Джефри Дивър
Невидимия (9)

9.

Обгръщаше ги аромат на цъфнали люляци, на пресни кифлички, на печени пилета и ребърца от семейните барбекюта, на крем против изгаряне.

Сакс и Кара вървяха към огромния бял купол на цирка по мократа трева на Сентрал Парк.

Кара забеляза двама влюбени на една пейка и попита:

— Значи той ти е нещо повече от шеф, а?

— Линкълн ли? Да.

— Личи си… Как се запознахте?

— При едно разследване. На сериен убиец. Преди няколко години.

— Сигурно е трудно, в неговото състояние.

— Не, не е — отвърна простичко Сакс и това беше самата истина.

— Не могат ли да му помогнат по някакъв начин?

— Обмисля една операция, но е опасна и вероятността за подобрение не е голяма. Миналата година се отказа и засега изчакваме. Може по някое време да си промени решението. Ще видим.

— Ти май не я одобряваш.

— Не. Много е опасно, а вероятността за успех е малка. За мен това е въпрос за преценен риск. Да речем, че искаш да заловиш някой престъпник. Имаш заповед за арестуване. Знаеш къде се крие. Е, ще изчакаш ли да заспи, преди да влезеш, или ще нахълташ, като знаеш, че той и приятелите му седят с автомати, насочени към вратата? А може би ще извикаш подкрепления, за да няма никакъв шанс да се измъкне. Понякога рискът си струва, понякога — не. В нашия случай не съм сигурна. Ако обаче той реши да се подложи на операцията, аз съм с него. Такива са отношенията ни.

Сакс обясни, че Райм се е подложил на терапия с електрическа стимулация на мускулите и физически упражнения. При някои паралитици тя бе показала обещаващи резултати и тъй като нямаше хирургическа намеса, беше по-безопасна.

— След няколко години може да има видимо подобрение. Когато си постави някоя цел, той я преследва неотклонно.

Сакс замълча. Рядко говореше за Райм с непознати. Чувстваше обаче, че с Кара я свързва нещо, затова добави:

— Не иска да говоря за това пред други, но понякога единственото, което прави, са упражненията. Затваря се и може да не го видя с дни.

— Друг вид изчезване, а?

— Точно така — усмихна се Сакс.

Известно време помълча — чудеше се дали Кара не очаква да й каже още нещо. Нещо за упоритостта пред лицето на нещастието, подробности около трудния живот на паралитика. За реакциите на хората, когато ги видят заедно. Или дори за естеството на интимните им отношения. Дори да се интересуваше, другата жена не полюбопитства.

Всъщност в гласа й Сакс долови дори завист.

— Аз напоследък нямам голям напредък с мъжете — сподели Кара.

— Нямаш ли си гадже?

— Не знам — отвърна замислено Кара. — При последната ни среща ми сервира препечени филийки в леглото. У нас. Доста романтично. Обеща да ми се обади на следващия ден.

— И не се обади.

— Не. О, да уточня, че споменатата закуска беше преди три седмици.

— Ти не му ли се обади?

— Не бих го направила — заяви твърдо момичето. — Топката е в неговото поле.

— Правилно — одобри Сакс.

Кара се засмя:

— Има един стар номер на илюзиониста Уилям Елсуърт Робинсън. Бил е много популярен. Нарича се „Как да се отървеш от жена си“, или „Машината за разводи“. Това е моята специалност. Мога да изчезна гаджето си за секунди.

— Е, самите те са доста добри в изчезването — отбеляза Сакс.

— Повечето мъже, които познавам от списанието или от магазина, се интересуват от едно от следните две неща. Или да се потъркалят една нощ из сеното. Или точно обратното — да те прикоткат в някоя уютна къщичка в предградията… Теб прикотквали ли са те?

— И още как. Ужасно е. Зависи кой те прикотква, разбира се.

— Значи всичко ти е ясно. Или „търкаляне в сеното“, или прикоткване… нито едното, нито другото ми е по вкуса. Е, от време на време преспивам с някого. Нямам нищо против и малко ухажване. Нека бъдем реалисти.

