Р. Л. Стайн
Брегът на призраците (21)

21

— Какво? — подскочих и втренчих очи в стария призрак.

— Казвам ви истината — кимна той и потърка снежнобялата си скула с костелива ръка.

— Опитвате се да ни измамите — възрази Тери.

— Тези три деца…

— Те не са деца — прекъсна я рязко старецът. — Те са на 350 години!

С Тери се спогледахме. Кръвта пулсираше толкова силно в слепоочията ми, че не можех да разсъждавам трезво.

— Позволете да ви се представя — продължи старецът и бавно се поклони. — Аз съм Харисън Садлер.

— Още един Садлер? — изтърсих аз.

— И ние сме Садлерови! — извика Тери.

— Зная — отвърна той меко и се закашля. — Дойдох тук от Англия преди много време.

— През 1641-ва? — попитах.

Той е призрак, осъзнах с трепет. Въпросът ми изглежда го изненада.

— Не съм тук чак от толкова отдавна — отвърна той суховато. — Пристигнах, след като завърших колежа, за да се запозная с историята на моите предци. Изучавах призраци и окултни явления. — Той въздъхна. — Оказа се, че тук има доста материал.

Втренчих очи в него. Истината ли казваше? Човек ли беше — или призрак?

Или това бе някаква зла шега?

Черните му хлътнали очи не издаваха нищо.

— Защо ни доведохте тук? — попитах и се изправих.

— За да ви предупредя — отвърна Харисън Садлер. — Да ви кажа за призраците. Намирате се в голяма опасност. От доста време ги изучавам. Видях на какво са способни.

Тери извика уплашено. Не знаех дали вярва на стареца.

Аз самият все още не можех да му повярвам. Историята му изглеждаше невероятна.

— Ако наистина сте учен, който се занимава с окултното — рекох, — защо сте се затворил в тази зловеща пещера?

Той повдигна бавно ръка и посочи тавана, по който играеха сенки.

— Тази пещера е светилище — отвърна приглушено.

Светилище? Тази дума бе използвал и Сам.

— Попаднат ли веднъж в пещерата — продължи Харисън, — призраците не могат да се измъкнат през стените.

— Това означава, че и вие сте затворен в нея — не се предавах.

Той ме стрелна с присвити очи.

— Планът ми е да примамя призраците вътре — обясни меко. — Ето защо съм струпал камъни над входа. Надявам се някой ден да го осъществя.

Обърнах се към Тери. Тя разглеждаше замислено Харисън.

— Но защо живеете тук? — попитах.

— Тук съм в безопасност — отвърна той. — Светилището ме пази. Не се ли питате защо пратиха вас, вместо да дойдат сами?

— Пратиха ни, защото казаха, че ги е страх от вас! — креснах, забравил страха си. — Пратиха ни, защото казаха, че сте призрак!

Изражението му се промени. Той се надигна от масата и тръгна към нас. Хлътналите му очи бяха като святкащи въгленчета.

— Какво ще правите? — извиках.