Агата Кристи
Смърт в Лимсток (44)

6.

Е, изслушах го.

Не ми хареса — но нямаше какво друго да се направи. Но настоях да съм на мястото и затова се заклех, че ще му се подчинявам безпрекословно.

Така влязох с Неш и Паркинс в къщата през задната врата, която беше отворена. Скрит зад кадифените завеси, прикриващи нишата на прозореца, чаках с Неш, докато стенният часовник в стаята удари два часа и Симингтън влезе в стаята на Меган.

Не помръднах, не направих и най-малкото движение, защото знаех, че сержант Паркинс, скрит в стаята, е вещ в работата си. Аз самият не бях сигурен дали на негово място щях да бъда тих и да не се издам, ако бях в стаята на Меган вместо него.

С разтуптяно сърце видях как Симингтън излезе от стаята, понесъл Меган на ръце. Занесе я долу, а ние с Неш го следвахме съвсем отблизо.

Симингтън я пренесе през кухнята. Тъкмо я полагаше удобно до газовата фурна и пусна газта, когато с Неш нахлухме през вратата на кухнята и включихме осветлението.

Това беше краят на Ричард Симингтън.

Той рухна. Дори не се опита да се бори. Знаеше, че е изиграл картите си и е загубил.