Никълъс Спаркс
Никога не си сама (23)

Глава 22

Дните на Джули придобиха нов ритъм. Майк стана важна част от живота й — когато отиваше на работа, той излизаше от работилницата, за да й пожелае хубав ден, после обядваха в разни закътани местенца, а вечер разговаряха дълго за какво ли не.

Внимаваха да не прибързат в отношенията си, сякаш едно махване с ръка можеше да превърне всичко в дим и мъгла. Въпреки възникналите възможности Майк не беше оставал у Джули, нито пък тя в апартамента му.

В четвъртък, две седмици след първата им среща и седмица и половина след третата, в която според списанията е време за решителната нощ, Джули разхождаше Певчо и си мислеше, че с Майк я бяха прескочили съвсем незабележимо. След смъртта на Джим имаше моменти, в които изпитваше… плътски желания, но мина толкова много време, откакто беше спала с мъж, че целомъдрието стана част от нея. Вече не си спомняше какво е да желаеш някого, но напоследък хормоните й като че ли се посъживиха и понякога си фантазираше, че е с Майк. Първата стъпка беше плашеща както за нея, така и за него. Представяше си как стои до леглото в спалнята и казва: „Намали осветлението, скъпи, че май съм се позакръглила…“. Кой знае как щеше да мине всичко — дали нямаше да се окаже пълно фиаско… Сексът не е най-важното нещо в една връзка, но не и номер три или четири. Притеснението й беше донякъде обяснимо, тъй като не беше спала с друг мъж, освен с Джим. Но пък и не биваше да мисли само за това. В момента се разхождаше с Певчо и вместо да се отпусне и наслади на свободното време, тя си блъскаше главата с тези вероятно ненужни колебания.

Певчо се отправи към горичката около плавателния канал. Наблизо беше и пътеката, по която минаваха работниците. След по-малко от две години всичко щеше да бъде готово, щеше да има алеи и той нямаше да може да тича на воля, а тя трябваше да ходи след него с лопатка и найлоново пликче. Околността щеше да придобие цивилизован вид, който не беше по вкуса и на двамата.

Джули седна на един пън близо до водата и се загледа в лодките. Певчо се появяваше от време на време, за да се убеди, че е наблизо. Грижеше се за нея. Майк също.

Майк…

Двамата заедно… Вълнението от предстоящата интимност отново я обзе и дланите й се изпотиха.

* * *

Докато отключваше вратата, чу, че телефонът звъни. Вероятно беше Ема. Напоследък звънеше често и все питаше за Майк и за връзката им. На Джули й беше приятно да си говорят за него.

— Ало?

От другата страна мълчаха.

— Ало?

Отново никой.

Джули затвори и се върна, за да пусне Певчо, тъй като в бързината беше затръшнала вратата под носа му.

Телефонът отново иззвъня. И отново никой не се обади. Чу се само тихото затваряне на слушалката.

* * *

— Как сте с Джули? — попита Хенри.

— Добре — отговори Майк изпод отворения капак на колата, която поправяше. Напоследък имаше много работа и нямаше време да споделя с Хенри каквото и да е. Пък и беше доволен, че не удовлетворява любопитството на брат си.

— Предполагам, че всичко е наред — не се предаваше Хенри.

— Вече ти казах. Подай ми парцала, че ръцете ми са мръсни.

— Чух, че си й приготвил вечеря.

— Да.

— И?

— И какво?

— Как мина? Тя харесва ли те?

— Мисля, че да.

— Интересно…

Майк се усмихна под капака. Хенри настояваше за подробности, които нямаше да получи.

— Искаш ли през уикенда да излезем с лодката? Ще ловим риба, ще пием бира, ще се забавляваме.

— Може, защо не… Ще питам Джули.

Хенри се повъртя наоколо, но Майк не се показа изпод капака. Накрая се върна в офиса и си каза, че колкото и да обича да го занася, не бива да прекалява с шегите и да разваля настроението на малкото си братче.

* * *

— Напоследък сияеш — отбеляза Мейбъл.

— Трябва да е от слънцето — каза Джули.

Андрея подстригваше и бърбореше разни врели-некипели за сегашния губернатор, чиято коса била по-хубава от косата на предишния.

— Нямам предвид слънцето — усмихна се Мейбъл.

— Знам. Ти не си по заобикалките.

— И защо трябва да съм? Не е ли по-лесно да си казваме нещата направо?

— За теб може и да е. Но ние, простосмъртните, се замисляме какво ли впечатление ще направим.

— Скъпа Джули, животът е твърде кратък, за да разсъждаваш толкова много. Пък и нали сме приятелки?

