Колийн Хувър
Най-доброто в теб (13)

Глава 13
Преди

Всяка минута, прекарана с него днес, ме изненадва все повече и повече.

Всеки път когато отваря уста да каже нещо, когато се усмихва или ме докосва, единственото, което съм в състояние да си помисля, е: „Как е могла Саша да изневери на този мъж с Итън?“.

Захвърлено от нея, за мен — съкровище.

Домът, в който е отраснал, е точно такъв, какъвто си го представях. Пълен със смях и истории, и родители, които го гледат така, сякаш им е изпратен право от рая. Той е най-малкият от четири деца и единственото момче. Не се запознах с никоя от сестрите му, защото две от тях живеят в друг щат, а третата не могла да дойде на вечерята.

Греъм е взел външния си вид от баща си. Той е солиден мъж с тъжни очи и щастлива душа. Майка му е миньонче. По-ниска от мен, но излъчва самоувереност, по-голяма от тази на Греъм.

Предпазлива е с мен. Виждам, че иска да ме хареса, но освен това не иска сърцето на сина й отново да бъде разбито. Вероятно е харесвала Саша в един момент. Опитва се да изкопчи нещо повече за „връзката“ ни, ала Греъм й сервира единствено измислици.

— Откога излизате заедно?

Той обвива ръка около раменете ми и отвръща:

— От известно време.

От един ден.

— Греъм срещал ли се е с родителите ти, Куин?

— Няколко пъти — отвръща Греъм. — Страхотни са.

Нито веднъж. И те са ужасни.

Майка му се усмихва.

— Това е хубаво. Къде се запознахте?

— В сградата на офиса ми — отвръща той.

Дори не знам къде работи.

Греъм наистина се забавлява. Всеки път когато измисли някоя история за нас, аз го ощипвам по крака или го смушквам, мъчейки се да потисна смеха си. В един момент казва на майка си, че сме се запознали пред автомат за десерти.

— Нейните „Туизлърс“ не искаха да излязат, затова аз пуснах долар и също си купих „Туизлърс“, за да избутат нейните. Няма да повярвате какво стана. — Поглежда ме и ме подканя да довърша лъжата. — Кажи им какво се случи след това, Куин.

Ощипвам го толкова силно, че той потръпва.

— Неговите „Туизлърс“ също заседнаха в машината.

Той се смее.

— Можете ли да повярвате? Никой от нас не си получи десерта. Така че я заведох на обяд в ресторантската част и останалото е история.

Трябва да ухапя бузата си, за да не се разсмея. За щастие, се оказа прав за храната на майка му и аз прекарвам по-голямата част от вечерята с пълна уста. Майка му е невероятна готвачка.

Когато тя отива в кухнята, за да довърши приготвянето на пая, Греъм казва:

— Искаш ли да разгледаш къщата?

Хващам го за ръка и той ме повежда вън от дневната. В мига, в който оставаме насаме, го бутам в гърдите.

— Излъга родителите си поне двайсет пъти в рамките на по-малко от час!

Той улавя ръцете ми и ме притегля към себе си.

— Но беше забавно, нали?

Не мога да потисна усмивката, разляла се по лицето ми.

— Да. Определено беше.

Греъм се навежда и ме целува по устните.

— Типична обиколка на типична къща ли искаш, или предпочиташ да слезем в мазето и да ти покажа детската ми стая?

— Това въпрос ли е изобщо!

Отиваме в мазето и той пали осветлението. На стената със стълбището виси избеляла периодична таблица. Когато стигаме до подножието на стълбището, той пали друга лампа, разкривайки момчешка спалня, в която сякаш нищо не е било променено, откакто се е изнесъл. То е като таен портал право в ума на Греъм Уелс. Най-сетне научих фамилията му по време на вечерята.

— Тя отказва да смени обзавеждането — обяснява, влизайки заднешком в стаята. — Все съм принуден да спя тук, когато им гостувам. — Подритва една топка за баскетбол, въргаляща се на пода. Толкова е спаднала, че едва се търкулва. — Ненавиждам го. Напомня ми за гимназията.

— Не харесваше ли гимназията?

Той посочва с ръка наоколо.

— Харесвах точните науки повече, отколкото харесвах момичетата. Можеш да си представиш какво беше в гимназията за мен.

