Джефри Дивър
Невидимия (8)

8.

— Линкълн, запознай се с Кара.

Беше предупредена, личеше си, но въпреки това младата жена примигна изненадано и се втренчи в него с Онзи поглед. До болка познатия му поглед. Придружен с Онази усмивка.

Знаменитият поглед, избягващ по всякакъв начин безжизненото му тяло, и усмивката, с която посетителят се правеше, че не забелязва недъга му.

Райм бе сигурен, че тя копнее час по-скоро да се измъкне от стаята.

Слабичката млада жена пристъпи колебливо в лабораторията.

— Здравейте, Амелия ме помоли да помогна на това нещо… на това разследване. Приятно ми е да се запознаем.

Остана втренчена в лицето му, наклони се леко напред, но все пак се сдържа да не му подаде ръка. Потрепери леко при мисълта за обидата, която замалко щеше да му нанесе.

„Добре, Кара. Не се бой. Можеш да ни дариш с гениалните си хрумвания и после да се пръждосваш.“

Той я удостои със същата престорена усмивка и я увери, че и на него му е приятно да се запознаят.

Това поне от професионална гледна точка беше вярно, защото Кара бе единственият илюзионист, склонил да им помогне. Никой продавач от другите фокуснически магазини не желаеше да им съдейства, а и всички имаха алиби за часа на убийството.

Тя се представи на Лон Селито и Мел Купър. Том кимна и верен на традицията си (независимо от мнението на Райм), предложи нещо за пиене.

— Не сме на увеселително парти, Том — измърмори паралитикът.

Кара благодари и отказа, но болногледачът настоя.

— Може би малко кафе? — склони тя.

— След минутка ще е готово.

— С повече захар, ако може.

— Наистина… — понечи да възрази Райм.

— Ще направя за всички — обяви Том. — Цяла кафеварка. Ще донеса и гевречета.

— Гевречета? — наостри уши Селито.

— Можеш да отвориш ресторант в свободното си време — сопна се Райм на болногледача си. — Роден си за келнер.

— Какво свободно време? — не остана длъжен стройният рус младеж и побърза да излезе.

— Полицай Сакс ни каза, че можете да дадете полезна информация — обърна се Райм към Кара.

— Надявам се — отвърна тя, без да сваля поглед от лицето му.

„Пак Онзи поглед. Този път по-отблизо. О, за Бога, просто кажи нещо. Попитай ме как е станало. Попитай ме дали боли. Попитай как е да пикаеш през катетър.“

— Хей, как ще го наречем? — попита Селито и посочи бялата дъска — до установяване самоличността на престъпника много детективи измислят прякори на извършителите. — Какво ще кажете за Илюзиониста?

— Не, много безобидно звучи — възрази Райм, като гледаше снимките на жертвата. — По-добре Фокусника.

— Става.

С разкривени букви детективът записа прозвището на престъпника в горната част на дъската.

Фокусника…

— Да видим сега как ще разгадаем номерата му.

Сакс се обърна към момичето:

— Разкажи за „Изчезнатия човек“.

Илюзионистката прокара пръсти през късата си коса и описа трика. Добави и обезкуражителната новина, че много илюзионисти го владеят.

— Опиши ни по-подробно начините, по които се правят тези номера — подкани я Райм. — Техниките. Така ще имаме представа какво можем да очакваме в бъдеще.

— Искате да ви издам чалъма?

— Да ни издадеш…?

— Чалъма — повтори Кара и обясни: — Вижте, всеки илюзионистически номер се състои от ефект и метод. Ефектът е това, което вижда публиката. Например как някое момиче се носи във въздуха, как монетите пропадат през масата. Методът е начинът, по който се постига това: поддържане на момичето във въздуха с помощта на въженца, незабелязано скриване на монетите и пускане на други от долната страна на масата.

