Агата Кристи
Смърт в Лимсток (45)

7.

Седях до леглото на Меган в очакване да се събуди и от време на време ругаех Неш.

— Откъде знаете, че е добре? Поехте твърде голям риск.

Той ме утешаваше непрекъснато:

— Няма нищо опасно, сложено й е само малко приспивателно в млякото, което пие всяка нощ преди лягане. Нищо повече! Разберете, той не е можел да рискува да я отрови. Доколкото го е засягало, цялата работа е завършила с арестуването на госпожица Еме Грифит като авторка на анонимните писма. Не е можел да си позволи още една мистериозна смърт. Никакво насилие, никаква отрова. Но ако някое много нещастно момиче не е могло да понесе самоубийството на майка си и накрая си е сложило главата в газовата фурна — е, тогава хората биха казали, че тя не е съвсем нормална и никога не е била, и че шокът от смъртта на майка й я е довършил.

Наблюдавах Меган и казах:

— Много дълго време не идва на себе си!

— Чухте, какво каза доктор Грифит? Тя ще се събуди. Той каза, че дава доста подобни лекарства на пациентите си.

Меган се поразмърда и промърмори нещо. Неш дискретно напусна стаята. Тя отвори очи и се втренчи в мен.

— Джери!

— Здрасти, хубавице!

— Направих ли го добре?

— Изглежда си изнудвала още от бебешката си люлка!

Меган затвори отново очи и промълви:

— Предната нощ ти написах писмо, в случай че нещо не стане както трябва. Но ми се спеше много и не можах да го довърша. То е там, горе!

Аз отидох до писалището и близо до смачканата попивателна хартия открих недовършеното писмо на Меган.

Мой скъпи Джери,

Четох сонетите на Шекспир и един от тях, който започваше така: ти си за мислите ми като храната на живота или като априлския дъжд за жадната земя, ми направи най-силно впечатление. Изведнъж открих, че съм влюбена в теб, скъпи мой, въпреки че не исках да си го призная, но наистина чувствам това силно…