаваме някои от заложниците.

Камерън я погледна невярващо.

— Защо да го правя, по дяволите?

— Защото аз искам. Двамата с Брус Уейн сключихме сделка. Той ни даде достъп до останалите си сметки. Вече влязохме в тях.

Тя хвърли един поглед на лаптопите и продължи:

— Затова ще освободим някои от заложниците. Така и полицията ще се забави още малко, преди да щурмува, когато видят от сградата да излизат цивилни.

Камерън погледна Брус с неприязън. Брус за момент си помисли, че може би няма да се съгласи с искането на сестра си, но после той шумно въздъхна и махна с пистолета си към няколко от Нощните хищници, включително и към Ричард. Мадлен извика на Даян, Лушъс и още десетина заложници да станат от местата си. Лушъс го направи с мрачно изражение, а Даян се раздвижи недоверчиво, като хвърли един поглед на Брус. После двама от пазачите ги блъснаха напред, така че се олюляха, и ги поведоха навън през изхода. Ричард се опита да повтори същото, което бяха направили другите Нощни хищници, но изражението му беше стреснато и несигурно.

Брус ги проследи с поглед, докато излизаха. „По-бързо“, помисли си той, като погледна обратно към екраните на Мадлен.

Камерън пое обратно към тях, без да бърза. Продължаваше да държи пистолета си в ръка, готов за стрелба, и спря за момент, за да огледа Брус от глава до пети Мадлен му хвърли един поглед и Брус също се изправи.

— Този тук вече решава вместо теб, така ли? — отбеляза Камерън.

— Е, така или иначе вече приключихме с него — отговори Мадлен, като изтупа ръцете си една в друга и се протегна.

— Явно е така — отговори Камерън, без да откъсва очи от Брус.

Брус го гледаше мълчаливо, макар че всички мускули в тялото му бяха напрегнати. Някакво шесто чувство се опитваше да го предупреди.

Изведнъж и Мадлен се скова. Тя погледна брат си с широко отворени очи. Камерън вдигна ръка и насочи пистолета си към Брус.

— Наистина приключихме — каза той.

Брус се хвърли на пода в същия миг, в който Мадлен Замахна с ръка срещу брат си и го удари така, че той не можа да се прицели както трябва. Брус усети горещия полъх от изстрела, когато куршумът мина съвсем близо до главата му, за да се забие в стената зад него.

— По дяволите, Кам! — извика Мадлен.

Тя отново удари брат си, този път право по брадичката, и Камерън се олюля, зашеметен за момент.

Брус грабна шлема си, който Мадлен беше донесла с тях. Рязко го сложи на главата си, скочи на крака и се втурна. От заложниците се разнесоха писъци, когато той се блъсна в най-близкия Нощен хищник. Преди останалите да успеят да реагират, той силно удари пазача по главата, като го извади от строя, и се отблъсна от тялото му, за да отскочи към следващия пазач. Ботушът му се стовари във врата на мъжа. Брус изтръгна пистолетите от ръцете на двамата повалени пазачи и с едно движение извади патроните от тях, преди да ги захвърли през ръба на балкона. Така оставаха само трима пазачи — и те едновременно насочиха пистолетите си към него.

— Убийте заложник — провикна се към тях Камерън.

— Не стреляйте — изкрещя едновременно с него Мадлен.

Нощните хищници се поколебаха в объркването си — и това даде на Брус точно толкова време, колкото му трябваше, за да избие с ритник оръжието от ръцете на единия пазач и да се хвърли с цялата си тежест срещу другия. Двамата паднаха едновременно, изгубили равновесие. Зад него отекна още един изстрел и куршумът хвърли искри, когато рикошира в една от седалките. Брус погледна през рамо и видя, че по него стреляше Камерън. Брус стисна зъби и се втурна покрай седалките.

Мадлен изстреля яростен ритник към главата на брат си и го улучи във врата — и когато той се препъна и падна, тя изрита пистолета от ръката му, така че оръжието отлетя надалеч по килима.

