Р. Л. Стайн
Мумията се завръща (26)

И още от Goosebumps за твоята колекция

ЯЙЦА ЧУДОВИЩА ОТ МАРС

(откъс)

1

Сестра ми Бранди поиска на партито за десетия й рожден ден да предложи на гостите си игра за търсене на яйца. А Бранди винаги получава каквото поиска.

Просто се усмихва, така че на бузките й цъфват две трапчинки. Изражението й става като на бебче. Отваря широко зелените си очи и подръпва къдрица от червеникавата си коса.

— Моля, много моля, може ли на партито да играем на търсене на яйца?

И няма начин мама и татко да й откажат каквото и да било.

Ако Бранди поиска червен, бял или син щраус за рождения си ден, татко ще изприпка в гаража и ще започне да рисува щрауса.

Бранди успява да получи каквото иска или нещата да станат така, както тя иска. Наистина си я бива. Аз съм Дан Джонсън, по-големият й брат. И признавам, че дори на мен ми е трудно да й кажа „Не!“.

Не съм малък и сладичък като нея. Косата ми е черна и права и все пада върху челото ми. Нося и очила. Освен това съм малко набит.

— Дан, не нужно все да изглеждаш сериозен — често повтаря мама.

— Дан има древна душа — казва пък баба Ивлин.

Не знам какво точно има предвид. Май иска да каже, че съм с по-сериозен вид, отколкото повечето дванайсетгодишни.

Може и да е вярно. Макар че не винаги съм сериозен. Просто съм доста любознателен. Всичко, свързано с наука, ми е много интересно. Обичам да изследвам буболечки, растения и животни. В стаята си имам ферма за мравки. И две тарантули.

Имам си и микроскоп. Снощи изследвах нокът от пръста на крака си под микроскопа. Беше много по-интересно, отколкото може да се предположи.

Като порасна, искам да стана изследовател. Да си имам собствена лаборатория и да изследвам каквото си поискам.

Татко е химик. Работи в парфюмерийна компания. Смесва разни неща, за да получи нови миризми. Нарича ги аромати.

Преди да се запознае с татко, мама е работила в лаборатория. Правила е опити с бели мишки.

Така че и двамата ми родители се радват, че аз се интересувам от наука. Насърчават ме. Но това не означава, че получавам всичко, което пожелая.

Знам отговора на татко, ако го помоля за червен, бял или син щраус за рождения си ден. Ще каже — „Я, си играй С щрауса на сестра ти!“

И така, за рождения си ден Бранди поиска игра за търсене на яйца. Рожденият й ден е седмица преди Великден, така че това не е толкова лоша идея.

Задният ни двор е много голям. Стига чак до малко ромолящо поточе.

Пълен е с храсти, дървета и цветя. Има и голяма стара кучешка колиба, въпреки че нямаме куче.

Има доста места за криене на яйца.

Така че Бранди получи исканата игра за търсене на яйца. Покани целия си клас.

На пръв поглед търсенето на яйца може да не изглежда кой знае колко вълнуващо.

Но не и в този случай.

Рожденият ден на Бранди се случи в топъл слънчев ден. Само няколко бели купести облачета се носеха високо в небето. (Аз изучавам и облаците.)

След закуска мама се втурна в двора С голяма кофа с яйца.

— Да ти помогна ли? — предложих й аз.

— Няма да е честно, Дан — отвърна мама. — Ти нали също ще участваш?

Почти бях забравил. Обикновено Бранди не иска да се мотая наоколо, когато има гости. Но днес каза, че може да се включа в търсенето на яйца. А също и най-добрата ми приятелка — Ан Грейвъл.

Ан живее в съседната къща. Мама и майката на Ан са много добри приятелки. Госпожа Грейвъл позволи на мама да скрие яйца и в техния двор. Така че е съвсем честно Ан също да се включи.

Ан е висока и слаба, с дълга червеникаво-кафеникава коса. И е почти с една глава по-висока от мен. Затова всички си мислят, че е по-голяма. Но тя също е на дванайсет.

Ан е много забавна. Все пуска разни майтапи. С мен се закача, че съм толкова сериозен. Но не ми пука. Знам, че само се шегува.

Онзи следобед с Ан седяхме при входната алея и гледахме как децата от класа на Бранди пристигат за партито. Сестра ми подаваше на всеки сламена кощничка.

Гостите много се впечатлиха, когато Бранди им каза за търсенето на яйца. А момичетата се развълнуваха още повече от голямата награда — една скъпа кукла.

Разбира се, момчетата започнаха да сумтят. Бранди трябваше да предвиди награда, която да се хареса и на момчетата. Някои от тях решиха да си подхвърлят кошничките като фризби. Други започнаха да се боричкат на тревата.

— За разлика от тях, аз бях много по-зрял на десет — измърморих на Ан.

— На десет ти си падаше по костенурките нинджа — отвърна Ан, извъртайки очи.

— Не е вярно — сопнах се аз.

— Вярно е — настоя Ан. — Всеки ден идваше на училище с тениска с костенурките нинджа.

Подритнах няколко камъчета по чакълестата алея.

— Само защото съм носел тениска с костенурки, не значи, че съм ги харесвал — добавих аз.

Ан тръсна назад дългата си коса и ме изгледа косо. Мразя този й поглед.

