Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (45)

Блеър

Бети ме чакаше пред клуба за по едно питие. Бях нахранила Нейт и го бях оставила с Ръш, за да прекараме с нея малко време по женски. Освен това Бети искаше официално да ме запознае с Дела. Помахах на Джими, когато минах край кухнята и влязох в ресторанта.

Дела и Бети бяха седнали на масата с изглед към залива. Щом ме забеляза, че приближавам, Дела се усмихна. Не бях сигурна какво е станало с полицията. Само разбрах, че било много неприятна грешка. Носеше се клюка, че Уудс заплашил полицая, който я арестува, и го запратил в стената. Ръш би направил същото, даже може би нещо по-лошо.

— Крайно време беше. Вече се канех да пия втора „Мимоза“ без теб — каза весело Бети.

— Извинете ме за закъснението. Трябваше да нахраня Нейт. Напоследък постоянно е гладен. Освен това не мога да пия коктейл заради кърменето. Ще си взема един портокалов сок.

— Кърменето не ми звучи забавно, като изключим факта, че докато кърмиш, имаш големи хубави цици, извън това не виждам защо да го правя — отвърна Бети.

Реших да не й обръщам внимание. Не би разбрала. Обърнах се към Дела.

— Радвам се, че най-сетне ще можем да си поговорим — казах.

— И аз. Съжалявам за това, което се случи първия път, когато се видяхме. Не искам дори да си представям какво си помислила за мен, след като…

— Помислих си, че е станало голямо недоразумение и докато Ръш ме караше към болницата, му казах да намери Уудс и да му съобщи какво става.

Дела въздъхна.

— Да, беше много ненормален ден, но благодаря за всичко. Много по-късно разбрах, че точно тогава си получила родилни болки.

Бети поръча по още една „Мимоза“ за тях. Казах на новата сервитьорка, че искам само портокалов сок.

— Чух, че вече не работиш за Уудс — обърна се Бети към Дела.

Тя се замисли и поклати глава.

— Не, той не иска да работя. Иска да съм до него през цялото време. Опитваме се да се справим с… някои неща.

Очевидно не искаше да говори за личния си живот, за което не я винях. Тя почти не ни познаваше.

— Не мога да задържа нито една хубава жена в кухнята. Как искат да се справям постоянно сам? Всяко хубаво момиче тук се хваща с някой безобразно богат мъжкар. Всички ме изоставихте — каза Джими, докато се настаняваше на масата ни.

— Аз все още работя тук — напомни му Бети.

— Не си в кухнята, така че не ми помагаш. Просто вече ме е страх, че Уудс пак ще назначи някоя красавица. Искам някоя, която да не привлича похотливите очи на тези разгонени задници — засмя се той и ни намигна.

Огледах се и се усмихнах. Преди около година бях объркана. Нямах никого. Когато влязох в дома на Ръш Финли през онази нощ, целият ми живот се преобърна.

Облегнах се и се заслушах, докато Джими разказваше за срещата си с Марко предишната вечер и колко много искал да му бръкне в гащите. Оказа се, че Марко е новият готвач. Погледнах към Дела, която се усмихваше, докато следеше разговора, и изражението й ми се стори така познато. И тя бе намерила своя дом.

— Е, Блеър, как е сексът след брака и бебето? Задължително е да ни кажеш дали Ръш е все така божествено секси под чаршафите — подкани ме Джими.

Очите му грееха с очакване. Мисля, че доста сериозно си падаше по съпруга ми.

— Не ти влиза в работата, Джими. Време е да спреш с фантазиите с участието на моя мъж. Прекалено е късно и вече е само мой — отвърнах.

— Мамка му, никак не си остроумна. Исках да чуя единствено подробностите. Много детайлно разказани. Дела, ти поне ще ни осветлиш ли как е сексът с Уудс? Раздава ли го командир в леглото? Понеже, ако е така, трябва да ти кажа, че е супер възбуждащо.

Дела се засмя, лицето й пламна.

