Р. Л. Стайн
Не можеш ме уплаши! (6)

6

Едва тогава и ние отидохме да си вземем храната. Не искахме другите да забележат, че седим и зяпаме Къртни.

Върнахме се обратно по местата си. Не откъсвах очи от Къртни. Бях толкова възбуден, че още малко и щях да се пръсна!

И тогава чухме тихо пъшкане от дъното на стаята. Беше г-н Мелвин.

— О, не — изстена той. — Забравил съм си обяда днес.

— Няма проблем — извика му Къртни.

Г-н Мелвин се приближи към нея. Наведе се и започна да й говори. Не чувах какво си казват. По време на обяд в класната стая винаги е много шумно.

Капата, Моли, Чарлейн и аз бяхме единствените, които пазеха тишина. Не откъсвахме очи от Къртни и г-н Мелвин, които продължаваха да разговарят.

— За какво толкова си говорят? — прошепна ми Капата. — Защо не я остави да си отвори торбичката?

Свих рамене, но не свалях очи от Къртни. Лицето й изглеждаше замислено. Сетне тя му се усмихна.

— Не, няма нищо — рече Къртни. — Вземете си от моя обяд. Мама винаги ми слага повече.

— Само това не — изпъшках аз. Почувствах, че ми призлява.

— Не трябва ли да го предупредим? — попита Капата.

Беше твърде късно.

Изправен до чина на Къртни, г-н Мелвин отвори торбичката и бръкна вътре. Очите му се ококориха от изненада.

След това той нададе тънък, вреслив писък и извади змията.

Торбата падна на пода. Гумената змия се огъваше в ръката му.

Моли беше права. Изглеждаше съвсем истинска.

Г-н Мелвин нададе нов вик и пусна змията на пода.

Стаята се изпълни с писъци и викове.

Къртни скочи от стола. Тя бутна лекичко г-н Мелвин, за да го отстрани от пътя си. След това започна да скача върху змията. Тъпчеше я свирепо с крака.

Героична постъпка.

След няколко секунди тя вдигна змията и метна на г-н Мелвин триумфална усмивка. Змията беше скъсана на две. Къртни й беше откъснала главата.

— Брат ми ще ме убие! — изстена Моли.

— Е, поне изплашихме г-н Мелвин — каза Чарлейн след училище. Чарлейн е непоправима оптимистка.

— Не мога да повярвам, че похаби целия следобед, за да открие кой е поставил змията в торбичката — възкликна Капата.

— Къртни все ни поглеждаше — рекох. — Как мислите, дали ни подозира?

— Вероятно — отвърна Капата. — Радвам се, че накрая се измъкнахме.

— Ама г-н Мелвин пищеше много смешно — отбеляза Чарлейн.

Моли не каза нито дума. Сигурно си мислеше какво ще стори брат й, като открие, че змията му е изчезнала.

Вървяхме към нашата къща. Бяхме решили да направим събрание и да измислим по-добър начин да изплашим Къртни.

Беше чудесен, топъл ден. Валя цяла седмица, защото сега е дъждовният сезон на Южна Калифорния. Но днес слънцето грееше ярко насред синьото безоблачно небе.

Всички си мислеха как едва не ни спипаха — и как не успяхме да уплашим Къртни.

Провалихме се. И този път Къртни беше героят на деня.

— Глупаво беше да използваме гумената змия — промърмори Капата, когато свивахме по нашата улица.

— Сега ли се сети? — отвърна Моли и завъртя очи.

— Да, защото Къртни никога няма да се върже на фалшиви номера — продължи Капата. — Трябва ни нещо истинско, за да я изплашим. Нещо живо.

— Какво? Нещо живо? — попитах аз.

Капата понечи да отговори, но го прекъсна женски глас.

Обърнах се и видях към нас да тича госпожа Рудолф, която е наша съседка. Русата й коса се вееше и имаше изплашено изражение.

— Еди, моля те, трябва да ми помогнеш! — проплака тя.