Р. Л. Стайн
Брегът на призраците (23)

23

— К-какво означава това? — запелтечих.

— Кой е изкопал тези гробове? — попита Тери. — Кой е поставил надписите?

— Да се махаме от тук — предложих. — Ще разкажем всичко на Агата и Брад.

Тери се колебаеше.

— Трябва да го направим — настоявах. — Длъжни сме да им разкажем всичко.

— Добре — съгласи се Тери.

Обърнах се — и възкликнах изненадано, когато откъм сенките се приближиха три фигури.

Сам застана до падналото дърво.

— Къде отивате? — попита той. — Какво правите тук?

Луиза и Нат спряха зад него.

— Ние… прибираме се вкъщи — рекох. — Късно е и…

— Убихте ли призрака? — попита Нат. В очите му се четеше надежда.

Погалих го по главата. Беше съвсем истинска. Дори топла. Не ми приличаше на призрак. Най-обикновено малко момче.

Харисън Садлер е лъжец, помислих си.

— Убихте ли призрака? — повтори Нат.

— Не. Не можахме — рекох му аз.

Той въздъхна разочаровано.

— Тогава как се измъкнахте? — попита подозрително Сам.

— Избягахме — каза му Тери.

Това бе почти вярно.

— А вие къде бяхте? — попитах.

— Тъй де. Нали трябваше да му отвлечете вниманието? — сети се Тери.

— Ние… се опитвахме да ви предупредим — рече Луиза, като подръпваше нервно кичурите си. — После се изплашихме. Избягахме и се скрихме в гората.

— А като не чухме камъните да падат, се изплашихме още повече — продължи Сам. — Бояхме се, че призракът ви е хванал. И че никога вече няма да ви видим.

Нат изхлипа уплашено.

— Трябва да убием призрака — рече той и се притисна към Луиза. — Трябва.

Сам и Луиза полагаха усилия да успокоят малкото си братче. Погледнах надолу към двата прясно изкопани гроба. Откъм дърветата повя хладен вятър.

Понечих да попитам Сам за двата гроба, но той заговори преди мен.

— Да опитаме отново — рече и втренчи умоляващ поглед в Тери.

Луиза положи ръце на крехките рамене на Нат.

— Да — подкрепи го тя меко. — Да се върнем и да опитаме отново.

— Изключено! — надигнах глас. — С Тери едва се измъкнахме. Повече няма да се върна там…

— Но сега моментът е най-подходящ! — настояваше Луиза. — Тази вечер няма да ви очаква. Ще го заварим неподготвен. Ще бъде изненадан.

— Моля те! — намеси се с тъничкия си гласец Нат.

Отворих уста, но не можах да кажа нищо. Направо не вярвах, че искат това от нас.

С Тери рискувахме живота си, когато се качихме горе. Старият призрак можеше да ни убие. От нас щяха да останат само оглозгани скелети. А те настояваха да се изкачим отново. Идеята беше абсурдна. Никога нямаше да се съгласим. Никога!

— Добре — чух гласа на сестра ми. — Ще го направим.

Луиза и братята й нададоха радостни викове.

Тери пак ме беше изпреварила.