— И аз няма да се хвана на въдицата, Джими.

Той скочи и изпружи долната си устна напред.

— А аз винаги съм се заблуждавал, че събиранията по женски са забавни. Просто ще се разплача от скука.

Той размаха драматично ръка и се върна в кухнята.

— Сега, като се махна, искам да знам как е сексът след раждането и как е сексът с Уудс — засмя се Бети.

Поклатих глава и точно тогава погледът ми улови Грант, който влизаше в ресторанта. Беше съвсем сам. Изглеждаше замислен. Не беше минавал край нас тези дни и бях решила, че е заминал някъде. Имаше притеснен вид, сякаш нещо го тревожеше. Вдигна глава и очите ни се срещнаха. Усмихна се почти незабележимо, смигна ми и седна на една маса. Пак сам.

— Грант се е върнал за лятото, но ми изглежда някак различен — каза Бети. Очевидно и тя забелязваше промяната в него.

— Да, не ми се струва особено щастлив. Нещо не е наред.

— Не си играй с огъня, са казали хората, а Нан е напълно луда. Защо трябваше да преебава мозъка на момчето? Все още не мога да повярвам, че са имали връзка — прошепна Бети.

— Нан мина през нас преди два дни — казах, поглеждайки към Бети и Дела. — Все още ме мрази.

Бети застина.

— Кой го е грижа какво мрази. Кучка мръсна.

Очите на Дела бяха широко отворени и едва сега осъзнах, че с Бети си говорим за хора, които тя не познава, а това беше крайно невъзпитано и грубо.

— Е, Дела, май съм изпуснала някои основни събития тук, откакто изчезнах от социалната сцена. Кажи ми как точно се запознахте с Уудс? Когато започна да работиш тук ли?

Дела поклати глава и се засмя.

— Не съвсем. Беше нещо като секс за… една нощ — каза тя и бузите й пак пламнаха.

Това се очертаваше една доста пикантна история.

— О, звучи супер забавно — отговорих и се наведох развълнувана и заинтригувана, за да изслушам разказа й.

* * *

Нейт вече беше започнал да се храни от шише. Дарла, лелята на Бети и моя бивша шефка, се бе съгласила да гледа бебето, за да излезем до клуба. Щяха да напалят голям огън. Отбелязваше се началото на сезона и на събитието бяха поканени всички членове на клуба. Ръш не искаше да ходи, но Бети се бе обадила няколко пъти да ни моли. Изпитвах вина, че вече не прекарвам толкова време с нея, и бях успяла да го убедя да отидем.

На следващия ден беше прегледът ми при гинеколога и търпението на Ръш напълно бе изтъняло. Очаквах, че изобщо няма да дочака да се приберем до нас и ще ме нападне още на паркинга на болницата. Нямаше да се оплаквам, но нямаше и допълнително да подклаждам желанието му.

Грант се обади да пита дали ще ходим. Веднага след него звънна и Уудс. Имаше нужда от мен, за да правя компания на Дела, ако се наложи да се справя с някакви непредвидени ситуации. Бети също беше помолена да не я изпуска от очи. Двете бяха станали близки приятелки, което само затвърди убеждението ми, че Дела е мило момиче и добра приятелка, защото Бети не допускаше когото и да е до себе си — беше доста придирчива по отношение на обкръжението си.

Огънят беше далеч по-голям от останалите, запалени по брега. Кметството не можеше да контролира и да налага ограничения за това, което се случва на територията на клуба, но пък за сметка на това другите хора трябваше да спазват определените от закона изисквания. Бети каза, че това парти не бива да се пропуска за нищо на света и че е едва ли не задължително за всички членове на клуба. Искаше ми се да отида, а и с Ръш трябваше да излезем поне за няколко часа.

— Сигурна ли си, че не искаш да се облечеш в нещо по-удобно, преди да е станало късно и да се качим в колата? — попита Ръш и ме огледа от главата до пръстите на краката.

