Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (26)

Блеър

— Да, но не знам кога ще се прибере баща ми. Не можем да влезем там… ей така — отговорих, но не можех да спра смеха си.

— Сладка Блеър, ако не влезеш веднага там, обещавам ти, че не само баща ти, но и целият град ще разбере, че правим секс. В момента тази малка кухня ми се струва много подходяща.

Потръпнах от нетърпение, докато той ме дърпаше надолу кум стаята.

— Само едно легло ни трябва — каза и отвори вратата. — Да, идеално. Ето го.

Прилазих по неоправеното легло, а той затвори, заключи и веднага ме последва. Мръснишките му думи и постоянната ми възбуда от бременността щяха да сведат всичко само до няколко минути. Вече треперех от потребност да ме докосне.

— Съблечи се — каза и посочи роклята ми.

Измъкнах я през главата и я запратих някъде по матрака. Не бях си слагала сутиен, но поне имах бикини. Погледът му пламна при вида на голите ми гърди. Радвах се, че подутият ми корем не го отблъскваше. Дори го възбуждаше още повече.

Той махна тениската си и коленичи пред мен. Големите му ръце обхванаха гърдите ми, захапа зърното ми, а аз се пристисках към него и вече стенех.

Ръцете му се спуснаха нежно надолу и той прошепна:

— Мое.

Гласът му звучеше така, сякаш бе изправен пред истинско чудо.

После ръката му се мушна в бикините ми и тогава разбра колко бях готова.

— Моята сладка Блеър има нужда от мен — каза и ме сложи да легна, за да събуе бикините ми. Палецът му мина нежно по извивката на стъпалата ми, хвана ме за глезените и постави краката ми на раменете си.

— Ръш — опитах се да го спра, защото го исках направо в мен, но езикът му вече минаваше по всички гънки и извивки около клитора ми.

Стиснах силно чаршафите, усуках ги в юмруците си и се притиснах към лицето му. Извиках името му. Вече не ме интересуваше дали някой ще ни чуе.

— Толкова си сладка — промърмори в кожата ми и аз се разпаднах на милион парчета. Тялото ми започна да се тресе и бях сигурна, че вече целият квартал ни чува.

Когато отворих очи, той беше гол и вече се движеше в мен. Повдигнах таза си, за да посрещна тласъците му. Обичах да гледам лицето му, което буквално беше изкривено от наслада… когато прошепваше името ми.

Ръш хвана таза ми и ме придърпа към себе си, за да влезе по-плътно и докрай. Тласкаше бързо, в стабилен ритъм. Удоволствието пак започна да се събира в мен и нямах никакво търпение да усетя прилива на оргазма. Отново започнах да движа таза си към него, но той спря, намали темпото, устните му покриха моите, сякаш имахме цялото време на света, а аз бях едва на няколко тласъка от оргазма. Езикът му пробяга по моя, уви се около него, целуна крайчетата на устата ми, засмука горната ми устна.

— Не ме напускай никога повече. Не мога да те изгубя.

Устата му се притисна още веднъж към мен и чух стона му. Веднага след това излетях и му обещавах всичко, което пожелае. Неговият вик последва няколко секунди след моя и поредният оргазъм ме разтърси.

Когато успях да се свестя и да поема дъх, Ръш ме бе гушнал и бе заровил глава в шията ми. Топлият му дъх ме успокояваше и гъделичкаше.

— Обичам те. Мамка му, колко те обичам — каза дрезгаво той.

— И аз те обичам. Мамка му, толкова много те обичам — отговорих с щастлива усмивка.

Той се засмя, но не ме погледна, а остана заровен в шията ми.

— Искам те пак. Съжалявам.

Погледнах го объркано.

— Защо съжаляваш?

— Защото може да съм малко ненаситен тази вечер. Двадесет и четири часа са ужасно много време.

— Искаш да кажеш, че искаш още сега?

— Да, бебо, искам — каза и плъзна ръка между краката ми.

Когато баща ми се върна, Ръш беше заспал. Бях благодарна, че не се прибра по-рано. Ръш заспа от изтощение, но аз бях напълно задоволена. Бях се борила с желанието да заспя, защото исках да дочакам татко. Пресегнах се за лятната си рокля и се облякох. Трябваше да изляза, за да му кажа, че Ръш е тук. Не му бях споделила почти нищо, така че нямаше и какво толкова да обяснявам.

