Агата Кристи
Смърт в Лимсток (21)

1.

Тази нощ спах зле. Мисля, че даже и насън загадките се въртяха в ума ми. Сигурен бях, че ако бях оставил мозъка си да се справи с това, бих могъл да открия всичко. Иначе защо тези фрагменти толкова настоятелно се въртяха в главата ми.

Колко много знаем? Много повече, отколкото си мислим, че знаем. Но само да можем да проникнем до това потискано знание. То е там, но не можем да го достигнем.

Легнах си, въртях се, опитвайки се да заспя, но загадката измъчваше уморения ми ум.

Имаше пътека, по която бих могъл да достигна, само да можех да я намеря. Трябваше да разбера кой пише тези проклети писма. Някъде имаше следа, само да можех да се добера до нея…

Докато заспивах, думи и фрази изплуваха в дремещия ми мозък. „Няма дим без огън“, „Няма дим без огън“. Дим… Дим… Димна завеса, не това беше от войната, фраза от войната. Война. Парче хартия… Само парче хартия. Белгия, Германия…

Заспах и сънувах, че водя госпожа Дейн Калтроп, която се бе превърнала в хрътка, на разходка, вързана с нашийник и синджир.