Погледнах учудено новия си тоалет. Купих го миналата седмица. Бяла прилепнала по тялото ленена пола до средата на бедрото и жълта блуза с паднали рамене, която стигаше едва до кръста. Когато си вдигнех ръцете, се виждаше съвсем малко кожа!

— Вече го каза няколко пъти. Не ти ли харесва?

Може би тялото ми още не беше готово за такъв тоалет?

Ръш хвана брадичката ми и закова очи в мен.

— На всеки мъж биха му потекли лигите, докато те гледа. Не искам през цялото време да дебна кой те оглежда и чука с поглед.

О! Е, в такъв случай:

— Сигурна съм, че не искам да се преобличам. Харесва ми, когато се държиш така собственически — казах и му намигнах, докато ми отваряше вратата на колата.

— Ще ме убиеш, честно — отвърна той и затръшна вратата.

Ръш ме хвана за ръката и тръгнахме към плажа, където беше запален огънят. Слънцето вече беше залязло, но огромният огън огряваше пътя ни. Когато стигнахме до средата, забелязах Бети, която възторжено подскачаше и ни махаше.

— Предполагам, че иска да отидем там? — засмя се Ръш. — Да не би да си е помислила, че сме излезли само на вечерна разходка?

— Да, мисля, че правилно предполагаш.

Бети вече беше порядъчно подпийнала и когато се запрепъва да ни посрещне, Джейс завъртя очи. Миришеше на текила.

— Хей, закъснявате!

— Не, не закъсняват. Ти просто започна с твърдия алкохол прекалено рано, за да знаеш от колко време сме тук — каза укорително Джейс от стола си.

Изглеждаше леко раздразнен. Огледах се за Дела, но не се виждаше никъде.

— Къде са Дела и Уудс? — попитах Бети, която само се усмихна. Очевидно нямаше никаква представа за какво говоря.

— Видях ги преди малко, но Уудс трябваше да се занимава с някакви от персонала, които май са пушили трева. Не съм сигурен за Дела, не знам къде отиде — отвърна Джейс.

Мамка му! Уудс ни помоли да сме край нея и да не я оставяме сама!

— Може би трябва да я потърся — прошепнах на Ръш.

— Идвам с теб. Не искам да се разхождаш тук сама.

— Не. Седни и се виж с Джейс. Вземи си нещо за пиене. Ще огледам и веднага ще се върна. Няма нужда да ме придружаваш.

Ръш се намуси, но аз го подбутнах към празния стол до Джейс.

— Хайде, сядай — заповядах и погледнах към Бети. — Отивам да намеря Дела — казах й.

— И аз, и аз, идвам и аз — отговори тя и вдигна ръка, сякаш бяхме в училище.

— Не. Пияният ти задник остава тук — намеси се Джейс.

Бети издаде напред долната си устна като сърдито дете и се пльосна на стола до него.

— Ти не си забавен — започна да скимти като бебе.

Не исках да идва, не исках и да ме моли да идва, затова се обърнах и тръгнах към огъня. Видях някои познати лица. Джими ме забеляза и ме прегърна, представи ме на гаджето си за тази вечер, но не виждах Дела. Не беше никъде сред хората край огъня.

Тръгнах да видя дали не се е скрила някъде из тъмното, далеч от хората, но там нямаше никого. Обърнах се, за да се върна при Ръш, и тогава чух висок тънък глас. Нещо като ръждив писък. Не беше глас на изплашен човек, по-скоро на истински ядосан.

Тръгнах към паркинга и долових друг глас. Определено женски, с южняшки акцент, и този глас се опитваше да успокои другия.

Погледнах към Ръш, но той не ме видя. Поех към паркинга по посока на гласовете. Колкото повече се приближавах, толкова по-ясно чувах отделни думи. Не видях никого там. Къде бяха? Тръгнах към нашата кола и спрях.

— Моля те, недей. Моля. Просто говори с Уудс. Не съм направила нищо лошо, кълна се. Не го прави, моля те! — По-нежният глас звучеше изплашено.

