Джефри Дивър
Невидимия (12)

12.

Уликите бяха донесени и Мел Купър подреждаше пликчетата и епруветките в лабораторията на Райм.

Селито току-що се беше върнал от трудното заседание в Голямата сграда по случая с Фокусника. Заместник-комисарят и кметът искаха подробности за хода на разследването, в което нито имаше напредък, нито се знаеха подробности.

Райм бе получил данните за украинските артисти в „Сирк фантастик“ — те нямаха досиета. Двамата полицаи, оставени при цирка, също докладваха, че не са забелязали нищо подозрително.

След малко Сакс и Роланд Бел също влязоха в стаята. Когато Селито получи заповед да включи още някого в разследването, Райм веднага предложи Бел. Харесваше идеята такъв опитен в полевите операции полицай да придружава Сакс при огледите.

Новодошлият поздрави останалите, само Кара му беше непозната. Тя отговори на изпитателния му поглед с думите:

— Аз съм като него. — Кимна към Райм. — Един вид консултант.

— Приятно ми е — измърмори Бел и се втренчи в трите монети, които тя разсеяно премяташе между пръстите си.

Преди Сакс и Купър да пристъпят към анализа на уликите, Райм попита:

— Кой е убитият?

— Казва се Антъни Калвърт. На трийсет и две години. Неженен. Е, в случая неомъжен.

— Някаква връзка със студентката от консерваторията?

— Изглежда, не — отвърна Селито. — Бединг и Сол проверяват.

— Професия? — попита Купър.

— Гримьор на Бродуей.

„Първата беше студентка по музика — замисли се Райм. — Първо хетеросексуална жена, сега гей. Живели и работили в различни квартали. Каква връзка може да има между двете убийства?“

— Наркотици? — попита на глас.

— Не — отвърна Сакс. — Поне не намерихме в жилището му… Ето какво му се е случило.

Тя отиде до бялата дъска и закачи снимките на трупа. Райм се приближи с количката си и се вгледа в зловещите фотографии.

— Извратен негодник — измърмори вяло Селито.

— Оръжие на убийството? — попита Бел.

— Прилича ми на трион — отбеляза Купър, като разгледа отблизо раните.

Бел, видял достатъчно жестоки убийства — както в Северна Каролина, така и тук, поклати глава:

— Лоша работа.

Райм продължи да се взира в снимките. Изведнъж чу силно свистене до себе си. Обърна се и видя Кара. Звукът идваше от учестеното й дишане. Тя се взираше в снимките на трупа. Прокара несъзнателно ръка през късата си коса, очите й се бяха налели със сълзи. Брадичката й трепереше. Тя се извърна.

— Добре ли…? — понечи да попита Сакс.

Кара вдигна ръка, затвори очи, пое си дълбоко въздух.

По изражението на болка върху лицето й Райм разбра, че това й е дошло прекалено много, че е на път да се откаже. В неговия свят — света на криминалните разследвания — тези ужасни сцени бяха нещо обичайно — в нейния — не. В професията й опасностите бяха въображаеми, затова не можеше да се очаква тя да издържи това. Жалко, защото те наистина се нуждаеха от помощта й. Виждайки ужаса на лицето й обаче, той си даде сметка, че не могат да я подлагат повече на тези изпитания. Почуди се дали няма да повърне.

Сакс пристъпи към нея, но Райм я спря с поглед. Знаеше, че момичето няма да издържи повече, и не искаше да я принуждава да остане.

Само че грешеше.

Кара си пое дълбоко въздух — като гмуркачка, преди да се потопи — и отново се обърна към дъската с решително изражение. Просто се беше подготвила да приеме жестоката реалност. Огледа внимателно снимките и каза:

— П.Т. Слъбит.

— Това някой илюзионист ли е? — попита Сакс.

Кара кимна:

— Господин Балзак е изпълнявал някои от номерата му. Живял е в началото на двайсети век. Създал е и този номер. Нарича се „Прерязаната жена“. Изпълнява се по същия начин. Жената се връзва. Използва се трион. Разликата е, че при това изпълнение е използвал мъж. — Тя примигна и бързо се поправи: — Имах предвид престъпление.

— Много ли хора го изпълняват? — поинтересува се Райм.

— Да. Това е известен трик. Дори по-популярен от „Изчезнатият човек“. Всеки с поне малко познания по илюзионизъм го знае.

