Мари Лу
Батман (10) (Нощният хищник)

Глава 9

Детектив Дрейкон и доктор Джеймс обърнаха внимание на необичайното мълчание на Брус, когато пристигна в „Аркам“ на следващия ден, и не пропуснаха да забележат натъртените му кокалчета. Но за негово облекчение, и двете решиха да не повдигат въпроса за това.

Слуховете за физическото стълкновение предишния ден се бяха разпространили бързо. Ако ставаше дума за някой обикновен човек, новината също толкова бързо щеше да бъде забравена, но Брус не се съмняваше, че в редакцията на някой таблоид вече подреждаха на първа страница размазаната снимка, получена от някой от неговите съученици, който се беше озовал наблизо, и се готвеха да й сложат каквото заглавие си поискат, за да интерпретират случката според собствените си интереси. Днес Брус особено много внимаваше да не отваря никакви вестници.

Докато приближаваше детектива и главния надзирател в столовата, той неволно чу няколко думи от това, което казваше Дрейкон на Джеймс:

— … има някакъв проблем с това момиче — не, все още не е казала нито дума — тя знае — знам, че знае — вече е работила пряко за ръководителя на Нощните хищници, може би дори лично — следващата им цел са всички компании, банки и фабрики на „Белингъм и сие“ — вече са вдигнали мерника на останалите — казвам ти, накарала съм много хора да проговорят, но тя…

„Говорят за Мадлен.“ Може би Дрейкон беше слизала в подземието и тази сутрин, за да я разпита отново — но очевидно не беше постигнала успех.

Погледът на Дрейкон подскочи към него, когато се приближи до масата им; Джеймс се извърна на стола, за да го погледне, лешниковите й очи заискриха и разговорът между тях приключи.

— Детектив — поздрави Брус, като седна при тях — Доктор Джеймс.

— Добър ден, Брус — отвърна Дрейкон и отново се зае да отпива малки глътки от кафето си.

Брус не можеше да спре да мисли за срещата си с Мадлен. Знаеше, че е само въпрос на време двете да видят записа от охранителните камери и да го попитат какво е станало. Той се прокашля.

— Аз… — започна Брус, като се опитваше да измисли как да им разкаже за това по най-подходящия начин. — Аз неволно чух какво казахте, детектив. Отново става дума за онова момиче, нали?

Дрейкон се намръщи, все едно Брус я беше обвинил, че не си върши работата както трябва. Но после въздъхна и отново вдигна чашата с кафе към устните си.

— Момичето все още не е проговорило — изръмжа тя. — На днешния ден се навършват точно четири месеца, откакто е зад решетките, и все още не е казала и една дума на никого.

— Напротив — каза Брус.

Дрейкон го погледна с вдигната вежда над чашата си, докато Джеймс си чистеше зъбите.

— В мечтите ти, Брус? — обади се главният надзирател. — Струва ми се, че тя не е в твоята категория, момченце.

Брус хвърли един унищожителен поглед към Джеймс, но продължи да говори на Дрейкон, докато тя си пиеше кафето.

— Тя знаеше името ми. И ми каза своето: Мадлен.

Дрейкон се задави с кафето си. От чашата й се плисна кафява течност, когато я тресна върху масата и се закашля. Брус я зачака да се оправи. Когато най-сетне си пое дъх, като хриптеше и се давеше, тя попи устните си със салфетката и му хвърли един отровен поглед.

— Ровил си във файловете, нали? — попита троснато тя, все още пресипнала. — Къде ги намери?

— Не съм — отговори Брус.

— Не ме лъжи.

— Не мислите ли, че щях да измисля по-интересна лъжа? Щях да би кажа нещо повече от едно име.

— Откъде знаеш, че се казва Мадлен? От някой друг затворник?

Дрейкон се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.

— Защото съм сигурна, че аз не съм ти го казвала.

— Тя ми каза. Каза ми го миналата седмица, докато работех в подземието.

Джеймс го гледаше подозрително.

— Не ти вярвам — заяви тя.

— Проверете записа от охранителните камери — отговори Брус.

— Проблеми ли ще ми създаваш?

— Успокойте се. И двамата — намеси се Дрейкон, като вдигна ръце към него. — Брус, разкажи ми за целия разговор помежду ви. Тя не може просто да ти е казала името си… без никаква причина.

— Много пъти бях виждал вас и вашите служители в нейната килия, докато я разпитвахте — започна той. — Но миналата седмица тя беше сама и забеляза, че гледам към нейната килия. Тогава ми каза: „Ти си Брус Уейн“.