Шкафът е покрит с награди от научни състезания и снимки в рамки. Не се вижда нито един спортен трофей. Вземам една от семейните фотографии, за да я разгледам. Греъм със сестрите си. И трите страшно приличат на майка си. А по средата — високо, слабовато момче на около дванайсет години със скоби на зъбите.

— Леле.

Той застава зад мен и наднича над рамото ми.

— Определено преминах през доста неловки фази.

Връщам снимката на шкафа.

— Сега никой не би го предположил.

Той отива до леглото и сяда върху покривката с тема „Междузвездни войни“. Обляга се назад и ми се възхищава, докато аз продължавам да разглеждам стаята му.

— Споменах ли колко ми харесва роклята ти?

Свеждам очи към роклята си. Не бях подготвена да се запозная с родителите на мъж, с когото дори не излизам, така че нямах кой знае колко чисти дрехи. Избрах простичка тъмносиня памучна рокля и я съчетах с бял пуловер. Когато излязох от спалнята, преди да тръгнем от нас, Греъм ми отдаде чест, сякаш бях във флота. Начаса се обърнах, за да се преоблека, но той ме улови и каза, че изглеждам наистина красива.

— Да, каза го — отвръщам, облягайки се назад на пети. Очите му се плъзват бавно по краката ми.

— Няма да лъжа обаче. Наистина ми се ще да си беше облякла водолазния костюм.

— Никога вече няма да ти разказвам сънищата си.

Той се смее.

— Ще трябва. Всеки ден, докато те познавам.

Усмихвам се и се обръщам, за да разгледам наградите на стената му. Толкова са много.

— Умен ли си? — Хвърлям му поглед. — Наистина умен? Той свива рамене.

— Само малко над средното. Резултат от това, че бях нърд. Изобщо не ме биваше с момичетата, така че прекарвах по-голямата част от времето си в учене тук.

Не съм сигурна дали се шегува, защото ако трябваше да предположа какъв е бил в гимназията по това, което знам за него сега, бих казала, че е бил куотърбекът на гимназията и е излизал с главната мажоретка.

— Беше ли девствен, когато завърши гимназия?

Той сбръчква нос.

— Втори курс в колежа. Бях на деветнайсет, къде ти, бях на осемнайсет, когато за първи път целунах момиче. — Привежда се напред и сключва ръце между коленете си. — Всъщност ти си първото момиче, което водя тук.

— Как ли пък не. Ами Саша?

— Тя дойде на вечеря няколко пъти, но никога не съм й показвал някогашната си стая. Не знам защо.

— Все тая. Вероятно разправяш същото на всички момичета, които водиш тук. А после ги прелъстяваш върху покривката си с „Междузвездни войни“.

— Отвори горното чекмедже. Гарантирам ти, че ще откриеш кондом, който е там, откакто бях на шестнайсет години.

Дръпвам чекмеджето и отмествам разни неща настрани. Прилича на чекмедже за боклуци. Стари касови бележки, папки, дребни пари. Кондом в дъното. Смея се и го изваждам, премятайки го между пръстите си.

— Срокът му на годност е изтекъл преди три години. — Поглеждам към Греъм, който се взира в презерватива така, сякаш се чуди колко точни са сроковете на годност. Пъхвам го в сутиена си. — Смятам да го задържа.

Греъм ми се усмихва оценяващо. Харесва ми начинът, по който ме гледа. И преди съм се чувствала симпатична. Дори красива. Ала никога не съм знаела какво е да се чувстваш секси, докато не срещнах него. В очите му отново се е появил онзи поглед. Същият като вечерта в ресторанта, когато ме докосна по коляното. И както тогава, така и сега, той разпалва огън в тялото ми.

Правя няколко стъпки, но спирам на две-три крачки от него. Той се надига и сяда.

— Ела по-близо, Куин.

Желанието в гласа му се завихря в гърдите и стомаха ми.

Правя още една крачка. Той слага ръка в сгъвката на коляното ми и ме притегля към себе си. Тръпки полазват по краката и ръцете ми при допира му.

Вдигнал е поглед към мен, аз съм навела очи към него. Леглото му е ниско, така че устата му е опасно близо до линията на бельото ми. Преглъщам, когато ръката, която е обвил около крака ми, бавно се плъзва по задната част на бедрото ми.

