Дерек анди
Царството на злото (46)

45.
Съвършеното тяло

Телата бяха тук. Ако Скейпгрейс имаше стомах, сега той щеше да е свит от вълнение. Бияча държеше буркана и пристъпваше от крак на крак, — докато двамата чакаха Най да пристигне.

— Спри — продума Скейпгрейс, докато се люшкаше с плисък из буркана. — Спри да правиш така.

— О, извинете, господарю — отвърна Бияча. Изчака, докато течността се успокои и пак заговори. — Знаете ли как се чувствам, господарю? Като дете на Коледа.

— Е, ти няма да получиш нищо — отвърна Скейпгрейс и се изкикоти.

— Ъм, не разбирам, господарю.

— Естествено, че не разбираш — сопна се Скейпгрейс. — Не разбираш, защото използвам изискан хумор, предназначен за изискани хора. А ти какъв не си, Бияч?

— Не съм изискан човек — покорно отвърна Бияча.

Доктор Най наведе глава, за да не се удари в горната част на касата на вратата. Не се извини за закъснението, си, не се извини, задето ги е накарал да чакат. Естествено, че няма да се извини. Той беше същество. Беше нещо. Не разбираше какво е да си човек.

Но Скейпгрейс разбираше какво е да си човек. Някога беше човек… и щеше отново да бъде.

Най отключи моргата и ги поведе след себе си.

— Ето. Изберете си — рече.

На стоманените маси лежаха три тела, покрити със сини чаршафи. Най откри първото. То принадлежеше на нисък, възрастен мъж с кичури бяла коса над ушите и напълно плешиво теме. Скейпгрейс загледа злобно.

— Това ли наричате избор? Погледнете го само! Защо ще искам да съм той? Когато казах, че искам ново тяло, имах предвид младо, високо метър и осемдесет или повече, с гъста коса, здраво и в добра форма, с…

— Не си ме осветлявал за специалните ти изисквания — рече Най.

— Сметнах, че е напълно очевидно, че желая нещо в най-добро състояние.

— За мен не е очевидно. Освен това вариантите ни са… ограничени.

— Ако и трите са такива, покорно благодаря, но ще чакам следващата доставка.

— Никакво чакане повече, господин зомби глава. Всеки момент напълно ще се разпаднеш в тоя разтвор, в който си накиснат. Тези тримата са ти единствените варианти.

Скейпгрейс процеди през зъби:

— Дано останалите да са по-добри. Покажете ми.

Бияча го занесе до втората маса и Най дръпна чаршафа.

— Това повече ли ти допада? — попита.

Скейпгрейс се вторачи невярващо.

— Това някаква шега ли е?

— Признавам — отвърна докторът. — Нямам представа дали е шега. Човешките същества си остават в известен смисъл загадка за мен. Това тяло от своя страна изпълнява всичките ти изисквания. Скоро е навършило двайсет години. Метър и осемдесет. Много коса. В отлично физическо състояние.

— И женско — допълни Скейпгрейс.

— Това проблем ли е за теб?

— Ако не сте забелязали, докторе, аз съм мъж.

— Не, господин Скейпгрейс, вие сте глава в буркан. Вече дори нямате адамова ябълка. Но нека ви покажа и последното тяло, а вие ще решите.

Надеждите на Скейпгрейс бързо се топяха, докато Бияча го носеше към третата маса. Чаршафът се смъкна и откри тялото.

— Олеле майко — продума Бияча.

Скейпгрейс се усмихна. Ухили се. Това тяло беше съвършено. Високо, с широки рамене, волева челюст, ясно очертани скули. Пясъчноруса коса. Мускули. Плочки на корема. Мъжко. Всичко… всичко беше идеално.

— Доктор Най — произнесе Скейпгрейс, — тук вече надхвърлихте себе си.

— О, господарю — рече Бияча и посегна да пипне ръката на третото тяло, — този е великолепен.

— Спри! — нареди Скейпгрейс. — Не го пипай! Дръпни си ръцете!

Бияча се подчини и наведе виновно глава.

Скейпгрейс извъртя очи към Най.

— Кога можем да започнем?

— Незабавно — отвърна докторът.