Дерек анди
Царството на злото (11)

10.
Надир

В мига, в който влезе в помещението, Валкирия усети как магията се върна в нея, но момичето почти не обърна внимание на това, защото не можеше да откъсне поглед от мъжа, който лежеше по гръб във въздуха, повдигнат над пода от десетки кабели и жици, които излизаха от китките и глезените му, опъваха се и се скриваха в четирите ъгъла под тавана на стаята. Целите жици пулсираха от енергията, която изтичаше от тялото на мъжа. Очите на завързания бяха отворени, но невиждащи. На главата му с каиши беше пристегнат някакъв шлем. От тила на шлема излизаха гъсти снопове жици и изчезваха в дупка на пода. Валкирия се взираше в Сила Надир и се чудеше дали той изобщо има представа какво му се случва.

Вратата зад гърба й се отвори с трясък и в стаята влетя Скълдъгъри с револвер в ръка. Видя Валкирия. Закова се на място.

— Добре ли си?

Момичето кимна.

— Направиха ли ти нещо?

Тя поклати отрицателно глава.

— Секачите установяват контрол над сградата. Бунтът е потушен. Прибират последните избягали затворници по килиите. Сигурна ли си, че нищо ти няма?

— Екстра съм. Смятам, че можеш да прибереш револвера.

Скелетът изгледа оръжието в ръката си.

— Няма да го прибирам още. В случай че ми се прииска да застрелям някого. Виждам, че си намерила скъпия ни покойник господин Надир.

— Миен го използва, за да движи непрекъснато затвора през измеренията. Погледни само тия кабели. Цялата постройка е свързана към Надир. Сигурно е ужасно.

Скълдъгъри се изправи до рамото й.

— Не забравяй, че този човек тук все пак е сериен убиец.

— Няма значение, не може да бъде експлоатиран по този начин.

— Другият вариант е да го държат в килия, където няма да е от полза на никого.

— Ти одобряваш това тук?!

— Съвсем не — отговори скелетът, — но разбирам много добре начина, по който Миен е оправдал постъпката си пред самия себе си. Разбира се, ако Надир беше убил мой или твой близък, съмнявам се, че някой от двама ни щеше да е изпълнен с такова праведно възмущение.

— Не е там въпросът — отвърна момичето. — Какво ще правим сега?

— Ще го изключим — заяви Скълдъгъри, оглеждайки внимателно кабелите. — След това, надявам се, той ще се събуди и ще можем да го разпитаме относно Ламент. След като си получим отговорите, ще го хвърлим обратно в килията му.

— Знаеш ли как да го откачиш от кабелите?

— Приемам, че е достатъчно да свалим шлема от главата му.

— Просто така? Това няма ли да го нарани?

— Ако имаме късмет, може малко да го щипе. Ако нямаме късмет, ще му увреди мозъка необратимо. Аз, от своя страна, се чувствам късметлия, ами ти? Събота е. Съботите винаги са ни късметлийски дни.

— Не съм забелязала. Виж, най-добре е да намерим някой, който знае как точно да разкачи кабелите.

— Навярно си права — промърмори скелетът. — От друга страна…

Облечените му в ръкавици пръсти зашаваха по шлема, след това стиснаха основния сноп кабели на тила му и рязко го изтръгнаха.

Валкирия се ококори.

— Сигурен ли си, че това е добра идея?

— Мисля, че му хванах цаката — отговори скелетът. — Просто трябва да откача аварийните регулатори на клапаните един по един. Ако това е направено, свалянето на шлема не би трябвало да предизвика някаква сериозна травма.

— Аварийните регулатори на клапаните — повтори момичето. — Значи все пак знаеш какво правиш.

— Не съвсем — отвърна скелетът, докато вадеше друга жица. — Измислих си термина, за да те успокоя. Просто вадя само червените кабели, щото са най-красивички.

Преди момичето да си отвори устата да го спре, Скълдъгъри измъкна още три жици, после кимна.

— Това трябва да е достатъчно.

— О, Боже мили.

Детективът започна да откопчава каишките на шлема.

— Ако тая работа стане, ще бъдеш страшно впечатлена от мен.

— Ако не стане, може да го убиеш.

— Пред перспективата да видя чистото благоговение, изписано на лицето ти, Валкирия, съм готов да рискувам — скелетът свали шлема от главата на затворника и го пусна на земята. Главата на Надир се отпусна назад и очите му се затвориха.

Валкирия сбърчи вежди.

— Кога ще разберем дали е добре?

— Когато се събуди, предполагам. Помогни ми да го свалим оттук.

Двамата заедно се заеха да освободят Надир от жиците и кабелите, които го държаха увиснал във въздуха, после подхванаха тялото му и с общо усилие го положиха полека на пода.