Не съм подготвена за усещането, което докосването му изпраща по тялото ми. Затварям очи и се олюлявам мъничко, възвръщайки си равновесието тъкмо когато устните му се притискат до корема ми през роклята.

Без да откъсва очи от моите, той слага свободната си ръка върху другото ми бедро. Задушавам се от ударите на собственото си сърце. Усещам го едновременно навсякъде.

Греъм започва да набира роклята ми, вдигайки я нагоре по бедрата ми. Плъзва и роклята, и ръцете си до кръста ми и впива устни в горната част на бедрото ми. Аз слагам ръце върху главата му, ахвайки тихичко, когато устните му се плъзват по бельото ми.

Мили боже.

Усещам парещата горещина на устата му, докато ме целува там. Мека целувка, точно отпред на бельото ми, ала няма значение колко е мека. Усещам я до сърцевината си и от нея ме побиват тръпки.

Заравям пръсти в косата му, притискайки се към устата му. Сега ръцете му са върху дупето ми, придърпват ме към него. Леките целувки започват да стават все по-настойчиви и преди дори да е имал възможност да смъкне гащичките ми надолу, тялото ми е разтърсено от тръпка, неочаквана, внезапна, експлозивна.

Отдръпвам се от него със скимтене, но той отново ме притегля към устата си, целувайки ме още по-силно, докато аз не се вкопчвам в раменете му, нуждаейки се от силата му, за да се задържа на крака. Цялото ми тяло започва да трепери и трябва да дам всичко от себе си, за да бъда тиха и да остана изправена, докато цялата стая започва да се върти около мен.

Ръцете ми треперят, а краката ми са омекнали, когато престава да ме целува. Плъзва устни по бедрото ми и вдига очи към мен. Трябва да повикам на помощ цялата си сила, за да задържа погледа му, докато той вдига роклята ми малко по-нагоре и целува голата кожа на стомаха ми.

Прегръща ме през кръста. Останала съм напълно без дъх и мъничко шокирана от това, което се случи току-що. И колко бързо се случи. И факта, че искам още от него. Искам да се отпусна върху него и да вкараме кондома в употреба.

Сякаш прочел мислите ми, той казва:

— Колко е точен според теб онзи срок на годност?

Отпускам се в скута му и го обкрачвам, усещайки точно колко сериозен е въпросът му. Докосвам устните му със своите.

— Сигурна съм, че е просто предпазна мярка.

Греъм сграбчва тила ми и ме целува със стон. Пръстите му се пъхват в сутиена ми и изваждат кондома; престава да ме целува достатъчно дълго, за да го отвори със зъби. Обръща ме и ме бута върху покривката с „Междузвездни войни“. Аз пъхвам палци под ръба на бикините си и ги смъквам надолу, докато той разкопчава дънките си. Лежа по гръб на леглото, а той е коленичил на матрака и си слага презерватива. Дори не успявам да го видя както трябва, преди той да се отпусне върху мен.

Целува ме, докато бавно прониква в мен. Цялото ми тяло се напряга и аз простенвам. Може би малко прекалено силно, защото той се смее до устата ми.

— Шшт — казва до устните ми с усмивка. — Предполага се, че правим обиколка на къщата. Не един на друг.

Смея се, ала в мига, в който той отново прониква в мен, дъхът ми секва.

— Господи, Куин. — Диша до врата ми, а после потъва докрай с тласък. Вече и двамата сме прекалено шумни. Той застива в мен, правим всичко по силите си да бъдем тихи. Отново се раздвижва и аз ахвам, но той покрива устата ми със своята, целувайки ме дълбоко.

Редува целувките си с това да ме гледа, правейки и двете с интензивност, каквато не мисля, че съм преживявала някога. Задържа устните си на милиметри от моите, докосвайки ги от време на време, докато се мъчим да бъдем тихи. Очите му са приковани в моите, докато се движи в мен.

Целува ме отново, когато достига освобождаването си.

Езикът му е дълбоко в устата ми и единствената причина да знам, че е на път да свърши, е, защото задържа дъха си и престава да се движи за няколко секунди. Почти незабележимо е, докато се бори да остане възможно най-тих. Мускулите на гърба му се напрягат под дланите ми, а очите му нито за миг не се откъсват от моите, когато най-сетне се отдръпва от устните ми.

