Джефри Дивър
Невидимия (39)

39.

— Проверявам всяка врата, Райм. В последния коридор на мазето съм.

— Остави Отряда за бързо реагиране да довърши — посъветва я той и отпусна тежко глава.

— Трябва да вдигнем цялото управление — прошепна тя. — Сградата е дяволски голяма. — Намираше се в Гробницата и проверяваше подред всички коридори. — Тук е зловещо като в консерваторията.

„Мистерии, мистерии…“

— Някой ден трябва да добавиш нова глава в учебника си: за огледи на тайнствени местопрестъпления — пошегува се нервно тя. — Добре, трябва вече да пазя тишина, Райм. Пак ще ти се обадя.

Райм и Купър отново се заеха с уликите от последното местопрестъпление: ножче за бръснене, проби от истинска кръв, парченца от телешки кости и сива гъба за миене, симулиращи мозъчно вещество, и изкуствена кръв, която се оказа захарен сироп с хранителен оцветител. Не бяха намерени никакво ключе или телчици — престъпникът си ги беше взел. Нямаше други полезни улики от коридора.

В килера, където убиецът се беше преобразил, бяха намерили хартиено пликче с остатъци от бомбичката и балончето с изкуствена кръв, гумени ръкавици и дрехите, които бе носил, когато го бяха арестували у Грейди — сив костюм и обувки. По тях Купър намери добри микроулики: каучук и грим, леплив парафин, засъхнало мастило като откритото по-рано, изкуствени влакна и засъхнала изкуствена кръв.

Влакната се оказаха от черен килим. Изкуствената кръв беше боя. Базите данни, до които имаха достъп, не даваха информация за източниците, затова Райм изпрати данните във ФБР с искане за спешно изследване.

Изведнъж му хрумна нещо.

— Кара — обърна се към момичето, седнало до Мел Купър и постоянно прехвърлящо дребна монета по пръстите си. — Можеш ли да ни помогнеш?

— Разбира се.

— Би ли отишла да повикаш Кадески от цирка? Кажи му за бягството и че искам да му задам още няколко въпроса за Уиър. За любимите му номера и дегизировки, за най-често използваните от него трикове… Всичко, което би могло да ни даде представа как изглежда.

— Може би ще намери негови стари снимки от представления — добави тя и преметна черно-бялата си чантичка през рамо.

Той я увери, че идеята е добра, сетне отново се взря в таблицата с уликите. Колкото повече научаваха, толкова по-малко знаеха.

ФОКУСНИКА

Местопрестъпление: Консерваторията

Описание на извършителя: кестенява коса, изкуствена брада, без особени белези, около петдесетте, среден на ръст, нормално телосложение. Безименният пръст и кутрето на лявата ръка са сраснали. Бързо се е преобразил като стар, плешив чистач.

Липсва ясен мотив.

Жертва. Светлана Расникова.

— Студентка в консерваторията.

— Сред роднините, приятелите и състудентите се търсят вероятни заподозрени.

— Нямала приятел, нямала врагове. Изнасяла представления на детски забави.

Платка с високоговорител.

— Изпратена в лабораторията на ФБР.

— Цифрово аудиоустройство, вероятно съдържало запис нагласа на извършителя. Всички данни са унищожени.

— Устройството е изработено от престъпника.

Използвал е стари железни белезници, за да върже жертвата.

— Белезниците са марка „Дарби“. Много стари, английски. Да се направи справка в Музея на Худини в Ню Орлиънс.

— Продадени на Ерик Уиър миналия месец. Изпратени на пощенска кутия в Денвър. Няма други следи.

Счупил е часовника на жертвата точно в 8:00 часа.

Памучни конци, с които е вързал столовете. Обикновени. Не подлежат на конкретизиране.

Бомбичка за симулиране на изстрел. Унищожена.

— Не подлежи на конкретизиране.

Фитил. Обикновен.

— Не подлежи на конкретизиране.

Първите полицаи докладват за силен блясък. Не са открити следи от веществото.

— Използвал е памук или хартия за светкавици.

— Не подлежи на конкретизиране.

Обувки: „Еко“, 45-и номер.

Копринени нишки, сиви, обработени за придаване на матов оттенък.

— От костюма на чистач.

Извършителят вероятно носи кафява перука.

Червен американски орех и лишей пармелия консперса, вероятно от Сентрал Парк.

Почва, наситена с необичайна неорганична мазнина. Изпратена за анализ във ФБР.

