Р. Л. Стайн
Мумията се завръща (10)

10

Бързо се свих и покрих с две ръце главата си, докато змията се спускаше към мен.

— Дръж! — чух някой да вика. — Хващай!

Извиках уплашено и вдигнах очи. Лъчът светлина също се вдигна. И видях, че това, което се спуска отгоре, не е змия… а въже!

— Хвани се, Гейб! Бързо! — викаше настоятелно Сари отгоре.

Ритайки нервно, изтръсках паяците от маратонките и хванах въжето с две ръце.

Усетих, че се издигам. Издигах се през мрака към тунела горе.

След секунди чичо Бен се протегна и ме хвана под мишниците. Докато ме издърпваше, видях, че Сари и Нила теглят въжето с все сила.

Усмихнах се радостно, когато краката ми стъпиха на пода. Но нямах шанс дълго да се насладя на момента. Цялото ми тяло сякаш гореше!

Полудях! Ритах с крака, изтръсквах паяци от ръцете си, от гърба си, цапардосвах ги, докато падаха от мен.

Вдигнах поглед и видях, че Сари ми се смее.

— Гейб, как се нарича този танц? — попита тя.

Чичо Бен и Нила също се засмяха.

— Как се оказа там, Гейб? — запита чичо ми, като надничаше през дупката към залата с паяците.

— Стената… поддаде — казах му аз, като нервно чешех краката си.

— Мислех си, че си зад мен — обясни Сари. — Но когато се обърнах… — гласът й изчезна.

Фенерчето от каската на чичо Бен освети дупката, в която пропаднах.

— Доста надолу си паднал — каза чичо Бен и се обърна към мен. — Сигурен ли си, че всичко е наред?

Кимнах.

— Да, добре съм. Само ми излезе въздухът. А после и тези паяци…

— Сигурно има стотици зали като тази — обясни чичо Бен, поглеждайки към Нила. — Строителите на пирамиди са правели плетеници от тунели и зали, за да излъжат крадците на гробници и да не им позволят да открият истинската гробница.

— Ама, че гадост! Какви тлъсти паяци! — изпъшка Сари и отстъпи назад.

— Долу има сигурно милиони — казах й аз. — По стените, по тавана, навсякъде.

— Ще сънувам кошмари с тия паяци — каза тихо Нила и се приближи до чичо Бен.

— Сигурен ли си, че си добре? — отново ме попита чичо.

Но преди да отговоря, изведнъж се сетих нещо. Ръката на мумията! Бях я пъхнал в задния си джоб.

Дали не се счупила, когато паднах?

Сърцето ми прескочи. Не ми се искаше да се случи нещо с тази малка ръка. Това ми е талисманът.

Посегнах към джоба на дънките и я извадих. Разгледах я внимателно на светлината на фенерчето.

Въздъхнах облекчено, когато видях, че е наред. Още беше студена на пипане. Но, слава Богу, не се беше счупила.

— Какво е това? — запита Нила и се наведе, за да я види по-добре. Тя отмести кичур коса, паднал върху лицето й. — Това Призователя ли е?

— Откъде знаеш? — попитах аз, като вдигнах талисмана към лицето й, за да може да го види по-добре.

Нила се вторачи съсредоточено в него.

— Знам доста за Древния Египет — отговори тя. — Цял живот го изучавам.

— Сигурно е древна реликва — намеси се чичо Бен.

— Или е просто кичозен сувенир — добави Сари.

— Притежава тайнствени сили — настоях аз и внимателно погалих ръката. — Паднах върху нея… — посочих залата с паяците, — а тя не се счупи.

— Сигурно е ценен талисман — каза Нила и се обърна към чичо Бен.

— Тогава защо не предпази Гейб да не падне през стената? — заяде се Сари.

Преди да й отговоря, видях, че ръката на мумията трепна. Пръстите бавно се свиха. После се разтвориха.

Извиках и за малко да изпусна ръката.

— Гейб… сега пък какво? — рязко запита чичо Бен.

— Ааа… нищо — отвърнах аз.

В никакъв случай нямаше да ми повярват.

— Мисля, че достатъчно разгледахме за днес — каза чичо Бен.

Докато вървяхме към изхода, държах ръката на мумията пред себе си.

Бях сигурен, че не ми се е привидяло. Пръстите наистина се раздвижиха.

Но защо?

Дали ръката се опитваше да ми даде знак? Дали се опитваше да ме предупреди за нещо?