„Ефект и метод — замисли се Райм. — Почти както правя аз: ефектът е залавянето на престъпника, когато за всички други това изглежда невъзможно. Методът са науката и логиката, които ни помагат да го постигнем.“

Кара продължи:

— Да издадеш чалъма, означава да разкриеш метода на някой номер. Точно както направих току-що, като ви обясних как се прави трикът с „Изчезнатия човек“. Това е доста болезнена тема. Господин Балзак заклеймява илюзионистите, които издават тайните на своите или на чужди номера пред публиката.

Том се появи с поднос в ръце. Наля кафе на онези, които искаха. Кара сипа в чашата си порядъчно количество захар и изсърба набързо течността, макар на Райм да му се струваше, че е вряла. Той се втренчи жадно в бутилката осемнайсетгодишно уиски „Макалън“ в другия край на стаята. Том проследи погледа му и каза:

— Още няма обяд. Не си и помисляй.

Селито гледаше лакомо гевречетата. Позволи си само половин. Без топено сирене. Всяка хапка сякаш му причиняваше болка.

Заразглеждаха уликите. Кара ги изучаваше внимателно, сетне съобщаваше все същата обезкуражителна новина — че съществуват стотици възможни източници за всеки предмет. Въжето беше от един фокус, при който цветът му можеше да се променя, и се продаваше из цялата страна. Възелът бил използван от Худини, когато предвиждал да го пререже, за да се освободи — бе невъзможно да се развърже от изпълнителя.

— Дори ако нямаше белезници, момичето не е имало никакъв шанс да се освободи — обясни Кара.

— Възелът рядък ли е?

Не бил рядък. Всеки, запознат с номерата на Худини, го знаел.

Бобровото масло в грима означавало, че престъпникът използва много реалистична и трайна дегизировка, а каучукът, точно както беше предположил Райм, вероятно идваше от гумени накрайници на пръстите, също много популярни сред илюзионистите. Кара предположи, че алгинатът не идва от зъбни коронки или протези, а бил използван за прикрепване на гумено покритие за пръстите или върху главата, за да симулира голото теме на чистача. Симпатичното мастило било нещо ново, макар че някои илюзионисти го използвали в представленията си.

Само някои неща бяха уникални. Платката („джаджа“, която оставала невидима за публиката) например. Той обаче я бил изработил сам. Белезниците „Дарби“ също бяха редки. Райм нареди някой да отиде в музея в Ню Орлиънс. Сакс предложи Франсискович и Аусонио. Задачата беше идеална за новобранци. Райм се съгласи и Сели го уреди изпращането им с началника на патрулния отдел.

— Ами бягството? — попита дебелият детектив. — Как е успял да се преоблече толкова бързо като чистач?

— Нарича се „преобразяване“ — обясни Кара. — Аз лично се занимавам с това от доста време. Използвам го в някои от триковете си, но има илюзионисти, които изпълняват само такива номера. Ефектът е удивителен. Преди няколко години гледах Артуро Бракети. Той прави по трийсет-четирийсет преобразявания на представление, някои за по-малко от три секунди.

— Три секунди?

— Да. Освен това специалистите по преобразяване не се ограничават с преобличането, те са и актьори. Вървят с различна походка, държат се различно, говорят с променен глас. Сигурно е приготвил всичко предварително. Дрехите са за еднократна употреба — прикрепят се с найлонови конци едни върху други. В много случаи бързото преобличане всъщност е бързо събличане. Правят се от коприна или найлонов плат, изключително тънък, за да могат да се сложат много слоеве. Аз понякога нося по пет различни костюма един върху друг.

— Коприна ли? — намеси се Райм. — Открихме сиви копринени влакна. Полицайките, които са пристигнали първи, казаха, че чистачът носел сив костюм. Платът е бил обработен специално, за да изглежда износен и по-матов.

Кара кимна:

— Така дрехите са имали вид на памучни или ленени, без характерния блясък на коприната. Има също сгъваеми шапки и чанти, калъфи за обувки, телескопични чадъри, всякаква дегизировка, която може да се скрие по тялото. Естествено — и перуки.

