Джефри Дивър
Невидимия (29)

29.

В неделя сутринта търсенето на Ерик Уиър не потръгна. Екипът научи, че след пожара в Охайо илюзионистът останал няколко седмици в местната болница, след което си тръгнал на своя глава, без да бъде изписан. Имаше документи, че е продал къщата си в Лас Вегас, но нямаше данни да е купил нова. Райм обаче предполагаше, че в царството на парите човек може без много шум да закупи някоя барака в пустинята.

Бединг и Сол успяха да намерят майката на покойната съпруга на Уиър. Той така и не се бил обадил след нещастието да поднесе съболезнованията си. Това обаче не я изненадало. Уиър бил егоистичен, жесток човек, който харесвал до полуда младата й дъщеря и буквално използвал хипноза, за да я убеди да се омъжи за него. Никой от другите роднини не познавал Уиър.

Купър издири още данни, но те не бяха много. Уиър нямаше криминално досие. Родителите му бяха починали и той беше единствено дете.

По-късно се обади другият асистент на Уиър, Арт Лосър от Лас Вегас. Той не се изненада, че бившият му работодател е търсен във връзка с криминално разследване, и повтори онова, което вече знаеха. Уиър бил един от най-великите илюзионисти на света, но приемал професията си прекалено сериозно и бил известен с опасните си илюзии и лошия си характер. Лосър още сънуваше кошмари, свързани с него.

„… да не ни тормози толкова.“

— Всички млади асистенти се влияят от наставниците си — обясни Лосър по телефона. — Моят терапевт обаче смята, че Уиър ни е хипнотизирал.

„Също като Китинг — помисли си Райм. — И двамата ходят на психоаналитик.“

— Казва, че общуването с него е създало у нас Стокхолмски синдром. Знаете ли какво е това?

— Райм каза, че е запознат с това психологическо състояние — когато заложниците изпитват привързаност и дори любов към похитителя си.

— Кога го видяхте за последен път? — попита Сакс.

Днес, след като нямаше повече изпити, тя носеше цивилни дрехи — дънки и тъмнозелено поло.

— В болницата. Това беше преди около три години. Смятах да го посещавам редовно, но той все говореше как щял да отмъсти на всички, които искат да му навредят и които не харесват неговите номера. После изчезна и оттогава не съм го виждал.

След това бившият асистент обясни, че Уиър му се обадил най-неочаквано преди два месеца. Приблизително по същото време, по което беше телефонирал на Китинг. Отговорила съпругата му.

— Не оставил номер за връзка и казал, че пак ще се обади, но така й не го направи. Слава Богу. Казвам ви, не знам как щях да се разбера с него.

— Знаете ли къде е бил, когато се е обадил?

— Не. Попитах Кати, защото се опасявах, че е в града, но тя каза, че на дисплея се изписал номер от друг регион.

— Не е ли казал на жена ви за какво се обажда? Нещо, с което да подскаже къде се намира?

— Според нея звучал странно, възбудено. Шепнел и думите му се разбирали трудно. След пожара получи увреждане на белите дробове. Така звучеше още по-зловещо.

„Знам от личен опит“ — помисли си Райм.

— Питал дали знаем нещо за Едуард Кадески — той беше директор на „Хасбро“ по времето на пожара. Само това.

Не успя да даде друга полезна информация и те прекратиха разговора.

Том въведе две полицайки в лабораторията. Сакс им кимна за поздрав и ги представи на Райм. Даян Франсискович и Нанси Аусонио.

Той си спомни, че те са били първите полицаи на мястото на първото убийство и бяха получили задача да проследят произхода на старите белезници.

— Разговаряхме с всички търговци и директора на музея, който ни препоръчахте — рече Франсискович.

И двете изглеждаха изтощени. Бяха приели задачата си сериозно и вероятно не бяха мигнали цяла нощ.

— Белезниците са „Дарби“, както предположихте — добави Аусонио. — Доста са редки… и скъпи. Имаме обаче списък на дванайсет души, които…

— Боже мили, гледай — възкликна Франсискович и посочи дъската на разследването, където Том беше написал:

Самоличност на престъпника: Ерик А. Уиър.

Аусонио прелисти разпечатката, която държеше, и обяви:

— Миналия месец Ерик Уиър е поръчал чифт белезници по пощата от „Риджуей антик уепънс“ в Сиатъл.

