Колийн Хувър
Най-доброто в теб (21)

Глава 21
Преди

Никога не моля майка ми за услуги, по очевидни причини. Поради което се обадих на доведения си баща, за да поискам разрешение да използвам къщата му на плажа в Кейп Код. Тези дни той я използва единствено за да я дава под наем, и къщата цяло лято е заета. Ала сега е февруари и тя е празна от доста време. Не ми беше лесно да преглътна гордостта си и да го помоля, но все пак беше много по-лесно, отколкото ако бях помолила майка ми. Откакто се запозна с Греъм, неведнъж ми е заявявала, че според нея бих могла да си намеря нещо по-добро. По-добро означава някой със своя собствена къща на плажа, така че никога да не се налага да ги моля да ползвам тяхната през уикенда.

Греъм обикаля наоколо цял час, след като пристигнахме, посочвайки разни неща с вълнението на дете в коледната сутрин.

Куин, ела да видиш тази гледка!

Куин, ела да видиш тази вана!

Куин, видя ли огнището?

Куин, те имат каяци!

Вълнението му поутихна мъничко с напредването на деня. Вечеряхме и аз си взех душ, докато той запали огън в огнището навън. Необичайно топъл ден е за февруари в Масачузетс, ала дори в топлите зимни дни температурата едва стига десет градуса през деня и някъде около нулата през нощта. Вземам си одеяло и се сгушвам на градинския диван до Греъм.

Той ме притегля още по-близо и обвива ръка около мен, а аз отпускам глава на рамото му. Той подпъхва одеялото под нас. Студено е, ала топлината от тялото му и от огъня прави студа поносим. Дори приятен.

Никога не съм го виждала по-умиротворен, отколкото е тук, заслушан в шума на океана. Обожавам как гледа към водата, сякаш тя съдържа отговорите на всички въпроси на света. Гледа океана с уважението, което той заслужава.

— Какъв съвършен ден — казва тихичко.

Аз се усмихвам. Харесва ми, че за него съвършеният ден включва мен. Излизаме заедно от шест месеца. Понякога го поглеждам и изпитвам такава всепоглъщаща благодарност за него, че почти ми се ще да напиша благодарствени писма на бившите ни. Това е най-прекрасното нещо, случвало ми се някога.

Интересно как можеш да бъдеш толкова щастлив с някого и да го обичаш толкова много, че то те изпълва с един постоянен страх, какъвто не си познавал никога преди. Страхът да не го изгубиш. Страхът той да не пострада. Предполагам, че е същото, когато имаш деца. Вероятно е най-невероятната любов, която можеш да познаеш някога, но едновременно с това — и най-ужасяващата.

— Искаш ли да имаш деца? — На практика избъбрям въпроса. Между нас се беше възцарила такава тишина и аз я разсякох с въпрос, чийто отговор би могъл да определи бъдещето ни. Не знам как да правя каквото и да било с деликатност.

— Разбира се. Ами ти?

— Аха. Цял куп деца.

Греъм се смее.

— Колко е цял куп?

— Не знам. Повече от едно. По-малко от пет. — Повдигам глава от рамото му и го поглеждам. — Мисля, че от мен ще излезе страхотна майка. Не искам да се хваля, но ако имам деца, съм сигурна, че ще бъдат най-страхотните деца на света.

— Изобщо не се съмнявам.

Отново отпускам глава на рамото му. Той покрива ръката ми, почиваща върху гърдите му.

— Винаги ли си искала да бъдеш майка?

— Да. Смущаващо е колко силно копнея да бъда майка. Повечето момичета израстват, мечтаейки си за успешна кариера. Винаги съм се срамувала да призная, че искам да работя от вкъщи и да имам цял куп бебета.

— Това не е смущаващо.

— Напротив. От жените днес се очаква да искат да постигнат нещо повече от това да бъдат майки. Феминизъм и всичко останало.

Греъм ме отдръпва от гърдите си, за да се погрижи за огъня. Взема две малки цепеници и ги хвърля в огъня. После се връща на мястото си до мен.

— Бъди каквото искаш да бъдеш. Бъди войник, ако искаш. Или адвокат. Или изпълнителен директор. Или домакиня. Единственото, което не бива да правиш, е да се срамуваш.

Обичам го. Толкова много го обичам.

— Майка не е единственото, което искам да бъда. Един ден бих искала да напиша книга.

— Е, определено притежаваш нужното въображение, ако се съди по всичките ти щури сънища.

— Вероятно би трябвало да си ги записвам — смея се аз.

Усмихва ми се с изражение, което не познавам. Каня се да го попитам за какво си мисли, но той ме изпреварва.

— Попитай ме отново дали искам да имам деца.

— Защо? Искаш да си промениш отговора?

— Да. Попитай ме отново.

— Искаш ли деца?

Той ми се усмихва.

— Само ако мога да ги имам с теб. Искам да имам цял куп деца с теб. Искам да гледам как коремът ти расте, искам да видя как за първи път вземаш бебето ни в прегръдките си и искам да видя как плачеш, защото си толкова умопомрачително щастлива. А нощем искам да стоя на прага на детската стая и да те гледам как люлееш децата ни и ги приспиваш, като им пееш. Не се сещам за нищо, което да искам повече от това, да те направя майка.

Целувам го по рамото.

— Винаги казваш най-милите неща. Ще ми се да знаех как да се изразявам като теб.

— Ти си писателка. Ти си тази, която я бива с думите.

— Не говоря за писателските ми умения. Вероятно бих могла да напиша какво изпитвам към теб, но никога не бих могла да го изрека така, както го правиш ти.

— Тогава направи това — казва той. — Напиши ми любовно писмо. Никой никога не ми е писал любовно писмо.

— Не го вярвам.

— Сериозно. Винаги съм искал любовно писмо.

Смея се.

— Ще ти напиша любовно писмо, сантименталнико.

— Гледай да не е само една страница. Искам да ми кажеш всичко. Какво си помисли за мен първия път, когато ме видя. Какво чувстваше, докато се влюбвахме. И искам да го напръскаш с парфюма си, както правят момичетата в гимназията.

— Някакви други желания?

— Няма да ти се разсърдя, ако мушнеш някоя твоя гола снимка в плика.

Вероятно бих могла да го направя.

Взема ме в скута си. Аз го обкрачвам, а той ни увива в одеялото като в пашкул. Носи памучно долнище на пижама, така че ясно усещам за какво си мисли.

— Някога правила ли си любов навън, когато е нула градуса?

Усмихвам се до устата му.

— Не. Но по едно интересно съвпадение именно заради това не нося бельо.

Ръцете му лягат върху дупето ми и той простенва, когато повдига нощничката ми. Надигам се леко, за да може да се освободи, а после се отпускам върху него, поемайки го в себе си. Правим любов, обвити в одеяло, а песента на океана ни служи за фон. Съвършеният момент на съвършеното място със съвършения човек. И аз знам, без всякакво съмнение, че ще говоря за този момент, когато му напиша любовното си писмо.