— На партито за десетия ти рожден ден даже чашите и чиниите бяха с костенурките нинджа, Дан. И покривката беше с костенурките нинджа. Играхме на някаква игра, която също беше с костенурки нинджа.

— Но това изобщо не означава, че съм ги харесвал — заявих аз.

Още три момичета от класа на Бранди притичаха през предната морава. Познах ги. Това бяха момичетата, които наричам Сестрите с прическите. Те не са сестри. Но прекарват цялото си време след училище в стаята на Бранди, за да си правят една на друга прически.

Татко бавно се приближи към тях. Държеше камера. Трите момичета махнаха на камерата и извикаха:

— Честит рожден ден, Бранди!

Татко снима всичките ни рождени дни, почивки и важни събития. Пази записите на специален рафт в килера. Никога не ги гледаме.

Слънцето започна да се снишава. Тревата излъчваше сладникав, свеж аромат. Дърветата бяха започнали да се разлистват.

— Добре, всички след мен към задния двор! — нареди Бранди.

Децата се подредиха по двойки и тройки с кошнички в ръка. С Ан ги последвахме. Татко вървеше заднешком, за да снима всичко.

Бранди показваше пътя към задния двор. Мама ни чакаше там.

— Яйцата са скрити навсякъде — обяви мама, като махна с ръка. — Навсякъде, където може да ви хрумне.

— Добре, чуйте всички! — извика Бранди. — На „три“ търсенето на яйца започва! Едно…

Ан се наведе и прошепна в ухото ми — „Обзалагам се на пет долара, че ще събера повече яйца от теб“.

Усмихнах се. Ан знае как да направи нещата по-интересни.

— Две…

— Приемам облога! — отвърнах й аз.

— Три! — извика Бранди.

Децата възторжено се развикаха. Търсенето на скритите яйца започна.

Всички се разтичаха из двора, като се навеждаха, за да вземат намерено яйце. Някои лазеха на четири крака по тревата, други действаха на групички. Трети пък търсеха поединично.

Не мога да позволя Ан да спечели, казах си аз. Втурнах се през глава.

Подминах групичка момичета край старата кучешка колиба. Продължих нататък.

Исках да си открия мое място. Място, където да намеря яйца, без да се надпреварвам с други.

Притичах през високата трева към дъното на двора. Бях съвсем сам, почти до поточето, когато започнах да търся.

Забелязах яйце, скрито зад голям камък. Трябваше да действам бързо. Исках да спечеля облога.

Наведох се, вдигнах го и бързо го пуснах в кошничката.

После клекнах, оставих кошничката си на земята и започнах да търся още яйца.

Но подскочих, когато чух писък.

2

— Аййййй!

Писъкът разцепи въздуха.

Обърнах се към къщата. Една от Сестрите с прическите махаше лудо с ръка към другите момичета. Грабнах кошничката си и хукнах към нея.

— Яйцата са сурови! — чух вика й, докато приближавах. По тениската й отпред се стичаше жълтък.

— Мама нямаше време да ги свари — обясни сестра ми. — Или пък да ги боядисва. Знам, че е странно. Но просто нямаше време.

Погледнах към къщата. Мама и татко се бяха прибрали вътре.

— Внимателно — предупреди гостите си Бранди. — Ако ги счупите…

Не беше завършила изречението си, когато чух силно „пльок“.

После смях.

Едно момче беше хвърлило яйце по кучешката колиба.

— Яко! — възкликна едно от момичетата.

Овчарското куче на Ан — Стъби, изскочи от колибата. Не знам защо обича да спи вътре. Той е голям почти колкото колибата.

Но нямах време да мисля за Стъби.

Пльок.

Още едно яйце експлодира — този път в стената на гаража.

Още смях. Приятелите на Бранди решиха, че това наистина е забавно.

— Бой с яйца! Бой с яйца! — започнаха да скандират две момчета.

Наведох се рязко, когато едно яйце прелетя над главата ми. Приземи се с трясък на входната алея.

Яйца хвърчаха във всички посоки. Стоях и зяпах смаяно.

Чух остър писък. Завъртях се и видях по косите на две от Сестрите да се стичат яйца. Крещяха и дърпаха косите си с две ръце, за да махнат яйцата.

Пльок! Още едно яйце се заби в гаража.

Прас! Яйца вече подскачаха и по входната алея.

Приведох се и започнах да търся Ан. Сигурно се е прибрала, реших аз. Ан обича смешните неща. Но тя е на дванайсет и не е за бебешки бой с яйца.

Е, когато бъркам, бъркам.

— Мислй бързо, Дан! — изкрещя Ан в гръб. Хвърлих се на земята точно навреме. Тя метна две яйца едновременно. И двете изсвистяха над главата ми и се разбиха звучно на тревата.

— Спрете! Спрете! — дочух отчаяния вик на Бранди. — Това е рожденият ми ден! Спрете! Моят рожден ден!

Буф! Някой уцели Бранди в гърдите с яйце.

Избухна див смях. Лепкави жълти купчинки осеяха задния двор.

Вдигнах очи към Ан. Тя ми се хилеше и се готвеше за нова атака.

Време за действие!

Протегнах се към кошничката и извадих единственото яйце, което бях намерил.

Вдигнах го високо над главата си. Тъкмо щях да го хвърля и… спрях.

Яйцето.

Свалих го и се загледах в него.

Загледах го съсредоточено.

Нещо не беше наред с това яйце.

Нещо беше ужасно сбъркано.