Дерек анди
Царството на злото (42)

41.
Водачът им

Очите му, яркозелените очи на Серпин се заковаха върху Скълдъгъри и едната вежда на предателя леко се повдигна.

— Ето те, значи — рече. — След всичките тези години… Какво, беше тръгнал да ме убиваш и се загуби по пътя или как?

Серпин се надигна и седна. Беше с черна дълга коса и с рядка и рошава брада. Дясната му ръка беше облечена в груба метална ръкавица и беше толкова кльощав, че ребрата му се брояха.

— Поне ще ми дадеш ли възможност да вляза в честен двубой с теб? — попита Серпин и се заизправя от нара. — Тази ръкавичка, която ме карат да нося, ме лишава от магическите ми сили, затова трябва да си спретнем един чист боксов мач. Готов ли си за това, скелете? Готов ли си да ме довършиш веднъж завинаги?

— Той не е дошъл да те убива — намеси се Хармъни. — Ще те дадем назаем на него и партньорката му.

— Това не ми звучи никак спортсменско.

— Ти знаеш таен път към Града — рече Скълдъгъри. — Ще ни вкараш там, след това ще ни заведеш в Двореца. Още тази вечер. Ако се пробваш да ми въртиш номера, ще те убия с преголямо удоволствие.

Серпин се усмихна.

— Много хора ще ме убият с преголямо удоволствие, ако ме мернат в Града. Смятам да си остана тук, благодаря за предложението.

— Това не е молба — продължи Хармъни. — Госпожица Сороуз взе това решение и ти заповядва.

— Ами да си го вземе обратно решението — отговори Серпин с леко презрение. — Нямам намерение дори кракът ми да стъпва в очертанията на стената, а ако изобщо имаш някакъв здрав разум, скелете, ти би трябвало да си на същото мнение.

Скълдъгъри се обърна към Хармъни.

— Бихте ли ни извинили за момент? — рече. — Искаме да поговорим с Нефариан насаме.

Хармъни сви рамене.

— Отвън съм — рече и затвори вратата зад гърба си.

Скълдъгъри и Валкирия загледаха предателя.

— Какво мислиш? — скелетът попита момичето.

— Не е много внушителна фигура — отвърна Валкирия. — Не ми харесва брадата. А и пешкирът не крие кой знае какво.

— В труден период е — отговори скелетът. — Трябват му цели в живота. Трябва му бъдеще, към което да се стреми. Нефариан, дошли сме да ти предложим и едното, и другото — бръкна в джоба си и извади регулатора на болката. Въздухът се размести, дискът полетя от ръката на скелета и се лепна на корема на Серпин. Той изръмжа, смръщи се и се замъчи да го махне от кожата си. — Не си прави труда — обади се скелетът. — Само ние можем да го махнем, а ние нямаме намерение да го махаме, преди да получим онова, за което сме дошли — Скълдъгъри вдигна малката пластинка и палецът му докосна изписания на нея символ. Очите на Серпин изскочиха и той се срина на колене. Тялото му се разтресе. Мускулите му изпъкнаха от напрежение, сякаш се канеха да изскочат от кожата му. Валкирия виждаше, че предателят иска да крещи, но не може.

Скълдъгъри деактивира диска и Серпин рухна напред, дишайки тежко.

— Целта в живота, която ти предлагам — рече скелетът, — е да се отървеш от това малко устройство. Бъдещето, към което ще се стремиш, е бъдеще, в което няма да ти се налага да се гърчиш в нажежена до бяло агония всеки път, когато на нас двамата ни доскучае. Това са две наистина вдъхновяващи цели, не смяташ ли?

Серпин рязко вдигна глава и се вторачи в детективите.

— Ще ме освободите — рече. — След като ви вкарам, махате това чудо от мен и ме освобождавате.

— Ти сега не си ли свободен?

— Казват, че съм, но не мога и крачка да направя без въоръжена охрана. Доказах се на Сороуз, дадох й имена, места, издадох някои от най-стриктно пазените тайни на Меволент и какво получих в замяна? Дадоха ми тесен креват в студена стая и ме лишиха от магическите ми сили. Ако накарате Сороуз да ме освободи, тогава ще ви заведа в Града.

— Тя никога няма да се съгласи — отговори скелетът. — Няма да те даде назаем да ни свършиш работа, а после да те освободи просто ей така. Какво печели тя от подобна сделка?

— Тогава няма да я питаме. Сключваме сделката само ние тримата, тук и сега, като уговорката е да ме пуснете на свобода, когато ви свърша работа. После ще се оправям сам.

— Ако те освободим, тогава ще ни свършиш малко повече работа от това просто да ни заведеш в Града. Искам да ни вкараш вътре в самия Дворец и да ни покажеш къде е Скиптърът.

— Ти си ненормален.

— Това е сделката, решавай.

Серпин се поколеба.

— Добре. Водя ви до Скиптъра, вие махате диска от мен, отключвате ръкавицата ми и ме пускате да си вървя.