— Нямам намерение никога повече да говоря с Уудс. Ти ми взе това, което беше мое. Той избра теб. Може да си вземе разтреперания ти страхлив задник, но първо ще си платиш за това, че ми взе моето. — Последва силен удар. — Боли, нали, кучко? Ти си пълно психо, знаеш, нали? Защо Уудс е решил, че можеш да го направиш щастлив… нямам никаква идея. Сега ще се научи, ще се научи никога да не се ебава с мен — викаше ядосаната жена.

Чу се уплашен болезнен вик и вече бях сигурна, че това е Дела. Нямах идея коя е другата жена, но явно биеше Дела. Помислих си дали да не хукна обратно при Ръш, но се отказах, защото, докато се върнехме, кой знае какво лошо можеше да й причини.

Не, не се нуждаех от Ръш. Нямах представа коя е тази изперкала жена, но можех да се справя с нея и сама. Бръкнах в чантата, извадих ключа от колата и тихо отворих вратата. Плъзнах ръка под седалката, взех пистолета и се уверих, че в него няма патрони. Нямах никакво намерение да стрелям по никого, затова не беше необходимо да го зареждам. Исках само да изплаша този изрод в женско тяло и да се обадя на Уудс. Надявах се Дела да не е пострадала вече прекалено много.

Последва пореден писък и веднага се разбързах. Тръгнах след гласовете от другата страна на сградата. Първо видях другата жена. Тя скубеше Дела за косата и й викаше, че е луда. Тая кучка сериозно започваше да ме ядосва. Вдигнах пистолета, насочих го към нея и чак тогава изкрещях:

— Пусни я.

Жената се завъртя, но не пусна косата на Дела, която пак проплака.

— Какво, по дяволите? — извика жената и ме погледна така, сякаш сега аз бях ненормалната.

— Пусни я и се отдалечи от нея — казах високо и ясно, за да ме разбере.

Тя обаче само се изкиска.

— Това дори не е истински пистолет. Не съм идиотка, знам. Разкарай се и не ми се прави на героиня от „Ангелите на Чарли“.

Освободих предпазителя и вдигнах пистолета право към главата й.

— Чуй ме внимателно, кучко. Ако искам, мога оттук да ти направя пиърсинг на ушите без дори да ти разваля прическата. Приканвам те да ме пробваш. — Гласът ми беше равен и студен. Исках да ми повярва, защото не беше редно да стрелям по нея, за да й докажа колко съм права.

Обезумелите й очи се разшириха и тя пусна косата на Дела. С ъгълчето на окото си видях как Дела бързо се сви назад.

— Имаш ли представа коя съм? Мога да те смажа, да те унищожа. Задникът ти ще гние в затвора много дълго време за това — изсъска тя, но усещах страха в гласа й.

— В тъмното сме, само трите сме. Няма и драскотина по теб, но Дела е цялата в кървави рани, така че — две срещу една? Не изглежда добре за теб.

Тя не откъсваше очи от дулото. Направи крачка назад.

— Татко ще разбере и ще повярва на мен — каза с разтреперан глас.

— Много добре. Съпругът ми също ще разбере и няма нищо по-сигурно от това, че ще повярва на мен.

Жената се изсмя ядно и поклати глава.

— Татко може да купи този град. Сбъркала си с кого да се ебаваш.

— Нима? Давай да видим за какво става дума, защото в момента стоиш пред жена със зареден пистолет, която може да застреля и най-дребната движеща се мишена. Така че, моля те, давай, покажи си ноктите.

Дела се свлече на земята, уви ръце около коленете си, без да откъсва очи от нас.

— Ти пък за каква се мислиш? Коя си? — попита жената.

Май започваше да ме взема на сериозно.

— Блеър Финли.

— Мамка му! Ръш Финли се е оженил за психо с пистолет. Много ми е трудно да ти повярвам — изсъска злобно тя.

— Аз обаче й вярвам. Тя е тази, която държи пистолета — чух гласа на Ръш зад гърба си. Очите на жената съвсем обезумяха.