Райм очакваше този обезкуражителен отговор, но каза:

— Запиши го все пак, Том. — Обърна се към Сакс: — Добре, кажи сега какво е станало у Калвърт.

— Жертвата е излязла през задния вход на сградата. Според съседите това му било навик. Излязъл на уличката и видял това. — Тя посочи един плик. — Черно коте играчка.

Кара погледна предмета:

— Това е механична кукла. Робот. Имитация. Като нож с прибиращо се острие или чаша с двойно дъно.

Тя натисна едно копче и играчката се раздвижи, измяука като истинска.

— Калвърт е видял котето и се е приближил. Може би си е помислил, че животното е ранено — продължи Сакс. — Тогава Фокусника го нападнал.

— Източник? — попита Райм.

— „Синг-лу“, Хонконг. Проверих в сайта им. Играчките се продават в стотици магазини из цялата страна.

Райм въздъхна:

— Прекалено обичайно, за да я конкретизираме.

Това явно важеше за всички улики в този случай.

Сакс продължи:

— И така, Калвърт се приближава до котката, кляка. Извършителят се е криел някъде и…

— Огледалото — прекъсна я Райм.

Погледна Кара, която кимна:

— Илюзионистите често използват огледала. Ако ги насочиш под подходящ ъгъл, можеш да изчезнеш каквото си поискаш.

Райм си спомни името на магазина, в който тя работеше — „Дим и огледала“.

— Обаче нещо не е било наред и жертвата се е измъкнала — добави Селито. — Това е най-безумната част. Проверихме записа от спешния телефон. Калвърт се заключил в апартамента си и се обадил за помощ. Казал на диспечерката, че престъпникът е извън сградата и вратите са заключени. Тогава обаче връзката прекъснала. Фокусника някак е успял да проникне.

— Може би през прозореца. Сакс, провери ли аварийния изход?

— Не. Прозорецът беше заключен отвътре.

— Въпреки това трябваше да го провериш — отбеляза сухо Райм.

— Не е минал оттам. Не е имал време.

— Тогава трябва да се е добрал до ключовете на жертвата.

— По тях нямаше отпечатъци. Само от пръстите на жертвата.

— Трябва да има и от неговите — настоя Райм.

— Не — намеси се Кара. — Отключил е с тел.

— Невъзможно. Може би е имал дубликати. Сакс, върни се и провери дали…

— Отключил е с тел — заяви непоколебимо младата жена. — Сигурна съм.

Райм поклати глава:

— Да отключи две врати за шейсет секунди? Не е възможно.

Кара въздъхна:

— Съжалявам, но е възможно. Да, за шейсет секунди е отключил две врати. Може би — за по-малко.

— Е, да приемем, че не е станало така — настоя Райм. — Сега…

— Да приемем, че точно така е станало! — сопна се младата жена. — Вижте, не можем да отминем това с лека ръка. Важно е. То ни показва още нещо за него. Нещо много важно. Заключените врати не са пречка за него.

Селито се обади сприхаво:

— Разследвал съм безброй грабежи, но никога не съм срещал престъпник, който да отваря толкова бързо ключалки.

— Господин Балзак ме кара да се упражнявам в отключване с тел по десет часа на седмица. Не си нося инструментите, но ако бяха тук, щях да отворя входната врата за трийсет секунди, с резето за шейсет. А не владея по-бързия метод, „търкането“. Ако Фокусника го знае, това намалява времето му наполовина. Знам, че сте големи любители на твърдите доказателства, но няма смисъл да пращате Амелия да търси нещо, което не съществува.

— Сигурна ли си? — попита Селито.

— Напълно.

Сакс погледна Райм. Той с неохота прие мнението на момичето (макар тайно да се радваше, че е проявила такава твърдост — с това компенсираше Онзи поглед и Онази усмивка).

— Добре, Том, запиши, че нашият човек е специалист по отваряне на ключалки.

Сакс продължи:

— Не намерих онова, с което Фокусника е зашеметил жертвата. Има следи от удар с тъп предмет по главата. Вероятно метална тръба. Той обаче я е взел.

Докладът от Отдела по отпечатъци дойде. Имаше осемдесет и девет отпечатъка от района около трупа, където бе най-вероятно да се е докоснал престъпникът. Райм още на пръв поглед забеляза, че някои от тях са необичайни, и при по-внимателно вглеждане установи, че са от каучукови накрайници. Не си направи труда да сканира останалите.

Пристъпиха към микроуликите и откриха следи от същото неорганично масло, което бяха намерили в музикалното училище, от каучук, грим и алгинат.