— Абсолютно.

— Тогава говори!

* * *

След час си тръгна и последният клиент на Андрея. Бакшишът му беше голям и с него можеше да си купи сутиена „Миракъл“, който толкова много харесваше. Беше си наумила, че бюстът й не е достатъчно голям, а новият сутиен ще я направи по-привлекателна. Пък и щеше да се почувства по-добре след дочутия разговор между Мейбъл и Джули. Цяла сутрин си шепнеха, сякаш се канеха да обират банка. Майк и Джули се целунали. Голяма работа! Тя се целуваше с момчета от втори клас, докато Джули се вълнуваше едва ли не като във филма „Хубава жена“.

Що за избор беше това?! Майк или Ричард? И тъп да си, пак ще отговориш правилно. Майк не можеше да се хване и на малкия пръст на Ричард. Джули беше сляпа като прилеп в избора на мъже. Андрея можеше да й даде умен съвет как да си върне Ричард, но тя се беше хванала за Майк и толкова.

На вратата на салона се позвъни и… дяволът се появи.

* * *

— Ричард? — изненада се Джули. Той беше с тъмни очила и стоеше на прага.

— Здравей. Как си?

Тя не беше в настроение за размяна на любезности. Градът беше малък и бе неизбежно да се срещат тук-там, но да идва в салона… Това не беше случайна среща.

Ричард свали очилата и се усмихна.

— Надявах се, че ще имаш малко време да ме подстрижеш.

Тя погледна тефтера с часовете и каза:

— Съжалявам. Днес всичко е заето.

— Май трябваше да си запиша час. Тогава в понеделник?

Джули отново погледна тефтера, като беше предварително готова с отговора.

— В понеделник идват редовните ми клиенти и нямам свободен час.

— Във вторник?

— Във вторник ще работя половин ден.

Андрея усети нарастващото напрежение и предложи:

— Аз мога да те взема, слънце!

Без да отлепя очи от Джули, Ричард кимна.

— Добре. Благодаря.

Андрея оправи късата си пола и тръгна към дъното на салона, като му хвърли щастлива усмивка през рамо.

— Ела, слънце. Ще ти измия косата.

— Благодаря, Андрея.

* * *

— Той за какво пак дойде? — попита Майк, който имаше навик да поглежда към салона и тъй като посещението на Ричард не остана незабелязано, не се сдържа и мина да види Джули.

— За да се подстриже — отвърна Джули. — Андрея го подстрига. Аз почти не говорих с него.

— Но той искаше ти да го подстрижеш, нали? Нищо че вече не излизате.

— Дадох му да разбере, че повече не желая да го виждам.

— Нали знае, че двамата с теб… се виждаме?

Джули хвана ръката му и каза:

— Много си сладък, когато ревнуваш!

— Не ревнувам.

— Ревнуваш. Но и когато не ревнуваш, пак си сладък. До довечера!

Майк си отдъхна, кимна и се върна на работа.

* * *

Андрея вече подстригваше следващия клиент, но лицето й все още пламтеше от вълнение заради срещата с Ричард. Приключи половин час преди края на работното време и бързо си тръгна. Докато подреждаше вече празния салон, Джули забеляза до саксията очилата на Ричард. За малко да му звънне, но размисли и реши, че ще бъде по-разумно, ако Мейбъл или Андрея му се обадят.

* * *

Джули тъкмо влезе с покупките за вечеря, и телефонът иззвъня. Остави торбата на масата и го вдигна.

— Ало?

— Джули? — Беше Ричард. Гласът му звучеше непринудено приятелски. — Днес не можахме да си поговорим… Как си?

— Добре — хладно отвърна тя.

— Сигурно се чудиш защо се обаждам.

— Ами да…

— Днес си забравих очилата.

— На масата в чакалнята са. Ела да ги вземеш в понеделник.

— Не работите ли в събота?

— Не. Мейбъл смята, че уикендите са за почивка.

— Ще пътувам и бих искал да ги взема днес. Може ли да мина довечера? Взимам очилата и си тръгвам.

Джули не можеше да повярва на ушите си. Той беше забравил очилата нарочно, за да й се обади! Тя въздъхна, без да я интересува дали я е чул или не, и заяви с равен глас:

— Знам какво правиш и мисля, че прекали. Крайно време е да престанеш.

— Моля? Искам само да взема очилата си и нищо друго.

— Ричард, нас нищо не ни свързва. Аз ходя с друг. Ела за очилата в понеделник.

— Джули, почакай…

Тя затвори телефона, без да го изслуша.