Валкирия помълча няколко секунди, после попита:

— Може ли вече да го събудим?

— Търпението никога не е било силната ти страна, нали? — скелетът шляпна Надир по бузата. — Извинявай. Извинявай, би ли се събудил, моля?

Надир простена, навъси се, Скълдъгъри го шляпна отново. Очите на затворника се отвориха рязко, той видя детективите, вторачи се за миг в тях и се замъчи да се изправи на крака.

— Господин Надир, името ми е Скълдъгъри Плезънт, а това е моята партньорка Валкирия Каин. Тук сме, за да…

Каквото и да представляваха кабелите, на които беше висял Надир, явно бяха тренирали мускулите му, защото, когато престъпникът се хвърли внезапно напред, в движенията му не личеше ни най-малка атрофия. Мъжът сграбчи Валкирия за ръката, тя извика, Надир се опита да сграбчи и Скълдъгъри, но скелетът просто го фрасна. Мъжът залитна, подпря се на стената и скелетът закопча ръцете му с белезници зад гърба, после погледна момичето, което разтриваше ръката си.

— Добре ли си?

— Нищо ми няма — изръмжа тя. — Просто някакво статично електричество, разтърси ме малко.

— Какво става? — разбесня се Надир. — Какво е това? Какво ми правите?

— Всъщност ти помагаме — рече му Скълдъгъри. — Дремвате си в това мазе вече петнайсет години, господин Надир. Трябва вече добре да сте си починали.

— Петнайсет години? За какви петнайсет години бръщолевите? Бях в килията си тази сутрин!

— Принципно не отделям много време на серийните убийци, затова ще ти обясня всичко само веднъж, след това незабавно ще премина на други, по-важни теми. Ти беше осъден на седемстотин години затвор за сериозен брой убийства. Беше пратен тук по времето, когато това си беше една доста скапана тъмница. После директор стана Миен и той те е свързал чрез кабели към цялата сграда и е започнал да използва способностите ти на маневрист, принуждавайки те да местиш непрекъснато целия затворнически комплекс през измеренията. Уникална система за сигурност. Никой не може да влезе или да излезе неправомерно оттук, защото тъмницата пътува със скорост осем реалности в секунда и всичко това е благодарение на теб. Следиш ли мисълта ми дотук?

Надир беше зяпнал.

— Петнайсет години?

— Точно така. Но ето ни сега нас, дошли сме при теб със съвършено различна цел, но ако ни помогнеш, ще се погрижим да прекараш остатъка от присъдата си, а именно следващите шестстотин седемдесет и осем години сред комфорта на определената ти килия. Ясно ли е?

— Петнайсет години?

Скълдъгъри погледна Валкирия.

— Божичко. Май наистина съм му увредил мозъка.

Вратата се разтвори с трясък за пореден път и в помещението се появи Миен.

— Вие! — кресна. — Какво правите? Нямате право да влизате тук! Това е зона с ограничен достъп!

— Валкирия — рече само скелетът.

Момичето закрачи към Миен и директорът на затвора прехвърли вниманието си върху нея.

— Това е моята тъмница и докато сте тук, ще се подчинявате на моите правила, а това не е…

Валкирия заби длан в челюстта на директора, той залитна назад и краката му се подгънаха. Стовари се на пода, момичето окова и него и заключи магическите символи, светещи върху тесните гривни на белезниците.

— Господин Миен — рече му, коленичила на гърба му, — арестуван сте за, ъм… — вдигна очи към Скълдъгъри за помощ.

— Нередна експлоатация на затворници — предложи скелетът.

— Именно — кимна момичето. — Имате право да останете в безсъзнание.

Миен не отговори.

— Браво — похвали я скелетът. — Ти как мислиш, Сила? Тя се справи добре, нали? Как беше това изпълнение в сравнение с твоя арест преди толкова години? Тайрън Ламент, нали той те арестува?

— Ламент — изплю се Надир. — Негова е вината, че съм тук. Негова е вината, че…

Скълдъгъри го пресече:

— Всъщност, вината е твоя. Нали се сещаш, щото уби всички онези хора. Като стана дума за Ламент, трябват ми имената на останалите от екипа му.

Надир го загледа злобно.

— Майната ти.

— Сила, сега сериозно. Нима това е начинът да говориш с онзи, който току-що те е освободил от вечната забрава? Колегите на Ламент. Кои бяха?

Надир облиза устни.

— И какво, ако ти ги кажа? Какво печеля аз?

— Ами разкачих те от кабелите, Сила.

— Казваш, че съм висял тука петнайсет години. Последното, което помня, е, че си бях в килията. Хубаво. Хубаво, ще ви помогна, но в замяна искам да ме закачите обратно към жиците.

Скълдъгъри наклони глава.

— Моля?

