Дерек анди
Царството на злото (24)

23.
Планът

— Какво знаете за Роърхейвън?

Валкирия и Скълдъгъри седяха в дневната под планината, насядали около голямата маса заедно с Ламент, Плайт, Ленка и Калвин срещу им.

Скълдъгъри се отпусна назад на стола си, сключил ръце върху мястото, където при други обстоятелства би бил коремът му и леко докосваше връхчетата на пръстите си едно в друго.

— Самият факт, че ни задавате този въпрос, вече ме навежда на мисълта, че има нещо важно, което не знаем за Роърхейвън. Валкирия, разкажи какво все пак знаем.

— Ъм, окей — Валкирия се напрегна да си спомни всичко важно. — Повечето магически общности се обединяват в групи в рамките на някой по-голям град, като тези групи се смесват със смъртното население и така остават незабелязани от него. Хората от Роърхейвън обаче си построили собствен град насред пустошта. Целенасочено се изолирали и по тази причина враждебността им към смъртните постепенно нараствала. Не одобряват официалната политика на Убежището — смятат, че магьосниците трябва да управляват света, а не да се крият. Затова измислили план да унищожат Убежището и да поемат контрола в свои ръце.

— И какъв бил планът? — попита Ламент.

— Нямам представа.

Скълдъгъри я изгледа.

— Нали ти обясних.

— Нищо не си ми обяснил.

— Напротив. Нали ти обясних за бомбата, дето не избухна, за проваления преврат и за арестите.

— О — отвърна момичето. — Да, познато звучи.

Скълдъгъри въздъхна.

— Един опит за преврат е бил само началото — обади се Ламент. — Доколкото знам, магьосниците от Роърхейвън имат много по-мащабни планове. Знаете ли, че след края на войната с Меволент стотици и стотици магьосници от всички краища на света са изчезнали безследно?

— Магьосници изчезват непрекъснато — отвърна Скълдъгъри. — Вие например също изчезнахте.

— Съвсем вярно — отговори Ламент, — но ние не сме се срещали с представители на Роърхейвън точно преди изчезването си.

Скълдъгъри опря брадичка на гърдите си.

— И какво е станало с изчезналите магьосници?

— Не знаем — отговори Плайт. — Просто поредното късче от информацията, която събираме за този град Роърхейвън и жителите му. Те кроят много мащабни планове и се съмнявам да са ги изоставяли след един провален опит. В края на краищата, са постигнали целта си, нали? Убежището в момента е в Роърхейвън.

— Да, но това не стана вследствие на преврат — отбеляза Валкирия. — Просто Давина Мар взриви предишната сграда. Старейшините после решиха да се преместят в Роърхейвън.

Плайт сви рамене.

— Ние сме заврени тука от трийсет години, не знаем нещата в подробности. Каквото и да е станало, резултатът е налице. Убежището вече е в Роърхейвън, както и Усилвателя.

Ламент се приведе напред.

— Ние, учените, обичаме да си говорим. Споделяме идеи, открития и теории. Никога нямаше да успея да конструирам Куба или пък Бурята, без да обсъдя детайлите с хора, далеч по-интелигентни от мен. Освен това учените обичаме клюките. Чух за някакъв колега на един мой стар приятел. Този колега, магьосник на име Роут, работеше върху проект, толкова секретен, че не продумваше и дума за него на никого. Но обсъждаше определени детайли от работата си с различни колеги, за да получи от нас съвет и помощ. Абсолютно случайно, неколцина от тези колеги се оказахме в някакъв момент заедно и започнахме да обсъждаме Роут и странните му въпроси. Всеки от нас държеше отделно парченце от пъзела, но постепенно ги събрахме, сглобихме ги и общата картина започна да ни се изяснява. Проектът, върху който работеше Роут, така нареченият Ускорител, изглежда представлява машина, способна да усилва магическите способности, да ги преумножава до нечувано висока степен.

— Подобна машина може би дори е близка до откритията на самия Аргедион по въпросите за източника на магията — намеси се Калвин. — Може би Роут е открил начин да канализира потока от източника, да го изсмуква и да го използва.

— За съжаление — продължи Ламент, — нямаме достатъчно информация, за да достигнем до някакви сигурни изводи.

— Тоест, не знаете за какво магьосниците от Роърхейвън биха използвали тази машина? — попита Валкирия.

— Очевидно за масиран вражески акт. При задействането на Усилвателя магическите способности на всеки магьосник на света ще се преумножат така, че той ще бъде в състояние да превръща куршумите в прах и ракетите в небесна дъга. Цивилизацията на смъртните ще бъде смазана в рамките на няколко седмици. После Усилвателят ще бъде изключен, нивата на магическата енергия ще се върнат към нормалното, но светът вече ще е съвършено различен. Магьосниците ще бъдат върховната раса.

— Това съм го виждала — обади се Валкирия. — Не е никак весело.

— И смятате, че този Усилвател съществува? — попита Скълдъгъри.

— Така смятам — отговори Ламент. — Скрит е някъде в Роърхейвън. Дори и да не е напълно завършен, ние бихме могли да поработим по него, за да го приведем в работен режим.

— Защо?

