Метаданни
Данни
- Серия
- Госпожица Марпъл (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Moving Finger, 1942 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Румен Стоичков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 28 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Агата Кристи. Смърт в Лимсток
Художник и оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо
ИК „Ера“, София, 2011
История
- — Добавяне
3.
Трябва да призная, че бях ядосан. Меган ни беше изоставила най-внезапно. Може би в един миг бе решила, че сме й омръзнали.
Нашият живот надали бе много забавен за едно момиче. У дома щеше да се развлича с братята си и Елзи Холанд.
Чух стъпките на Джоана и побързах да направя няколко крачки встрани, за да избегна подигравките относно слънчевия часовник.
Около обяд дойде Оуен Грифит. Джоана се бе погрижила един градинар да го чака с необходимата зеленчукова реколта.
Докато старият Адамс товареше колата, поканих Оуен в къщата да се почерпим. Той бе отклонил поканата за обяд.
Когато влязох с чашите с шери, от пръв поглед разбрах, че Джоана се бе заела с работа.
Нямаше и най-малка следа от враждебност между двамата. Тя бе свила крака под себе си в един ъгъл на дивана и едва не мъркаше като доволно коте. Задаваше му въпроси за работата му, дали е доволен, не възнамерява ли да специализира. Според нея лекарската професия е една от най-благородните на света.
Каквото и да казвате, сестра ми може да бъде много добра слушателка. След като се бе наслушала на толкова много недооценени гении, Оуен бе най-лесната жертва. След третата чаша шери Грифит разпалено й разказваше за някакъв страшно сложен случай, използвайки думи, които само колега медик е в състояние да разбере, разбира се, и Джоана.
Тя гледаше умно и бе силно заинтересована от най-малките подробности.
В първия момент се разтревожих. Джоана не постъпваше правилно. Грифит бе чудесен човек и да го причислява към многобройните си завоевания, а след това да се прави на ни лук яла, ни лук мирисала, бе най-малко нечестно. Всички жени са превъплъщение на Сатаната.
После, докато гледах Грифит, вече не бях толкова сигурен, че Джоана ще успее с пъкления си план. Твърдата брадичка и присвитите устни говореха за мъжественост, срещу която тя не се бе изправяла до този момент. Освен това един истински мъж сам знае как да се справи в подобна ситуация. Рискът е изцяло негов, ако не успее да овладее събитията.
Изведнъж Джоана каза:
— Моля, не бъдете толкова твърд. Настоявам да останете с нас на обяд, доктор Грифит.
Той се поизчерви и каза, че не би възразил, но сестра му ще го очаква у дома.
— Ще й позвъним и мисля, че проблемът лесно ще бъде уреден. — Джоана мигновено изпълни намеренията си.
Грифит изглеждаше малко смутен. Мина ми през ума, че е много вероятно да се страхува от сестра си.
Джоана се върна и с усмивка обяви, че всичко е наред.
И Оуен остана да обядва с нас. По всичко личеше, че му е приятно. Говорехме за книги, театър, световна политика, след това за музика, рисуване и архитектура.
Нито веднъж не споменахме Лимсток, анонимните писма или самоубийството на госпожа Симингтън.
Всичко това сякаш бе забравено и мисля, че Оуен бе щастлив. Тъмното му лице се оживи, оказа се, че е високоерудиран и приятен събеседник.
Когато си тръгна, казах на сестра си:
— Този човек е прекалено добър за ловките ти трикове.
Тя възрази:
— Това са твои думи! Всички мъже са еднакви!
— Защо си се захванала с него, Джоана? Наранена гордост?
Сестра ми ме изгледа с любопитство.
— Може би.