Р. Л. Стайн
Не можеш ме уплаши! (27)

27

— Закъсняхме ли? — попита Кевин.

Не отговорих. Не можех.

Обърнах се към поляната. Трите Кални чудовища се поклащаха зад къщичката. Хлътналите им очи надзъртаха иззад лепкавата кал, която се стичаше от косите им.

Тогава видях, че са повече. Видях щръкнали от калта ръце. Видях да се показват покрити с кал глави. Нови и нови тела се надигаха от тинестия бряг.

Тъмни фигури, от които се стичаше кал, се изправяха бавно и тръгваха към поляната. Босите им крака шляпаха по влажната почва.

Сега вече бяха близо дузина. Мършави, дрипави, сгърбени, покрити с кал тела, които крачеха към горската къщичка. Дузина. Поне още толкова се измъкваха от калта.

— Бягай! — извиках и изскочих иззад храсталака. — Къртни! Денис! Бягайте! Бягайте!

Те се поколебаха. После най-сетне забелязаха другите чудовища.

Пискливият вик на Къртни разцепи тишината.

Крещеше от ужас. Отново. И отново.

Пищяха и двете с Денис.

Това трябваше да е великият момент, моментът на нашия триумф.

Но не беше.

Двете момичета крещяха ужасено.

И тогава осъзнах, че всички ние крещим.

Калните чудовища продължаваха да се полюшват около нас.

Видях, че Денис и Къртни скачат на земята.

Те се изправиха и побягнаха, като продължаваха да пищят.

Аз също побягнах. Колкото се може по-надалеч от тъмната гора.

Бягах и бягах. Бягах от покритите с кал чудовища, които никога нямаше да забравя, колкото и далече да избягам.

Всичко това се случи преди две седмици. Две дълги седмици.

Ужасът отмина. Остана зад нас.

Но все още не смея много да излизам. Предпочитам да си стоя у дома.

Също и моите приятели.

Вчера Кевин ме попита дали искам да гледам филма за чудовищата. Редактиран и завършен.

Казах му не, благодаря. Просто не желая да го гледам.

Чувствах се ужасно нервен след случката в гората.

Приятелите ми също. Всички бяхме стресирани.

С изключение на Къртни.

Знаете ли какво правеше тя? Хвалеше се наляво и надясно, че била права. Наистина имало чудовища на този свят.

Хвалеше се на всички, че го доказала, защото ги видяла с очите си.

Беше по-отвратителна от всякога.

С приятелите решихме хубавичко да я изплашим. Веднъж поне ще го направим както трябва.

Но още не можехме. Бяхме твърде уплашени.