— Адрес? — попита Райм.

— Пощенска кутия в Денвър. Проверихме, но периодът за наем е изтекъл. Няма друга информация.

— Начин на плащане? — поинтересува се Сакс.

— В брой — отговориха едновременно Аусонио и Райм, който добави: — Не можем да очакваме от него такива глупави грешки. Не. Това е задънена улица. Но поне имаме потвърждение, че е нашият човек.

Райм благодари на полицайките и Сакс ги изпрати.

Телефонът отново иззвъня. Кодът и номерът изглеждаха познати на Райм, но той не се досещаше на кого са.

— Команда, вдигни телефона… Ало?

— Тук е лейтенант Дансинг от щатската полиция. Търся детектив Роланд Бел. Дадоха ми този номер като временен команден пункт.

— Здравей, Харв — обади се Бел и се приближи до микрофона. — Ето ме. — Добави по-тихо към Райм: — Това е връзката ни по случая „Констабъл“ в Кантон фолс.

Дансинг продължи:

— Получихме уликите, които ни изпратихте. Криминалистите ни ги преглеждат. Пратихме двама детективи да разговарят с жената на Суенсън, онзи свещеник, когото сте заловили снощи. Тя не даде много информация и момчетата не са намерили нищо в дома им, което да свърже отеца с Констабъл или Патриотичния съюз.

— Нищо ли? — въздъхна Бел. — Лошо. Надявах се да не е толкова предпазлив.

— Може би „патриотите“ са ни изпреварили и са почистили.

— Не е много вероятно. В този случай май нямаме много късмет. Добре, продължавай, Харв. Благодаря.

— Ако излезе нещо, ще те уведомим, Роланд.

Връзката прекъсна.

— Случаят с Констабъл е не по-малко заплетен от този — отбеляза детективът и кимна към дъската.

На вратата отново се потропа.

Кара влезе с голяма чаша кафе.

Изглеждаше уморена и мрачна, много повече, отколкото се полага на човек, ненавършил трийсет. Господин Балзак очевидно не беше пропуснал да я накаже за помощта й при разследването.

Селито тъкмо описваше някакъв нов начин за отслабване, когато телефонът отново иззвъня.

— Линкълн? — прозвуча мъжки глас от високоговорителчето. — Тук е Бединг. Мислим, че стеснихме кръга около три хотела. Забавихме се толкова, защото…

— Много хотели използват такива карти — прекъсна го Сол.

— Да не говорим за местата, даващи стаи на час, но това е друга история.

— Наложи се да проверим всички. Както и да е, ето какво открихме. Вероятно е или „Челси лодж“, или „Бекман“, или…

— „Ланам армс“.

— Да. Само те използват Модел-42 с такъв цвят. Сега сме в „Бекман“. На Трийсет и четвърта и Пето. След малко започваме да пробваме.

— Какво ще пробвате? — попита Райм.

— Ами само една врата в хотела може да прочете картата. Апаратът на рецепцията, който вкарва кодовете в празните карти, не може да разчете вече въведения номер на стаята.

— Защо? Това е глупаво.

— На никого не му трябва да го знае.

— Освен на нас, разбира се. Затова ще се наложи да ходим от врата на врата и да ги пробваме.

— Проклятие — изръмжа Райм.

— И ние сме на това мнение — отбеляза един от детективите.

— Добре, имате ли нужда от подкрепления? — попита Селито.

— Не. Няма начин.

— Да ви питам нещо, господа — намеси се Бел.

— Здрасти, Роланд.

— Познахме те по акцента.

— Казахте „Ланам армс“. Къде е това?

— На Източна Седемдесет и пета. Близо до „Лекс“.

— Името ми е познато, но не се сещам откъде.

— Той е следващият в списъка.

— След „Бекман“.

— С шестстотин осемдесет и двете му стаи. По-добре да се захващаме за работа.

Близнаците се заеха със задачата си.

Компютърът на Купър изпиука, той отвори новополучилия се имейл и обяви:

— От лабораторията на ФБР във Вашингтон… Докладът за металните стружки. Неравностите показват, че може да са от часовников механизъм.

— И със сигурност не от часовник — добави Райм.

— Откъде знаеш? — попита Бел.

— Трябва да е от детонатор — заяви сериозно Сакс.