Тя продължи с обясненията:

— За преобразяване на лицето най-важното са веждите. Когато се променят, самото лице се променя с шейсет-седемдесет процента. После могат да се сложат някои подплънки, наричаме ги „пълнеж“. Специалистите по преобразяване изучават основните черти, характерни за различните раси и полове. Способният илюзионист може да се преобразява от мъж в жена и обратно за секунди. Ние изучаваме емоционалните промени в изражението, позата. Така можем да изглеждаме красиви или грозни, страшни, загрижени или изпаднали в беда. Каквито си поискаме.

Подробностите от кухнята на илюзионизма бяха интересни, но Райм се нуждаеше от нещо конкретно:

— Можеш ли да ни помогнеш да го хванем?

Тя поклати глава:

— Не се сещам нищо, което да ви заведе до определен магазин или друго място. Хрумнаха ми обаче някои общи неща.

— Казвай.

— Ами въжето с променящ се цвят и накрайниците за пръстите подсказват, че владее триковете с ръце. Вероятно е добър в пребъркването на джобове и криенето на пистолети, ножове и други подобни. Лесно може да краде ключове или документи от различни хора. Освен това е специалист в преобразяването и вероятно това ще е основният проблем за вас. Но нещо още по-важно: трикът „Изчезнатият човек“, фитилите, симпатичното мастило, черната коприна, заслепяващият блясък — всичко това означава, че е класически илюзионист.

Тя обясни разликата между триковете с ръце и истинските илюзии, чийто обект са хора и големи предмети.

— Защо е толкова важно за нас?

— Защото илюзията не е просто техника на ръцете. Илюзионистите изучават реакциите на публиката и създават цели последователности от номера, за да я измамят. Не само очите, а и умовете. Те не се стремят да те разсмеят, защото някоя монета е изчезнала, целта им е да те накарат да вярваш, че това, което виждаш, е действителност, докато всъщност то е точно обратното. Едно нещо не бива да забравяте.

— Кое е то? — попита Райм.

— Разсредоточаването… Господин Балзак казва, че то е основата на илюзионизма. Може да сте чували израза, че ръката е по-бърза от окото. Е, това не е вярно. Окото винаги е по-бързо. Затова целта на илюзиониста е да насочи очите така, че да не забележат какво правят ръцете.

— Искаш да кажеш разсейване, баламосване? — намеси се Селито.

— Това е част от трика. Илюзионистът се стреми да пренасочи вниманието на публиката от онова, което прави, към нещо маловажно. Има много правила. Например публиката не забелязва познатото, а новото й прави впечатление. Тя не обръща внимание на монотонни последователности, а се вглежда в различното. Не забелязва неподвижни предмети, а следи движещите се. Искате да направите нещо невидимо? Просто го повторете няколко пъти и зрителите ще се отегчат и вече няма да му обръщат внимание. Може да те гледат в ръцете, но няма да виждат какво правиш. Тогава можеш да ги измамиш. И така, престъпникът вероятно ще използва два начина за пренасочване на вниманието. Първо, физическа заблуда. Гледайте.

Кара се приближи до Сакс, бавно вдигна дясната си ръка и посочи към стената, като присви очи. Сетне отпусна ръката си.

— Видяхте ли? Всички гледахте накъде соча. Напълно нормална реакция. Затова вероятно никой не е забелязал, че с лявата си ръка съм измъкнала пистолета на Амелия.

Сакс трепна. Погледна надолу и установи, че действително Кара е измъкнала наполовина пистолета от кобура й.

— Хей, внимателно — измърмори и прибра оръжието.

— Вижте сега в онзи ъгъл — рече илюзионистката и отново посочи с дясната си ръка.

Този път, разбира се, Райм и всички останали следяха лявата.

— Гледахте ме в лявата ръка, нали? — засмя се тя. — И не забелязахте, че с крака си съм избутала това бяло нещо зад масата.