— Ами мъжете в занаята?

— А, значи забеляза, че ги изключих от сметката. Без тях! Прекалено много конфликти на интереси. Може да твърдят, че харесват силни жени, но истината е, че повечето от тях изобщо не искат жена да им се бърка в работата. Съотношението между двата пола в този занаят е сто към едно в полза на мъжете. О, има някои известни жени илюзионистки. Принцеса Тенко, японката… тя е възхитителна. Има и още някои. Но се появяват отскоро. Преди двайсет-трийсет години не е имало дори една жена водещ илюзионист. Най-много да станеш асистентка. — Тя хвърли кратък поглед на Сакс. — Също като в полицията, а?

— Сега положението не е толкова лошо, колкото преди. Шейсетте и седемдесетте — тогава се е пропукал ледът. Били са трудни времена. На мен обаче също не ми беше леко. Преди да се занимавам с криминалистика, бях подвижен екип…

— Какво?

— Патрул. Когато се работеше в Хелс Кичън или Централен Манхатън, обикновено комбинираха жена полицай с някой по-опитен мъж. Понякога попадах на такива женомразци… Просто ненавиждаха жените. Не проронваха дума през цялото дежурство. Осем часа обикаляш улиците, а той мълчи като дърво. Отиваме на обяд, а той сяда на разстояние, разгръща спортен вестник и започва да сумти, че трябва да си губи времето с жена. — Сакс се потопи в спомените. — Работех в Седем-пет…

— Къде?

— Седемдесет и пети участък. Повечето ченгета казват „Седем-пет“.

— Ясно.

— Та началника го нямаше и ни бяха назначили временен, някакъв сержант от старата школа. И така, аз тъкмо съм постъпила в Седем-пет и съм единствената жена на тази смяна. Влизам аз в учебната зала и виждам десетина превръзки, лепнати о катедрата.

— Не!

— Не се майтапя. Постоянният ни началник никога не би отминал това с лека ръка. Обаче ченгетата са като деца в това отношение. Не престават, докато някой възрастен не ги нашляпа.

— Не е като на филм.

— Филмите ги снимат в Холивуд, не в Седем-пет.

— И ти какво направи?

— Отидох на най-първия ред и помолих колегата, който седеше срещу катедрата, да ми отстъпи мястото си. И без това смятах да седна там. Всички се разкикотиха толкова силно, че се чудя как някой не намокри гащите. И така, седнах и започнах да си водя бележки по това, което ни говореше сержантът: за заповедите за арест, за отношението към цивилните, за разпространението на наркотици на улицата. След две минути той млъкна и всички останали също спряха да се смеят. Настана конфузно положение. Не за мен, а за тях.

— Разбра ли кой го е направил?

— Да.

— Оплака ли се?

— Не. Виж, това е най-трудното за една жена в полицията. Ти работиш с тези хора. Имаш нужда от подкрепата им, да ти пазят гърба. Можеш да си отстояваш правата по всички законни начини. Ако обаче се заловиш да го правиш, губиш. Най-трудното не е самото отстояване на правата. Трябва да знаеш кога и как.

— Точно като при нас. Ако си добър илюзионист и събираш публика, скоро си намираш работа. Образува се обаче един затворен кръг. Ако не си намериш работа, няма да събереш публика, а няма да те наемат, ако не докажеш, че зрителите те харесват.

Бяха приближили огромния купол и Сакс забеляза блясък на възбуда в очите на другата жена.

— На такова място ли би искала да работиш?

— И още как! Това е раят за мен. „Сирк фантастик“, светлината на прожекторите. — Кара се огледа и добави: — Господин Балзак ме учи на всички класически номера и това е много важно, човек трябва да ги знае и насън да го бутнат. Но… — кимна към купола — това е бъдещето на илюзионизма. Дейвид Копърфийлд, Дейвид Блейн… Театрално изкуство, фокуси. Зрелищни изпълнения.

