Р. Л. Стайн
Мумията се завръща (21)

21

Отворих уста да извикам, но не излезе никакъв звук.

Мумията мина сковано през вратата на гробницата. Гледаше право напред с празните си очи и сякаш ни се усмихваше под пластовете катран.

Шляп. Шляп.

Краката й се тътреха по мръсния под и влачеха парчета прогнило платно. Мумията бавно вдигна ръце. Чу се нещо като изпукване.

Шляп. Шляп.

Гърлото ми се стегна от ужас. Целият се разтреперих.

Отстъпих от саркофага. Сари беше замръзнала на място, подпряла с ръце бузите си. Хванах я за ръката и я придърпах към себе си.

— Сари, отмести се! Ела насам! — прошепнах й аз.

Тя гледаше ужасена приближаващата се мумия. Не разбрах дали ме чу. Придърпах я още малко.

Гърбовете ни опряха в стената на гробницата.

Мумията се приближаваше все повече и повече. Гледаше ни с празните си черни дупки вместо очи и протягаше към нас пожълтелите си ръце.

Сари нададе остър писък.

— Бягай! — изкрещях аз. — Сари, бягай!

Но зад гърба ни беше стената, а мумията блокираше пътя ни към вратата.

Вдървено и тромаво древната фигура пристъпваше все по-близо.

— Аз съм виновен! — обявих с треперещ глас. — Аз казах думите пет пъти. Аз я съживих!

— Как… какво ще правим? — извика Сари приглушено.

Нямах отговор.

— Чичо Бен! — извиках отчаяно аз. — Чичо Бен… помогни ни!

Но саркофагът остана тих. Дори истеричните ми писъци не можеха да събудят чичо ми.

Със Сари запристъпвахме покрай стената на гробницата без да изпускаме от поглед приближаващата мумия. Бинтованите й крака се тътреха по пода, като вдигаха облаци прах.

Помещението се изпълни с кисела миризма. Миризмата на тяло, съживено след четири хиляди години.

Притиснах гръб в студения камък на стената. Мислите ми препускаха стремглаво. Мумията спря пред саркофага, обърна се вдървено и продължи към нас.

— Ей…! — извиках аз, когато изведнъж в главата ми блесна една идея.

Моята малка ръка на мумия! Призователя!

Защо не се сетих за нея досега? Миналото лято ни спаси, като съживи десетки мумии.

Дали има силата да ги накара и да спрат? Дали може да ги накара да заспят отново?

Ако вдигна моя талисман към Хор-Ру, дали той ще спре, за да можем да се измъкнем?

Деляха ни секунди от момента, в който мумията щеше ни сграбчи.

Струваше си да опитам.

Протегнах ръка към задния джоб на дънките си, за да извадя ръката на мумията.

Но тя не беше там.