Агата Кристи
Смърт в Лимсток (11)

1.

Съдебното разследване по смъртта на госпожа Симингтън се състоя след три дни. Бяха спазени всички официални формалности. Залата в съда беше препълнена и както Джоана отбеляза, преобладаваха бонетата на селските жени.

Часът на кончината на госпожа Симингтън бе определен между три и четири следобед. Била е сама в къщата. Съпругът й бил в кантората си, прислужниците са имали почивен ден, Елзи Холанд и децата са били на разходка, а Меган е карала велосипеда си из околностите.

Писмото вероятно е пристигнало със следобедната поща. Госпожа Симингтън трябва да го е извадила сама от пощенската кутия и след прочитането му в състояние на афект е отишла до навеса в градината, където е взела част от цианида, който се използва за унищожаване на гнезда на оси, разтворила го е във вода и след написването на последните отчаяни думи: „Не мога повече…“ върху парче хартия е изпила чашата с отрова.

Оуен Грифит даде медицински показания. Както беше казал пред нас, той наблегна върху нервността и психическата нестабилност, които госпожа Симингтън проявяваше напоследък. Съдията бе дискретен и изпълнен с разбиране. Той с горчивина осъди хората, които се увличат по писането на анонимни писма, изобилстващи с низки клевети. Авторът на злобното, лъжовно писмо беше моралният убиец на жертвата. Изказа надеждата, че полицията много скоро ще съумее да открие виновника и ще вземе подобаващи мерки спрямо него. Тази позорна, убийствена злъч заслужаваше да бъде наказана с най-голямата строгост на закона. Под вещото му ръководство съдебните заседатели достигнаха до неизбежното заключение самоубийство в състояние на афект.

Съдията си свърши работата отлично, Оуен Грифит — също, но след края на съдебното заседание в тълпата дочух жените да си шепнат същите омразни думи, които вече познавах толкова добре: „Няма дим без огън, тъй мисля аз!“, „Със сигурност е имало нещо… Иначе защо да се самоубива!“

За миг изпитах омраза към Лимсток, неговото тесногръдие и жените, които неспирно клюкарстват.