Р. Л. Стайн
Мумията се завръща (13)

13

Въздъхнах силно. Горкият чичо Бен. Целия този труд беше отишъл напразно. Изпитах огромно разочарование.

Огледах празната зала. На светлината на фенерчетата паяжините блестяха като сребърни. Сенките ни лазеха по пода като призраци.

Обърнах се към чичо Бен, очаквайки и той да е разочарован. Но за моя изненада той се усмихваше.

— Преместете прожекторите — каза той на един от работниците. — И донесете инструментите. Трябва да счупим още един печат.

Той посочи задната стена на празната зала. На сивкавата светлина видях очертанията на врата. Беше запечатана с още една лъвска глава.

— Знаех си, че това не е истинската гробница! — извика ми усмихната Сари.

— Казвал съм ви, че египтяните често са постъпвали така — обясни чичо Бен. — Правели са няколко фалшиви зали, за да скрият истинската гробница от крадците — той свали каската си, за да се почеше. — Всъщност може да намерим няколко празни зали, преди да стигнем до саркофага на Хор-Ру.

Нила направи снимка на чичо Бен, докато той разглеждаше новооткритата врата. Тя ми се усмихна.

— Трябваше да видиш физиономията си, Гейб — каза тя. — Изглеждаше толкова разочарован.

— Помислих си… — започнах да говоря, но звукът от длетото на чичо Бен ме накара да спра.

Обърнахме се, за да видим как ще счупи новия печат. Загледан през пълната с паяжини зала, се опитах да си представя какво ни очаква зад вратата.

Още една празна зала? Или египетски принц на четири хиляди години, заобиколен от всичките му съкровища и вещи?

Работата при вратата вървеше бавно. По едно време излязохме, за да обядваме, после се върнахме. Следобед чичо Бен и работниците му продължиха още няколко часа. Работеха бавно и внимателно, защото искаха да махнат печата без да го повредят.

През това време ние със Сари седяхме на пода и наблюдавахме. Въздухът беше горещ и някак си кисел. Май беше въздух от древността. Със Сари си припомнихме приключенията от миналото лято в Голямата пирамида. Нила ни направи снимка.

— Почти сме готови — обяви чичо Бен.

Отново ни обхвана вълнение. Със Сари станахме и прекосихме залата, за да застанем на място, откъдето да виждаме по-добре.

Лъвският печат се откачи от вратата. Двама от работниците внимателно го поставиха в специална омекотена отвътре кутия. После чичо Бен и другите двама работници се заеха да отворят вратата.

Тази врата се оказа по-трудна от предишната.

— Май… яко… е заяла — изпъшка чичо Бен. Донесоха още инструменти и започнаха да изстъргват и отстраняват натрупалия се прах, втвърден като коричка през вековете.

Час по-късно успяха да открехнат вратата с два-три сантиметра. После още малко. И още малко.

Когато вратата беше отворена наполовина, чичо Бен свали каската си и насочи фенерчето през отвора. Надникна в другата зала и доста дълго гледаше безмълвно.

Със Сари се приближихме. Сърцето ми отново започна да тупка лудо.

Какво вижда, чудех се аз. Какво разглежда така безмълвно?

Най-накрая чичо Бен свали фенерчето и се обърна към нас.

— Допуснахме голяма грешка — тихо каза той.