Детектив Куан от Пети участък се обади и докладва, че при претърсването на контейнерите около дома на Калвърт не са намерени нито дрехите, нито оръжието на убиеца. Райм му благодари и му заръча да продължават. Детективът отговори с престорен ентусиазъм, показващ ясно, че претърсването вече е приключило. Райм се обърна към Сакс:

— Каза, че е стъпкал часовника на Калвърт.

— Да. Точно в дванайсет.

— Часовникът на другата жертва беше счупен в осем часа. Той явно има график. И вероятно е набелязал следващата си жертва за четири следобед.

След по-малко от три часа.

Купър се обади:

— С огледалото нямаме късмет. Името на производителя е изтрито. Има няколко истински отпечатъка, но са така замазани от каучуковите накрайници, че сигурно са на продавача. Все пак ще ги вкарам в компютъра.

— Намерих и обувки — обяви Сакс и вдигна една картонена кутия.

— Неговите ли?

— Вероятно. Марка „Еко“, същия номер като отпечатъците от консерваторията.

— Оставил ги е. Защо? — почуди се Селито.

— Сигурно защото е знаел, че сме открили, че носи точно такива — предположи Райм. — Страхувал се е, че някой ще ги забележи на краката на възрастната дама.

— Има хубави микроулики от грайферите и между подметката и борда — обяви Мел Кунър — отвори плика и изстърга малко прах. — Истински рог на изобилието.

Надали може да се направи такова сравнение, но за криминалното разследване остатъците от почва са море от информация.

— Сложи ги на микроскопа, Мел — подкани го Райм. — Да видим какво има тук.

Основен уред при изучаването на микроулики е микроскопът и въпреки многобройните подобрения в течение на години съвременните апарати не се различават много от месинговата тръба, изобретена от холандеца Льовенхук през шестнайсети век.

Освен стария сканиращ електронен микроскоп, който рядко използваше, Райм имаше и два светлинни. Единият беше обикновен, но надежден лабораторен модел — тринокуляр, с два окуляра и една малка камера в средата.

Вторият — който Купър използваше сега — бе стереомикроскоп. С него бяха изследвали и влакната от предишното местопрестъпление. Този вид инструменти имат сравнително малко увеличение и се използват за изследване на по-големи триизмерни обекти, като насекоми и растителни остатъци.

Образът от видното поле се показа на компютърния екран.

Неопитните детективи веднага превключват на най-голямото увеличение. За целите на разследването обаче най-ефикасните увеличения са сравнително малки. Купър започна с четирикратно и завърши с трийсеткратно.

— Фокусирай — напомни Райм.

Купър завъртя страничния винт на микроскопа и образът стана кристално ясен.

— Добре, да се поразходим — обяви Райм.

Техникът внимателно започна да мести предметната масичка. По екрана се задвижиха стотици частици: тъмни, червени, зелени, прозрачни. Както винаги в такива случаи, Райм се почувства като воайор, който шпионира някакъв чужд свят, нямащ никаква представа, че го наблюдават.

И този свят можеше да му покаже много неща.

— Косми — обяви Райм. — Животински.

Това личеше от броя на люспичките.

— От какво? — попита Сакс.

— Най-вероятно от куче — отвърна Купър и Райм се съгласи.

Техникът проведе търсене в компютърната картотека за животински косми.

— Две породи — обяви след малко. — Не, три. Една среднокосместа порода. Германска или белгийска овчарка. Другите са дългокосмести. Английска овчарка или дългокосмест териер.

Купър фокусира микроскопа върху друг участък от видното поле. На екрана се показа скупчване от кафеникави зърна и тръбички.

— Какви са тези дългите неща? — поинтересува се Селито.

— Влакна — предположи Сакс.

Райм погледна екрана и обяви:

— Суха трева, растителни остатъци. Другото обаче не ми е познато. Пусни му една хроматография, Мел.

Скоро резултатът стана известен. На монитора се появи диаграма с различните вещества в пробата: жлъчни пигменти, стеркобипин, уробилин, индол, нитрати, скатол, меркаптани, хидрогенсулфиди.

— Аха.

— Аха ли? — измърмори Селито. — Какво „аха“?

— Команда, микроскоп едно.

Образът от микроскопа отново се появи на монитора.

— Очевидно е: мъртви бактерии, частично разложени влакна и трева. Това са лайна. О, извинете за нетактичността. Изпражнения. Нашият престъпник е нагазил в нещо неприятно.

