Р. Л. Стайн
Брегът на призраците (12)

12

Сърцето ми блъскаше лудо, когато прекрачихме входа. Маратонките ни се плъзгаха по гладкия влажен под. Едва не се задавих от резливата миризма на мухъл.

— Ехей! — извиках, когато Тери ме стисна за ръката.

— Светлината, виж! — прошепна тя.

Трепкаше в дъното на пещерата.

Притиснати един към друг, ние пристъпвахме бавно напред. Обувките ни тропаха приглушено. Въздухът стана по-топъл.

— Там има тунел — прошепнах.

Спрях, когато чух тих звук, напомнящ чуруликане.

Пещерата се стесняваше, после правеше завой. Бледата светлина трепкаше зад ъгъла, някъде навътре.

Преглътнах мъчително.

— Да идем още малко напред — предложих.

Тери не смееше да мръдне.

— Има нещо зловещо в този тунел — рече.

— След като стигнахме дотук — настоях, — ще продължим поне още малко.

Наведохме глави и продължихме напред, следвайки светлината. Чувах някъде наблизо да капе вода. Въздухът ставаше все по-топъл и влажен.

Тунелът описа завой, после неочаквано се разтвори към голяма, кръгла кухина.

Отново чух чуруликане. Беше придружено от пърхане. Звукът постепенно се усилваше.

— Какъв е този шум? — попита уплашено Тери. Пискливият й глас отекна в скалните стени.

Преди да успея да отговоря, пърхането се засили и стана почти оглушително.

— Нееее! — викът ми бе заглушен от ужасяващ рев.

Вдигнах очи тъкмо на време, за да видя как черният таван на пещерата се разпуква и пада върху нас.