Р. Л. Стайн
Не можеш ме уплаши! (22)

22

Помолих Кевин да ми помогне, но той отказа. Ето защо доведох Капата, Моли и Чарлейн да настояват пред него.

— Нека си изясним едно нещо — рече Кевин, докато ни оглеждаше намръщено. — Значи искате аз и двама мои приятели да облечем костюмите на Калните чудовища и да изплашим някакво момиче в гората?

— Не някакво момиче — поправих го нетърпеливо. — Къртни.

— Тя заслужава да бъде изплашена — бързо добави Чарлейн. — Наистина. Направо си го проси.

Беше събота следобед. Стояхме в задния двор на нашата къща. Кевин държеше в ръка маркуча за поливане. В събота нашите често го товарят с работа. Сега трябваше да полее цветната леха.

— Филмът е почти завършен — рече той, докато нагласяваше накрайника. — Радвам се, че няма да се налага повече да слагам проклетия мокър костюм.

— Моля те! — намесих се аз.

— Ще бъде забавно — добави Капата. — Наистина забавно.

Кевин завъртя крана, но не потече вода.

— Маркучът се е заплел — рекох и посочих с ръка. — Остави, аз ще го размотая. — Наведох се и започнах да оправям маркуча.

— Къртни и приятелката й Денис имат горска къщичка до Калния поток — каза Чарлейн на Кевин.

— Зная — отвърна Кевин. — Нали там снимахме филма. И къщичката сме я снимали. Калното чудовище се качва по въжената стълба и убива някакъв нещастник. Страхотна сцена.

— Чудесно! — възкликна Моли. — Какво ще кажеш за още един дубъл?

— Моля те! — добавих аз. Кевин все иска да го молят, за да свърши нещо.

— Значи искате аз и моите приятели да идем тая нощ в гората, така ли? — попита Кевин.

Най-сетне размотах маркуча. Водата потече върху маратонките на Капата.

Той подскочи и извика уплашено. Всички се засмяхме.

— Извинявай — рече Кевин и се обърна да полива цветята. — Стана случайно.

— Нищо. Важното е довечера тримата да идете в гората. А като се стъмни, да излезете и да изплашите Къртни до смърт!

— Тоест да издавам разни странни звуци, да се олюлявам, да пръскам наоколо кал и да се преструвам, че ще я преследвам — кимна Кевин.

— Точно така — кимнах зарадвано. Май го бях заинтригувал.

— Но как ще я накарате да иде посред нощ до горската къщичка? — попита Кевин.

Добър въпрос. Не бях помислил за това.

— Аз ще го уредя — обади се неочаквано Моли. Беше мълчала целия следобед.

— Пак ли ще се престориш на Денис? — попитах. — Миналия път не стана толкова добре.

— Този път няма да съм Денис — отвърна загадъчно Моли. — Не се безпокой. Аз ще я накарам да иде там.

Кевин повдигна маркуча и напръска стената на къщата. Беше обърнат с гръб към мен. Нямаше начин да прочета мислите му.

— Е? Ще го направиш ли? — попитах, готов да подхвана молбите отново. — Ще вземеш ли и твоите приятели?

— И какво ще спечеля от това? — попита Кевин, без да се обръща.

— Ами… — замислих се трескаво. — Ще ти бъда верен слуга до края на седмицата. Ще върша всички твои домашни задължения. Ще поливам моравата. Ще прекопавам лехите. Освен това… ще мия чиниите всяка вечер. И ще ти почиствам стаята.

Той се извърна и ме погледна с присвити очи.

— Сериозно ли говориш?

— Да. Наистина! Ще ти бъда като роб. Цяла седмица!

Той завъртя крана. Водата спря.

— А защо не месец?

Уха. Цял месец е доста време. Да му върша задълженията и да изпълнявам всичките му желания. Цял месец…

Заслужаваше ли си? Струваше ли си да се превърна в нещастен слуга само за да видя изплашена Къртни?

Разбира се, че си заслужаваше!

— Добре — кимнах. — Месец.

Той се захили и ми стисна ръката. Дланта му беше мокра от водата.

След това ми подаде маркуча.

— Поемай работата, робе.

Взех маркуча. Водата капеше по джинсите ми.

— И кога точно искате да се появят трите Кални чудовища? — попита Кевин. — Кога искате да изплашим Къртни?

— Утре вечер — отвърнах.