— Точно това исках да кажа и аз — потвърди Райм.

— Запалителна бомба? — попита Купър и кимна към кърпичката, оставена като „сувенир“ от Уиър предната нощ.

— Вероятно.

— Има бензин и е вманиачен на тема огън. Сигурно ще изгори следващата си жертва. Също както е станало с него.

„Пожарът го е «убил», унищожил е старата му личност. С убийствата той се успокоява, забравя тревогата и гнева…“

Райм забеляза, че наближава 12. Скоро щеше да е следобед… На следващата жертва не й оставаше много време. Но кога щеше да е нападението? В 12 или 16 часа? По врата му преминаха тръпки на раздразнение и изчезнаха в безчувственото му тяло. Трябваше да действат. Трябваше да открият къде ще е следващият удар на Уиър. Имаха съвсем малко време.

Може би никакво.

По уликите не можеха да стигнат до бързо заключение, а времето течеше.

Получи се факс. Купър го прочете:

— От лабораторията за анализ на документи в Куинс. Отворили са вестника от маздата. Няма бележки и нищо не е оградено. Ето заглавията на статиите.

Той залепи разпечатката на дъската.

АВАРИЯ В ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО СПИРА РАБОТАТА НА ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК ЗА 4 ЧАСА

НЮ ЙОРК ГЛАСУВА ПО ТРАДИЦИЯ ЗА РЕПУБЛИКАНЦИТЕ

РОДИТЕЛСКИ ПРОТЕСТ ЗА ЛОШИТЕ ОХРАНИТЕЛНИ МЕРКИ В ДЕВИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ

ВЪОРЪЖЕНА ГРУПИРОВКА ПЛАНИРА МАСОВИ УБИЙСТВА. ДЕЛОТО СЕ ГЛЕДА В ПОНЕДЕЛНИК

БЛАГОТВОРИТЕЛЕН ГАЛАКОНЦЕРТ ПРЕЗ УИКЕНДА

ПРОЛЕТНИ ЗАБАВЛЕНИЯ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

ГУБЕРНАТОРЪТ И КМЕТЪТ СЕ СРЕЩАТ ЗА НОВИЯ ГРАДОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА УЕСТСАЙД

— Едно от тези заглавия е важно — обяви Райм.

Но кое? Дали следващата цел на убиеца не беше девическото училище? Или галаконцертът? Дали не бе изпробвал някакво устройство, прекъснало тока на полицейския участък? Райм се тревожеше още повече, защото имаха улики, чието значение не бяха разгадали.

Телефонът на Селито иззвъня. Когато вдигна, всички погледи се насочиха към него в очакване на вестта за ново убийство. Часът беше 13:03.

Ранният следобед.

Новините обаче явно не бяха лоши. Детективът вдигна доволно вежди и каза в слушалката:

— Да… Така ли? Е, това не е много далеч. Можете ли да дойдете?

Той даде адреса на Райм и затвори.

— Кой беше?

— Едуард Кадески. Директорът на цирка в Охайо, където е пострадал Уиър. В града е. Получил е съобщението, което оставихме в офиса му, и идва да поговорим.

ФОКУСНИКА

Местопрестъпление: Консерваторията

Описание на извършителя: кестенява коса, изкуствена брада, без особени белези, около петдесетте, среден на ръст, нормално телосложение. Безименният пръст и кутрето на лявата ръка са сраснали. Бързо се е преобразил като стар, плешив чистач.

Липсва ясен мотив.

Жертва. Светлана Расникова.

— Студентка в консерваторията.

— Сред роднините, приятелите и състудентите се търсят вероятни заподозрени.

— Нямала приятел, нямала врагове. Изнасяла представления на детски забави.

Платка с високоговорител.

— Изпратена в лабораторията на ФБР.

— Цифрово аудиоустройство, вероятно съдържало запис на гласа на извършителя. Всички данни са унищожени.

— Устройството е изработено от престъпника.

Използвал е стари железни белезници, за да върже жертвата.

— Белезниците са марка „Дарби“. Много стари, английски. Да се направи справка в Музея на Худини в Ню Орлиънс.

— Продадени на Ерик Уиър миналия месец. Изпратени на пощенска кутия в Денвър. Няма други следи.

Счупил е часовника на жертвата точно в 8:00 часа.