Той замълча за момент, като си мислеше, че Дрейкон ще го прекъсне, но детективът запази мълчание и по този начин му даде знак да продължи.

— И аз потвърдих, че е така. Тя ми каза, че не приличам на останалите хора на това място, а след това промълви и името си.

В очите на Дрейкон се появи странен блясък, все едно бе осъзнала нещо, което Брус все още не разбираше. Нещо в неговите думи й беше напомнило за нещо друго.

— Може би те е харесала, защото си на нейната възраст — предположи най-сетне Джеймс.

— Може би те е харесала, защото знае, че току-що си станал милиардер — добави Дрейкон.

Тя продължи да се взира в Брус още малко, после стана от мястото са. Каквито и планове да беше имала за този ден, очевидно ги бе забравила, защото вече бе посветила на Брус цялото си внимание.

— Добре тогава — каза тя. — Значи искаш да научиш повече за това момиче, така ли?

— Толкова, колкото ми е разрешено да знам.

Дрейкон махна към изхода на столовата.

— Ела с мен в управлението.

Когато пристигнаха, навън вече се изливаше дъжд, който покриваше всичко със сива пелена. Брус погледна навън през запотените прозорци на кабинета на Дрейкон в централното полицейско управление на Готъм Сити и едва различи светлините на фасадата на независимия градски театър, които проблясваха от другата страна на дъждовната пелена. Извърна поглед от тях едва когато Дрейкон се върна в кабинета, като носеше димящи чаши с кафе в двете си ръце и една дебела папка за документи под мишницата си.

Тя остави едната чаша пред Брус, после с трясък пусна папката на масата между тях.

— Казва се Мадлен Уолъс — започна Дрейкон. — На осемнайсет години.

„Осемнайсет години.“ Това момиче можеше да бъде на празненството по случай завършването в неговото училище, обсипано с гирлянди и медали.

— Това ли е всичко? — попита Брус.

Дрейкон му кимна да отвори папката.

— Току-що взех досието й от нашите архива. В него е събрано всичко, което знаем за миналото й. Тя е най-младата затворничка в историята на „Аркам“, но това изобщо не означава, че е по-малко опасна. Престъпленията са в кръвта й — наследила го е от майка си, за да бъдем поточни. Мадлен е обвинена в извършването на три убийства, всичките по един и същ начин, и беше в списъка с най-издирваните лица в продължение на няколко месеца, докато през февруари най-сетне не я заловихме във фамилното имение на Грант.

Тя прикова строгия си поглед върху Брус.

— В папката има някои доста брутални фотографии. Ако не смяташ, че можеш да ги понесеш, по-добре не ги гледай.

Брус отвори папката. Оттам го гледаше снимката на Мадлен Уолъс, с алабастрова кожа и безизразно лице, а тъмната й коса се спускаше права като завеса от двете страни на лицето й. Ако не беше облечена със затворнически гащеризон и не държеше пред себе си табела с номер, щеше да прилича на най-обикновено момиче от гимназията. Той прегледа останалата част от досието й, но там нямаше почти нищо конкретно — с изключение на това, че бе особено талантлива в областта на технологиите. Брус потрепери, когато се опита да си представи как момиче като нея бе извършило три убийства, които бяха достатъчно кървави, за да я затворят в психиатричната болница „Аркам“ — и когато се запита какви други мисли минаваха през главата й. Той обърна на следващата страница.

И неволно се сви. Беше снимка в голям формат, направена на мястото на едно от трите убийства.

Дрейкон мрачно кимна на Брус.

— Все още ли си мислиш, че е много забавно да се намесваш в работата на полицията? Добре дошъл в моя свят.

Последваха още много фотографии от местопрестъплението. Брус не си позволи да се съсредоточи върху нищо друго, освен върху няколко очевидни факти — жертвата беше възрастен мъж, който лежеше в локва кръв, а лицето му бе застинало в ужасяващо изражение в мига на смъртта. Брус усети как стомахът му се сви, докато продължаваше да разглежда снимките — неспособен да откъсне поглед от тях, но едновременно с това изпълнен със страх какво ще види на следващата. Периферното му зрение се замъгли, а дишането му стана по-плитко и учестено.

„Пред входа на театъра. Кръв по паважа. Чуваха се писъци, винаги се чуваха писъци.“

— Брус?

Като през мъгла, той усети ръцете на Дрейкон на раменете си, докато тя го разтърсваше. Очите му подскочиха нагоре към нея и откриха, че детективът го гледа разтревожено.

