Никълъс Спаркс
Никога не си сама (31)

Глава 30

Полицай Дженифър Романело пристигна след половин час и я изслуша. По изражението на Джули личеше, че говори истината. Макар да даваше вид на спокойна, тя беше доста разстроена. Дженифър се слиса, след като чу, че Ричард беше нарекъл Джули с името Джесика, и каза:

— Това не ми харесва.

Едва се сдържа да не каже на Джули да се заключва и да си купи пистолет — та този човек беше луд! Но не биваше да всява повече паника. Баща й щеше да успокои Джули, вместо да я плаши още повече. Той вярваше, че в подобни ситуации всеки полицай трябва да въдворява ред и спокойствие, инак кой знае дали би стигнал жив и здрав до пенсия.

— Какво да правим сега? — попита Майк.

— Трябва ми малко време, за да проуча нещата — каза Дженифър.

Джули гризеше ноктите си и мислеше за премълчаната част от разговора. Каза ли му, че веднъж спах в дома ти? Това надали ще му хареса.

Майк едва ли щеше да обърне внимание на тази реплика. Нищо не се беше случило. Не и онова, което бе преживял със Сара… Унесена в мисли, Джули не чу въпроса на Дженифър и тя го повтори.

— Той откъде е знаел, че ще бъдеш там?

— Нямам представа. Уж оглеждаше имоти с Една…

— А ти смяташе, че отиваш на среща с адвоката си? — обърна се полицайката към Майк.

— Според оставеното в работата съобщение трябваше да се видим в пет. Когато отидох в кантората, адвокатът изобщо не знаеше за такава среща! — отвърна Майк.

— Джули, а ти защо отиде в гората?

— Защото съм глупава — смотолеви тя.

— Моля?

— Ами… нали не бях виждала и чувала Ричард цяла седмица, реших, че вече няма от какво да се страхувам.

— Повече не прави така. Ходи сама на обществени места, но не и там, където може да се окажете само двамата.

— Вече знам.

— Коя е тази Джесика?

— Бил е женен за нея няколко години. Развели са се, тъй като нещата не вървели. Не сме говорили друго за нея.

— Той е от Денвър, нали?

— Така ми каза.

— Заплашвал ли те е конкретно с нещо?

— Не. Стига ми, че е безспорно луд.

Дженифър беше напълно съгласна с Джули.

— А споменавал ли е какво възнамерява да прави от тук нататък?

Джули поклати глава и затвори очи, като се опита да не мисли за ужасите, които си беше представяла.

— Ще го арестувате ли? — попита Майк. — Ще го извикате ли на разпит?

— Ще направя необходимото. Знам, че сте разтревожени и уплашени. На ваша страна съм и няма да оставя нещата така. Ще проуча миналото на Ричард Франклин и вероятно ще разговарям с него. Не забравяйте, че работя заедно с полицай Ганди.

Джули стисна ръката на Дженифър.

— Благодаря за всичко.

— Давам ви дума, че ще направим всичко, което трябва, и ще ви помогнем.

Майк и Джули искаха да чуят точно това, за да се успокоят и окуражат.

* * *

Андрея гледаше Джери Спрингър, когато телефонът иззвъня.

— О, здравей — засия тя. — Надявах се, че ще звъннеш…

* * *

Дженифър караше към дома си и продължаваше да изпитва гадното чувство на тревожност в стомаха си. Този случай беше наистина страшен. Като полицай тя знаеше колко опасни са преследвачите. А като жена наистина съчувстваше на Джули и осъзнаваше безпомощността й. Човек невинаги контролира живота си. Решаваш сам какво да закусиш и какво да облечеш, ала угрозата на външния свят дебне и можеш само да се надяваш, че хората няма да превъртят и да изкарат неудовлетворението и гнева си върху теб.

Илюзията на Джули за спокоен живот беше изличена. Как можеше да й помогне да я възкреси? И да заживее отново в предишния свят на сигурност? Как? Бяха я помолили за помощ, ала тя все още нямаше право да проведе разговор с Ричард насаме. С малко кокетство може и да съумее да подведе Ганди, та да се съгласи с предложенията й, ала той така или иначе щеше да провали всичко с глупавите си приказки.

Реши да проучи Франклин сама и да изпълни обещанието си към Майк и Джули.

* * *

Дженифър Романело си тръгна и Майк си отвори една бира. Джули изля чашата вино в мивката, тъй като й се повдигаше. Тя мълчеше и гледаше пред себе си. Майк знаеше, че и двамата няма да могат да заспят, и я попита:

— Гладна ли си?

— Не.

— Искаш ли да вземем някой филм?

— Май не.

— Трябва да правим нещо, не може само да седим и да се тревожим.

Джули се усмихна.

— Съгласна съм. Съвсем се скапах.

— Какво искаш да правим?

— Прегърни ме.

Майк я притисна в обятията си и тя склони глава на рамото му.

— Добре че си тук — пошепна Джули. — Не знам какво бих правила без теб.

Телефонът иззвъня и двамата изтръпнаха. На четвъртото звънене Майк я пусна и тръгна към телефона.

— Ало? О, Ема! — отдъхна си той. — Как си?

— Добре съм. В Морхед Сити съм и познай кого видях?

— Кого?

— Андрея. С Ричард. Той я целуваше!

* * *

Майк седна на дивана.

— Андрея говореше ли за Ричард в салона?

— Не. След като го подстрига, не го е споменавала.

— А дали е чула, когато си говорила с Мейбъл за него?

— Сигурно. Но надали е повярвала.

— Защо?

— Защото си е такава. Ще поговоря с нея утре и дано прояви малко разум.

* * *

Ричард изпрати Андрея и двамата застанаха на верандата пред вратата. Погледнаха към звездите, той я прегърна и плъзна ръце към гърдите й. Тя въздъхна.

— По едно време мислех, че няма да се обадиш.

Ричард целуна врата й и тя потрепери от топлината на устните му. Луната хвърляше сребристи сенки върху листата на дърветата.

— Колко е красиво — промълви Андрея.

— Шшт, нека се порадваме на тишината.

Ричард не искаше да чува гласа й, тъй като му напомняше, че тя не е Джули, а някаква друга жена, която не означаваше нищо за него, ала тялото й беше меко, топло и го желаеше.

— Виж луната.

— Шшт… — повтори той.

След около час бяха в леглото. Ричард настоя за пълна тъмнина, а Андрея стенеше и забиваше пръсти в гърба му, макар да я бе предупредил, че не желае да му говори и да вдига шум. Докато беше върху нея, той си говореше наум с Джули: Не можеш да ме избягваш повече. Не виждаш ли колко сме близки! Нашата връзка е повече от съвършена!

Спомни си за ужаса в очите й в гората. Чу думите, с които го отблъсна. Усети омразата й. Джули, защо си толкова жестока? Защо пренебрегваш признанието ми в любов? Отнасяш се с мен така, сякаш не означавам нищо за теб!

— Ох, спри, боли ме, пусни ме… — проплака Андрея.

— Шшт — потрети той, но не отпусна ръце. В полумрака забеляза страха в очите й и се възбуди още повече.