Камерън оголи зъби срещу нея, но в този момент от коридорите на долния етаж се разнесе шум, който накара всички да замръзнат. Звучеше така, сякаш в концертната зала едновременно са нахлули хиляди тежки ботуши, а въздухът изведнъж се изпълни с викове.

— Полиция! На пода, веднага! Ръцете зад гърба!

Полицията. Служителите на реда бяха преминали през барикадата от дронове и бяха влезли в сградата. Брус обърна глава към Камерън и Мадлен — и двамата изглеждаха зашеметени за миг. После Мадлен сведе очи към лаптопите. „Тя разбра всичко.“ Всички дронове бяха изключени. Лаптопите й бяха обезвредени от системата за сигурност на Лушъс.

Камерън извика на останалите си хора да се изтеглят Тримата Нощни хищници, които бяха останали там, най-сетне изгубиха самообладание. Единият сграбчи най-близкия заложник, при което другите се разкрещяха и се втурнаха да се скрият Брус се приведе, когато вторият пазач стреля напосоки, и куршумът закачи перилата на балкона. После се стрелна след тях. Те изскочиха навън през вратата и се озоваха обратно в коридора, където някои от полицаите вече се бяха изкачили по стълбището. Камерън огледа коридора от единия до другия край. И от двете страни нахлуваха служители на реда от полицейското управление на Готъм Сити, като затваряха всички пътища за бягство. Мадлен погледна обратно към Брус, а в очите й се четяха шок и разочарование.

— Ти си отключил дроновете — каза тя.

— Сега сме квит — отвърна Брус.

За негова изненада, при тези думи по устните й пробяга лека усмивка.

Тя се втурна заедно с Камерън към най-близката врата, която водеше към стълбището. Брус спринтира след тях, но спря за част от секундата. До вратата стоеше Ричард, парализиран от паника при вида на хаоса, който се беше разразил около него. Държеше оръжието си пред тялото, с треперещи ръце. Очите му се разшириха, приковани в шлема на Брус, и той се сви в очакване да бъде атакуван.

Но Брус просто остана неподвижен за миг, като гледаше как старият му приятел трепери от страх.

— Махай се оттук — изръмжа му тихо той.

Ричард нямаше нужда от втора покана. Всичко около него се разпадаше, така че той захвърли оръжието си на пода и се затича в същата посока, в която бягаха заложниците.

Брус нямаше време да го проследи с поглед. Той се втурна през вратата, която водеше към стълбището, преди полицията да успее да ги достигне. Камерън беше на половината път до следващата стълбищна площадка и се движеше с бързина и лекота, непостижими за никой друг. Брус едва беше достигнал до следващото стъпало, когато Камерън вече бе преодолял още пет стъпала и тичаше нагоре към следващата стълбищна площадка. Брус се принуди да се затича още по-бързо. Цялата му концентрация и всички умения, които беше усъвършенствал безкрайно в залата за тренировки и симулации, водеха до този момент — и трябваше да попречат на Камерън да избяга, след като планът му вече се беше провалил. „Не.“ Брус полетя по стъпалата след тях.

Камерън спря на една стълбищна площадка по-нагоре и Брус едва успя да се прикрие, преди Камерън да стреля надолу срещу него. После отново се втурнаха нагоре по стълбите. Камерън се препъна на едно стъпало и се забави за няколко скъпоценни секунди. Мадлен се стрелна обратно, за да му помогне. Брус се възползва от този момент, за да подскочи върху металните перила на стълбището, после без усилие се отблъсна нагоре от тях и се улови за следващите перила, на по-горното ниво на стълбището. Използва инерцията си, за да се оттласне от тях и да се преметне от другата страна.

