Мари Лу
Батман (22) (Нощният хищник)

Глава 21

Стаята за разпити в полицейското управление на Готъм Сити беше студена и оскъдно мебелирана — само с няколко стола и една-единствена маса, която разделяше Брус от детектив Дрейкон и още един полицейски служител. Дрейкон побутна един лист към Брус, после се облегна назад, скръсти ръце на гърдите си и го погледна изучаващо.

— Оставила ти е това — каза му тя. — От охраната ни съобщиха, че благодарение на повредата в охранителните камери, които са показвали грешна картина от килията на Мадлен, тя е успяла да нападне двамата служители, които изпратихме да проверят състоянието й. Тя ги е извадила от строя, а след това е използвала картата за достъп на единия от тях, за да излезе — очевидно преди да се включи алармата, защото бягството й не е записано от нито една охранителна камера.

Брус сведе поглед към бележката, написана с почерка на Мадлен и старателно сгъната във формата на изящно цвете. Обзе го световъртеж, когато я видя.

Разбира се, досега не беше виждал почерка на Мадлен, но й отиваше — стегнат, минималистичен и елегантен, с изненадващи извивки на неочаквани места. Той си спомни за видеозаписите от охранителните камери и за начина, по който тя сякаш бе изпращала сигнали с начина, по който сгъваше своите оригами. Дали не беше комуникирала с някого от служителите в „Аркам“, преди да въвлече Брус във всичко това? Дали някой от тях нарочно не й беше позволил да избяга? Той прочете бележката няколко пъти, като не можеше да повярва на очите си.

Скъпи Брус,

Двамата с теб не сме много елегантна комбинация, нали? Не си спомням нито една история, в която милиардерът и убийцата заживяват щастливо. Предлагам ти да си кажем, че сме квит: благодаря ти за това, че ми помогна да се измъкна от това място, а ти няма нужда да ми благодариш за интересните месеци. Надявам се, че няма да ме забравиш.

ХО, М.У.

Думите наистина звучаха като нейните. Но Брус все още не можеше да осмисли защо го беше направила — ако беше искала да избяга, защо му бе оставила бележка? Защо му беше причинила това, след като вече му бе помогнала срещу Нощните хищници? Той отново прочете бележката, като си припомняше разговорите им, после я сгъна обратно по линиите, оставени от нея. Както всички нейни оригами, цветето можеше да променя формата си — и този път се трансформираше в триизмерен диамант. Брус се загледа в двусмислената хартиена скулптура. Спомни си всички привидно сериозни разговори, всичките й приказки за това, че му съчувства за загубата на родителите му, спомни си как се преструваше, че му помага да стигне до Нощните хищници, и го предупреждаваше да се махне от Готъм Сити. Последният й поглед и извинението, с което се бяха разделили. „Съжалявам“, беше казала тя, преди да му обърне гръб.

Мадлен попадаше в една-единствена категория.

— Тя е лъжец — каза рязко Брус, като стисна бележката в ръката си.

Цветето се смачка на топка.

— Всичко това е част от нейния план. За нея няма нищо по-лесно. Не е възможно да си мислите, че съм искал да й помогна.

Той невярващо погледна първо детектива, а после и другия полицай.

— А нейното досие, което открадна от бюрото ми? — попита го Дрейкон, стегнато и хладно. — И това ли е лъжа?

Брус се поколеба. Моментът не беше подходящ да скрие каквото и да било от полицията.

— Наистина го взех — призна той. — Но само защото се опитвах да я разбера по-добре.

— Освен това от нашия компютърен отдел ни казаха, че някой външен човек е влязъл в служебните директории на полицейското управление. Проследихме IP адреса на компютъра, който се оказа в твоя дом.

Брус не отговори.

— А след това си обезвредил охранителните камери — продължи Дрейкон. — Дори да те е манипулирала да го направиш, ти с радост си станал неин съучастник.

„Ако искаш отново да дойдеш тук, ще трябва да използваш подходящ заглушител, настроен на правилната честота.“ Точно това бяха нейните думи — насочени само и единствено към него. „Ако ти искаш отново да дойдеш тук, Брус.“

Тя му беше казала къде точно бе изплела паяжината си, но въпреки това той беше влязъл право в нея.

Дрейкон кимна, когато той не отговори.

— Не утежнявай положението си, Брус. Знам, че не ти е било лесно, а освен това поначало аз те изпратих при нея.

Тя почука с химикалката си по масата.

— Но трябва да разбереш защо съм скептична. Каква причина има Мадлен да си прави труда специално да ти благодари за бягството си? Ако наистина нямаш нищо общо с това, защо просто не е избягала и толкова?