— Подлогата — отбеляза жлъчно Райм.

Дразнеше се, че пак са го изиграли, но чувстваше, че и той е отбелязал точка с намека за предназначението на тази вещ.

— Така ли? — попита, без да се впечатли, тя. — Е, може да е подлога, но е и дяволски добро средство за разсредоточаване. Защото точно докато го гледахте, взех това. Ето. Важно ли е?

Тя върна сълзотворния спрей на Сакс.

Полицайката се намръщи и огледа колана си за други липсващи предмети.

— И така, това беше физическа заблуда. Доста лесно се постига. Вторият тип разсредоточаване е психологическото. То е по-трудно. Зрителите не са глупави. Те знаят, че ще се опитате да ги измамите. Нали точно затова са дошли? Илюзионистът трябва да намали или премахне подозренията на публиката. Най-важното е да се държиш нормално. Да правиш и говориш неща, които зрителите очакват да видят или чуят. В същото време обаче можеш да ги…

Кара замълча. Замалко да използва някоя дума, намекваща за смъртта на младата жена тази сутрин. След секунда продължи:

— Щом направиш нещо необичайно, цялото внимание на публиката се съсредоточава към теб. Добре, казвам, че ще прочета мислите ти и правя така.

Кара постави ръце на слепоочията на Сакс и затвори очи за момент.

Сетне отстъпи и върна на Сакс едната й обеца, която току-що бе свалила.

— Не почувствах нищо.

— Да, но публиката веднага ще се досети как съм го направила. Защото не е обичайно да докоснеш главата на човек, когато твърдиш, че ще прочетеш мислите му (в което така или иначе почти никой не вярва). Ако обаче кажа, че трябва да ти прошепна нещо на ухото… — Тя се наведе към Сакс и вдигна ръка пред устата си.

— … това, както виждаш, е напълно нормален жест.

— Пропусна другата ми обеца — засмя се Сакс (беше вдигнала ръка, за да закрие ухото си).

— Обаче изчезнах огърлицата ти. Няма я.

Дори Райм остана впечатлен — и развеселен при вида на Сакс, опипваща врата си, усмихната, но разтревожена от липсата на украшението. Селито се смееше като малко дете, а Мел Купър се беше отказал да изучава уликите и наблюдаваше представлението. Полицайката се заоглежда за липсващата огърлица. Кара разтвори дясната си ръка, в която нямаше нищо, и повтори:

— Изчезна.

— Лявата ти ръка обаче е стисната в юмрук и скрита зад гърба — отбеляза Райм. — Това, между другото, е неестествен жест. Затова предполагам, че огърлицата е там.

— О, наблюдателен си — похвали го Кара, сетне се изсмя. — Само че не когато трябва да следиш нечии действия.

Разтвори лявата си длан — тя също беше празна.

Райм се намръщи.

— Да държиш лявата си ръка стисната зад гърба? Е, това е най-важното разсредоточаване. Направих го, защото знаех, че ще привлече вниманието ви. Наричаме го „принуда“. Аз те принудих да си помислиш, че си разгадал метода ми. В този момент умът ти е престанал да работи и ти не се сети за другите възможни обяснения. И докато ти… и всички останали гледахте лявата ми ръка, аз пъхнах огърлицата в джоба на Амелия.

Сакс бръкна в дрехата си и извади украшението.

Купър изръкопляска. Райм изръмжа сърдито, но с възхищение.

Кара кимна към дъската с уликите:

— И така, убиецът ще направи точно това. Ще се опита да ви разсредоточи. Ще си помислите, че сте разгадали какво е намислил, но това е част от плана му. Също като мен той ще използва подозренията… и ума ви срещу вас. Всъщност той се нуждае от подозренията и ума ви за триковете си. Господин Балзак казва, че добрият илюзионист извърта така трика, че да посочи на публиката същността на метода си. Тя обаче не му вярва. Гледа точно в обратната посока.

