Метаданни
Данни
- Серия
- Розмари Бийч (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Forever Too Far, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Гергана Дечева, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 29 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Аби Глайнс
Заглавие: Твърде далеч: Завинаги
Преводач: Гергана Дечева
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Уо; „Егмонт България“ ЕАД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска (не е указано)
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Излязла от печат: 13.02.2016
Редактор: Ваня Петкова
Художник: Shutterstock
Коректор: Надя Калъчева
ISBN: 978-954-27-1703-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2284
История
- — Добавяне
Блеър
Не бях сигурна, че да вечеряме семейно беше много добра идея, но Ръш беше категоричен, че трябва да намери начин Нан и Киро да започнат да общуват нормално и очевидно търсеше вариант да накара тази крехка връзка между баща и дъщеря да проработи. Бях прекарала целия ден край басейна. Беше краят на ноември, но все още беше много горещо. Свикнала бях с необичайно топлите зими в Алабама, но тук температурата беше дори по-висока. Ръш лежеше до мен и не спираше да ме маже със слънцезащитен крем навсякъде по тяло.
След душа се почувствах малко по-бодра и бях готова да се впусна в това напълно безумно приключение — семейната вечеря. Правех го само заради него. Харесвах Харлоу въпреки малкото време, в което бяхме заедно. Тя не се шегуваше, когато каза, че прекарва деня заключена в стаята си. Почти не се показа целия ден. Стана ми жал за момичето. Струваше ми се, че е ужасно самотна тук. Питах се какъв ли е бил животът й в Южна Каролина. Дали е имала приятели там? Дали сега й липсваха?
Ръш влезе в спалнята ни, но когато ме видя, веднага замръзна на място.
— Не, Блеър. Изглеждаш изумително красива, разкошна, божествена, но не може да облечеш тази рокля за вечеря. Гърдите ти са излезли навън и сега мисля само как да отложа вечерята и да те съблека. Не може да слезеш така. Киро е перверзник и ще се наложи да го убия. Моля те, избери нещо, което показва по-малка част от гърдите и краката ти. По дяволите, обуй дънки, пуловер и маратонки.
Ако не изглеждаше толкова ужасен и изплашен, щях сериозно да започна да се ядосвам. Обичах тази рокля. Караше ме да се чувствам секси въпреки бременността. Колкото по-голяма ставах, толкова по-непривлекателна се чувствах. Талията ми буквално бе изчезнала.
— Нито един чифт дънки не ми става. Освен това харесвам тази рокля. В нея се усещам хубава.
Ръш изръмжа недоволно и тръгна към мен.
— Изглеждаш… мамка му, изумителна. Не може дума като „хубава“ да бъде адекватно определение за начина, по който изглеждаш в тази рокля. Но сега искам, ако е възможно, да не предизвикваш преждевременни оргазми. Искам да си по-малко съблазнителна и повече да изглеждаш като моята бременна годеница. Не искам да слушам как Киро подмята груби епитети към теб. Ще ми се да се концентрирам върху единствената си задача тук — да събера Нан с баща й.
О, добре тогава!
— Е, щом мислиш, че така е редно, ще се преоблека — отговорих.
— Да, моля те. Направи го заради мен — каза с умолителен глас.
— Ще ми разкопчаеш ли ципа? Едва го закопчах сама.
Ръш прокара ръце по гърба ми, свали ципа и плъзна роклята по раменете ми. Тя, разбира се, застана на кръста ми. Не бях сложила сутиен заради дълбокия гръб и вероятно Ръш се бе впечатлил от наедрелите ми гърди.
— И сложи сутиен — каза той с дрезгав глас. После се наведе и захапа едното ми зърно, засмука го в устата си. Металът на езика му веднага раздразни чувствителната ми кожа. Хванах се здраво за раменете му.
— Ръш, трябва да слизаме за вечеря — напомних му, докато той плъзгаше роклята по бедрата ми и накрая тя падна на пода.
— В момента изобщо не ме е грижа — промърмори и премести устните си от едното ми зърно към другото.