Памучни конци, с които е вързал столовете. Обикновени. Не подлежат на конкретизиране.

Бомбичка за симулиране на изстрел. Унищожена.

— Не подлежи на конкретизиране.

Фитил. Обикновен.

— Не подлежи на конкретизиране.

Първите полицаи докладват за силен блясък. Не са открити следи от веществото.

— Използвал е памук или хартия за светкавици.

— Не подлежи на конкретизиране.

Обувки: „Еко“, 45-и номер.

Копринени нишки, сиви, обработени за придаване на матов оттенък.

— От костюма на чистач.

Извършителят вероятно носи кафява перука.

Червен американски орех и лишей пармелия консперса, вероятно от Сентрал Парк.

Почва, наситена с необичайна неорганична мазнина. Изпратена за анализ във ФБР.

— „Так пюр“, използва се за смазване на седла и конски сбруи.

Черна коприна, 1,2 х 1,8 м. Използвана за камуфлаж. Не подлежи на конкретизиране.

— Илюзионистите я използват често.

Каучукови накрайници за пръстите.

Следи от каучук, боброво масло, грим.

Следи от алгинат.

— Използва се за моделируем каучуков „пълнеж“.

Оръжие на убийството: бяло копринено въже с черна сърцевина.

— Въжето се използва за фокуси с промяна на цвета. Не подлежи на конкретизиране.

Необичаен възел.

— Изпратен във ФБР и Военноморския музей — още няма информация.

— Възелът е от номерата на Худини. Невъзможен за развързване.

Използвал симпатично мастило, за да заличи името си от книгата за посетители.

Местопрестъпление: Ийст Вилидж

Жертва: Тони Калвърт.

— Театрален гримьор.

— Не е известно да е имал врагове.

— Няма известна връзка с предишната жертва.

Мотив — неизвестен.

Причина за смъртта.

— Травма от тъп предмет на черепа и разрязване с трион след смъртта.

Престъпникът се е измъкнал, преобразен като седемдесетгодишна жена. Кварталът е претърсен за изхвърления костюм и други улики.

— Нищо не е намерено.

Часовникът е счупен точно в 12:00.

— Вероятна зависимост. Следващата жертва може би ще бъде нападната в 16:00.

Убиецът се е крил зад огледало. Не подлежи на конкретизиране. Отпечатъци — изпратени във ФБР. Няма съвпадения.

Използвал е коте играчка за примамване на жертвата. Не подлежи на конкретизиране.

Още неорганична мазнина. Изпратена за анализ във ФБР.

— „Так пюр“, използва се за смазване на седла и конски сбруи.

Още каучук и грим.

Още алгинат.

Обувките „Еко“ са оставени.

Кучешки косми по обувките, от три различни породи. Следи от екскременти.

— Екскрементите са конски.

Местопрестъпления, свързани с опита за убийство край река Хъдсън

Жертва: Черил Марстън.

— Адвокатка.

— Разведена, но съпругът е извън подозрение.

Няма мотив.

Престъпникът се представил като „Джон“. Има белези на шията и гърдите. Пръстите му са деформирани.

Престъпникът се преобразил от гладко избръснат бизнесмен с памучни панталони и риза в рокер с дънкова риза с емблемата на „Харли“.

Колата му е потънала в река Харлем, предполага се, че престъпникът е избягал.

Тиксо за запушване на устата, не подлежи на конкретизиране.

Бомбички, подобни на предишните. Не подлежат на конкретизиране.

Въже, обикновено, не подлежи на конкретизиране.

Вериги и закопчалки, обикновени, не подлежат на конкретизиране.

Още следи от грим, каучук и „Так пюр“.

Сак, китайски, не подлежи на конкретизиране. Съдържание:

— Следи от упойващото вещество флунитразепам.

— Леплив парафин, не подлежи на конкретизиране.

— Месингови (?) стружки. Изпратени за анализ във ФБР.

Вероятно е от часовников механизъм.

— Мастило, черно.

Тъмносиньо яке, без инициали и етикети. Съдържание:

— Журналистическа карта от Си Ти Ен на името на Стенли Сафърстийн. (Репортерът не е заподозрян, няма полицейско досие.)

— Електронен ключ за хотелска стая на Ей Пи Си, Екрън, Охайо. Модел-42, отпечатъци липсват.

