Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (13)

Ръш

Киро беше гол до кръста и размахваше татуираните си ръце като бесен. В едната държеше цигара, а в другата бутилка ром.

— Какъв ти е шибаният проблем, бе? Хей, имаш проблем с майка си, не с мен. Затова отивай да лаеш на шибаната Джорджиана. Защо само аз трябва да се занимавам с луди? — крещеше той, когато влязох в стаята.

На масата за билярд се мотаеха чифт дантелени бикини, но момичето, с което го бях оставил преди няколко часа, не се виждаше. Какви чудеса се случваха из тая къща.

— Ръш? Чу ли го? Изобщо не му пука за мен. Изобщо не му дреме, че цял живот се е правил, че не съществувам. И знаеш ли още какво? Има и друга дъщеря! Някаква стисната суха кучка, която не иска дори да ме погледне — пищеше Нан.

Тръгнах към нея и я хванах за ръцете.

— Поеми въздух, Нан, няколко пъти. Трябва да се успокоиш, за да поговорим. С писъци и крясъци няма да разрешиш нищо.

Тя ме изгледа с убийствен поглед, но все пак ме послуша. Изчаках, докато поеме дъх и се успокои, и стиснах ръцете й.

— Добре. Сега иди и седни на дивана и не говори. Остави ме аз да говоря. Става ли?

Тя се нацупи, но тръгна към белия кожен диван, разположен на две от стените в стаята. Обърнах се към Киро, който отпиваше от бутилката. Този човек трябваше да спре да пие и да започне да се храни. Ребрата му се виждаха. Фетишът му към кожата не свършваше само с мебелите в къщата — винаги беше облечен в кожени дрехи. Кожените му панталони висяха на таза, където също имаше множество татуировки.

— Не мога да повярвам, че я накара да млъкне за цяла минута — промърмори Киро и заби цигарата между устните си.

Погледнах Нан и поклатих глава. Толкова си приличаха… винаги последната дума да е тяхна.

— Разстроена е. Моля те, внимавай какви ги говориш пред нея и не забравяй, че ти е дъщеря. Дъщерята, която остави да живее с възможно най-невъзможната и лоша майка на света. Сега… — Погледнах към Нан. — Не можеш да мразиш Харлоу, защото е избрал да се грижи за нея. Ти мразеше и Блеър поради същата причина. Никога нищо не ти е направила, но ти я мразеше ей така, защото си го науми. Има само двама виновни за ситуацията, в която се оказахме всички. Киро и майка ни. Ако ще мразиш някого, концентрирай злобата си към тях, но не и върху всички около тях.

— Накарала те е да ме намразиш! Никога преди не си ме обиждал и наранявал! Никога не си ме говорил така! Мразя я, защото тя те взе от мен. Обвинявам я с пълно право. Тя ми заграби единствения човек, който ме обичаше. Сега само ми се караш и ме унижаваш, като през цялото време осъждаш постъпите ми. Дори не ми се обади, откакто излязох от болницата. — Последните думи направо ги изплю и скочи на крака. — Писна ми да ви карам да ме обичате. Не трябваше дори да си правя усилието. Надявам се, че сега всички сте щастливи и доволни.

Тя побягна през вратата и надолу по стълбите. Не бях сигурен дали наистина си тръгва, или просто прави номера, за да види дали някой ще я последва. Бях вървял след нея прекалено дълго и аз също бях спомогнал да се превърне в това, което беше сега.

— Мамка му! Трябва да се преместиш тук за постоянно. Щом можеш да се отървеш от нея така лесно — каза Киро и се настани на дивана с вдигнати на масата крака. Не изпускаше рома от ръката си, а цигарата все така висеше от устата му. — Седни и ми разкажи за това момиче, с което още не си ме запознал. Явно е нещо специално, щом побягна като ощипан, когато Принцеса се съблече преди малко.

Момичето не се казваш Принцеса. Киро наричаше така всяко момиче, което чукаше. Когато бях по-малък, Киро ми каза, че ако на всички им казваш по един и същи начин, няма да те хванат да стенеш нечие друго име. По онова време мислех, че е гений. Може би наистина беше гений в музиката, но по отношение на жените беше пълен идиот. Беше истинско чудо, че все още имаше пенис. Беше го пъхал на толкова много места, че по едно време бях започнал да се притеснявам, че може да му падне.

— Пичето на Принцеса беше много яко. Трябваше да го видиш. Розово, без никакъв косъм. Мисля, че даже го беше намазала с някакъв балсам. За мен.

— Не искам и да чувам. Не съм тук за това — прекъснах го, преди да се е впуснал в повече подробности.

Киро се засмя и пак отпи от рома.

— И така яко смучеше! Правеше вакуум с устата си.

— Татко, моля те. Не ми е от първа необходимост да си го представям.

Гласът на Харлоу! Обърнах глава и трескаво се заоглеждах за Блеър. Тя беше застанала до Харлоу в лятна светлосиня рокля с бели ивици и с дълъг ръкав. Освен това роклята й беше поне десет сантиметра над коляното. И за капак на всичко беше боса.

— Мътните ме взели. Много апетитно парченце торта. Котенце, бих ти предложил да седнеш в скута ми, но мъжът ти ще ме кастрира, ако се опитам да те доближа.

— Няма да се задоволя само с кастрацията — изревах и му метнах предупредителен поглед, преди да тръгна към Блеър.

— Така и не ни изпрати храна, затова слязохме да потърсим нещо за ядене. Къщата беше затихнала и решихме, че Нан е излязла — обясни Харлоу.

Мамка му! Забравих храната!

— Съжалявам, бебо. Нан се беше разпищяла и се заплеснах. Хайде, ела да те нахраня.

— Помолих новия готвач господин Брандърс да ни направи салата с пиле — отговори Харлоу.

Блеър стисна ръката ми и прошепна:

— Добре съм. Престани да се тревожиш и да се ядосваш.

Не, тези разправии със семейството бяха последното нещо, от което имах нужда. Трябваше да се грижа за Блеър и за бебето ни. Усетих тежката миризма на цигари и обърнах Блеър към вратата.

— Да излизаме. Киро пуши тук.

— Наистина ли ще я накараш да излезе, защото пуша? — попита учудено и някак развеселено Киро.

Дори не си направих труда да му отговоря, просто бутнах Блеър навън. Даже се изкушавах да й кажа да спре да диша, докато не излезем на чист въздух. Трябваше по възможно най-бързия начин да разчистя лайната, които Нан беше забъркала, и след това да се махнем. Блеър трябваше да си е в Розмари, а не в това просмукано от никотин място.

— Остави го на мира — скара се меко Харлоу.

— Дийн не се е шегувал. Момчето наистина е станало като послушна женичка — извика Киро и се засмя с пълно гърло. Стиснах зъби и продължих да бутам Блеър към кухнята.

— Изглежда ми доста интересен човек. Така и не ни представи — каза Блеър.

— Не ти трябва да се запознаваш официално с него. Не искам Киро да се навърта около теб.

Блеър ме погледна изненадано, а аз усетих как лицето ми помръква още повече.

— Защо?

— Защото той няма никакъв морал. Нула. И думата „мярка“ му е напълно непозната. Жените му се хвърлят на врата и в краката, той ги чука и после хваща другата. Не ми се ще да те оглежда.

— Иска ми се да мога да потвърдя пред него, че наистина имаш пенис. Много голям и красив пенис — прошепна тя.

— Моля те, нека се придържаме към голям. Не го наричай красив… нараняваш чувствата му.

Блеър се засмя и избърза пред мен.