Брус поклати глава.

— Нямам представа — отговори той. — Но трябва да ми повярваш. Тя е знаела, че след като остави тази бележка, аз ще се озова във вашата стая за разпити. Помисли защо е искала да ме изпрати тук?

— Понякога убийците нямат нужда от логическа причина — отговори Дрейкон. — Понякога го правят само за забавление.

— В това няма смисъл — каза Брус, като отново заговори настойчиво. — Моля те, детектив. Двамата с теб сме разбрали достатъчно за Мадлен, за да знаем, че тя никога не прави нещо без причина. Аз…

Той млъкна, когато си даде сметка как звучи. Дрейкон повдигна едната си вежда срещу него. Дори от начина, по който говореше за нея в момента, ставаше ясно, че я познава добре — прекалено добре — и онова, което бе изпитвал към нея, беше нещо повече от обективно любопитство. И това бе самата истина, нали?

За изненада на Брус, Дрейкон изглеждаше по-скоро уморена, отколкото ядосана, и изслуша думите му с изражение на пълно изтощение.

— Аз съм виновна — въздъхна накрая тя. — Изобщо не биваше да те замесвам в това разследване. Трябваше да те оставя да изпълниш присъдата си и толкова. Когато си помислих, че можем да разчитаме на теб, за да се сдобиеш с информация от Мадлен вместо нас, дори не си представях, че в крайна сметка ти ще й помогнеш да избяга на свобода.

Брус удари с ръка по масата.

— Но аз не съм й помогнал да избяга!

— На какво искаш да вярваме тогава, Брус? — попита го Дрейкон, като се облегна на масата със скръстени ръце. — Аз гледах записите от охранителните камери. Видях как се променя езикът на тялото ти към нея с времето. Мадлен избяга, Брус. И сега е на свобода. Сигурно вече е намерила начин да се свърже отново с Нощните хищници. Цялата полиция се опитва да я открие… но тя умело прикрива следите си.

Брус облегна лакти на масата и отпусна глава в ръцете си. Какво трябваше да направи, за да се измъкне от това положение?

— Колко време трябва да остана тук? — попита тихо той. — Мога ли да изляза под гаранция?

Дрейкон поклати глава.

— Съжалявам, Брус — отговори тя. — Тази вечер ще се наложи да останеш тук. Имаме нужда от цялата информация, с която можем да се сдобием от теб, а от управлението не искат да обикаляш на свобода из града. Правим го не само заради нас, но и заради твоята собствена безопасност.

— Искаш да кажеш, че не ми вярвате — възрази Брус. — Смятате, че мога да се опитам да избягам от правосъдието, така ли?

Дрейкон не отмести очи от неговите.

— Точно в момента не си в най-добрата позиция, за да спориш с мен — отговори му тя.

Брус затвори очи и изпусна продължителна въздишка.

— Добре тогава. В такъв случай искам да използвам телефонното обаждане, което ми се полага, моля.

Няколко минути по-късно Брус вече беше в една прозрачна стъклена кабина и се опитваше да разбере как да се свърже с външен номер от телефонния апарат с шайба, монтиран в нея. „Когато изляза оттук, веднага ще направя дарение на полицейското управление, за да си купят нови телефони“, помисли си мрачно той. От другата страна на стъклената преграда се виждаха редиците от полицейски бюра, а зад тях — множество плоски телевизионни екрани, монтирани на стената. По новините даваха един репортер, застанал по средата на улицата, пред някакъв черен килим. Брус извърна поглед от екрана, когато най-сетне успя да се свърже с мобилния телефон на Алфред. „Слава богу“, помисли си той, когато чу сигнал свободно.

Алфред вдигна на първото прозвъняване.

— Алфред Пениуърт на телефона — каза той.

— Алфред! Още ли си в болницата?

— Господарю Уейн? — отговори Алфред. — Вече си мислех, че от полицията няма да ти разрешат телефонно обаждане. Добре съм, тази вечер ще ме изпишат. Как се справяш?

— Имал съм и по-добри дни.

— Твоята приятелка Даян непрекъснато звъни, за да разпитва за теб — продължи Алфред. — Надяваше се да те освободят под гаранция. Тя вече е на галавечерята — много от поканените все пак са решили да отидат, в знак на подкрепа към теб и в памет на кмета.