— Трябва да пробваш дали ще те вземат.

— Аз ли? Шегуваш се. Още не съм за тук. Представленията ти трябва да са съвършени. Трябва да си най-добрата.

— По-добра от мъжете, така ли?

— Не, по-добра от всички, мъже и жени.

— Защо?

— Заради публиката — обясни Кара. — Господин Балзак го повтаря непрекъснато. Ние дължим всичко на публиката. Всяка глътка въздух, която си поемаш на сцената, е за публиката, фокусите ти не могат да бъдат просто добре изпълнени. Не можеш просто да задоволиш интереса на публиката… трябва да я подлудяваш. Дори един зрител да разгадае метода ти, значи си се провалил. Ако се поколебаеш дори за миг и ефектът не е както трябва, значи си се провалил. Ако дори един зрител се прозине или погледне часовника си, значи си се провалил.

— Не можеш да си сто процента на ниво, струва ми се.

— Трябва да бъдеш — възрази Кара, изненадана, че някой може да е на друго мнение.

Стигнаха пред входа на цирка, където вървяха репетициите за тазвечерното представление. Десетки артисти се разминаваха, някои с костюми, други по къси панталони и фланелки или дънки.

— О, човече… — възкликна, останала без дъх, Кара.

Лицето й беше като на малко момиченце, яркият бял брезент на шатрата се отразяваше в очите й.

Над тях се чу силно плющене и Сакс подскочи. Вдигна поглед и видя две огромни знамена на десетина метра височина, развети от вятъра, огрени от слънцето. На едното беше изписано името на „Сирк фантастик“.

На другото бе изрисуван слаб мъж с костюм на черни и бели карета. Държеше ръцете си изпънати с дланите нагоре, сякаш подканяше публиката да влезе. Носеше черна маска, покриваща очите и носа му, с малко зловещ вид. Сакс веднага се замисли за Фокусника, скрит зад маските си.

Мотивите и плановете му също оставаха скрити.

Кара проследи погледа й и обясни:

— Това е Арлекин. Чувала ли си за комедия дел арте?

— Не.

— Стил в италианския театър. Възникнал е през шестнайсети век и е бил в разцвет около двеста години. „Сирк фантастик“ използва похватите му.

Тя посочи едно знаме отстрани на шатрата, на което бяха изрисувани други маски. С изкривените си носове или човки, извитите си вежди и високите си скули те приличаха на зловещи същества от друг свят.

— В комедия дел арте се представяли само десетина герои — продължи Кара. — Всеки носел определена маска.

— Комедия ли? — поиска да се увери Сакс и погледна подозрително демоничните маски.

— Наричат ги още черни комедии. Арлекин не може да се нарече положителен герой. Той е лишен от всякакъв морал. Интересува се само от ядене и жени. И ту се появява, ту изчезва, промъква се незабелязано зад теб. Друг герой, Пулчинела, е злобна пакостница. Играе жестоки шеги на хората, дори на любовниците си. Има също лекар, който отравя пациентите си. Единственият положителен герой е тази жена, Коломбина. Едно от нещата, които харесвам в комедия дел арте, е, че нейната роля винаги се е играла от жена. Не като в Англия, където на жените не е било позволено да участват в представления.

Знамето пак изплющя. Арлекин сякаш ги гледаше малко в гръб, като че ли самият фокусник се промъкваше към тях, и Сакс изпита неловкото чувство като при огледа в консерваторията.

„Не, нямаме представа къде е…“

Един мъж от охраната се приближи до тях:

— Да ви помогна с нещо, полицай?

Сакс помоли да ги заведе при директора. Мъжът обясни, че го нямало, но можели да говорят със заместницата му.

След малко се появи ниска, слаба и мургава като циганка жена.

— Да, с какво мога да ви помогна? — попита тя с неопределен акцент.

Сакс се представи и обясни:

— Разследваме серия от престъпления в района. Бихме искали да знаем дали представяте номера с илюзионисти или преобразяване.