— Това е някаква шега, нали? Всички сте луди, всички до един.

— Ти си тази, която пребива от бой едно невинно момиче — напомних й. — Ти си единствената луда тук.

Жената вдигна ръце.

— Добре. Край с това. Приключвам тук — изкрещя и се отдалечи към паркинга.

Свалих пистолета, поставих му предпазителя, подадох го на Ръш и хукнах към Дела. Огромните й сини очи ме гледаха с изумление.

— Ти сериозно ли извади истински пистолет? — попита с възхищение.

— Тя щеше да те пребие — напомних й.

Дела зарови лице в дланите си и се засмя с разтреперан глас.

— Господи! Започвах да си мисля, че ще ме бие, докато загубя съзнание, и че после ще ме убие или осакати завинаги. Благодаря ти.

Подадох й ръка.

— Можеш ли да станеш? Или искаш да си поседиш тук, докато извикам Уудс?

Тя плъзна ръка в моята.

— Искам… трябва да стана.

— Имаш ли телефон в себе си?

Тя кимна и извади телефона си, а аз зачаках, докато Уудс й се обади.

— Здрасти… Всъщност… не съвсем добре… Имах… Анджелина беше тук… Не, не, замина си… Ами… Блеър се появи и я изплаши… Да, тук е. И съпругът й е тук… Зад паркинга… Добре… И аз те обичам. — Тя затвори и ме погледна през гъстите си мигли. — Идва.

— Добре. Ще изчакаме с теб. — Извадих мокра кърпичка от чантата си и й я дадох. Нали бях майка, винаги носех мокри кърпички. — Мисля, че е по-добре да почистиш кръвта, преди Уудс да дойде и да хукне да я гони, за да я пребие.

Тя кимна и пак ми благодари.

Обърнах се да видя къде е Ръш. Той ме гледаше напрегнато, но мълчеше. Два фара буквално се забиха в паркинга, спирачките изскърцаха зловещо и след по-малко от секунда Уудс вече тичаше към нас.

— По дяволите! — извика той и дръпна Дела в ръцете си. — За бога, бебо, съжалявам, толкова съжалявам. Ще си плати за това, кълна се.

Ръцете му обхождаха цялото й тяло, за да се увери, че всичко е наред.

— Няма проблем. Мисля, че Блеър я изплаши — каза Дела, притисната в гърдите му.

Уудс се обърна и ме погледна.

— Какво е направила Блеър, че да я изплаши?

— Извади й пистолет и й заяви, че ще й продупчи ушите — отговори Дела.

Уудс повдигна вежда.

— Аха, Алабама пак е извадила пистолета. Благодаря ти, Блеър — каза, след което целуна Дела по главата и прошепна нещо в ухото й, което явно не беше предназначено за нас.

— Добре че ги намерих навреме. Трябва да направиш нещо с тази жена, Уудс. Мисля, че е луда — казах и се обърнах към Ръш.

Той уви ръка около кръста ми и ме притисна към себе си.

— Благодаря — извика Дела.

— Винаги съм на разположение — отвърнах.

С Ръш тръгнахме към паркинга.

— Няма да мога да изтърпя до утре. Ти прецака цялото ми желание да чакам, когато те видях зад ъгъла с този пистолет. Мисля, че може и да съм свършил в дънките си, когато й каза, че ще й направиш дупки в ушите от такова разстояние. И тази вечер ще чукам това страшно и в същото време много сладко пиче.

Опитах се да потисна смеха си, но не успях. Ръш се усмихна.

— Радвам се, че постигнахме съгласие по въпроса с чакането. Готов съм да се изгубя в рая още тази вечер.

Спрях, вдигнах се на пръсти и го целунах по бузата.

— Обичам те, Ръш Финли.

— Това е добре, защото никога повече няма да позволя на сексапилния ти задник да се отдалечи твърде далеч от мен.

— Колко далеч е „твърде далеч“?

— Твърде далеч е наистина твърде далеч. Искам те до мен. Завинаги.