Директорът на фирмата проверява в картотеката.

Детективи Бединг и Сол проверяват хотелите.

Търсенето е сведено до три хотела: „Челси лодж“, „Бекман“ и „Ланам армс“.

— Касова бележка от „Ривърсайд ин“, Бедфорд Джънкшън, Ню Йорк. Четирима души обядвали на маса 12 в събота преди две седмици. Пуйка, пай с месо, пържола, специалитет на деня. Безалкохолни. Персоналът не знае кои са клиентите. (Съучастници?)

Уличката, където е бил арестуван Фокусника.

— Отворил е белезниците.

— Слюнка (ключ, скрит в устата).

— Кръвната група не може да се определи.

— Трионче от бръснарско ножче за прерязване на ограничителите.

Брегът на река Харлем.

— Няма улики, само следи от гуми в калта.

— От колата е извадена част от вестник. Заглавия на статиите:

АВАРИЯ В ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО СПИРА РАБОТАТА НА ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК ЗА 4 ЧАСА

НЮ ЙОРК ГЛАСУВА ПО ТРАДИЦИЯ ЗА РЕПУБЛИКАНЦИТЕ

РОДИТЕЛСКИ ПРОТЕСТ ЗА ЛОШИТЕ ОХРАНИТЕЛНИ МЕРКИ В ДЕВИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ

ВЪОРЪЖЕНА ГРУПИРОВКА ПЛАНИРА МАСОВИ УБИЙСТВА. ДЕЛОТО СЕ ГЛЕДА В ПОНЕДЕЛНИК

БЛАГОТВОРИТЕЛЕН ГАЛАКОНЦЕРТ ПРЕЗ УИКЕНДА

ПРОЛЕТНИ ЗАБАВЛЕНИЯ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

ГУБЕРНАТОРЪТ И КМЕТЪТ СЕ СРЕЩАТ ЗА НОВИЯ ГРАДОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА УЕСТСАЙД

Местопрестъпление: домът на Линкълн Райм

Жертва: Линкълн Райм.

Самоличност на престъпника: Ерик А. Уиър.

— Роден в Лас Вегас.

— Обгорял при пожар в Охайо преди три години. В цирка на Хасбро и Братя Келър. След това изчезнал. Изгаряния трета степен. Директор на цирка бил Едуард Кадески.

— Присъда в Ню Джърси за престъпна безотговорност.

— Маниак на тема огън.

— Обръща се към въображаеми зрители с „почитаема публика“.

— Изпълнявал е опасни номера.

— Съпруга: Мери Косгроув, загинала в пожара.

След смъртта й не се е свързал с роднините й.

— Родителите му са починали, няма братя или сестри.

— Няма криминално досие.

— Нарича себе си „Северният магьосник“.

— Напада Райм, защото той може да го спре преди неделя следобед (следваща жертва?).

— Цвят на очите: кафяв.

Психологически профил (от Тери Добинс): жаждата за отмъщение предопределя действията му, макар че той може да не го осъзнава. Търси възмездие. Обхванат е от постоянен гняв. С убийствата облекчава болката от загубата на любимата жена и професията си.

Наскоро Уиър се свързал с асистентите си: Джон Китинг и Артър Лосър в Невада. Питал за пожара и хората, свързани с него. Описват Уиър като луд, властен, вманиачен, опасен, но изключително способен.

Предстои разговор с тогавашния директор на цирка — Едуард Кадески.

Убива жертвите си заради онова, което олицетворяват — вероятно щастливи или повратни моменти в живота му преди пожара.

Напоена с бензин кърпичка. Не подлежи на конкретизиране.

Нови обувки „Еко“.

Профил като илюзионист

Извършителят би могъл да използва разсредоточаване, за да измами жертвите и полицията.

— Физическо разсредоточаване (за разсейване).

— Психологическо разсредоточаване (за отклоняване на подозренията).

Бягството му от консерваторията е подобно на трика „Изчезнатият човек“. Твърде обичаен.

Извършителят е опитен илюзионист.

Опитен в триковете с ръце.

Владее добре преобразяването. Използва костюми за бързо преобличане от найлон или коприна, покритие за темето, накрайници за пръстите и други каучукови приспособления. Може да е на всякаква възраст, от всякакъв пол или раса.

Убийството на Калвърт напомня трика „Разрязаната жена“.