По лицето на жената веднага се изписа загриженост.

— Представяме, разбира се. Ирина и Влад Клодоя.

— Бихте ли повторили?

Жената повтори отчетливо имената и Сакс ги записа. Кара кимна:

— Чувала съм за тях. Преди няколко години работеха за Московския цирк.

— Така е — потвърди заместник-директорката.

— Тук ли бяха тази сутрин?

— Да. Репетираха допреди двайсетина минути. Сега са на пазар.

— Сигурна ли сте, че едва сега са излезли?

— Да. Аз следя всички от трупата.

— Някой друг? — попита Сакс. — Някой, който да се обучава в илюзионизъм, без да участва в представленията?

— Не. Само тези двамата са.

— Добре. Ще изпратим двама полицаи, до петнайсет минути ще са тук. Ако някой досажда на артистите или публиката ви, веднага им кажете.

Това беше идея на Райм.

— Ще им кажа. Но бихте ли ми обяснили какво става?

— Тази сутрин беше извършено убийство от човек, който очевидно има опит в илюзионизма. Няма връзка с цирка, но просто искаме да се застраховаме.

Благодариха на заместник-директорката. Жената ги изпрати с тревожен поглед и вероятно вече съжаляваше, че се е поинтересувала за целта на посещението им.

Навън Сакс попита:

— Какви са тези артисти?

— Украинците ли?

— Да. Можем ли да им имаме доверие?

— Съпрузи са. Имат две деца, които пътуват с тях. Те са сред най-способните майстори на преобразяването в света. Не е възможно да са замесени.

Сакс се обади у Райм и Том вдигна. Тя му продиктува имената на украинските артисти и информацията за тях.

— Нека някой да провери имената им в Националния център по престъпността и Държавния департамент.

— Разбрано.

Сакс затвори и двете продължиха през парка под тъмните облаци, напомнящи синини от натъртване върху иначе ясното небе.

Зад тях знамената отново изплющяха — пакостливият Арлекин продължаваше да дебне минувачите.

* * *

„Почитаема публика, освежихте ли се?“

„Отпуснахте ли се?“

„Добре, защото идва време за следващия ни номер.“

„Вероятно не сте чували името П. Т. Слъбит, но сигурно сте гледали някой от номерата, които този англичанин популяризира в началото на двайсети век.“

„Слъбит започва да дава представления под истинското си име Пърси Томас Тибълс, но скоро установява, че то не подхожда на илюзионист, в чийто репертоар се включват не номера с карти, изчезване на гълъби или вдигане на деца във въздуха, а садомазохистични трикове, шокиращи — а благодарение на това и привличащи — огромна публика по целия свят.“

„Слъбит — да, псевдонимът му е получен от фамилното му име, четено обратно — създава знаменития «Жив игленик», при който млада жена бива прободена с 84 големи игли. Друг негов номер е «Четвъртото измерение», при който пред ужасените погледи на публиката едно седемнайсетгодишно момиче бива смазано под тежестта на огромен контейнер. Един от любимите ми номера на Слъбит е създаден през 1922 година. Името му, уважаеми зрители, говори само за себе си: «Идолът на смъртта, или как да унищожиш едно момиче».“

„Днес ще имам честта да ви покажа осъвременена версия на най-известния номер на Слъбит, представян в десетки страни и дори — със специална покана — пред кралското семейство на лондонския хиподрум.“

„Известен е като…“

„О, не… Не, уважаеми зрители. Мисля, че за да ви държим в напрежение, не бива да споменаваме названието на този номер. Ще ви подскажа само едно: преди изпълнението на фокуса Слъбит карал асистентите си да разливат изкуствена кръв пред залата, за да привлича зрителите. Тази тактика естествено се оказала изключително успешна.“

„Наслаждавайте се на следващия номер.“

„Надявам се да ви е интересно.“

„Защото познавам един човек, на когото със сигурност няма да му е приятно.“