Даян. Галавечерята. „Черният килим по телевизията.“ Брус изведнъж осъзна какво означава всичко това и очите му отново се стрелнаха към телевизионния екран. И наистина, дроновете Ада на компанията „УейнТех“ вече се бяха разгърнали и силуетите им се извисяваха пред входа на концертната зала на филхармонията в Готъм Сити. Атмосферата на събитието беше различна, след като кметът беше загинал, и по стените на концертната зала бяха спуснати черни знамена, извезани с оригиналното сребристо лого във формата на диамант, създадено за благотворителното събитие. Гостите също пристигаха облечени в черно, сякаш събитието беше по-скоро мемориална служба в памет на кмета, отколкото празненство.

Погледът на Брус се върна към логото с формата на диамант — почти същата форма, в която беше сгънато писмото на Мадлен до него. Той замръзна. Сякаш леден юмрук стисна сърцето му.

На галавечерята щеше да присъства целият елит на Готъм Сити. „И Нощните хищници ще нанесат един решаващ удар, който ще сложи край на всичко.“ През Цялото това време те бяха складирали оръжия в очакване на това — на най-мащабната си операция. И Мадлен му го беше подсказала с формата, в която му беше оставила бележката си.

— Алфред — каза напрегнато той. — Обади се на Даян. Кажи й веднага да си хване такси и да се прибере у дома. Веднага. Тя не бива да е там тази вечер. Накарай я да си тръгне оттам. Кажи й, кажи й.

— Господарю Уейн, успокой се — прекъсна го Алфред.

Той помълча малко, преди да продължи:

— Незабавно ще й се обадя. Какво става?

Брус отвори уста, за да му отговори, но в този момент забеляза зад стъклената преграда полицейските служители, останали в управлението, които също се бяха втренчили в екраните на телевизорите. „Не.“ Той погледна натам и видя как репортерът изведнъж се обръща на мястото си, когато от вътрешността на сградата се разнесоха писъци. Пред главния вход спряха няколко полицейски коли. Между тях се виждаха охранителни дронове Ада и два микробуса на специалните части, и Брус с ужас проследи как от задните им врати се изсипаха служители на реда, въоръжени с карабини и облечени с бронирани жилетки. „Късно е.“

Нощните хищници вече бяха нанесли своя удар.

Сега до него долетяха приглушените думи на репортера.

— … потвърдено, че Нощните хищници са взели за заложници поне сто гости на събитието, включително главния прокурор на Готъм Сити, заместник-кмета, Лушъс Фокс от компанията „УейнТех“ и още десетки невинни цивилни граждани. Може би съвсем скоро ще бъде обявено искане за откуп, но на този етап не знаем какво ще съдържа то.

Лушъс беше попаднал в капан. „Както и Даян.“ Както и още сто души, които тази вечер може би щяха да загинат до един. Сърцето на Брус сякаш заседна в гърлото му. Телефонната слушалка все още беше в ръката му и той чуваше гласа на Алфред от нея, но се чувстваше така, все едно бе някъде много далеч оттам, потънал в мислите си. Тази вечер Даян беше отишла на онова място в знак на подкрепа към него и го беше подкрепяла през цялото време на това изпитание — а сега той за пореден път бе поставил живота й в опасност.

„Трябва да ги измъкна оттам. Трябва да поправя това.“

Дроновете на входа изведнъж се извърнаха като един. Странно.

Роботите заеха позиция за атака, обърнати срещу приближаващите служители на реда. Брус примигна. „Какво?“ Полицаите от първия екип на специалните части приклекнаха, насочили оръжията си срещу дроновете, но роботите пристъпиха срещу тях и им препречиха пътя към сградата.

Репортерът се намръщи и отново се обърна към камерата.

— Току-що получихме информация, че има някакъв проблем с дроновете Ада на компанията „УейнТех“ — машините, които виждате пред входа на концертната зала — и те заплашват да атакуват силите на реда от полицейското управление на Готъм Сити.

„Мадлен.“ Брус се досети веднага. Тя беше намерила начин да хакне дроновете, като ги беше превърнала от сили за сигурност в частна армия на Нощните хищници. Той потрепери, когато си спомни ироничния й коментар. „Никога не се доверявай на технологиите.“ И Мадлен очевидно имаше право — особено когато самата тя използваше тези технологии.

Брус присви очи. Вече трепереше, когато си представяше Лушъс с вързани ръце и Даян, срещу която беше насочено оръжието на някой Нощен хищник „Омръзна ми да бъда плячка“, помисли си той, като се взираше в екрана. „Този път ще бъда хищник.“

Алфред продължаваше да го вика от телефонната слушалка.

— Господарю Уейн! Господарю Уейн? Какво става?

— Двамата с теб сме добър екип, нали? — отговори Брус, като сниши глас — Защото сега трябва да ми помогнеш, Алфред. Налага се веднага да отида на тази галавечеря.