— „Так пюр“, използва се за смазване на седла и конски сбруи.

Черна коприна, 1,2 х 1,8 м. Използвана за камуфлаж. Не подлежи на конкретизиране.

— Илюзионистите я използват често.

Каучукови накрайници за пръстите.

Следи от каучук, боброво масло, грим.

Следи от алгинат.

— Използва се за моделируем каучуков „пълнеж“.

Оръжие на убийството: бяло копринено въже с черна сърцевина.

— Въжето се използва за фокуси с промяна на цвета. Не подлежи на конкретизиране.

Необичаен възел.

— Изпратен във ФБР и Военноморския музей — още няма информация.

— Възелът е от номерата на Худини. Невъзможен за развързване.

Използвал симпатично мастило, за да заличи името си от книгата за посетители.

Местопрестъпление: Ийст Вилидж

Жертва: Тони Калвърт.

— Театрален гримьор.

— Не е известно да е имал врагове.

— Няма известна връзка с предишната жертва.

Мотив — неизвестен.

Причина за смъртта.

— Травма от тъп предмет на черепа и разрязване с трион след смъртта.

Престъпникът се е измъкнал, преобразен като седемдесетгодишна жена. Кварталът е претърсен за изхвърления костюм и други улики.

— Нищо не е намерено.

Часовникът е счупен точно в 12:00.

— Вероятна зависимост. Следващата жертва може би ще бъде нападната в 16:00.

Убиецът се е крил зад огледало. Не подлежи на конкретизиране. Отпечатъци — изпратени във ФБР. Няма съвпадения.

Използвал е коте играчка за примамване на жертвата. Не подлежи на конкретизиране.

Още неорганична мазнина. Изпратена за анализ във ФБР.

— „Так пюр“, използва се за смазване на седла и конски сбруи.

Още каучук и грим.

Още алгинат.

Обувките „Еко“ са оставени.

Кучешки косми по обувките, от три различни породи. Следи от екскременти.

— Екскрементите са конски.

Местопрестъпления, свързани с опита за убийство край река Хъдсън

Жертва: Черил Марстън.

— Адвокатка.

— Разведена, но съпругът е извън подозрение.

Няма мотив.

Престъпникът се представил като „Джон“. Има белези на шията и гърдите. Пръстите му са деформирани.

Престъпникът се преобразил от гладко избръснат бизнесмен с памучни панталони и риза в рокер с дънкова риза с емблемата на „Харли“.

Колата му е потънала в река Харлем, предполага се, че престъпникът е избягал.

Тиксо за запушване на устата, не подлежи на конкретизиране.

Бомбички, подобни на предишните. Не подлежат на конкретизиране.

Въже, обикновено, не подлежи на конкретизиране.

Вериги и закопчалки, обикновени, не подлежат на конкретизиране.

Още следи от грим, каучук и „Так пюр“.

Сак, китайски, не подлежи на конкретизиране. Съдържание:

— Следи от упойващото вещество флунитразепам.

— Леплив парафин, не подлежи на конкретизиране.

— Месингови (?) стружки. Изпратени за анализ във ФБР. Вероятно от часовников механизъм.

— Мастило, черно.

Тъмносиньо яке, без инициали и етикети. Съдържание:

— Журналистическа карта от Си Ти Ен на името на Стенли Сафърстийн. (Репортерът не е заподозрян, няма полицейско досие.)

— Електронен ключ за хотелска стая на Ей Пи Си, Екрън, Охайо. Модел-42, отпечатъци липсват.

Директорът на фирмата проверява в картотеката.

Детективи Бединг и Сол проверяват хотелите.

Търсенето е сведено до три хотела: „Челси лодж“, „Бекман“ и „Ланам армс“.

Хотелът е „Ланам армс“.

— Касова бележка от „Ривърсайд ин“, Бедфорд Джънкшън, Ню Йорк. Четирима души обядвали на маса 12 в събота преди две седмици. Пуйка, пай с месо, пържола, специалитет на деня. Безалкохолни. Персоналът не знае кои са клиентите. (Съучастници?)

Уличката, където е бил арестуван Фокусника.

— Отворил е белезниците.

— Слюнка (ключ, скрит в устата).

— Кръвната група не може да се определи.

— Трионче от бръснарско ножче за прерязване на ограничителите.

Трупът на полицай Бърк не е намерен.

Брегът на река Харлем.

— Няма улики, само следи от гуми в калта.