— Съгласен. Колко време ще отнеме да стигнем до Града?

— Сега колко е часът?

— Към три.

— През деня или през нощта, скелете? Губиш представа, когато живееш без прозорци.

— През деня.

Серпин кимна.

— Най-подходящото време да се вмъкнем е краят на работния ден. Трябва да сме стигнали пред стената към шест часа надвечер. Преди това ми трябват дрехи. Мои собствени дрехи. Кажете им също да ми пратят бръснар. Ако вляза в Града в този вид, ще ни арестуват на секундата. Допускам, че ти самият също разполагаш с някаква маскировка, скелете? Ако бях на твое място, бих си я сложил. Хората в Града са изискани и културни, не са като мрачните дрипави субекти, които се мотаят по тукашните места. Ти, момиче — обърна се той към Валкирия и хвърли към нея пешкира от кръста си. — Спретни ми една гореща баня.

С два пръста Валкирия бавно свали пешкира от главата си и го пусна на пода.

— Гадост! — изскимтя.

Поговориха с Хармъни и тя прати бръснар при Серпин, както и уреди да го изкъпят, а после му намери дрехи. Валкирия остана да чака на улицата със Скълдъгъри, възседнала коня, който й дадоха, докато най-сетне един секач ескортира Серпин навън.

Беше обръснат и подстриган. Дрехите му бяха стари и износени, но все още елегантни. Нефариан примигна на слънчевата светлина и заслони очи с желязната си ръкавица. Чак сега Валкирия видя колко е блед всъщност. Предателят също ги видя и им се усмихна.

— Ето — рече. — Чувствам се много по-добре. Ако си се разбързал да срещнеш смъртта си, най-добре е да си в изряден вид, не смятате ли така? Чувствам се почти като старото си Аз — вдигна очи към Скълдъгъри. — Нали се сещаш, старото ми Аз, което уби семейството ти.

— А, да! — отвърна Скълдъгъри. — Онова твое Аз, да.

Серпин се метна на коня и погледна надолу към Хармъни.

— Опитай се да не страдаш много по мен, докато ме няма — рече й. — Ако си безутешна, позволявам ти да си легнеш на любимото ти местенце на нара ми.

Лицето на Хармъни внезапно пламна, Серпин се засмя и се обърна към Скълдъгъри.

— Тръгваме ли?

Излязоха от градчето в лек галоп. Валкирия не беше яздила от години и й отне известно време, докато привикне към ритъма. Скоро започна да се наслаждава на ездата. А малко след това всичко започна да я боли.

Видяха стената в далечината още преди да видят самия Дъблин, но не след дълго вече си проправяха път по тесните улички на поселището на смъртните вън от стената. Поданиците се дърпаха от пътя им и бягаха, въпреки че ездачите бяха забавили съвсем ход. По-голямата част от пътя бяха изминали в пълно мълчание, но колкото повече приближаваха Града, толкова по-приказлив ставаше Серпин.

— Годините май са те размекнали, скелете — рече. — Къде е предишният гняв, който така добре познавах у теб? Къде е яростта ти? Ами омразата? Нима си се променил? Нима си станал, ако смея така да се изразя, друг човек?

— Много неща се промениха от деня, в който ме видя за последен път — отговори Скълдъгъри. — Например, вече получих отмъщението си.

— О? И как така?

— Как, къде и кога го получих не те засяга, Нефариан.

— Хубаво — усмихна се Серпин. — И как беше? Получи ли удовлетворението, на което разчиташе?

— О, отлично беше — отвърна скелетът. — Само дето свърши твърде бързо.

— Е, ако смяташ, че трябва да си изцапаш ръцете с още малко кръв, аз съм на разположение.

Скълдъгъри замълча и Валкирия се разтревожи. Но после скелетът наклони глава по познатия си маниер.

— Изкушаващо предложение, което аз оценявам по достойнство. Рядко ми се случва да ми предложат да нанеса съответното количество телесни повреди на някого. Ако не те познавах по-добре, щях да се усъмня, че искаш аз да те убия тук и сега, вместо да чакаш да паднеш в ръцете на Меволент.

Серпин се разсмя.

— Всъщност, изцяло бих пропуснал ненавременната си кончина, ако нямаш нищо против.

— Нормално. Но ако по време на нашата малка мисия стане ясно, че ще умираш, бих се обзаложил, че предпочиташ някой да ти счупи врата за миг, вместо да търпиш изтезания с дни, като второто е — без съмнение — онова, което Меволент ти готви.

— О, не познаваш Меволент, както го познавам аз. При все лошата му слава, той е човек, склонен да прощава. Ако ме залови, сигурен съм, че ще прояви безкрайно разбиране към мен.

— Ами в такъв случай, ако се окажем притиснати до стената, с чиста съвест ще те зарежем да се спасяваш сам, става ли?

Серпин се усмихна, но усмивката му беше скована.

— Моля — рече. — Не съм виждал от години старите си приятели. Имаме толкова много неща, които да си кажем.