— Няма нужда да го използваме за онова, за което го предвиждали роърхейвънци — обясни Ламент. — Ще го променим и ще го използваме, за да захранваме Куба за неопределено време. Скълдъгъри, ти говориш за увеличаване на мощността на Куба два или три пъти. Усилвателят може да я подсили стократно, даже няма да има нужда Бурята непрекъснато да е свързана към него. Аргедион никога няма да се събуди, никога няма да успее да избяга. А ако тази Даркеса наистина се окаже толкова силна, колкото всички разправят, ще можем да я уловим и да я затворим до него в Куба. Тук говорим за затвор с максимална степен на сигурност, затвор, който може да удържи богове.

— В такъв случай — отвърна Скълдъгъри, — смятам да звънна един телефон.

Валкирия го последва в една съседна празна стая. Телефонът беше в ръката му, но той не набра никого.

— Какво смяташ? — попита я скелетът.

— За кое? За идеята? Смятам, че е страхотна.

— А какво смяташ за възможността да бъде конструиран затвор, който да може да те удържи? Вече не си говорим теоретично — стъпили сме на пътя към целта, това вече е реалност. Ще конструираме Куб за теб, Валкирия.

Момичето сви рамене.

— Нали това искахме?

Скелетът скръсти ръце.

— Наистина ли ще ме гледаш в очите и ще ми кажеш, че цялата тая перспектива изобщо не те плаши?

Момичето се засмя.

— Какво искаш да ти кажа? Недейте да правите Куб за мен. И после какво? Да избия всички необезпокоявано?

— Просто искам да признаеш как се чувстваш.

— Това е какво ще ни помогне?

— Ако ще се заемаме с тая работа, трябва да съм напълно сигурен, че си напълно мотивирана да участваш.

— Искаш да съм честна? Защото ние двамата с тебе сме си направо ходещи въплъщения на честността, а? Защото никога не сме крили истината от никого? Знаеш ли какво? Добре. Не искам да правите затвор за мен, окей? Не искам да спя в Куб до края на вечността. Искам да съм свободна и да си остана свободна, и да бъда щастлива и жива. Но няма да имам тая възможност.

— Още не знаем това със сигурност.

— Разбира се, че го знаем. Господи, всеки път, когато аз отстъпя и Даркесата вземе връх, всичко си идва на мястото и се изпълва със смисъл. Нищо не ме плаши, нищо не ме тревожи. Ставам чиста. Напълно удовлетворена. Знаеш ли колко е прекрасно? Колко прекрасно е това усещане? И колкото по-често се случва, толкова по-трудно го изтласквам обратно някъде дълбоко в себе си. На мен… ми харесва да бъда Даркесата. Мисля, че ще ми хареса повече да бъда нея, отколкото да бъда себе си.

Двамата детективи се гледаха дълго-дълго, после Скълдъгъри направи крачка напред и прегърна момичето. Целият беше студен и кокалест, но когато тя положи глава върху гръдната му кост, това вече нямаше никакво значение.

— Разбира се, че ти харесва повече — кротко каза скелетът.

Валкирия се дръпна от него.

— Какво?

— Казах ти — отвърна той. — Властта води до зависимост. Как така няма да ти харесва да бъдеш силна? Как така няма да ти харесва да имаш способността да се съживиш, след като едва ли не вече си прекрачила прага на смъртта?

— Не е само това. Напоследък съм започнала да мисля някак си по-различно. Идват ми едни такива мисли… В един момент дори не осъзнавам, че си ги мисля, после изведнъж ме връхлитат. Не, че Даркесата постепенно ме овладява, не… Просто аз самата заприличвам на нея с всеки изминал ден. Не искам да прекарам остатъка от съществуването си в Куб, Скълдъгъри, разбира се, че не искам. Но този Куб ни трябва. Налага се да го конструираме.

— Добре тогава — отвърна скелетът. — Добре. Стига и аз, и ти да сме готови да признаем какво всъщност би означавало това за нас.

После набра един номер и сложи разговора — на високоговорител.

— Най-сетне! — обади се от другата страна Гастли. — Помниш ли, че ти поръчах да ни се обаждаш на всеки четири часа? И че откак ти го поръчах вече са минали двайсет часа без обаждане?

— Щях да звънна — отговори Скълдъгъри, — но бях твърде зает да давам гениални идеи. Тайрън Ламент ти праща много поздрави, между другото.

— Те всичките ли са там?

— И четиримата, живеят в тайна база, построена направо под планината. Ще се влюбиш, ако я видиш. Много джеймсбондско.

— А Аргедион? Жив ли е?

— Да, държат го в изкуствена кома. Възможно е да съществува начин да подсилим клетката, в която са го затворили и така да прекъснем евентуалната му връзка с външния свят и влиянието му върху смъртните. За това обаче ни трябва една друга машина, която е скрита някъде в Роърхейвън. Може би дори в самото Убежище.

— Каква машина?

— Нарича се Усилвател. В момента, в който се сдобия с чертеж, ще ти го пратя, за да знаете какво да търсите. Била е част от опита за преврат, организиран от роърхейвънци, затова трябва да е отлично скрита. Разумно е да не замесваш никакви местни магьосници в търсенето, а най-добре ще направиш, ако не замесваш никого, освен Ревъл.

— Здраво те тресе параноята.

— Ами има си причини. Ако попадне в лоши ръце, Усилвателят може да се окаже най-разрушителното оръжие, което светът някога е виждал.