— От колата е извадена страница от вестник. Заглавия на статиите:

АВАРИЯ В ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО СПИРА РАБОТАТА НА ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК ЗА 4 ЧАСА

НЮ ЙОРК ГЛАСУВА ПО ТРАДИЦИЯ ЗА РЕПУБЛИКАНЦИТЕ

РОДИТЕЛСКИ ПРОТЕСТ ЗА ЛОШИТЕ ОХРАНИТЕЛНИ МЕРКИ В ДЕВИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ

ВЪОРЪЖЕНА ГРУПИРОВКА ПЛАНИРА МАСОВИ УБИЙСТВА. ДЕЛОТО СЕ ГЛЕДА В ПОНЕДЕЛНИК

БЛАГОТВОРИТЕЛЕН ГАЛАКОНЦЕРТ ПРЕЗ УИКЕНДА

ПРОЛЕТНИ ЗАБАВЛЕНИЯ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

ГУБЕРНАТОРЪТ И КМЕТЪТ СЕ СРЕЩАТ ЗА НОВИЯ ГРАДОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА УЕСТСАЙД

Местопрестъпление: домът на Линкълн Райм

Жертва: Линкълн Райм.

Самоличност на престъпника: Ерик А. Уиър.

— Роден в Лас Вегас.

— Обгорял в пожар в Охайо преди три години. В цирка на Хасбро и Братя Келър. След това изчезнал. Изгаряния трета степен. Директор на цирка бил Едуард Кадески.

— Присъда в Ню Джърси за престъпна безотговорност.

— Маниак на тема огън.

— Обръща се към въображаеми зрители с „почитаема публика“

— Изпълнявал е опасни номера.

— Съпруга: Мери Косгроув, загинала при пожара.

След смъртта й не се е свързал с роднините й.

— Родителите му са починали, няма братя или сестри.

— Няма криминално досие.

— Нарича себе си „Северният магьосник“.

— Напада Райм, защото той може да го спре преди неделя следобед (следваща жертва?).

— Цвят на очите: кафяв.

Психологически профил (от Тери Добинс): жаждата за отмъщение предопределя действията му, макар че той може да не го осъзнава. Търси възмездие. Обхванат е от постоянен гняв. С убийствата облекчава болката от загубата на любимата жена и професията си.

Наскоро Уиър се свързал с асистентите си: Джон Китинг и Артър Лосър в Невада. Питал за пожара и хората, свързани с него. Описват Уиър като луд, властен, вманиачен, опасен, но изключително способен.

Предстои разговор с тогавашния директор на цирка, Едуард Кадески.

Убива жертвите си заради онова, което олицетворяват — вероятно щастливи или повратни моменти в живота му преди пожара.

Напоена с бензин кърпичка. Не подлежи на конкретизиране.

Нови обувки „Еко“.

Местопрестъпления в градския арест

Бомбичка и балонче с изкуствена кръв, собствена изработка, не подлежат на конкретизиране.

Изкуствена кръв (захарен сироп + червен хранителен оцветител), парченца телешки кости и сива гъба за имитация на мозъчно вещество, истинска кръв, ножче за бръснене.

Гумени ръкавици.

Каучук и грим като от предишните местопрестъпления.

Леплив парафин.

Мастило, черно, подобно на намереното преди.

Засъхнала изкуствена кръв (боя), изпратена във ФБР.

Влакна от килим, изпратени във ФБР.

Профил като илюзионист

Извършителят би могъл да използва разсредоточаване, за да измами жертвите и полицията.

— Физическо разсредоточаване (за разсейване).

— Психологическо разсредоточаване (за отклоняване на подозренията).

Бягството му от консерваторията е подобно на трика „Изчезнатият човек“. Твърде обичаен.

Извършителят е опитен илюзионист.

Опитен в триковете с ръце.

Владее добре преобразяването. Използва костюми за бързо преобличане от найлон или коприна, покритие за темето, накрайници за пръстите и други каучукови приспособления. Може да е на всякаква възраст, от всякакъв пол или раса.

Убийството на Калвърт напомня трика „Разрязаната жена“.

Опитен в отварянето на ключалки с тел.

Умее да се самоосвобождава.

Владее фокуси с животни.

Използва ментализъм, за да измъкне информация от жертвата.

Използвал фокус с ръце, за да я упои.

Опитал се да убие жертвата с „Аквариума“ на Худини.

Вентрилоквизъм („говори с корема си“).

Ножчета за бръснене.