Опитен в отварянето на ключалки с тел.

Умее да се самоосвобождава.

Владее фокуси с животни.

Използва ментализъм, за да измъкне информация от жертвата.

Използвал фокус с ръце, за да я упои.

Опитал се да убие жертвата с „Аквариума“ на Худини.

Вентрилоквизъм („говори с корема си“).

Ножчета за бръснене.

Познава и изпълнявал „Горящото огледало“. Много опасен номер.

* * *

Новодошлият беше набит, среден на ръст. С прошарена брада и чуплива коса.

Райм, твърде подозрителен след посещението на Уиър предишната нощ, поздрави Кадески, но му поиска да се легитимира.

— Надявам се, няма да възразите — добави Селито и обясни, че наскоро имали проблеми с предрешени престъпници.

Кадески (който очевидно не беше свикнал да среща хора, които не го познават по лице, камо ли да му искат документи) се стъписа, но се подчини и показа на Селито шофьорска книжка от Илинойс. Мел Купър погледна снимката и лицето на собственика й и кимна на Райм. Беше се свързал с пътното управление на Илинойс и провери и там.

— В съобщението се казваше, че искате информация за Ерик Уиър, така ли? — попита Кадески и изгледа присъстващите надменно.

— Да.

— Значи е жив, а?

Райм се разочарова, че продуцентът задава въпросите — това означаваше, че знае дори по-малко от тях.

— Жив и здрав — отвърна паралитикът. — Заподозрян е в серия от убийства.

— Не! Кого е убил?

— Неколцина местни граждани — обясни Селито. — Също и един полицай. Надяваме се да ни дадете повече информация.

— Не съм чувал нищо за него след пожара. Запознати ли сте със случая?

— Отчасти — отвърна Сакс. — Разкажете ни по-подробно.

— Той обвини мен… Беше преди три години. Уиър и асистентите му представяха илюзии и номера с преобразяване. О, бяха много добри. Удивителни. От месеци обаче ни засипваха оплаквания. От персонала и зрителите. Уиър плашеше хората. Беше като малък диктатор. А асистентите му… наричахме ги Лунатиците. Беше ги хипнотизирал. За него илюзионизмът бе като религия. Понякога при репетициите и представленията имаше пострадали, дори сред доброволците. А Уиър не го беше грижа. Смяташе, че номерата са по-ефектни, когато има риск. Казваше, че илюзионизмът трябва да е като нажежено желязо — да оставя белег в душата ти. — Продуцентът се изсмя мрачно. — В развлекателния бизнес обаче такова нещо не може да има, нали? Затова говорих със Сидни Келър, собственика, и той реши да го изгони. Една неделна сутрин преди матинето казах на сценичния директор да не го пуска.

— Това беше преди пожара, така ли? — попита Райм.

Кадески кимна:

— Сценичният директор го заварил да разпъва на арената маркучи, свързани с газови бутилки, за „Горящото огледало“. Казал му какво сме решили. Уиър обаче не се подчини, изблъска сценичния директор по стълбите и продължи работата си. Аз слязох на арената. Той ме сграбчи. Не се сбихме, само леко сборичкване, но един маркуч се беше разхлабил. Паднахме върху няколко метални стола и предполагам, се е получила искра и е възпламенила газа. Той обгоря, а жена му загина. Целият купол беше унищожен. Мислехме да го съдим, но той се измъкна от болницата и изчезна.

— Бил е съден в Ню Джърси. За опасна безотговорност. Знаете ли дали е бил арестуван другаде? — попита Райм.

Кадески поклати глава:

— Нямам представа. Не биваше да го наемам, но ако го бяхте гледали, щяхте да ме разберете. Той беше най-добрият. Можеше да плаши зрителите, да ги наранява, но те даваха парите си, за да го гледат. Да бяхте чули само овациите!

Продуцентът погледна часовника си. Беше 13:45.

— Вижте, представлението ми започва след петнайсет минути… Мисля, че няма да е лоша идея, ако пратите още полицаи за охрана. След като Уиър е наблизо, всичко може да се очаква.

— Къде? — попита Райм.

— На моето представление.

Кадески кимна към Сентрал Парк.

— Ваш ли е? „Сирк фантастик“?

— Да. Мислех, че знаете. Нали сте изпратили кола. „Сирк фантастик“ е бившият „Хасбро и Братя Келър“.