— Искам да ме закачите към тая машина. Нека си излежа присъдата тук, по този начин. Ако го направите, ще ви помогна.

— Видяхте ли? — обади се Миен треперливо иззад Валкирия. — Той всъщност иска да прави това…

— Млъквай — сряза го Валкирия. — Иска да го прави, защото петнайсет години от присъдата му вече са минали, а той дори не ги е усетил. Но всъщност не е пратен в затвора, за да му се стори целият срок като едно мигване на окото. Трябва да страда.

— Това е условието ми — заяви Надир. — Познавах неколцина от дружките на Ламент. Беше извикал трима-четирима от тях да му помагат, докато ме преследваха. Мога да ви помогна. Знам какво ви трябва.

— Окей — отвърна Скълдъгъри. — Имаме сделка. Казвай имената.

Надир се засмя.

— Наречи ме циник, скелете, но някак си не ти вярвам. Искам сделката написана черно на бяло и подписана от самия Върховен маг, при това я искам до края на деня. Искам я на онази специална хартия, за която съм чувал, че се използва само в Убежището, онази, върху която могат да пишат само старейшините. Няма да позволя да ме измамите.

Скълдъгъри замълча за момент.

— Ще видим какво можем да направим — отвърна.

 

 

Когато секачът въведе скелета и момичето обратно при Надир, затворникът седеше зад маса за разпити. Скълдъгъри плесна листа хартия пред очите му. Подхилвайки се гадно, Надир прокара пръст по релефния воден знак отгоре.

— Официалната хартия на Убежището — промълви, а после се разсмя, докато очите му се плъзгаха по редовете. Валкирия го наблюдаваше внимателно. Устните на мъжа се движеха беззвучно, оформяйки думите. Когато приключи с четенето, Надир вдигна очи.

— Вече е подписано — каза. — Исках Върховният маг да го подпише пред мен.

— Това няма да стане — отвърна Скълдъгъри. — Върховният маг е зает човек. Твърде зает, за да се мотае из затворите. Знаеш, че подписът е истински — само Върховният маг може да пише върху тази хартия.

Надир опря пръста на устните си.

— Ами къде се вписва добрият стар Делафонт Миен? Той как ще бъде наказан за бруталното превишаване на правата си по отношение на мен?

— Миен вече е в Убежището, в килия. Наказанието му предстои да бъде определено.

— Хвърлете срещу му цялата строгост на закона, чувате ли? Чувствам се насилен, детективе. Насилен.

— Ще хвърля тая маса срещу тебе, ако не ни кажеш имената, които ни трябват.

Все още подхилквайки се, Надир се отпусна назад на стола си.

— Ламент беше учен, затова не ходеше никъде без бияча си — Върнън Плайт. С тях често движеше и жената, дребничка една такава, ясновидка. Ленка Базаар, така й беше името. Имаше и още един.

— Кой?

— Не помня.

Скълдъгъри посегна да вземе договора, но Надир го грабна обратно.

— Калвин Акорд! Така се казваше третият! Само това знам.

Скълдъгъри погледна Валкирия.

— Върнън Плайт е изчезнал, предполага се, че е мъртъв. Същото е положението с Калвин Акорд, а за тази Ленка Базаар никога не съм чувал.

Надир сви рамене.

— Не съм виновен, че не си чувал. Изпълних моята част от сделката.

— Така е — отвърна скелетът. — Не помниш ли още някого? Да си ги чувал да споменават и други имена?

— Да ти кажа, не обръщах много внимание какво си приказваха помежду си, докато ме удряха. Това са имената, които мога да ти предложа. Друго не знам.

— Окей, все пак е някакво начало. Секач, бихте ли придружили господин Надир до килията му, ако обичате.

Надир зяпна.

— Какво? Нали каза, че ще ме вържеш обратно към кабелите? Че ще ме закачиш към машината в мазето! — секачът го вдигна насила на крака и го окова с белезниците. — Имахме сделка! Ето го договора!

— Така е — съгласи се Скълдъгъри и взе листа от масата. — За твое голямо съжаление обаче, този договор не ни задължава с нищо.

— Но Върховният маг го е подписал! Самият Еакан Мериторий го е подписал!

— Върховният маг наистина го е подписал — кимна Скълдъгъри, — но всъщност Еакан Мериторий отдавна не е сред живите: факт, който ти нямаше как да знаеш, защото през последните петнайсет години си бил вързан към машината в мазето. И тъй като Ърскин Ревъл — настоящият Върховен маг — не е подписал този лист с истинското си име, то… Документът едва ли носи каквато и да било законова тежест.

— Измамихте ме! — изврещя Надир, докато секачът го извличаше през вратата.

— Вие сте сериен убиец, господин Надир — отговори Скълдъгъри и скъса листа. — Заслужавате да бъдете измамен.