Никълъс Спаркс
Никога не си сама (34)

Глава 33

— Какво каза? — слиса се Хенри.

— Чу много добре. Той е спал при нея.

Майк пристигна за десетина минути в дома на брат си, като ядът не му минаваше, а се надигаше още повече. Двамата излязоха на двора. Ема подаде глава от вратата и попита какво става. По погледа й личеше, че се досеща, тъй като най-вероятно знаеше от Джули за онази нощ с Ричард.

— Ем, остави ни за малко насаме — помоли Хенри.

Тя затвори вратата, ала го изгледа, сякаш искаше да го предупреди: Чакам пълни подробности!

— Тя ли ти каза?

— Да. Пред полицаите.

— Защо дойдоха полицаите?

— Заради медальона. Ричард сложил снимките си в него. Какво да направя, кажи!

Хенри хвана ръката му.

— За начало опитай да се успокоиш.

* * *

— Докога ще мълчиш? — попита Пийт Ганди, докато обикаляха с колата центъра на града.

Дженифър изобщо не беше продумала след посещението им у Джули.

— Трябва да се научиш да се владееш. В нашата работа има доста нелеки моменти — добави той.

Дженифър го изгледа неприязнено.

— Леки или нелеки, не се налага да се държиш гадно.

— Аз — гадно?

— Да, ти. Нямаше нужда от коментара ти за Ричард и Джули.

— Защо? Да не би да не е истина?

— Можеше да говориш насаме с Джули, а не да изтърсиш всичко пред Майк!

— И защо да премълчавам?

— За да не създаваш допълнителни проблеми, затова!

— Трябваше да разнищя нещата. А това, че единият лъже другия, изобщо не ме засяга.

— Как разбра, че Ричард е бил там през нощта?

— Срещнахме се във фитнеса. Вижда ми се свестен човек.

— Свестен?!

— Ами да. Няма да повдига обвинение, нито пък граждански иск — това не ти ли говори нещо?

— И кога смяташе да ми съобщиш всичко това?

— Какво толкова има за съобщаване? Случаят се закрива, пък и теб това не те засяга, докато се учиш на тънкостите на професията.

Дженифър стисна зъби и заяви:

— Проблемът е, че Ричард преследва Джули навсякъде и тя умира от страх.

— Той ми каза за медальона. Сложил снимките през нощта, когато бил при Джули. Тя потвърди, че не е виждала медальона от онази нощ. Човекът не лъже.

— И останалото е без значение, така ли? Ами всички „случайни“ срещи с нея?

Радиото в колата се включи и Дженифър взе микрофона. Беше диспечерката Силвия, която работеше в полицията от двайсет години и познаваше всички в града. Гласът й звучеше необичайно разтревожено.

— Получихме обаждане от шофьор на камион. Видял нещо странно в канавката до магистралата и настоява да изпратим кола.

— Какво нещо?

— Бързаше и не му се говореше. Става дума за магистрала 24, на четвърт миля от бензиностанцията „Амоко“, от северната страна на пътя.

— Ще проверим — каза Дженифър. Беше доволна, че се отвори работа, та Пийт най-сетне да млъкне.

* * *

Къщата беше потискащо тиха. Джули провери вратите и прозорците и обиколи хола с Певчо по петите. След като Майк си тръгна, той не се отлепяше от нея.

Беше сигурна, че Ричард не е сложил снимките в нощта, когато заспа на дивана. Та нали се връщаше от погребение! Не беше възможно да е дошъл с две готови снимки и да ги е пъхнал в медальона, докато е спяла в другата стая.

Той беше влизал в дома й, докато я е нямало, и беше ровил в нещата й.

Несъмнено знаеше как да влезе и можеше отново да го направи.

Джули грабна един стол и подпря дръжката на входната врата.

Защо си тръгна Майк, защо! Андрея беше изчезнала, Ричард я преследваше, а той си тръгна и я остави сам-сама!

Не му била казала за Ричард… И какво от това? Между тях не се беше случило нищо!

Майк не й вярваше и това я вбесяваше. И обиждаше. Да я остави в нощ като тази…

Седна на дивана и се разплака.

* * *

— Ти вярваш ли й? — попита Хенри.

— Не знам — отвърна Майк.

Хенри го погледна и заяви:

— Според мен й вярваш.

— Не, не й вярвам!

— Вярваш й, защото я познаваш. По-добре от всекиго.

Майк помълча и промълви:

— Не мисля, че е спала с него.

— Тогава за какво е цялата тази разправия?

— Тя ме излъга.

— Не те е излъгала. Просто не ти е казала.

— То е същото.

— Съвсем не. Да не би да мислиш, че казвам всичко на Ема? Особено нещата, които не са важни?

— Това е важно, Хенри.

— Не и за Джули.

— След всичко, което се случи?

Хенри си каза, че Майк може би има известно право, но моментът не беше подходящ да го обсъждат.

— Какво смяташ да правиш?

Майк мисли дълго и каза:

— Нямам представа.

* * *

Ричард наблюдаваше сянката на Джули, която седеше на дивана и плачеше. Толкова искаше да я прегърне и успокои. Нейните чувства бяха и негови. Той усещаше и самотата, и болката й. За пръв път се разстрои от чужди сълзи.

Не беше изпитвал подобни чувства, когато майка му плачеше след смъртта на баща му, а след време дори я намрази.

