Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (11)

Ръш

Беше минало доста време, откакто за последно идвах в дома на баща ми в Бевърли Хилс. Тогава бях пиян през цялото време и купонясвах заедно с него. Това посещение щеше да бъде различно. Вече бях напълно променен човек.

Оставих куфара на Блеър на пода в стаята, която баща ми бе определил като „стаята на Ръш“ просто защото винаги когато идвах на гости, спях тук.

— Това е… не знам какво да кажа — обади се Блеър зад гърба ми.

Докато вървяхме из къщата, тя не спираше да се оглежда и да възкликва пред всяко нещо, което попаднеше в полезрението й. За щастие, Нан и Киро не бяха тук да ни посрещнат. Бях доволен, защото исках Блеър да има време да се настани и да си почине. Полетът беше дълъг и по лицето й виждах следите от умората.

— Ще разбереш, че рок легендите обичат да демонстрират успеха си чрез много скъпи неща. И да се перчат с тях — обясних.

— Това вече го виждам. Добре са се отрупали със скъпи вещи тук — каза тя и тръгна към леглото, което се оказа прекалено високо за нея. Обърна се и ме погледна през рамо. — Как, по дяволите, ще се катеря на това нещо?

Изглеждаше толкова объркана — не можех да не се засмея.

— Ще ти донеса една табуретка.

Блеър се усмихна и поклати глава.

— Това е пълна лудост. Значи, ако искам да легна… всъщност трябва да легна горе, но не виждам как ще стане.

Приближих се до нея, поставих ръце около наедряващата й талия и я качих на леглото.

— Ето така — отговорих, седнах до нея и я нагласих да легне. — Ако не изглеждаше толкова уморена, можеше да го пробваме още сега.

Тя се прозя с ръка на устата и ми се усмихна сънливо.

— Няма да заспя — увери ме и се обърна с лице към мен.

Бях силно изкушен, но знаех, че тялото й се нуждае от почивка. Целунах нослето й.

— Сигурен съм в това, сладка Блеър, но сега искам да масажирам стъпалата и глезените ти, докато заспиш.

Очите й грейнаха от радост.

— О, наистина ли ще го направиш? Толкова са сковани след това пътуване.

— Легни на възглавницата, а аз ще събуя обувките ти. Между другото, не са много подходящи за бременна жена. Трябваше да си обуеш маратонки, а не тези високи токове.

Блеър пак се прозя и с доволна въздишка се настани на възглавницата.

— Знам. Просто не исках да изглеждам дебела и деформирана.

Тя никога не можеше да изглежда деформирана. Що за глупости?

— Това е невъзможно — уверих я.

Тя се усмихна и когато започнах да масажирам стъпалото й, затвори очи.

— Казваш го, защото ме обичаш.

— Повече от живота си, но това не означава, че съм слепец. Имаш адски секси коремче.

Тя не отвърна нищо повече. Очите й бяха затворени, а усмивката й все още играеше върху устните й. Концентрирах се върху стъпалата и глезените й и когато свърших с масажа, тя вече дишаше равно и спокойно. Завих я и я оставих да си почине.

Дийн се беше излегнал на черния кожен диван, който заемаше по-голямата част от стаята „за забавления“, и играеше Halo на своя Xbox. Цигарата му висеше от устата.

— Моля те, не пуши около Блеър, докато сме тук — казах още с влизането.

Дийн ме погледна през рамо и се усмихна.

— Няма. Не искам да причиня нещо на детето.

Той сложи играта на пауза и метна дистанционното върху голямата червена лъскава маса пред дивана. После вдигна чашата си. Нямаше нужда да питам какво пие — чисто уиски.

— Нашето момиче спи ли? — попита той и протегна краката си на масата.

Никак не ми хареса начинът, по който каза „нашето момиче“. Блеър беше само мое момиче. Не беше ничие друго момиче, но баща ми винаги си говореше така, винаги се държеше, сякаш сме един отбор. Във всичко. Винаги е било така.

— Моето момиче спи. Беше много изтощена — отвърнах и седнах в другия край на дивана.

Дийн се засмя, отпи от уискито си и дръпна от цигарата.

— Държиш се като истински неандерталец. Не е твоя собственост, нали знаеш? Това не си го наследил от мен. Предполагам, че и с този факт си наясно.

Много неща не бях наследил от него, но не казах нищо.

— Ще направя всичко по силите си, за да бъде щастлива, но аз ще бъда този, който ще я прави щастлива. Само аз. Никой друг.

Дийн подсвирна леко, поклати глава, извади цигарата от устата си и изтръска пепелта в пепелника.