Отидох да отключа вратата и се обърнах да погледна Ръш. Все още спеше. Отворих каютата и се качах на пръсти по стълбите. Татко беше седнал на масата в кухнята и си сипваше чаша мляко. Обърна се към мен и се усмихна.

— Не исках да те будя — каза.

— Не си ме събудил. Бях будна. — Посочих с брадичка към предната част на лодката, където гласовете ни нямаше да кънтят така силно, за да не събудим Ръш.

— Може ли да поговорим?

Татко погледна към стълбите, замисли се, кимна и тръгна след мен. Затворих вратата на каютата, за да не ни чуе Ръш, и се обърнах към татко.

— Ръш е тук. Спи.

Баща ми веднага разбра какво се случва и кимна одобрително.

— Добре. Радвам се, че момчето беше достатъчно разумно да си дойде при теб.

Баща ми харесваше Ръш. Та нали той ме беше хвърлил право при него още от самото начало. А аз бях щастлива, че одобрява връзката ни. Това правеше нещата много по-лесни. Исках на всяка цена да запазя връзка с баща си, а Ръш беше изгубил дълги години от живота си да го мрази.

— Тръгнах си предимно заради семейството му. И като казвам семейството, имам предвид Нан. Понякога ти идва малко в повече.

— Тя е истински кошмар. Не ми е дъщеря, така че можеш да говориш, без да си мериш всяка дума. Прекарах достатъчно дълго време около нея и знам, че има нужда от много внимание, и то не от кого да е, а от баща си.

Седнах на малката пейка в единия край на лодката и прибрах краката си под дупето.

— Не искам да я мразя, защото Ръш я обича, но е толкова трудно да не я мразиш. Решила е да направи всичко възможно, за да го откъсне от мен. Понякога си мисля, че може и да успее.

Татко се настани на един сгъваем платнен стол на дъгички, чиито цветове бяха силно избелели.

— Момчето те обича повече от всичко. Всеки може да го види, момичето ми. Трябва само да се научиш как да елиминираш влиянието на Нан, как да не се смущаваш и притесняваш от присъствието й.

— Опитвам се, но когато тя има нужда от него, той е там, до нея, и в повечето случаи за сметка на моите потребности. Тя винаги печели. Знам, че звучи глупаво, че съм егоистка, но искам вече да избере мен. Искам да избере мен и бебето, да сме на първо място преди всички. Не знам… дали някога… ще успее да го направи.

Когато казах думите на глас, когато чух собствените си съмнения, гърлото ми изведнъж се сви. Беше много трудно да призная най-големия си страх, но имах нужда някой да ме изслуша.

— Ти заслужаваш да си първата му грижа. Заради мен преживя такива кошмарни неща и е крайно време поне един мъж да те накара да се чувстваш като най-важната и значима жена в неговия свят. Това е нормално. Не е егоистично. Тази негова сестра използва факта, че е израснала без баща, за да се държи като побесняла разглезена кучка. Ти имаше много по-големи трудности, на теб се паднаха най-дълбоките лайна, през които трябваше да прегазиш — остана сама без сестра си, баща си и майка си. Ти трябваше да изтърпиш много повече болка. Това момиче никога няма да го разбере. И въпреки всичко все още умееш да обичаш, да прощаваш и да бъдеш силна. Ще бъдеш невероятна съпруга и майка. — Той млъкна и въздъхна тежко. — За Ръш Нан е била малко дете. Той я е отгледал, но тя вече не е малка. Тя е зряла жена и е време да я остави да се справя сама. Той сам ще намери начин да я пусне, уверявам те, че ще го направи, защото те обича. Дори и за слепите е ясно. Любовта му към теб е изписана на лицето му.

Надявах се да е прав.

— Обичам го толкова много и се страхувам, че ако продължи да избира нея, аз ще продължа да му прощавам.

Татко се наведе напред и опря лакти върху коленете си.

— Мисля, че ако това се сучи, ще се наложи да се върна в Розмари и да го набия. Само ми се обади, ако стане нещо такова. Винаги ще дойда да те взема.

Сериозното му изражение, докато изричаше заплахата си да пребие Ръш, ме макара да се усмихна. Това беше същият мъж, който бе заплашил Кейн с ловната си пушка, когато излязох с него на първа среща. Станах и увих ръце около врата му.

— Обичам те — прошепнах.

— И аз те обичам, мечо.

