Аби Глайнс
Твърде далеч: Завинаги (37)

Ръш

— Изглеждаш добре за женен мъж — отбеляза Грант.

— Разбира се. Не забравяй, че жена ми е Блеър. Аз съм най-щастливото копеле на света — отговорих, но знаех, че само ми пуска въдица, искаше да ме нервира, защото си мислеше, че това е най-смешното нещо на света.

— Блеър е ужасно секси дори в деветия месец — продължи да ме тормози той, докато се облягаше и си качваше краката на таблото на голф количката.

— Ако непременно държиш да ти счупя носа, продължавай, брат ми, давай все в тоя дух — изревах и го изгледах заканително.

Той се засмя от сърце — беше постигнал целта си да ме взриви. Завъртях очи.

Телефонът ми започна да вибрира в задния джоб. Това беше рингтонът на Блеър. Обикновено не се обаждаше без повод. Звънеше само когато има нужда от мен. Тръгнах към количката и зачаках да вдигне проклетия телефон.

— Здрасти — каза тя още на първото позвъняване, пое дълбоко дъх, а аз вече обръщах количката към клуба и карах с бясна скорост. — Водата ми току-що изтече. — Опитваше се да звучи спокойна.

— Тръгвам, стой там. Не мърдай. Не карай. Само ме изчакай.

— Аз съм на паркинга на клуба. Тръгвах да те търся, когато това се случи — обясни тя.

— Почти съм при теб, бейби. След по-малко от минутка. Кълна се.

Тя изохка леко и пое дълбоко въздух.

— Добре — каза и затвори.

— Мамка му! — изревах. Искаше ми се проклетата количка да върви по-бързо.

— По реакцията ти разбирам, че започва да ражда — обади се Грант от съседната седалка.

— Да — казах рязко. Не ми се говореше. Исках да стигна до нея и нищо повече от това.

— В такъв случай вероятно не те интересува, че си забрави стика на игрището.

— Не, по дяволите, не ме интересува. Не ми пука за шибания стик!

— Добре, само те информирам — каза Грант и скръсти ръце пред гърдите си.

— Моля те, вземи телефона ми, намери номера на Ейб и му се обади.

Грант грабна телефона и изпълни разпоредбата, докато аз набивах спирачките на количката пред паркинга.

Блеър стоеше до колата, която й бях купил неотдавна. Едната й ръка беше опряна на капака, а с другата държеше корема си. Изглеждаше по-спокойна, отколкото очаквах.

— Ти летя ли дотук? — попита тя и се усмихна.

— Добре ли си? — казах леко истерично, докато я обгръщах с ръка и внимателно я водех към другата врата.

— Сега съм добре. Контракциите намаляха. Ръш… не бива да се качвам в тази кола. Съвсем нова е, а аз съм… мокра съм — каза някак засрамено.

— Пет пари не давам за шибаната кола. Влизай. Аз ще те закарам до болницата.

Тя ми позволи да й помогна да се качи в колата, но усещах, че й е неудобно да влезе в нея в това състояние — не искаше да я изцапа. Целунах я по челото и се опитах да я успокоя.

— Уверявам те, че още преди да си излязла от болницата, ще измия всички следи.

Побягнах към другата врата. Грант седеше до колата и гледаше притеснено.

— Добре ли е?

— Ще ражда — казах му, сякаш беше сляп и не виждаше.

— Обадих се на Ейб. Какво друго мога да направя?

— Обади се на Дийн. Той чака да му звъннем, когато дойде време — казах, преди да затворя вратата.

Нямах намерение да се обаждам на майка ми и на сестра ми. Нямаше смисъл. Не можех да им имам доверие и да ги пускам при Блеър. И сега не исках дори да мисля за това.

— Не смяташ ли, че е редно да се обадим на майка ти? Дали не трябва да знае?

Погледнах я, докато излизах на магистралата към Дестин, където беше най-близката болница.

— Не искам да бъдат част от живота ни. Не го заслужават — отговорих и се пресегнах да стисна ръката й. — Сега това е нашето семейство. Ти и аз. Ние решаваме кого ще пуснем в него.

Блеър кимна и облегна глава назад. Виждах болката по сгърченото й лице, но не казваше нищо, не отронваше и стон.

— Как да ти помогна? — попитах с надежда, че мога да накарам болката да затихне.

— Карай — отвърна тя със суха усмивка. После стисна ръката ми и въздъхна облекчено. — И тази премина. Не са много продължителни и не са на често, така че имаме много време. — Звучеше така, сякаш бе останала без дъх. — Ръш?

По начина, по който го каза — изплашено и задъхано, едва не пропуснах завоя.

— Кажи, бебо. Какво има? Добре ли си?

Сърцето ми блъскаше в гърдите.

— Забравих за Дела. Трябва да се обадиш на Уудс. Трябва да знае, че са дошли ченгета и са арестували Дела.

Коя, за бога, беше тая Дела? Блеър халюцинираше ли?

— Бебо, не познавам никаква Дела — отговорих много внимателно, в случай че наистина халюцинира.

Не исках да я изплаша или нещо такова. Не бях прочел нито една книга от онези за раждането, а толкова време стояха на нощното й шкафче!

— Дела е момичето, с което се вижда Уудс. Джими каза, че се чукат. Беше много сладка и мила и наистина я харесах. Изглеждаше толкова изплашена. Уудс трябва да й помогне.

О, отишла е в клуба да види Джими, а не защото са й изтекли водите. Ето защо е била там. Сега вече започвах да разбирам.

— Телефонът ми остана в Грант. Къде е твоят?

Ако не й беше толкова важно да предам, никога нямаше да се притесня за любовния живот на Уудс и как гаджето му било прибрано от полицията. Това ми звучеше доста опасно и не исках Блеър да се навърта край съмнителни хора и ситуации. Но в момента не биваше да се притеснява и затова бях готов да направя всичко възможно, за да се почувства по-спокойна.

— Не си вдига телефона, включва се директно на гласова поща. На кого друг можем да се обадим? — попита тя.

Взех телефона й и набрах номера на Грант.

— Обадих се на Дийн, качва се на първия възможен самолет — каза веднага Грант с вдигането на слушалката.

— Благодаря. Слушай, Уудс не си чува телефона. Обади се на баща му и му кажи, че Дела… — Млъкнах и погледнах Блеър, за да се уверя, че правилно съм запомнил името — … е арестувана и има нужда от помощта му.

— МАМКА МУ! МАМКА МУ! Кога са я арестували? Какво е станало, за бога? — изрева Грант в ухото ми. Явно брат ми знаеше коя е Дела.

— Не знам. Жена ми ражда. Просто се обади на баща му. Той може да го намери. Трябва да затварям.

— Ще му кажа — отвърна Грант и приключи разговора.

— Бащата на Уудс ще го намери — уверих я, но тя не изглеждаше никак щастлива.

— Не съм сигурна, че ще го направи, но може и аз да не съм разбрала правилно.

Тя млъкна и стисна ръката ми.

Поредната контракция.