Камерън рязко се извъртя срещу него, но Брус очакваше реакцията му. Той се втурна напред и го сграбчи за ръката, като усети под пръстите си студения метал на ставите му. Блъсна ръката на Камерън в стената, пистолетът падна от нея и Брус го изрита встрани. На няколко етажа под тях се разнесоха шумовете от полицаите, които ги доближаваха. Но нямаше да ги настигнат навреме, помисли си Брус. Камерън измъкна една от димните гранати на „УейнТех“.

На Брус не му остана време за нищо друго, освен да извика предупредително към полицаите по-надолу.

— Граната!

Камерън хвърли бомбата по стълбището и тя експлодира в облак от дим, който обгърна полицаите.

Камерън отново замахна срещу Брус. И този път Брус не успя да избегне удара. Беше толкова силен, че той отлетя настрани и гърбът му се блъсна в перилата на стълбището. Камерън протегна и двете си ръце, за да го сграбчи за гърлото. Брус се отдръпна толкова, колкото му беше възможно, без да падне назад през перилата — сетне размаха юмруци срещу Камерън, отново успя да го удари и го блъсна с рамото си, така че и двамата се забиха в стената.

Разнесе се прещракване и в главата на Брус се притисна нещо студено и метално.

— Пусни го — нареди Мадлен.

„Тя няма да ме застреля“, помисли си Брус. Но заплахата й беше толкова внезапна, че той замръзна за миг. А един миг беше достатъчен за Камерън. Той изблъска Брус от себе си, после се втурна нагоре по последните останали стъпала и изхвърча през вратата, която водеше към покрива.

Мадлен за миг изгледа Брус Димът от гранатата вече ги беше достигнал и ги обгръщаше в пелената си.

— Трябваше да се досетя — каза накрая тя.

Брус разбра, че тя говори за кода, с който беше изключил дроновете.

— Предай се — отговори Брус.

Гласът му звучеше по-басово през шлема.

— Моля те.

Тя не помръдна от мястото си още миг, после се извърна.

— Първо ще трябва да ме хванат — подвикна му през рамо тя.

Брус се опита да я хване за глезена, но тя беше твърде бърза за това, измъкна се от хватката му и потъна в дима. Той изруга и се втурна след нея.

Студеният нощен въздух блъсна Брус в лицето, когато изскочи на покрива. Отворената врата зад него бълваше дим. За миг всичко наоколо му се стори пусто, почти безлюдно — докато не забеляза отблясъците на мигащите светлини долу на улицата и не чу виковете на полицаите. Някъде отдалеч се носеше шум от хеликоптер, който се приближаваше. Брус бързо се завъртя, за да се огледа във всички посоки. Къде бяха изчезнали?

— Мъртъв си.

Гласът на Камерън се разнесе точно зад него. Миг по-късно Брус усети ръката, която здраво го стисна в свивката на лакътя си, точно под шлема му, а в гърлото му се притисна както човешка кожа, така и метал. Той задавено се опита да си поеме дъх. Едната му ръка се стрелна назад, когато се помъчи да удари Камерън с лакът, но Камерън просто го стисна още по-силно, за да го задуши повече.

Чу се щракване. Очите на Брус с мъка се фокусираха върху пистолета, насочен право в него. Държеше го Мадлен, с мрачно и решително изражение.

— Какво чакаш? — изръмжа Камерън зад Брус. — Застреляй го. Нямаме време за губене.

Тъмните очи на Мадлен се приковаха в тези на Брус. Той видя как пръстите й се обвиват по-здраво около оръжието.

— Мадлен — успя да каже Брус, останал без въздух.

Тя леко отмести оръжието така, че вече сочеше към Камерън.

— Той не е наш враг, Камерън — каза спокойно тя.

Хеликоптерът вече се чуваше по-близо.

— Пусни го.

— Какво? — каза невярващо Камерън. — Той провали цялата операция! Току-що…

— Провали твоята операция — прекъсна го Мадлен. — Моята цел винаги е била справедливостта. Брус Уейн не е корумпиран. Той не е човекът, който уби майка ни, нито онзи, който те лиши от лечение, когато умираше. И да го убием, не е справедливо. Пусни го, Кам.