Споменаването на наставника й я разтревожи. Тя погледна часовника си и се намръщи:

— Трябва да се връщам. Много се забавих.

Сакс й благодари, а Селито каза:

— Ще изпратя кола да те върне в магазина.

— Е, близо до магазина. Не искам да разбере къде съм била… О, още нещо, което може да ви заинтересува. В града е дошъл един пътуващ цирк. „Сирк фантастик“. Знам, че имат специалисти по преобразяването. Може да ги поразпитате.

Сакс кимна:

— Разположили са се буквално срещу нас, в Сентрал Парк.

През пролетта и лятото в парка често се провеждат големи концерти и други представления на открито. Веднъж Райм и Сакс бяха „посетили“ концерта на Пол Саймън от прозореца на спалнята.

Райм изсумтя:

— О, ето кой репетира цяла нощ тази ужасна музика.

— Не харесваш ли цирка? — попита Селито.

— Разбира се, че не го харесвам! Кой го харесва? Лоша храна, смешници, акробати, които всеки момент могат да се размажат пред погледа на децата ти… Все пак — добави Райм и се обърна към Кара — идеята е добра. Благодаря… Макар че някой от нас би трябвало да се досети по-рано.

Той изгледа критично останалите членове на екипа.

Младата жена преметна през рамо грозната си чантичка на черни и бели ивици. Беше нетърпелива да избяга от него, да се върне в света на здравите хора и да не го тормози повече с Онзи поглед и Онази усмивка.

„Не се бой. Можеш да ни дариш с гениалните си хрумвания и после да се пръждосваш.“

Тя спря, за последен път погледна дъската и понечи да се измъкне през вратата.

— Чакай — спря я Райм.

Тя се обърна.

— Искам да останеш.

— Какво?

— Да работиш с нас по случая. Поне днес. Можеш да идеш с Лон или Амелия и да поговориш с хората от цирка. А може да има и още илюзионистически улики за разгадаване.

— О, не, не мога. И сега едва се измъкнах. Наистина нямам повече време.

— Ще имаме нужда от помощта ти. Сега едва започваме да разбираме този човек.

— Нали видя господин Балзак — обърна се момичето към Сакс.

„Всемогъщия баща…“

— Виж, Линк — намеси се неспокойно Селито, — по-добре да не замесваме твърде много цивилни в случая. Има си правила.

— Не използва ли една психоложка веднъж? — попита сухо Райм.

— Не съм я използвал аз, по дяволите. Някой от главното я беше наел.

— А после извика онзи с кучето следотърсач и…

— Все говориш, сякаш аз съм ги повикал. Не, аз не наемам цивилни. Освен теб. А и това ми създава достатъчно главоболия.

— О, в полицията никога няма достатъчно главоболия, Лон. — Райм погледна Кара. — Моля те. Много е важно.

Младата жена се поколеба:

— Наистина ли смятате, че ще убие още някого?

— Да, наистина.

Накрая тя кимна:

— Ако ме уволнят, поне ще е за нечие добро. — Засмя се: — Знаете ли, Робер-Худен е направил същото.

— Кой е той?

— Знаменит френски илюзионист. Той също помагал на полицията… е, всъщност на армията. През деветнайсети век срещу алжирските екстремисти, марабутите. Те искали да вдигнат местните племена на въстание, като ги убеждавали, че имат магически сили. Правителството го изпратило в Африка на един вид магьоснически дуел. За да покаже на племената, че французите притежават по-мощна магия. И той успял. Триковете му били по-добри от тези на марабутите. — Тя се намръщи. — Май замалко да го убият.

— Не се тревожи — успокои я Сакс. — Аз няма да позволя да се случи на теб.

Кара погледна дъската:

— Така ли правите при всяко разследване? Записвате всички улики?

— Да.

— Ето една идея. Повечето илюзионисти имат някаква специалност. Например Фокусника е специалист в преобразяването и мащабните илюзии. Това е необичайно. Да запишем техниките му. Това може да стесни кръга на заподозрените.