Това беше окуражително — космите и изпражненията са добри улики. Ако подобни се открият по обувките на заподозрения, около дома или по колата му, с голяма вероятност може да се твърди, че това е извършителят.

Резултатът за пръстовите отпечатъци по огледалото се получи. В компютърната система нямаше такива. Нищо чудно.

— Какво друго? — попита Райм.

— Нищо — отвърна Сакс. — Това беше.

Райм се взря в таблицата с уликите. В този момент на вратата се позвъни и Том отиде да отвори. Върна се с един униформен полицай. Той застана чинно на прага, както всички по-млади блюстители на реда, когато влизаха в обителта на легендарния Линкълн Райм.

— Търся детектив Бел. Казаха ми, че е тук.

— Аз съм — обади се Бел.

— Нося доклада от огледа в кабинета на Чарлс Грейди.

— Благодаря.

Детективът взе папката и кимна на младия полицай, който хвърли плах поглед на Райм и излезе.

Бел прочете съдържанието на документите и вдигна рамене:

— Нищо не ми говори. Линкълн, би ли хвърлил един поглед?

— Разбира се, Роланд. Сложи листовете на тази рамка за четене. Чакай, Том ще го направи. Какъв е проблемът? По случая с Андрю Констабъл ли?

— Да.

Бел разказа за проникването в кабинета на Грейди. Болногледачът монтира доклада на рамката и Райм се приближи с количката. Внимателно прочете първата страница.

— Команда, обърни.

Престъпникът беше проникнал, като счупил стъклото на вратата към чакалнята и я отворил отвътре (вратата за самия кабинет на прокурора бе от масивно дърво и се беше оказала непреодолимо препятствие).

Криминалистите бяха намерили нещо интересно: върху и около бюрото на секретарката имало доста влакна. В доклада се описваше цветът им: повечето били бели, някои — черни, а имало и един червен. Нищо конкретно обаче. Открили и две парченца златисто фолио.

Проникването станало след почистването на кабинета, следователно влакната не бяха оставени от секретарката или от някого, имащ законно право да влиза в помещението. Най-вероятно идваха от престъпника.

Райм стигна до последната страница.

— Това ли е? — попита.

— Предполагам — отвърна Бел.

— Команда, телефон — изръмжа Райм. — Набери Перети, Винсънт.

Райм бе наел Перети в Криминалния отдел преди няколко години и полицаят се оказа талантлив. Много повече умения обаче беше показал при далеч по-неприятните за Райм политически интриги в полицейското управление. Сега бе началник на отдела.

— Как си, Линкълн? — прозвуча гласът му.

— Добре, Винс. Сега…

— Работиш по случая с Фокусника, нали? Как върви?

— Горе-долу. Слушай, обаждам ти се за друго. Тук съм с Роланд Бел. При мен е докладът за разбиването на кабинета на Грейди…

— О, случаят „Андрю Констабъл“. С какво мога да ти помогна?

— Докладът е непълен. Имам нужда от повече информация. При огледа са намерени някакви влакна. Искам да знам точния състав на всеки вид, дължина, диаметър, оттенък, оцветители, износване.

— Чакай да взема химикалка. — След малко отново се обади: — Давай.

— Искам също електростатични изображения на всички отпечатъци от обувки и снимки от пода. Също списък на всички предмети върху бюрото на секретарката, етажерката и шкафа. На всичко във всички чекмеджета и по стените и точното му разположение.

— Всичко, което е докосвал престъпникът? Добре, ще…

— Не, Винс. Всичко, което е в кабинета. Всичко. Кламерчета, снимки на децата на секретарката. Прахта в горното чекмедже. Не ме интересува дали престъпникът ги е докосвал.

— Ще изпратя някого — измънка не толкова ентусиазирано Перети.

Райм не виждаше защо самият Перети да не го направи, както би сторил той, въпреки че беше началник на отдела. В сегашната му роля на консултант обаче влиянието му бе ограничено.

— Благодаря, Винс.

— Няма защо.

Когато затвори, Райм се обърна към Бел:

— Докато не получим тази информация, друго не мога да направя.

Влакна и въоръжени групировки… Мистерии. В момента обаче нека друг се занимава с тях. Райм имаше достатъчно загадки за разплитане и не разполагаше с много време. Показанията на счупените часовници, изписани на дъската, му напомняха, че до нападението на Фокусника над следващата му жертва остават по-малко от три часа.