* * *

Майк си тръгна и през цялото време, докато караше, си мислеше за Джули. Тя трябваше да му каже. Той я обичаше, а какво е любовта без честност и взаимно доверие?

Беше го яд и на Хенри, който не намираше случилото се за кой знае какво. Но как ли щеше да се чувства, ако Ема му беше изневерила? След измяната на Сара Майк беше все нащрек. Парен каша духа.

И все пак Джули не му беше изневерила. Беше напълно убеден в това.

Но защо беше премълчала? Майк беше сигурен, че тя би казала на Джим. А защо не сподели с него? Не му се доверяваше достатъчно или не го обичаше?

* * *

Облегнат на клона на дървото, Ричард мислеше за майка си.

След смъртта на баща си той се надяваше тя да се почувства по-добре. Майка му обаче се пропи. Не спираше да пуши и ставаше все по-раздразнителна и по-груба.

Една нощ Ричард се стресна от остра болка. Отвори очи и видя майка си с колана на баща му в ръка. Удряше го с катарамата и викаше:

— Ти си виновен! Ти непрекъснато го нервираше!

Не спираше да го удря, а той се пазеше с ръце и я молеше да спре.

Следващата вечер отново извади колана. Ричард вече я мразеше, но не можеше да я спре най-вече заради подозренията на полицията относно смъртта на баща му.

След девет месеца гърбът и краката му бяха целите в синини и белези. Една вечер стри приспивателните й, изсипа ги в чашата с водка и тя повече не се събуди.

Сутринта я гледаше в леглото и си мислеше за ограничеността на ума й. Макар да подозираше, че той е замесен в смъртта на мъжа й, тя не допускаше, че същото може да се случи и с нея. Трябваше да се досети, че е способен на всичко. Джули беше като него. Непримирим борец.

Ричард й се възхищаваше. И я обичаше заради качествата й.

Майк си беше тръгнал. Беше време да сключи примирие с Джули и тя сигурно го знаеше — ако не съзнателно, то поне подсъзнателно.

Започна да слиза от дървото.

* * *

Пийт спря близо до канавката и остави червените и сини светлини, които предупреждаваха водачите на хвърчащите по магистралата превозни средства за спряла полицейска кола. Двамата с Дженифър взеха фенерчетата и той нареди:

— Ти върви към бензиностанцията, а аз ще тръгна в обратна посока.

* * *

Джули все още плачеше на дивана, когато чу някакъв шум на верандата. Певчо наостри уши и хукна към прозореца с ръмжене. Сърцето й се разтуптя и тя се огледа за някакво оръжие.

Кучето излая и завъртя опашка.

— Джули? Аз съм, Майк.

Тя махна стола под дръжката и отвори вратата.

— Знам, че не си спала с него — промълви той и погледна надолу.

— Радвам се, че дойде — въздъхна Джули.

— Искам да поговорим. — Майк помълча и накрая попита: — Би ли казала на Джим за всичко това?

— Да. — Джули примигна, озадачена от въпроса.

— Така си и мислех.

— Майк, ние бяхме женени, не забравяй.

— Е, да…

— Ако с Джим бяхме гаджета, нямаше да му кажа.

— Наистина ли?

— Наистина. Аз те обичам и не искам да те нараня. Ако знаех, че нещата ще излязат от контрол, щях да ти кажа. Така или иначе съжалявам, че не ти казах.

— И аз съжалявам за това, което ти наговорих.

Джули пристъпи към него и тъй като той не се дръпна, облегна глава на рамото му. Майк я прегърна.

— Искам да остана тази вечер, ако нямаш против.

— Надявах се да го кажеш.

* * *

Когато видя Майк да спира пред къщата, Ричард отново се качи на дървото. Гледаше сенките им през пердетата и чертите му се изопваха от гняв.

Не, не, не и не!

Тя се облегна на него и той я прегърна. Те като че ли се обичаха! Ричард не можеше да повярва на очите си.

Опита да се успокои, като си представи снимките на Джесика, на Джули и снимките на птици, които беше правил. Повтаряше си едно след друго указанията за ползване на обективите, за светкавицата и за светлината при правене на снимки. Постепенно възвърна самообладанието си, но гневът все още не го беше напуснал.

Защо Джули повтаряше грешките си? Беше мил с нея. Беше честен. И доста търпелив.

Присви очи. Тя, изглежда, не се досещаше към какво го подтиква.

* * *

Дженифър оглеждаше канавката с фенерчето. Луната светеше ниско в осеяното от хиляди звезди небе. Въздухът беше наситен с мириса на изгорели газове. Около няколкото бора зад канавката имаше храсти и висока трева. Дженифър вървеше бавно и оглеждаше внимателно. Нещо помръдна, тя вдигна фенерчето и видя две очи. Сърната се стресна и побягна.

Дженифър въздъхна и продължи. Мина покрай боклукчийска торба, празни кенчета и салфетки. Тъкмо се чудеше дали да не се върне и да помогне на Пийт в претърсването, фенерчето освети нещо, което я накара да изпищи.

* * *

Пийт Ганди се затича към нея. Дженифър се беше навела над проснатото до канавката тяло.

— Веднага извикай линейка! — викна тя.

Пийт хукна към колата.

Лицето на младата жена беше обезобразено и цялото в кръв. Около шията й имаше лилава следа от душене. Едната й ръка беше счупена и висеше. Дженифър помисли, че е мъртва, ала долови слаб пулс.

Пийт се върна, наведе се над жената и като я позна, повърна.