Познава и изпълнявал „Горящото огледало“. Много опасен номер.

* * *

В цирка кипеше оживление. До началото на вечерното представление оставаше един час.

Кара мина под знамето с образа на Арлекин и забеляза полицейската кола, която Райм бе наредил да остане за охрана. Тя вече чувстваше полицаите като свои колеги, затова се усмихна и им махна. Въпреки че не я познаваха, те също й помахаха.

Още никой не проверяваше билетите, затова Кара влезе безпрепятствено и отиде зад сцената. Забеляза младеж с бележник. На колана му бе закачен служебен пропуск, сякаш беше пистолет.

— Извинете.

— Да? — отвърна той с изразен френски акцент.

— Търся господин Кадески.

— Няма го. Аз съм помощникът му.

— Къде е?

— Не е тук. Вие коя сте?

— Работя за полицията. Имат въпроси към господин Кадески.

Младежът погледна към гърдите й, вероятно (но не задължително) за да види дали има пропуск.

— Аха. Полицията. Ами… той е на вечеря. Скоро ще се върне.

— Знаете ли къде вечеря?

— Не. Сега ще ви помоля да напуснете. Не можете да стоите тук.

— Трябва да го видя.

— Имате ли билет?

— Не, аз…

— В такъв случай не можете да го чакате тук. Напуснете. Той не е споменавал нищо за полицията.

— Ама аз наистина трябва да го видя. Важно е.

— „Наистина“ трябва да си вървите. Изчакайте го отвън.

— Може да се разминем!

— Ако не си тръгнете веднага, ще повикам охраната — заплаши той.

— Ще си купя билет.

— Продадени са. А и дори да имахте билет, не можете да стоите зад сцената. Ще ви изпратя.

Той я избута към изхода, където разпоредителите вече проверяваха билетите. Навън тя спря и посочи към един фургон с надпис „Каса“.

— Там ли се продават билети?

Той се усмихна подигравателно:

— Там е касата, но билетите свършиха. Ако искате да питате нещо господин Кадески, обадете се във фирмата му.

Кара изчака известно време, сетне зави зад шатрата и се насочи към служебния вход отзад. Усмихна се на пазача и той й отвърна със същото, хвърли само бегъл поглед към колана й, където висеше служебният пропуск на младежа с френския акцент. Беше го откачила лесно от панталона му, докато сочеше касата с глупавия си, но успешно отвличащ вниманието въпрос.

„Ето ти добър урок — помисли си. — Никога не се заяждай с фокусник.“

Когато се върна зад сцената, тя прибра пропуска и намери една по-отзивчива служителка. Обясни какъв е проблемът — че бивш илюзионист, работил за господин Кадески, е издирван за убийство и полицията търси директора, за да му зададе няколко въпроса. Жената кимна с разбиране. Беше чула за убийствата и покани Кара да изчака, докато Кадески се върне от вечеря. Даде й специален пропуск и я насочи към една ложа за официални гости, като я увери, че ще накара охраната да я уведоми веднага щом директорът се появи.

Докато отиваше към ложата, пейджърът й изпиука.

Щом видя номера, дъхът й секна — веднага изтича при един телефонен автомат и набра с треперещи пръсти.

— „Стайвсънд манър“ — прозвуча в слушалката.

— Джейнин Уилямс, моля.

Наложи се да изчака, стори й се цяла вечност.

— Ало?

— Аз съм, Кара. Мама добре ли е?

— О, добре е. Исках обаче да ти кажа… не храни излишни надежди, но преди няколко минути се събуди и попита за теб. Знае, че е неделя вечер, и си спомня идването ти по-рано.

— Искаш да кажеш, че помни, че съм била аз?

— Да, истинското ти име. След това се намръщи и добави: „Но се представи пак с онзи глупав псевдоним.“

„О, Господи… Възможно ли е да се подобрява?“

— И ме позна и попита къде си. Каза, че искала да ти разправи нещо.

Сърцето на Кара заби лудо.

„Кажи ми нещо…“

— По-добре побързай, скъпа. Може да е трайно, но нали знаеш как е.

— В момента имам важна работа, Джейнин. Ще дойда веднага щом се освободя.

Кара затвори и разтреперана, се върна на мястото си. Напрежението беше нетърпимо. Точно в момента майка й може би питаше за дъщеря си. Мръщеше се разочаровано, че момичето не е там.

„Нека да дойде по-скоро“ — замоли се тя и отново погледна вратата с надежда да зърне Кадески.