— Добре ли си? — попита тя и поклати глава. — Не биваше да те замесвам в това. Можем да се върнем в…

Брус се намръщи и сви рамене, за да се отърси от хватката на детектива.

— Нищо ми няма — каза той.

Дълбоко си пое дъх и си наложи да се съсредоточи обратно върху фотографиите от местопрестъплението. „Фокусирай се.“

— Познавам този човек — изрече той.

Дрейкон седна обратно на мястото си и преметна ръка през облегалката на стола си, но не откъсна внимателния си поглед от Брус.

— Сигурно си го виждал на някое събитие, организирано от твоето семейство. Това е сър Робърт Бартоломю Грант — управител на инвестиционен фонд, избран за член на градския съвет. Беше добре познат в обществото на филантропите и явно е организирал благотворителен бал поне веднъж месечно.

Когато каза това, горната й устна съвсем леко се изви, все едно от мисълта за толкова богат човек й загорча. После Дрейкон разтърси глава и това изражение се стопи, заместено от нещо, което приличаше на вина от мисълта за това, че се е отнесла с неуважение към мъртвите.

— Открили са го така в собствения му дом. Последната жертва на Мадлен.

Тя се поколеба, докато и двамата се взираха в снимката.

— Гърлото му е прерязано, а по тялото му има още многобройни рани от нож. Всички милиони са напълно източени от банковите му сметки. През седмиците след смъртта му Нощните хищници взривиха първо една сграда на университета на Готъм Сити, която носеше неговото име, а след това и централите на благотворителните фондации, които спонсорираше.

Брус бавно кимна. Трябваше да положи почти всичките си усилия, за да се отдалечи от спомена. Лицето на мъжа му беше смътно познато, така че родителите му сигурно бяха поддържали близки отношения с него.

Той обърна страницата и се втренчи в снимките на следващата жертва.

— Анабел Уайт — продължи Дрейкон. — Бивш президент на технологичната компания „Еъро“ — и отново филантроп от тежка категория, но с тази разлика, че е избягвала светлините на прожекторите. Открили са я в дома й, в същото състояние като сър Грант. Банковите й сметки също са източени. Малко след това беше взривена бомба в централната лаборатория на „Еъро“.

— Чух за това убийство — промърмори Брус, докато бързо прелистваше фотографиите, така че да не му се налага да ги гледа една по една. — Тя живееше наблизо. Спомням си, че видях полицейските светлини на възвишението, където беше нейната къща — виждаха се чак при нас.

Освен това беше чул и гласовете на полицейските служители, в които напираше паника, докато слушаше хаотичното развитие на събитията на живо по радиостанцията си, настроена на полицейските честоти.

Дрейкон кимна. Когато Брус обърна на последната страница, тя продължи:

— Едуард Белингъм III, наследник на петролното богатство на фамилията Белингъм. Убийството е извършено по същия начин, отново в собствения му дом. Точно там най-сетне открихме следа, която ни отведе до Мадлен — макар че във всяко престъпление очевидно бяха замесени многобройни съучастници, защото имаше различни следи от автомобилни гуми към главния и задния вход на сградите, а ключалките на вратите бяха отворени и от двете страни.

Белингъм. „Белингъм и сие“ — това беше името на компанията на стената на сградата, откъдето Брус бе започнал преследването на колата беглец на Нощния хищник.

— Той е бил собственик на онзи имот, който взривиха Нощните хищници, нали? — попита Брус.

Дрейкон кимна.

— Същата история. Цялото му богатство е източено, без да се оставят следи. Наследството и сградите му са унищожени. Нощните хищници водят война срещу най-висшите кръгове на обществото, Брус — те искат да накажат елита, който според тях носи отговорност за упадъка на системата, и го правят, като крадат парите на въпросните хора и ги използват за финансиране на унищожението на всичко, на което тези хора са посветили живота си.

На мястото на тези жертви можеха да бъдат и неговите родители. Кого ли бяха оставили след себе си? Дали всеки от тези хора беше имал млади синове, дъщери или други близки, на които сега се налагаше да открият как да живеят без тях? Тази мисъл заседна в гърлото на Брус, като донесе със себе си и чувство на гняв. Кога беше оправдано едно убийство? Как успяваше да заспи Мадлен, след като кръвта им беше по ръцете й?

„Кръв по паважа. Кръв по земята.“

Той затвори папката и изпита незабавно облекчение. Погледна над масата към Дрейкон, която бе обгърнала чашата си с кафе с две ръце, за да ги стопли.

— Всички са били богати филантропи — каза той.

