Р. Л. Стайн
Не можеш ме уплаши! (26)

26

Сграбчих Капата за ръкава, когато видях движещите се сенки близо до дърветата.

— Погледни! — прошепнах и му ги посочих.

Но беше излишно. Той също ги беше видял. Всички ги виждахме.

Къртни и Денис бяха обърнати на другата страна и не подозираха, че нещо става зад гърбовете им.

Зърнах една тъмна фигура да се прокрадва бавно към къщичката.

После още една се появи зад нея. Сякаш се надигаха от калта.

Трета фигура се олюля под бледата светлина.

Да!

Трите Кални чудовища!

Кевин и приятелите му идваха!

Къртни и Денис още не ги бяха видели.

Къртни се бе навела през стената и гледаше с бинокъла на другата страна. Денис също светеше натам.

Сега вече виждах съвсем ясно Кевин и приятелите му. Изглеждаха страхотно!

Главите им бяха покрити с мокра, черна кал. Дрехите им бяха смачкани и дрипави.

Полюшваха се като зомбита, с протегнати напред ръце, от които капеше тиня.

И вървяха към къщичката. Бяха съвсем близо.

Още по-близо.

Обърни се! — шепнех мислено на Къртни.

Обърнете се и двете! И после пищете!

Но Къртни и Денис продължаваха да стоят с гръб. Нямаха никаква представа, че Калните чудовища вървят към тях.

За миг огледах какво правят моите трима приятели. Моли и Чарлейн бяха застинали като статуи, зяпнали с уста и с ококорени очи. Капата гледаше, без да мига.

И тримата чакахме мига, когато нашите жертви ще забележат присъствието на Калните чудовища.

Изведнъж, докато не откъсвах поглед от трите чудовища, чух шумолене зад гърба си.

Пукот на съчки. Влачене на крака по земята.

Стъпки.

Тихи, шепнещи гласове.

— Ей! — прошепнах и се обърнах.

И видях други три Кални чудовища да стоят зад нас!

— Не! — опитах се да изпищя, но гласът ми се превърна в сподавен шепот.

Капата, Моли и Чарлейн също се обърнаха, докато трите нови Кални чудовища ни приближаваха.

Познах Кевин в средата на групата.

— К-кевин! — запелтечих.

— Извинявай, дребосък — прошепна той. — Спукахме гума.