Р. Л. Стайн
Брегът на призраците (26)

26

Чудовище! — помислих.

Призрак чудовище.

Докато приближаваше, то ръмжеше тихо и заплашително. Главата му беше наведена напред, а очите му светеха като две червени точки.

— Ей! — извиках, като видях, че това е куче. Висока, стройна немска овчарка.

Кучето спря на няколко крачки от нас. Когато видя Харисън, то оголи зъби. Ръмженето му се превърна в свиреп вой.

Кучетата могат да надушват призраци, спомних си аз.

Кучетата могат да надушват призраци.

Кървясалите очи на кучето уловиха отблясъците на факлата, когато то обърна глава към Луиза и двамата й братя.

Животното се изправи на задните си крака и започна да ръмжи и лае.

— Те са призраците! — извика триумфално Харисън Садлер и ги посочи с ръка.

Ръмжейки, едрото куче се нахвърли върху Сам.

Той извика уплашено и вдигна ръце да се защити.

Трите деца отстъпиха навътре в пещерата.

Кучето лаеше като побесняло и се зъбеше.

— Вие — вие сте призраците значи! — извиках аз.

Луиза въздъхна натъжено.

— Защо не ни попиташ колко сме живели? — проплака тя. — Онази първа зима тук беше ужасна! — По страните й се стичаха сълзи. Забелязах, че Нат също плаче.

Кучето продължаваше да ги преследва и да ръмжи. Трите деца отстъпваха назад към тъмната пещера.

— Дойдохме тук с родителите си, тръгнали да дирят нов живот — обясняваше Сам с разтреперан глас. — Но всички умряхме от студа. Не беше честно! Просто не беше честно!

Навън отново заваля. Вятърът блъскаше дъжда към входа. Пламъкът на факлата трепна и едва не загасна.

— И нашето ако беше живот! — извика Луиза.

Отекна гръмотевица. Пещерата се разтресе.

Кучето продължаваше да ръмжи.

Докато гледах трите деца, озарени от трепкащата светлина, те започнаха да се променят.

Първо им опада косата. Свлече се на купчинки по пода.

После кожата им започна да се бели и да пада на парцали, докато накрая отсреща ни се хилеха три голи черепа.

— Елате и останете при нас, братовчеди! — раздвижи челюсти черепът на Луиза. Костеливите й пръсти се протегнаха към нас.

— Присъединете се към нассс! — изсъска Сам. Ченето му подскачаше нагоре-надолу. — Изкопали сме ви много хубави гробове. Близо са до нашите.

— Играйте си с мен — добави Нат. — Останете да си играем. Не искам да си вървите. Никога!

Трите призрака запристъпваха към нас, протегнали напред ръце.

Извиках уплашено и се отдръпнах.

Забелязах, че Харисън също отстъпва.

И в този момент факлата угасна.