— Това е доста голямо предизвикателство. Желая ти късмет. Жените могат да бъдат кучки от време на време. Не за друго, а просто защото така им е скимнало. А няма мъж на света, който да направи щастлива една жена по време на периодите, в които е решила да бъде кучка.

Този разговор беше безсмислен. Той никога не бе имал жена като Блеър в живота си. Нямаше никаква представа каква е тя. Бях дошъл с мисия, щях да направя това, което се искаше от мен, и щях да се прибера у дома.

— Къде е Нан?

Дийн въздъхна и завъртя очи.

— Не е тук в момента. И слава богу. Тая е луда кучка, човече.

— Къде е Киро? — реших да не обръщам внимание на коментара му за Нан.

— Тук съм! Ето го големия мъж! Пораснал, възмъжал. Как се случи само за няколко месеца?

Високият глас на Киро не можеше бъде объркан с нито един друг звук на света. Точно влизаше в стаята с някакво момиче, висящо на ръката му. То бе на моите години, а гърдите му всеки миг щяха да изскочат от стегнатия корсет.

Момичето побърза да ми намигне с изкуствените си мигли.

— Дойдох да се разправям с Нан — отговорих и погледнах пак към баща ми, който опъваше от цигарата си, докато очите му обхождаха тялото на момичето, което Киро беше довел. Знаех, че понякога си деляха едно и също момиче. Предаваха си го като щафета. Не исках Блеър да става свидетел на такива простотии.

— Мамка му, човече! Сериозно ли? Дължа ти левия си ташак. Това момиче ме побърка, честно ти казвам. Моля те, успокой шантавия й задник и ми помогни да намеря начин да говоря с нея. Винаги ли е била толкова луда?

Знаех, че Нан има много сериозни проблеми с психичното здраве, но да чуя истината за нея от устата на човека, който по принцип беше причината за тях? Това вече ме вбеси.

Станах и го изгледах лошо.

— Може би, ако имаше един нормален родител, който да я отгледа и да се грижи за нея с обич, щеше да бъде като Харлоу. Но тя нямаше. Ти си я оставил сама с майка ми. Нито едно дете не заслужава такова нещо. Поне моят баща идваше и ме вземаше със себе си и се грижеше за мен. Даваше ми онова чувство, че някой на тоя свят ме иска. Ти никога не направи такова нещо за Нан. И тя е такава заради теб.

Не исках да му се нахвърлям от вратата, но той пръв си отвори шибаната уста и започна да плюе сестра ми.

— Говориш за сестра му, Киро. Внимавай какви ги плещиш — предупреди го Дийн.

Баща ми също дрънкаше кофти неща за нея, но не го обвинявах. Той нямаше вина за състоянието й и за злия й нрав.

Момичето се притисна към Киро.

— Ти ми каза, че ще е забавно. Искам да се забавлявам, бейби. Пичето ми цялото се е намокрило още от лимузината. Готово е за чукане — изгука тя.

Ето още едно от нещата, които не исках Блеър да чува и вижда. Покрай тези момичета сексът изглеждаше нещо евтино и мръсно. Исках за Блеър сексът да е само такъв, какъвто беше между нас, а не тези извратени неща.

— Бъди добро момиче и отиди да се съблечеш, докато поговоря с момчето. Бъди послушна и може и на него да позволя да целуне това мокро пиче.

— О, супер. Двама? — засмя се тя и развърза връзката на корсета, който падна на пода.

Остана по голи гърди пред очите на трима ни. И нека пак да кажа — преди за мен това беше съвсем нормално, случваше се много често, когато идвах на гости на баща ми, но сега нещата бяха съвсем различни.

— По дяяяяяволите! Тая си е направила пиърсинг на зърната — каза баща ми, обърна остатъка от уискито и стана.

— Отивам в стаята си да видя как е Блеър. Ще сляза, когато свършите с нея — казах с отвращение и тръгнах към вратата.

— Какво му е влязло в задника на тоя? Обикновено не пропуска да се възползва от горещите пички, които водим тука — попита Киро, докато излизах от стаята.

Побързах да се върна при Блеър. Тя все още спеше свита в леглото. Събух обувките си и легнах до нея. Придърпах я към себе си. Обичах да я чувствам плътно опряна в мен.

Имах много повече от всичко, което баща ми бе видял и опитал през целия си живот. Всяка една негова връзка беше повърхностна, поради което изпитвах истинско съчувствие към него. Вече знаех колко много изпуска от живота. Въпреки огромния си успех бе успял да изгуби толкова много.

Толкова много напълно пропилени години.