Том Егеланд
Ефектът на Лазар (82)

81.
Дракулсънджейците

Рим

Четвъртък, 7-ми септември 2017 г.

Авнер Фром лежеше на масата, на която беше постлан един чаршаф.

Чисто гол. И мъртъв.

Лежеше със затворени очи и ръце, скръстени на гърдите. Тялото му беше бяло като тебешир. Животът си беше отишъл от него, заедно с кръвта, напуснала вените му.

Из целия хол — на пода, по малките масички, на перваза на прозореца — бяха запалени свещи. Много свещи.

Останал без дъх, аз наблюдавах страховитата сцена.

Начинът, по който беше положен, напомняше на ритуал. Ритуал, който разпознавах, защото го бях виждал и преди.

Той беше обезкървен. Някой беше източил кръвта му.

Какадуто издаде жален звук. Аз стоях като закован на вратата. Сутрешното слънце светеше силно през прозореца, но не носеше топлина. В апартамента на Авнер Фром ухаеше на тамян — силна, сладникава миризма. Когато пристигнах, вратата беше оставена открехната. Чак вън на стълбището се усещаше особеният аромат.

Той изглеждаше в покой. Безжизнен. Лишен от душа, кръв, достойнство.

Знаех кой стои зад това убийство. Знаех кой бе източил кръвта на Авнер Фром.

Дракулсънджейците.

Религиозна секта, способна на ужасни деяния.

Натъкнах се на тях преди няколко години. Търсех древен ръкопис, носещ странното име „Евангелието на Луцифер“. Защо ли постоянно преследвах стари ръкописи? И защо все успявах да се забъркам в някакви каши?

Драконова кръв. Сектата на дракулсънджейците възниква в Средния Изток през IV век. Корените й могат да се открият в различни религии — в гностичния, християнски, манихейски и йезидски синкретизъм. Още през V век дракулсънджейците започват да употребяват понятието sanctus bellum, което означава свещена война — като паралел на джихад. За тях е оправдано да се жертва живот, ако това се прави с по-висши намерения. Целта оправдава средствата.

Дали дракулсънджейците действаха съвместно с Domini Canes?

Основна концепция в религията им е Страшният съд. Убеждението им е, че двама богове — един бог на светлината, олицетворен от Иисус Христос, и един бог на мрака, олицетворен от Сатаната — ще се завърнат и ще поведат битка, която ще доведе до Армагедон и спасението на душите. За дракулсънджейците кръвната жертва е свещено действие. Когато кръвта се отделя от тялото, това напомня на пречистване — и на душата, и на плътта. Освен това дракулсънджейците знаят, че обезкървяването въздейства на мозъка по такъв начин, че умиращият не е в състояние да лъже, а най-често казва истината.

Мислех си, че вече не съществуват.

Още по-малко тук.

Не и в Рим.

Не и през 2017 г.

Можех съвсем ясно да си представя как се е случило. Дракулсънджейците убиват жертвите си при изгрев. По зазоряване, в магическия час между нощта и деня.

Дали бяха принесли в жертва Авнер Фром?

Или го бяха обезкървили, за да изкопчат истината?

Истината за „Книгата на мъртвите“. За това къде е скрита.

Дали им беше казал нещо?

В клетката какадуто се крепеше на пръчицата. То бе видяло всичко. Но колко ли бе разбрало от случващото се? Колко може да разбере една птица?

Дали птиците имат душа?

С несигурни крачки стигнах до един от удобните фотьойли и се свлякох на него. А сега какво? Трябваше да се обадя в полицията. Разбира се. Но само това?

Замислих се за странната реплика на Авнер Фром: „ако нещо се случи с мен, ще изпаднеш в ситуация, която изисква да използваш разума си“.

Дали имаше предвид убийството? Знаел ли е, че ще бъде убит? Или се е опасявал, че може да се случи? Дали бе имал някакви основания да го мисли — някакви знаци?

Осъзнавах съвсем ясно, че ме бяха използвали. От самото начало. Сили, за чието съществуване не подозирах, ме бяха използвали за собствените си цели.

Наивникът Бьорн.

Докато безмилостните тръни на това прозрение раздираха душата ми, аз си дадох сметка, че нося част от отговорността за убийството му. Аз бях този, който ги бе отвел до Авнер Фром.

Аз.

Аз, по дяволите!

Бьорн Белтьо. Един незначителен човечец от Норвегия.

Съвсем неразумно бях приел за даденост, че в Рим съм в безопасност. Че Майкъл Уанг бе неутрализиран и опасността бе отминала. Че Domini Canes бяха една от многото конспиративни теории.

Трябваше да бъда по-предпазлив.

Майкъл Уанг — трябваше по-рано да го осъзная — бе само един от многото участници в тази смъртоносна игра. А може би даже един от по-незначителните и по-безобидни участници.

Най-вероятно Даян Макмълин изобщо не бе подозирала какви последствия ще има това, когато ме заведе да се срещна с Франсоа Мълиган. Като император на розенкройцерите той със сигурност имаше участие във всичко това.

Или пък не?

Розенкройцерите… Дракулсънджейците… Domini Canes…

Как се преплитаха нишките на тази история, как си взаимодействаха, съвсем не ми беше ясно. Кой беше приятел, кой беше враг? Всички действащи лица имаха особени мотиви, подбудите им бяха противоречиви. За тях аз бях оръдие, чието предназначение бе да намери „Книгата на мъртвите“. А след това и да ги заведе до Уинона.

Преди да звънна в полицията, се приближих до клетката на какадуто.

— Какво ще се случи с теб, малки приятелю? — попитах аз.

То изпищя. Чак сега. Силно, сърцераздирателно.

Сякаш ме бе разбрало.