— И всички са убити в собствените си домове — добави Дрейкон. — Във всеки един от случаите системата за сигурност в дома не просто е изключена, а вместо това е изцяло препрограмирана, така че да работи срещу собственика си и да го затвори в капан в дома му, вместо да го защити. Охранителната система на сър Грант например трябваше да подаде алармен сигнал в полицията, но вместо това е отключила вратата на гаража, откъдето са проникнали нападателите. Охранителните камери в целия му дом са хакнати, така че да покажат на нашествениците къде точно се намира сър Грант в къщата. И така нататък.

Първо бяха обърнали охранителната му система срещу него самия, а след това бяха направили същото и с богатството му. Брус потрепери, когато си представи как собственото му имение го затваря като в гробница.

— И Мадлен е свързана с Нощните хищници?

— Когато я задържахме, тя се опитваше да избяга от имението, а в раницата й имаше спрей, с който беше нарисуван символът на Нощните хищници в къщата. По тази причина вярваме, че самата тя и поне един от нейните съучастници са Нощни хищници. Може би дори е високо в йерархията на организацията. От месеци се опитваме да измъкнем информация от нея — първо с предложения за намаляване на присъдата, ако се признае за виновна, а след това и със заплахи — но тя не е казала нито дума. Или поне не беше казала нито дума, преди да се появиш ти, с танцова стъпка.

— Не съм танцувал.

Веждите на Дрейкон се повдигнаха, когато чу този отговор, и по лицето й пробяга развеселено изражение.

— Добре тогава, с, маршова стъпка — поправи се сухо тя. — Така по-добре ли е?

Брус не го каза на глас и оценяваше факта, че Дрейкон също не говореше за това, но нямаше как да е просто съвпадение, че самият Брус също бе богат наследник и бе тръгнал по стъпките на родителите си в дейността им като филантропи. Беше представител на елита на Готъм Сити. И това го правеше съвършена жертва, точно по нейния — по техния — вкус.

— Успяхме да научим малко за Мадлен от другите затворници, които са членове на организацията на Нощните хищници — продължи Дрейкон. — Не е много, но все пак е по-добре от нищо. Тя е опитен манипулатор. Очевидно е в състояние да разбере всеки човек по-добре, отколкото него самия, да открие кои хора имат най-голямо значение за него и да използва отношенията му с тях, за да проникне дълбоко в мислите му.

Брус си спомни за пронизващия поглед на момичето, как беше познала какви са проблемите му с Ричард и беше посяла семето на съмнението в мислите му. „Не се сдържай.“ При това не й беше казал нито дума за проблемите си. По тялото му пробяга ледена тръпка.

— Не се съмнявам в това — отвърна той, като звучеше пресипнал.

— Брус — каза му Дрейкон, като го гледаше внимателно. — Трябва да ти кажа нещо за твоя ментор — Лушъс Фокс. Ние се обърнахме към него, за да подготви по-добра система за сигурност за твоите банкови сметки. Вече Знаеш причината за това.

Брус примигна. Системата за сигурност, която Лушъс наскоро беше инсталирал на банковите му сметки.

— Направил го е по молба на полицията в Готъм Сити?

Дрейкон отново кимна.

Значи това е била истинската причина Лушъс толкова да настоява да разработи нови мерки за сигурност, специално за сметките на Брус Разбира се, освен това щяха да ги използват, за да защитят и банковата система в града — но първоначалната причина за създаването им е била да защитят Брус от Нощните хищници.

— Е, добре — каза накрая Дрейкон, като го гледаше изучаващо. — Вече си част от това разследване — независимо дали го искаш, или не.

Брус кимна. Сега, когато знаеше повече за истинската Мадлен в качеството й на убиец, от мисълта за нова среща с нея в „Аркам“ в гърдите му се надигаше друго, различно чувство. Сърцето му беше студено и твърдо като скала. „Може и да съм бил твърде малък, за да спася родителите си, но сега мога да потърся справедливост. Мога да предотвратя нови убийства, преди Нощните хищници да нанесат следващия си удар. Няма да им позволя да ме включат в списъка с постигнатите си цели.“

— Искам да помогна — каза той. — А вие имате нужда от помощта ми.

Дрейкон се намръщи.

— Ако не беше навършил осемнайсет години, така че от законова гледна точка да си пълнолетен, дори нямаше да се замисля за това. В интерес на истината, и сега не съм съвсем сигурна, като се има предвид кой си и какви хора си избират за мишена Нощните хищници. Но тя наистина не е казала нито дума на друг човек, освен на теб. — Тя го погледна изучаващо. — Добре. Да видим дали ще успееш да я накараш да проговори.