Ръката му пропълзя към бикините ми и пръстът му веднага ме промуши — леко и настоятелно. Коленете ми се огънаха.
— Моля те… аз… моля те…
— За какво ме молиш? — попита, вдигна ме и ме сложи на тоалетката. — Разтвори си краката — каза със заповеднически тон.
Изпълних веднага. Ръката му запуши устата ми, а пръстът му започна да се плъзга в мен. Бързо и нежно, в непоколебим ритъм. Всеки път, когато го изваждаше от мен, той го прокарваше навлажнен по клитора ми и пак го потапяше вътре. Бях много близо до оргазъм. Ръш очевидно знаеше как да ме накара да свърша за нула време.
— Така хубаво ли е? Беше готова и мокра за мен още преди да почна — прошепна в ухото ми, когато пръстът му се изплъзна и се премести към другото ми отверстие. Завъртя го в кръгче и за моя изненада, вместо да ме притесни или смути, това ме възбуди още повече. Ръш, естествено, забеляза. И как можеше да не забележи — цялото ми тяло трепереше. — Мамка му, няма да мога да издържа на тая вечеря. Ще си мисля само колко е приятно да си играя с прелестния ти задник.
Не исках да ходя да ям. Исках да свърша. Ръш премести пръста си към клитора ми, описа няколко кръгчета, ощипа го леко между палеца и показалеца си и после вкара показалеца, докато палецът продължаваше да играе върху клитора ми. Стиснах ръката му и извиках силно, защото не можех, а и не исках да задържам мощния оргазъм.
Тялото ми се отпусна като желе в ръцете му. Той ме държеше, а пръстът му бавно излезе от мен. После леко започна да облизва пръстите си. Само докато го гледах, цялото ми тяло започна да потреперва с ново горещо желание. Последният пръст излезе от устата му и той се ухили със сатанинска усмивка.
— Това ще ме успокои поне докато кошмарът свърши. Моля те, направи ми една услуга — остави си бикините. Искам да знам, че аз съм ги намокрил така.
От думите му зърната ми пак се втвърдиха. Ако не спреше веднага, нямаше да можем да слезем за вечеря.
— Облечи нещо, което ще ме държи спокоен и няма да мисля как да те съблека, и нека да вървим да се изправим лице в лица с ада — прошепна Ръш и ме издърпа нагоре. — Освен ако не искаш да си останеш тук. Ще ти донеса храна и всичко… Ако не ти се слиза…
Нямаше начин да се крия тук, докато той е долу и се разправя с Нан. Бях категорична, че ще сляза. Бях решила да си държа устата затворена, но поне щях да му бъда морална подкрепа.
— Идвам с теб. Изчакай ме само секунда. Малко съм запъхтяна и краката ми са омекнали.
— Точно така искам да си през цялото време — усмихна се той.
Вдигнах роклята си и я метнах към него. После отидох до гардероба и избрах друга рокля, стигаща до коляното и с високо деколте. Можех да обуя ботушите си — щяха да направят роклята малко по-сладка. Облякох я и плъзнах единия си крак в ботуша.
— Обуваш ботуши? Тези ботуши? — попита Ръш и ми помогна да напъхам крака си в първия.
— Да.
Той изпъшка и поклати глава.
— Проклетите ботуши! Когато един мъж те погледне в тези ботуши, веднага си мисли, че си само по ботуши и нищо друго. Всеки мъж те вижда гола в тях.
— Ръш, наистина трябва да престанеш! Мислиш си, че всеки мъж иска да ме види гола, но в случай че не си забелязал, нека ти припомня, че имам корем с бебе в него и този корем се вижда отдалеч. Никой не иска да ме вижда гола… освен теб.
Веждите му отскочиха нагоре.
— Наистина ли го мислиш?
— Не мисля, а знам.
Той въздъхна и се предаде.
— Това е още една причина да си толкова дяволски неустоима. Хайде, сладка Блеър, да отиваме да вечеряме.