Нищо.

Искаше й се да може да направи някакъв фокус и директорът на цирка да се материализира пред нея.

Отново насочи поглед към вратата.

За момент не стана нищо. Сетне се появиха няколко души. Никой от тях не беше Кадески. Бяха просто три жени със средновековни костюми и маски с жални изражения.

* * *

Роланд Бел стоеше в началото на една тясна уличка на Долен Манхатън, между високата сграда на съда и някаква невзрачна постройка срещу нея.

Все още нямаше и следа от волвото на Чарлс Грейди.

Никаква следа от Уиър.

„Какво бих направил аз на мястото на убиеца? Как бих планирал покушението? В тази ли сграда щях да се скрия? Или в онази кола? Този минувач не е ли малко подозрителен? Ами тази бебешка количка? Този четирийсетгодишен мъж със сладоледа не е ли малко странен?“

Той отново се завъртя. Къде, къде, къде?

Откъм съда се чу клаксон. Викове. Бел се обърна и се затича по посока на шума — чудеше се дали не е заблуда.

Не, беше обикновена улична свада.

Той се обърна към входа на съда и се озова лице в лице с Чарлс Грейди, който крачеше бавно по улицата. Вървеше с наведена глава, потънал в размисли. Детективът се втурна към него и извика:

— Чарлс! Залегни! Уиър е избягал!

Грейди спря и се намръщи.

— Залегни! — изкрещя задъхано Бел.

Уплашен, прокурорът приклекна между две паркирани коли.

— Какво е станало? — извика. — Жена ми, детето?

— Моите хора ги охраняват — отвърна детективът — сетне извика към минувачите: — Полицейска акция! Разпръснете се!

Хората се оттеглиха моментално.

— Семейството ми! — извика отчаяно Грейди. — Сигурен ли си?

— Добре са.

— Ама Уиър…

— Всичко е било имитация. Избягал е и се крие някъде наоколо. Извикал съм бронирана кола, която трябва да пристигне всеки момент.

Бел отново се завъртя, огледа се.

Сетне се добра до Грейди и застана над него, с гръб към бизнес сградата от другата страна на улицата.

— Стой на място, Чарлс. Ще те измъкна. И Бел вдигна радиостанцията си.

* * *

Какво беше това?

Хобс Уентуърт наблюдаваше жертвата си. Прокурорът беше залегнал на тротоара зад някакъв човек по яке, явно ченге.

Мерникът на Хобс бе насочен точно в гърба на полицая — той безрезултатно се опитваше да се прицели в Грейди.

Прокурорът беше залегнал, ченгето стоеше. На Хобс му се струваше, че ако простреля полицая в гърба, може би ще улучи Грейди в горната част на гърдите. Имаше обаче опасност куршумът да се отклони и само да рани Грейди.

Трябваше да действа бързо. Полицаят говореше по радиостанцията си. След броени минути щяха да довтасат десетки ченгета.

„Хайде, отмъстителю — рече си той. — Какво ще правиш сега?“

Полицаят още се оглеждаше, продължаваше да закрива с тялото си Грейди, който клечеше като пикаеща кучка.

Добре. Реши да простреля ченгето в крака. Така полицаят най-вероятно щеше да падне по гръб и да му открие видимост към прокурора. Пушката беше полуавтоматична и можеше да изстреля пет куршума за две секунди. Не беше идеално, но по-добро не можеше да намери.

На ченгето щяха да са му нужни една-две секунди, за да падне или да отстъпи.

Докато наблюдаваше детектива през мерника, Хобс се замисли каква история можеше да измисли за децата в Кантон фолс въз основа на този случай. Исус щеше да влезе в неговата роля, въоръжен с добър лък, и да направи засада на отряд римски войници, които изтезавали християните. Юлий Цезар щеше да се крие сред войниците и да си мисли, че е в безопасност, но стрелата на Исус щеше да проникне сред тях и да убие кучия син.

Страхотна история. Щеше да хареса на хлапетата.

Полицаят още закриваше прокурора.

„Добре, хайде — помисли си Хобс и смъкна предпазителя на голямата пушка. — Няма време. Горете в ада, убийци на християни!“

Прицели се в крака на полицая и постави пръст на спусъка, като със съжаление си мислеше, че ченгето е бяло.

Хобс Уентуърт обаче бе научил едно нещо от живота: човек трябва да улучи целта си, независимо каква е тя.