— Да — съгласи се Селито. — Да му направим профил. Добра идея.

Младата жена се намръщи:

— И трябва да намерим някого, който да ме замести в магазина днес. Господин Балзак ще отсъства — отива някъде с приятеля си, когото трябваше да обслужи сутринта… О, това никак няма да му хареса. — Тя се огледа. — Мога ли да използвам телефон? Знаете ли, от тези, специалните?

— Специален? — не разбра Том.

— Да, искам да разговарям насаме. Та никой да не чуе как лъжа шефа си.

— О, от тези телефони ли? — Болногледачът сложи ръка на рамото й и я насочи към вратата. — Аз използвам този в коридора.

ФОКУСНИКА

Местопрестъпление: Консерваторията

Описание на извършителя: кестенява коса, изкуствена брада, без особени белези, около петдесетте, среден на ръст, нормално телосложение. Безименният пръст и кутрето на лявата ръка са сраснали. Бързо се е преобразил като стар, плешив чистач.

Липсва ясен мотив.

Жертва. Светлана Расникова.

— Студентка в консерваторията.

— Сред роднините, приятелите и състудентите се търсят вероятни заподозрени.

— Нямала приятел, нямала врагове. Изнасяла представления на детски забави.

Платка с високоговорител.

— Изпратена в лабораторията на ФБР.

— Цифрово аудиоустройство, вероятно съдържало запис на гласа на извършителя. Всички данни са унищожени.

— Устройството е изработено от престъпника.

Използвал е стари железни белезници, за да върже жертвата.

— Белезниците са марки „Дарби“. Много стари, английски. Да се направи справка в Музея на Худини в Ню Орлиънс.

Счупил е часовника на жертвата точно в 8:00 часа.

Памучни конци, с които е вързал столовете. Обикновени. Не подлежат на конкретизиране.

Бомбичка за симулиране на изстрел. Унищожена.

— Не подлежи на конкретизиране.

Фитил. Обикновен.

— Не подлежи на конкретизиране.

Първите полицаи докладват за силен блясък. Не са открити следи от веществото.

— Използвал е памук или хартия за светкавици.

— Не подлежи на конкретизиране.

Обувки: „Еко“, 45-и номер.

Копринени нишки, сиви, обработени за придаване на матов оттенък.

— От костюма на чистач.

Извършителят вероятно носи кафява перука.

Червен американски орех и лишей пармелия консперса, вероятно от Сентрал Парк.

Почва, наситена с необичайна неорганична мазнина. Изпратена за анализ във ФБР.

Черна коприна, 1,2 х 1,8 м. Използвана за камуфлаж. Не подлежи на конкретизиране.

— Илюзионистите я използват често.

Каучукови накрайници за пръстите.

Следи от каучук, боброво масло, грим.

Следи от алгинат.

— Използва се за моделируем каучуков „пълнеж“.

Оръжие на убийството: бяло копринено въже с черна сърцевина.

— Въжето се използва за фокуси с промяна на цвета. Не подлежи на конкретизиране.

Необичаен възел.

— Изпратен във ФБР и Военноморския музей — още няма информация.

— Възелът е от номерата на Худини. Невъзможен за развързване.

Използвал симпатично мастило, за да заличи името си от книгата за посетители.

Профил като илюзионист

Извършителят би могъл да използва разсредоточаване, за да измами жертвите и полицията.

— Физическо разсредоточаване (за разсейване).

— Психологическо разсредоточаване (за отклоняване на подозренията).

Бягството му от консерваторията е подобно на трика „Изчезнатият човек“. Твърде обичаен.

Извършителят е опитен илюзионист.

Опитен в триковете с ръце.

Владее добре преобразяването. Използва костюми за бързо преобличане от найлон или коприна, покритие за темето, накрайници за пръстите и други каучукови приспособления. Може да е на всякаква възраст, от всякакъв пол или раса.