Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (41)

Ръш

Изключих бебефона в мига, в който чух, че Нейт се мърда. Тази вечер Блеър щеше да се наспи, каквото и да става. Ако се налагаше, щях да обикалям с него на ръце из цялата къща, само и само да го накарам да забрави за ядене през нощта. Измъкнах се от леглото, обух набързо боксерки и тениска и забързах по стълбите, преди да е ревнал. Блеър щеше да го чуе, че плаче, дори ако бебефонът бе изключен. Надявах се да съм я изтощил до предел и да не се събуди от шума.

Включих въртележката веднага щом влязох в стаята му и той спря да се цупи. Явно обичаше да му пея. Блеър казваше, че когато чуел гласа ми, винаги преставал да суче и се ослушвал. Това ме правеше много щастлив.

Тръгнах към креватчето и очите му се заковаха в мен. Макар че все още не можеше да се усмихва, в очите му винаги се забелязваше една светлинка — това беше сигнал, че се вълнува. Обикновено най-много го ентусиазираха циците на Блеър, но пък те и на мен действаха по същия начин, така че не можех да го виня.

— Хай, приятелче, кога ще разбереш, че когато навън стане тъмно, вече е време само за сън? — попитах и веднага го вдигнах.

Той се размърда в ръцете ми и изви глава да ме погледне.

— Тази вечер няма мърдане, само аз съм тук. На теб може и да не ти се спи, но мама има нужда от почивка, защото я изтормозваш.

Оставих лампичките над креватчето да светят и да се въртят и седнах с него на люлеещия се стол.

— Ще гледаме луната и лунната пътека над морето, докато ти се приспи.

Нейт облегна глава на гърдите ми и аз леко го залюлях. Питах се какво ли става в малкото му мозъче, какво ли мисли, как възприема тази безумно красива гледка? Дали искаше да отиде там, да докосне водата, да усети пясъка? Нямах търпение да започне да говори, за да ми казва какво мисли и какво му се прави.

Люлях го близо час. Очаквах, че все по някое време ще започне да се цупи и да плаче за Блеър, но това не се случи. Очите му леко започнаха да се затварят и дишането му стана равномерно и спокойно.

Успяхме да се преборим с това нощно събуждане. Не се наложи да викаме мама. Имах чувството, че съм постигнал огромна победа.

Тръгнах към креватчето много внимателно с безшумни меки стъпки и го сложих да легне. Почаках малко, за да се уверя, че няма да се буди повече, и се върнах в леглото.

Татко бе успял!

Едва след седем сутринта Нейт реши, че е време да му се обърне сериозно внимание. Блеър скокна секунда преди да се е разревал и погледна часовника.

— Господи, едва сега ли се събужда? — попита и се втурна от леглото.

Аз сложих ръце под главата си и я загледах, докато търчеше гола из стаята и търсеше какво да облече. Тези нейни бедра и заобленият й таз бяха така изкусителни! Не можех да мисля с горната си глава, докато ми ходеше така гола с тези безумни извивки, които се полюшваха пред очите ми.

— Всъщност не. Снощи имахме нощ за социализиране и опознаване. Обясних му, че имаш нужда от почивка, и той го прие доста леко. Мисля, че разбра.

Блеър престана да търси дрехи и ме погледна учудено с леко отворена уста.

— Ти си станал и си го приспал, без да се налага да го храня? И не плака?

— Синът ти изказа мнение, че си много кисела и трябва да спиш повече, така че явно нямаше нищо против.

На устните й се появи мъничка усмивка. Сложи ръце на божествения си ханш и каза:

— Значи, всички сте се наговорили, че съм кисела? Снощи не ти се струвах много кисела, когато половината ти пенис беше в гърлото ми?

— По дяволите, жено! Трябва да храниш сина ни. Не говори така. Ще откача, докато тоя лекар даде зелена светлина.

Блеър се засмя и вдигна нощницата, която се канеше да облече снощи, но така и не стигнехме до нея. Задникът й щръкна във въздуха и се наложи да се хвана за леглото и да не се пускам, защото щях да й скоча с лекарско позволение или без. Копринената материя се плъзна по тялото й и покри бедрата й. Тя ме погледна и се усмихна така, сякаш бе прочела всяка моя неразбираема за самия мен мисъл.

— Занасям киселото си тяло долу — заяви тя.

Гледах как с всяка стъпка към вратата бедрата й се полюшват, увити в меката коприна. Когато затвори зад себе си, аз скочих от леглото и хукнах към душа. Трябваше ми студен… леден душ.