Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (28)

Блеър

Ръш бе определил дата за сватбата и ми бе дал само една седмица. Дори не се опитах да споря. Решителността в очите му ми подсказваше, че няма никакъв смисъл. Бях по-готова дори от него да се оженим, но той се страхуваше да не се откажа в последната минута, особено след това, което се случи в Лос Анджелис с Нан.

Щяхме да се оженим дванадесет дни преди Коледа, да прекараме Коледа и Нова година у дома и на първи да заминем за дълъг меден месец. Беше разкъсан между желанието си да ме заведе на пътешествие из целия свят, но в същото време не му се щеше да ме подлага на дълги пътувания със самолет. Искаше да имам достатъчно време да си почивам, което усложняваше допълнително подготовката за сватбата. Накрая го убедих, че ще се радвам, ако останем в апартамента му в Манхатън. Никога не бях ходила в Ню Йорк, така че това щеше да е голямо приключение за мен, а в същото време щяхме да се чувстваме съвсем удобно в домашна среда и да имам под ръка лекар, който да ме наблюдава.

За щастие, Ръш разполагаше с парите за бързата организация на една красива сватба. Исках всичко да е семпло и да се оженим в тази къща. Оказа се, че колкото по-семпло, толкова по-трудно. Нямаше да мога да се справя без помощта на Бети. Джими също помогна много, но с Бети вече няколко пъти бяха на ръба да си прережат гърлата. Битката беше кой от двамата всъщност организира тази сватба.

Ръш беше наел Хенриета за цялата седмица преди сватбата. Всяка вечер гледах как тя се прибира в стаята си зад килера с хранителни продукти и се усмихвах. Имах толкова скъпи спомени от това място.

Веднага след закуска на вратата се позвъни и хукнах да отворя. Очаквах татко и Капитана. Тази вечер беше репетицията за сватбата и с татко трябваше да минем по алеята към олтара, за което си трябваха поне няколко тренировки.

Но когато отворих вратата, за моя изненада, видях Дийн и Харлоу. Странно, защото ги чакахме чак утре.

— Изненада! Дойдохме ден по-рано. Не исках да изпусна подготовката за тържествата — усмихна се Дийн и вкара куфара си в къщата, но, разбира се, остави Харлоу сама да си носи своя. Тя влезе тихичко след него. — Къде е момчето ми? — попита Дийн и се огледа из помещението.

— Отиде с Грант да вземат костюмите. Скоро ще се върнат. Качвайте се да ви настанявам. Дийн, предполагам знаеш коя е твоята стая, така че аз ще помогна на Харлоу.

— Да, ще се кача след малко. Имам нужда от свястно питие и от малко слънчева светлина.

— Избрах ти стаята, която харесвам най-много — казах на Харлоу. — Има страхотна гледка. Преди аз спях там.

— Благодаря, но не искам да заемам най-хубавата стая. С удоволствие ще спя в най-мъничката. Знам, че чакаш и други гости… — Тя млъкна и се зачуди дали да продължи.

— Баща ми и… брат ми живеят на лодка, така че, вярвай ми, ще настояват да спят във възможно най-малката стая. Искам да се чувстваш добре. Стаята е красива и е доста отдалечена от шума, така че ще ти е спокойно.

Харлоу се усмихна срамежливо, кимна в съгласие и аз я поведох към бившата си стая.

— Как беше полетът? — попитах, но всъщност исках да разбера какво става в Лос Анджелис.

— Добре. Гледах „Гордост и предразсъдъци“. Пак. Времето мина по-бързо.

— И аз обожавам филма. Как са нещата у дома? Сега, когато Нан я няма?

Ръш не бе казал и дума за нея, откакто се върна. Знаех, че не е поканена на сватбата, и се чувствах ужасно гузна, но изпитвах съвсем основателен страх, че ако беше дошла, щеше да развали най-хубавия ни ден.

— Сега отново е тихо и спокойно. Татко си върши своите неща, а аз моите. Дийн също се занимава с делата си. След два месеца заминават на турне и тогава ще бъде съвсем тихо.

Стана ми така мъчно за нея. Тя наистина си нямаше никого. Вероятно човек се чувстваше ужасно самотен в онази голяма къща с баща като Киро. И после, когато го нямаше, сигурно пак беше ужасно. Това не беше живот. Парите не можеха да купят всичко и Харлоу беше доказателството.

— Защо не накараш Киро да ти купи къща тук? Красиво е и има много млади хора. Много красиви момчета — усмихнах й се подканващо.

Харлоу беше невероятно красиво момиче, но все не можех да си я представя с момче. Беше прекалено срамежлива. Как изобщо щеше да се отвори пред някого и да се реши да го опознае?

— Не мога. Имам пълна стипендия за университета в Лос Анджелис. Ако се преместя, баща ми ще трябва да плаща за обучението ми. Освен това аз излизам, ходя на лекции…

Да, знаех, че ходи на лекции, но също знаех, че няма нито един приятел.

— Мисля, че може да си го позволи — уверих я.

Тя сви рамене, но не отговори. Нямаше да я притискам повече сега. Може би после.

— Трябва да се преоблека. Имам час за маникюр и педикюр. Искаш ли да дойдеш?

Тя поклати глава.

— Не, благодаря. Май че ще подремна. Тръгнахме много рано и не спах в самолета.

Явно това беше намек към мен да я оставя на мира.

Беше късно следобед, когато баща ми и Капитана пристигнаха. Точно се бях приготвила за репетицията. Партито щеше да е в ресторанта на голф клуба. С Ръш решихме да не правим моминско и ергенско парти. Той беше силно притеснен къде ще ме заведе Бети. После, когато Грант подметна за ергенското парти на Ръш, той буквално отстреля идеята, така че щяхме да имаме общо парти с приятели. Уудс с най-голямо удоволствие осигури ресторанта и кетъринга.

Репетицията беше след тридесет минути и хората щяха да започнат да идват съвсем скоро. Ръш слезе по стълбите, облечен в бежови спортни панталони и бяла риза. Сърцето ми прескочи няколко удара. Беше толкова красив. Косата му беше рошава, но личеше, че е целял точно този ефект. На фона на бялата му риза очите му сякаш бяха още по-светли и ярки, а кожата по-тъмна.

— Изглеждаш божествено — казах задъхано, когато стигна до последното стъпало.

— Хей, това е моя реплика — отвърна закачливо той, притисна ме към себе си и ме целуна по устните. — Дъхът ми спира, когато те погледна.

— Мммм, моят също — промълвих в устните му.