— Какво? — изненада се Селито.

Райм погледна Кара и тя поклати глава:

— Снощи господин Балзак изобщо не ми спомена.

— След пожара — обясни Кадески — се преекипирахме. „Сирк дю солей“ имаше такъв голям успех, че препоръчах на Сид Келър да направим представленията си като техните. С парите от застраховката основахме „фантастик“.

— Значи това е същият цирк, от който е бил изгонен Уиър — заключи Райм.

— Технически — да. Представлението е коренно различно, но участват много хора от тогавашния персонал. Аз…

— Не, не, не — прошепна Райм и се взря в дъската с уликите.

— Какво, Линк? — попита Селито.

— Затова е тук Уиър. Целта му е вашият цирк. „Сирк фантастик“.

— Какво?

Райм отново огледа доказателствата.

— Кучета! — възкликна.

— Какво? — не разбра Сакс.

— Проклетите кучета! Вижте дъската. Вижте я! Животинските косми са от алеята за кучета, точно срещу нас! — Той кимна енергично към главната врата. — Той не е дебнал Черил Марстън в парка. Оглеждал е цирка. Вестникът от маздата, вижте заглавието: „Забавления за малки и големи“. Обадете се във вестника, проверете дали в статията е имало информация за цирка. Том, обади се на Питър. Бързо!

Болногледачът беше добър приятел с един репортер от „Таймс“, млад мъж, който им бе помагал на няколко пъти. Том вдигна телефона и набра. Питър Ходинс бе в международния отдел, но една минута му беше достатъчна, за да издири нужната информация. Том предаде думите му:

— В статията наистина се говори за цирка. Дават се всякакви подробности: часове, представления, биографии на артистите. Има дори един абзац и за мерките за сигурност.

— По дяволите! — извика Райм. — Той е разучил всичко. Ами журналистическият пропуск? С него е целял да си осигури достъп зад кулисите. — Той се взря с присвити очи в таблото. — Да! Сега разбирам. Жертвите. Какво са олицетворявали? Това са циркови професии. Гримьор. Ездачка… И първата жертва. Да, била е студентка, но какво е работила? Пеела е на детски забави. Като някои циркови артисти.

— И самите начини на убийство — изтъкна Сакс. — Все номера от илюзионизма.

— Да. Целта му е вашето представление. Тери Добинс каза, че се стреми към пълно възмездие. По дяволите, заложил е запалителна бомба.

— Боже мили — възкликна Кадески. — Там има две хиляди души! И представлението започва след десет минути.

„В два следобед…“

— Неделното дневно представление — добави Райм. — Също като в Охайо преди три години.

Селито вдигна радиостанцията си и се обади на полицаите пред цирка. Никой не отговаряше. Детективът се намръщи и грабна телефона.

— Полицай Козловски — обади се след малко единият от дежурните.

Селито се представи и изрева:

— Защо сте изключили радиостанцията, полицай?

— Радиостанция ли? Ние не сме на пост, лейтенант.

— Не сте на пост ли? Трябваше вече да сте застъпили.

— Освободиха ни.

— Какво?

— Преди половин час дойде един детектив и каза, че вече няма нужда да стоим. Освободи ни до края на деня. Аз пътувам към Рокауей Бийч със семейството си. Мога…

— Опишете го.

— Около петдесетте. С брада, кестенява коса.

— Къде отиде?

— Нямам представа. Дойде при колата, показа си значката, после си тръгнахме.

Селито тресна слушалката.

— Загазихме… О, мамка му, загазихме. — Изкрещя на Сакс: — Звъни в Шести, викай сапьорите.

Сетне сам се обади в централата и извика отряд за спешно реагиране и пожарни коли.

— Ще евакуирам цирка — каза Кадески и се втурна навън.

Бел се обади на Бърза помощ и нареди в Презвитерианската болница да се подготвят екипи за първа помощ при изгаряния.

— Искам в парка да се изпратят цивилни — нареди Райм. — Много. Имам чувството, че Фокусника ще е там.

— Къде? — не разбра Селито.

— В парка. За да гледа огъня. Ще стои наблизо. Помня очите му, когато наблюдаваше пламъците в стаята ми. Той обича да гледа огъня. Не би пропуснал това зрелище за нищо на света.