Някой се покашля силно. Огледах се. Беше онова момче, което видях по-рано следобеда. Беше пак на лодката си и ни гледаше. Този път поне беше облякъл риза, но копчета й не бяха закопчани и висеше на голите му гърди.

— Добър вечер, Капитане — извика баща ми и момчето вдигна бирата си за наздраве.

— Добра да е — отвърна той, но не се прибра. Просто си стоеше там.

— Това е Блеър, дъщеря ми — каза татко.

— Запознахме се по-рано днес — отвърна той и ми намигна.

Почувствах се ужасно неловко. На Ръш тези намигвания нямаше да му харесат. Може би идеята да останем тук няколко дни не беше добра? Аз бях бременна! Не виждаше ли, че чакам дете? Защо флиртуваше с бременна жена?

— Е, добре тогава. Радвам се, че сте се запознали.

Татко звучеше нервен. Нещо не беше наред. Да не би това момче да беше опасно?

Вратата на каютата се отвори и сънливият разрошен Ръш се появи по стълбите. Този път той беше гол до кръста и дънките му бяха разкопчани. Бях почти сигурна, че не си беше сложил бельо. Сякаш току-що се бе събудил, видял е, че ме няма, и е обул каквото е намерил, за да тръгне да ме търси. Очите му се забиха в Капитана, после в мен и обратно в него.

Гневното му изражение ме изненада. Не го беше видял как ми намига, нали? Или?

— Здравей, Ейб — каза Ръш със сънен глас, приближи се до мен и ме притисна до себе си.

Да, определено искаше да покаже на кого принадлежа. Защо се чувстваше застрашен от това момче? Нима не бе разбрал вече, че ме беше обсебил, че бе всичко за мен, че бях засмукана в неговия свят и нямаше сила, която да ме издърпа назад?

— Ръш, въпреки че бях безкрайно щастлив да видя Блеър, все пак се радвам, че дойде да я вземаш.

Гласът на баща ми звучеше предупредително. Показваше му, че никак не му се нрави фактът, че винаги съм на второ място. Ръш кимна и притисна устни към главата ми.

— Няма да се случи втори път — каза.

Баща ми кимна.

— Добре, защото следващия път няма да проявя такова разбиране.

— Младоженци? — попита Капитана, който все още стоеше на мястото си и ни гледаше.

Усетих напрежението в тялото на Ръш и се притиснах към него, за да го успокоя. Той искаше да се оженим много по-рано и сега, когато някой поставяше под въпрос връзката ни, това определено го тревожеше.

— Сгодени са — обясни баща ми.

Капитана вдигна бирата, за да посочи корема ми.

— Май сте я подкарали отзад напред.

Обвинението в гласа му взриви Ръш и преди да успея да го спра, той вече вървеше към края на лодката, за да скочи от нея и вероятно да нападне Капитана. Хукнах след него и едва успях да го хвана.

— Добре, стига вече! — извика татко и стресна всички. Не бях го чувала да крещи така. — Мислех да обясня всичко на Блеър, без да се налага да имаме толкова много публика, но явно ще се наложи да го направя сега, след като се стигна дотам, че да вбесиш Ръш — каза баща ми и метна раздразнен поглед към Капитана.

За какво ставаше дума? Какво обяснение?

Ръш спря и погледна баща ми с неприкрито недоволство.

— Никой не говори на Блеър така. Не ми пука кой е.

— Не говорех на Блеър, а на теб — каза с досада Капитана, след което отпи от бирата си.

Увих длани около ръката на Ръш и го стиснах здраво.

— Стига, момче! — каза рязко баща ми и погледна Капитана.

Искаше ми се да поспоря, че не е момче, а си е направо мъж, който можеше да причини нещо лошо на баща ми, да го нарани дори, и то без да му мигне окото. Толкова ми се щеше да си останат добри… съседи и да имат приятелски отношения, защото така щях да се притеснявам по-малко за татко.

Капитана сви рамене и вдигна ръце.

— Добре — каза Ръш, а аз бях шокирана, че се съгласи и се подчини така бързо.

Татко въздъхна и ме погледна.

— Може да се наложи да поседнете.

Не бях сигурна, че искам да слушам. Защо ми трябваше да сядам? Ръш се отпусна на пейката и ме придърпа в скута си. Ръцете ми се увиха около кръста ми. Татко погледна Капитана и се смръщи. Явно не му се искаше да започва да говори, а това ме притесняваше.