— Предателка — изръмжа Камерън, но Брус усети по хватката му, че се колебае. — Какво е станало с теб, сестричке?

Когато Мадлен чу това, очите й се присвиха от гняв.

— Нямаме време — каза тя.

Сякаш за да подчертае думите й, в този момент над съседните сгради пробяга лъчът от прожектора на хеликоптера и се понесе към тях.

Камерън разхлаби хватката си и блъсна Брус към Мадлен, така че тя изгуби равновесие. Обзет от сляпа ярост, Камерън се хвърли към нея и изтръгна пистолета от ръката й. После го завъртя срещу Брус и стреля.

Но не го улучи.

Брус почувства как Мадлен потрепери веднъж, силно и рязко, притисната в него. „Улучена е.“

От гърлото му се изтръгна дрезгав вик. Всичко пред очите му се обагри в алено, когато яростта и адреналинът се понесоха като ураган от главата му към крайниците. Той се хвърли срещу Камерън.

Камерън силно го удари в ребрата. Брус се строполи на едно коляно, като се мъчеше да си поеме дъх, а част от секундата по-късно от мрака срещу него полетя още един юмрук. Дори със защитата на шлема, металните стави на Камерън му помогнаха да нанесе толкова силен удар, че главата на Брус се отметна назад. Всичко пред очите му се размаза. Ръцете на противника му грубо го сграбчиха за яката и го повлякоха през покрива, въпреки че се съпротивляваше и риташе. Инстинктите му се пробудиха. „Той се кани да ме хвърли от покрива!“

С едно движение Брус се протегна нагоре и сграбчи двете китки на Камерън. Извъртя се, после с всичка сила го дръпна напред. Камерън се олюля и загуби равновесие. Зад тях бяха бетонните стени от двете страни на вратата, която водеше към стълбището. „Удари го веднага. Не се сдържай.“ Брус нададе мъчителен вик и замахна към главата на Камерън.

Ударът попадна право в целта. Камерън се блъсна в бетонната стена. Крайниците му се отпуснаха и той се свлече. Докато стоеше задъхан над него, силуетът на Брус беше очертан от светлината на приближаващия хеликоптер. „Полицията пристига. Трябва да се махам оттук.“

Той рязко се обърна и видя Мадлен, която с несигурни крачки се доближаваше към брат си. Беше притиснала ръце към стомаха си, а лицето й бе побеляло като сняг от болката. Хеликоптерът ги приближи и въздушната струя ги блъсна като ураганен порив. За пръв път Брус зърна в очите й истински страх. „Не.“ Той се втурна към нея.

Зад тях от хеликоптера се разнесе глас, усилен от високоговорител:

— Горе ръцете! Ще стреляме! Повтарям — ще стреляме!

Брус присви очи срещу машината и различи метален проблясък — на цевта на карабина — от отворените врати на военния хеликоптер. Шумът от витлата, които насичаха въздуха, беше оглушителен. Войникът с карабината се прицели. Очите на Брус се разшириха.

Куршумът вдигна искри от покрива до тях Брус сграбчи Мадлен за ръката и се затича заедно с нея към укритието на бетонната стена. Мадлен се отдръпна за миг, като се опитваше да продължи към брат си, за да го защити, но движенията й бяха слаби и несигурни. Брус се канеше да извика нещо, така че тя да го чуе, но в този миг видя как очите й се разшириха от шока.

Камерън беше вдигнал ръце над главата си в знак, че се предава. И освен това сочеше с пръст към Мадлен. Искаше да покаже на полицията да стрелят първо в нея. В собствената му сестра. За да се спаси.

Мадлен успя само да вдигне очи към хеликоптера. Карабината се насочи срещу нея.

„Не, само не и тя.“

Всичко се случи така, все едно беше на забавена поредица от моментни снимки. Брус нададе дрезгав крясък и протегна ръка към нея, като издърпа и двамата на безопасно място зад бетонната стена.

