Метаданни
Данни
- Серия
- Бьорн Белтьо (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Lasaruseffekten, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от норвежки
- Галина Узунова, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Dave (2018 г.)
Издание:
Автор: Том Егеланд
Заглавие: Ефектът на Лазар
Преводач: Галина Узунова
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: норвежки
Издание: първо
Издател: ИК „Персей“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: норвежка
Излязла от печат: 29.06.2018
Редактор: Дарина Фелонова
Коректор: Красимира Цонева
ISBN: 978-619-161-168-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6127
История
- — Добавяне
80.
Тревога
Рим
Сряда, 6-ти септември 2017 г.
Рим е град, който се огъва под тежестта на собствената си история. Ако човек се спре и се заслуша, може да долови далечния отзвук на миналото; ехото на отминали епохи се носи над всяка малка алея, над всеки площад, отразява се във всеки камък, на всеки ъгъл. Потискащата, лепкава жега на късното лято ме посрещна, когато си тръгнах от апартамента на Авнер Фром в „Трастевере“ и се запромъквах през морето от объркани туристи, бездомни котки и местни жители, забили поглед в асфалта. Пътят обратно към хотела ми се струваше безкраен. Беше трудоемко, като да вървиш срещу силен вятър. Исторически панорами се разкриваха пред погледа ми, докато се промъквах през препълнените с народ улици на Рим. Казват, че Октавиан Август — точно преди да умре — се похвалил, че е завзел град от тухли, а след себе си ще остави град от мрамор. Е, да. Императорите често преувеличават. Но Рим притежава особена магия. Все още човек може да се разходи из прашните зали на Римския форум и да си мисли, че точно на това място самият Юлий Цезар е стъпвал в някой горещ юлски ден. В тишината и сянката на цитрусовите дървета в подножието на Палатин[1] може да седнеш и да си представяш, че си Тиберий, който наблюдава града и размишлява.
Без видима причина ме налегна чувство на силно притеснение — предчувствие за нещо ужасно. Не можех да определя какво не беше наред, но усещането не ме напускаше. Авнер Фром, макар и доста възрастен, изглеждаше здрав и енергичен. Наистина, изразяваше се загадъчно, неразбираемо, но това беше по-скоро черта от характера му. Дори какадуто — което Уинона беше нарисувала мъртво, легнало в клетката — подскачаше бодро на пръчицата си като обречен пернат римски император, осъден на смърт, но нищо неподозиращ, изпълнен със самоувереност, перчещ се с пронизителните си писъци.
Когато си легнах в хотела тази вечер, дълго лежах, обхванат от вътрешна тревога. Не можех да разбера откъде се бе появило това чувство. Но нещо определено не беше наред. Знаех го. Но какво? Какво беше това, което не можех да видя? За какво си затварях очите, а то беше точно под носа ми?