— Когато бях на шестнадесет, приятелката ми в училище забременя от мен — започна той, а аз стиснах ръката на Ръш, за да се държа. — Бека Лин не беше готова да става майка, а аз със сигурност не бях готов да ставам татко. Решихме да дадем детето за осиновяване. Родителите на Бека се заеха да намерят добри родители и оттам поеха нещата. Аз и Бека не останахме заедно. Скъсахме заради всичко, което се случи. След гимназията тя замина за колеж на другия край на континента, а аз заминах за Джорджия. Не я видях повече.

Баща ми въздъхна, огледа лицето ми. Ръцете на Ръш се стегнаха около мен, а аз несъзнателно го стисках още по-силно. Не бях сигурна какво става, но започвах да усещам накъде отиват нещата.

— Когато ти и Вал се родихте, осъзнах колко е безценен детският живот. Толкова много ви обичах. Ето защо една вечер се скърших, разплаках се и казах на майка ти за бебето, което създадохме с Бека и от което се бяхме отказали преди осем години. За първи път изпитах такова отчаяние, че бях загубил дете, което по онова време бях мислил, че не искам. И тогава майка ти си постави за цел да намери бебето ми. Това се превърна в мисията на живота й. Търсеше детето ми години наред, но всичко винаги водеше до задънена улица. Накрая аз се отказах, но не и тя. — Баща ми млъкна и въздъхна тежко. — Тогава миналата година ми се обади детективът, който майка ти беше наела, и ми каза, че има някаква следа. Не бях очаквал. Не знаех и какво да правя с тази информация. Детето вече беше зрял мъж и бях сигурен, че няма никакъв смисъл да разбутвам живота му. После получих още едно телефонно обаждане. Синът ми искаше да се видим.

Завъртях се в ръцете на Ръш, за да погледна Капитана. Той се бе облегнал на парапета на лодката, гледаше водата, но не слушаше. Тялото му издаваше силно напрежение. Чакаше… реакцията ни. Той беше… Той мой… брат ли беше? Имах брат?

— Тогава ти казах всичко за майка ти, за Нан, излязох на чисто пред всички. Исках да започна отначало, да се опитам да живея по правилния начин, защото успях да прецакам всичко, което бях създал до този момент. Единственото хубаво нещо, която направих, беше да обичам безумно майка ти, а ти и Вал бяхте моята благословия. Затова се обадих на сина си и дойдох тук да го видя. — Той се обърна към Капитана. — Ривър Джошуа Киплинг, още известен като Капитана, е твой брат.

— Мамка му! — прошепна Ръш и сякаш ми взе думата от устата. Дали някога тайните на баща ми щяха да свършат? Къде им се виждаше краят?

— Капитана е последният дар на майка ти за мен. Ако не беше така твърдо решена и целеустремена да го намерим, едва ли някога щях да се видя с него, камо ли да го опозная.

Оказа се, че баща ми не е така самотен, както си бях помислила. Не бях ядосана, не бях наранена. Бях… щастлива. Изпитвах облекчение. Имаше да наваксва толкова много неща в живота си и знаех, че сега, с изграждането на тази връзка със сина си, се опитва да изкупи греха, че не е бил бащата, който заслужавах аз.

Бебето ритна под ръката на Ръш. Изобщо не можех да си представя да дам това дете на някого, никога да не го опозная, никога да не го видя. Равносилно би било на това да дам на някого по-голямата част от себе си. Баща ми е бил съсипан човек от много млада възраст, на шестнадесет вече е бил дал част от себе си, останал е половин човек. Сърцето ме болеше за него.

Измъкнах се леко от ръцете на Ръш и тръгнах към него. Увих ръце около кръста му и го прегърнах. Все още нямах думи да му кажа колко съм щастлива за него. Повече от щастлива дори. Бях благодарна. Време беше да се излекува, да си помогне, да затвори раните, които сам си бе нанесъл, и това беше част от този дълъг процес.

— Това притеснява ли те, Блеър? — попита и ме стисна в прегръдката си.

— Щастлива съм, че си го намерил — отговорих откровено, защото засега това беше единственото, което можех да кажа.

— Благодаря ти — каза татко с натежал от емоция глас.

— Аз пък се радвам, че няма да се наложи да ти скъсам задника от бой, че гледаш жена ми — чух думите на Ръш и се усмихнах в гърдите на татко.