— Хвърли оръжието! — провикна се гласът от хеликоптера срещу Камерън.

После се разнесоха изстрели.

Брус внимателно положи Мадлен на земята. Погледна през рамо и видя тялото на Камерън, което се беше свлякло до ръба на покрива. Под него се разливаше локва кръв. Полицаите не се бяха разсеяли задълго.

Брус отново се обърна към Мадлен. По куртката й разцъфваше кърваво петно и тя се бореше за въздух, докато я държеше в прегръдките си. „Не.“ Той си свали шлема, така че да вижда лицето й без стъклената преграда, която сякаш винаги се изправяше между тях.

— Ще те закарат в болницата, Мадлен. Чуваш ли ме? Ще се оправиш.

Сълзите оставяха следи по лицето й. Тя трепереше неконтролируемо, но очите й — дълбоки, тъмни и безкрайни — не се откъсваха от Брус.

— Толкова си благороден, по дяволите — успя да каже тя.

По устните й, обагрени в алено, като привидение се появи усмивка.

Брус я притегли към себе си и я прегърна по-силно.

— Пази си дъха — отговори той.

Мадлен потрепери и той едва сега осъзна, че вижда размазано от сълзите, които пълнеха очите му, без да потичат навън от тях.

— Но продължавай да дишаш. Разбра ли? Не спирай да дишаш.

— Много е жалко — каза тя.

Гласът й беше толкова тих, че Брус трябваше да се наведе, за да я чува.

— Жалко, че се срещнахме така — продължи тя.

Тя се сбогуваше с него. Брус понечи да отговори, но тя поклати глава.

— Защитаваш грешната кауза — каза му тя.

Приведен над нея, Брус си пожела да има нещо, с което да я убеди — някаква вълшебна дума, с която да й покаже колко е изкривена нейната представа за света, така че може би да разбере, че онова, на което се беше научила през целия си живот, не беше истината, и на света наистина имаше справедливост. Искаше му се да каже някаква вълшебна дума, с която да спаси живота й. Но вместо това мълчаливо отвърна на погледа й, докато светлината бавно изтляваше в нейните очи.

— Съжалявам — каза накрая той.

Тя се опита да фокусира погледа си върху него.

— И аз.

Той нежно я погали по лицето, после се наведе и докосна устните й със своите. Може би си мислеше, че тя някак си ще отвърне на целувката му, все едно с този жест можеше да задържи дъха в тялото й, за да я спаси. Но когато се отдръпна, за да я погледне отново, очите й бяха затворени.

Хеликоптерът все още тътнеше над главите им, а светлината на прожектора ги доближаваше. Брус чуваше полицаите, които се опитваха да разбият с ритници заключената врата на покрива, готови да нахлуят навън.

Той не вдигна глава, притиснал лице в Мадлен, като си позволи една последна секунда заедно с нея. После се принуди да се изправи и да отстъпи от тялото й. Сложи шлема обратно на главата си и се затича към ръба на покрива, обгърнат в сенките на бетонната стена. Закачи носещата кука на кабела за ръба на покрива, прехвърли се от другата страна и скочи надолу, преди светлината на прожектора да го достигне. Кабелът полетя между ръцете му с такава скорост, че се размаза пред очите му. Когато достигна до земята, вече чуваше как полицаите най-сетне са разбили вратата на стълбището на покрива. Представи си как нахлуват навън. Вниманието им веднага щеше да бъде приковано от двете неподвижни тела. Брус чу как извикаха Мадлен по име. Сетне си наложи да откачи кабела и да потъне в нощта.

Нямаше абсолютно никаква причина да плаче за нея, помисли си Брус, докато тичаше. Мадлен беше престъпник, крадец, беглец от закона и го беше лъгала през цялото време. Той не спираше да си го повтаря, отново и отново.

Но въпреки това от очите му течаха сълзи.