Очаквам да рухне върху мен, останал без дъх, но той не го прави. Незнайно как успява да се задържи изправен, след като всичко свършва, гледайки ме така, сякаш се бои да не пропусне нищо. А после навежда глава и отново ме целува. И дори когато излиза от мен, все така не рухва отгоре ми. Отпуска се внимателно до мен, без да прекъсва целувката.

Прокарвам пръсти през косата му и го задържам до устата си. Целуваме се толкова дълго, че почти забравям къде сме.

Когато най-сетне спира, за да си поеме дъх, той ме гледа безмълвно в продължение на миг, ръката му — все така върху бузата ми, а после се навежда и отново започва да ме целува, сякаш не знае как да спре. Не съм сигурна дали и аз знам. Повече от всичко на света ми се ще да бяхме някъде другаде. У нас… у тях… където и да е, освен на място, където рано или късно трябва да престанем и да се качим на горния етаж.

Не съм неопитна, когато става дума за секс. Но мисля, че съм неопитна, когато става дума за това усещането да не искам то да свърши дълго след като е свършило. Усещането, че искам да се заровя в гърдите му, за да съм по-близо до него. Може би това не е ново за него, но ако съдя по начина, по който ме гледа между целувките, бих предположила, че в изражението му има повече объркване, отколкото усещане за нещо познато.

Минават няколко секунди, докато се взираме един в друг. Никой от нас не проговаря. Греъм може би няма какво да ми каже, но аз не съм в състояние да проговоря заради напрежението в гърдите ми. Сексът беше страхотен. Бърз, но невероятен.

Ала това, което се случва сега… неспособността да спрем… нежеланието да престанем да се целуваме… неспособността да откъснем очи… не знам дали е страничен ефект от секса, който не съм преживявала досега, или е нещо по-дълбоко. Може би има нещо по-дълбоко от секса. Може би има цяло едно ниво на свързаност, за чието съществуване дори не съм подозирала.

Греъм затваря очи за няколко секунди, а после долепя чело до моето. Въздъхва и се оттласква от мен, почти така, сякаш трябва да затвори очи, за да се отдели от мен. Помага ми да се изправя и аз се оглеждам за бельото си, докато той изхвърля кондома и си закопчава дънките.

Тихо е, докато се обличам. Не се поглеждаме. Той вдига опаковката от презерватива от пода и го изхвърля в кошчето за боклук до леглото.

Ето че сме с лице един към друг. Скръстила съм ръце на гърдите си, а той ме гледа така, сякаш не е сигурен дали последните петнайсет минути наистина са се случили. Аз го гледам така, сякаш искам отново да се случат.

Отваря уста, като че ли се кани да каже нещо, но после само кима и пристъпва напред, улавя лицето ми в шепи и отново ме целува. Груба целувка, сякаш не е приключил с мен. Отвръщам му със същата настойчивост. След минута, в която се целуваме, той ме повежда заднишком към стълбите. Спираме, за да си поемем дъх, и той се смее, притискайки устни в косата ми.

Взели сме две стъпала, когато си давам сметка, че не съм се погледнала в огледалото. Току-що правих секс с този мъж и се каня да отида и да се усмихна на родителите му. Трескаво се опитвам да среша косата си с пръсти, опъвам роклята си.

— Как изглеждам?

Греъм се усмихва.

— Сякаш току-що си правила секс.

Опитвам се да го блъсна леко в гърдите, но той е по-бърз от мен. Улавя ръцете ми и ни завърта, докато гърбът ми не се притиска в стената. Оправя няколко кичура от косата ми и прокарва палци под очите ми.

— Готово. Изглеждаш красива. И невинна, сякаш току-що си направила типичната обиколка на къщата.

Целува ме отново и знам, че вероятно е възнамерявал да бъде кратка и сладка целувка, но аз сграбчвам главата му и го притеглям по-близо. Не мога да се наситя на вкуса му. Искам единствено да бъда в апартамента си с него, в леглото си с него, да го целувам. Не искам да се кача на горния етаж и да се преструвам, че искам пай, когато всичко, което искам, е Греъм.

— Куин — прошепва той, докато улавя китките ми и ги притиска към стената. — Колко бързо смяташ, че можеш да изядеш парче пай?

Радвам се да открия, че имаме едни и същи приоритети.

— Адски бързо.