ФОКУСНИКА

Местопрестъпление: Консерваторията

Описание на извършителя: кестенява коса, изкуствена брада, без особени белези, около петдесетте, среден на ръст, нормално телосложение. Безименният пръст и кутрето на лявата ръка са сраснали. Бързо се е преобразил като стар, плешив чистач.

Липсва ясен мотив.

Жертва. Светлана Расникова.

— Студентка в консерваторията.

— Сред роднините, приятелите и състудентите се търсят вероятни заподозрени.

— Нямала приятел, нямала врагове. Изнасяла представления на детски забави.

Платка с високоговорител.

— Изпратена в лабораторията на ФБР.

— Цифрово аудиоустройство, вероятно съдържало запис на гласа на извършителя. Всички данни са унищожени.

— Устройството е изработено от престъпника.

Използвал е стари железни белезници, за да върже жертвата.

— Белезниците са марки „Дарби“. Много стари, английски. Да се направи справка в Музея на Худини в Ню Орлиънс.

Счупил е часовника на жертвата точно в 8:00 часа.

Памучни конци, с които е вързал столовете. Обикновени. Не подлежат на конкретизиране.

Бомбичка за симулиране на изстрел. Унищожена.

— Не подлежи на конкретизиране.

Фитил. Обикновен.

— Не подлежи на конкретизиране.

Първите полицаи докладват за силен блясък. Не са открити следи от веществото.

— Използвал е памук или хартия за светкавици.

— Не подлежи на конкретизиране.

Обувки: „Еко“, 45-и номер.

Копринени нишки, сиви, обработени за придаване на матов оттенък.

— От костюма на чистач.

Извършителят вероятно носи кафява перука.

Червен американски орех и лишей пармелия консперса, вероятно от Сентрал Парк.

Почва, наситена с необичайна неорганична мазнина. Изпратена за анализ във ФБР.

Черна коприна, 1,2 х 1,8 м. Използвана за камуфлаж. Не подлежи на конкретизиране.

— Илюзионистите я използват често.

Каучукови накрайници за пръстите.

Следи от каучук, боброво масло, грим.

Следи от алгинат.

— Използва се за моделируем каучуков „пълнеж“.

Оръжие на убийството: бяло копринено въже с черна сърцевина.

— Въжето се използва за фокуси с промяна на цвета. Не подлежи на конкретизиране.

Необичаен възел.

— Изпратен във ФБР и Военноморския музей — още няма информация.

— Възелът е от номерата на Худини. Невъзможен за развързване.

Използвал симпатично мастило, за да заличи името си от книгата за посетители.

Местопрестъпление: Ийст Вилидж

Жертва: Тони Калвърт.

— Театрален гримьор.

— Не е известно да е имал врагове.

— Няма известна връзка с предишната жертва.

Мотив — неизвестен.

Причина за смъртта.

— Травма от тъп предмет на черепа и разрязване с трион след смъртта.

Престъпникът се е измъкнал, преобразен като седемдесетгодишна жена. Кварталът е претърсен за изхвърления костюм и други улики.

— Нищо не е намерено.

Часовникът е счупен точно в 12:00.

— Вероятна зависимост. Следващата жертва може би ще бъде нападната в 16:00.

Убиецът се е крил зад огледало. Не подлежи на конкретизиране. Отпечатъци — изпратени във ФБР. Няма съвпадения.

Използвал е коте играчка за примамване на жертвата. Не подлежи на конкретизиране.

Още неорганична мазнина. Изпратена за анализ във ФБР.

Още каучук и грим.

Още алгинат.

Обувките „Еко“ са оставени.

Кучешки косми по обувките, от три различни породи. Следи от екскременти.

Профил като илюзионист

Извършителят би могъл да използва разсредоточаване, за да измами жертвите и полицията.

— Физическо разсредоточаване (за разсейване).

— Психологическо разсредоточаване (за отклоняване на подозренията).

Бягството му от консерваторията е подобно на трика „Изчезнатият човек“. Твърде обичаен.

Извършителят е опитен илюзионист.

Опитен в триковете с ръце.

Владее добре преобразяването. Използва костюми за бързо преобличане от найлон или коприна, покритие за темето, накрайници за пръстите и други каучукови приспособления. Може да е на всякаква възраст, от всякакъв пол или раса.

Убийството на Калвърт напомня трика „Разрязаната жена“.

Опитен в отварянето на ключалки с тел.