Том Егеланд
Ефектът на Лазар (57)

56.
Domini Canes

Вирджиния

Петък, 25-ти август 2017 г.

Нещо се случи. Самата атмосфера в стаята се промени, напрежението, което съществуваше между Майкъл и Анабел, се трансформира по начин, който е труден за описване. Наблюдавах Майкъл Уанг, човек, който поради позицията и огромното си състояние обикновено излъчваше самоконтрол и авторитет.

Нещо в него се пречупи.

— Тя не е ли с вас? — каза тихо той.

— Но ти я взе!

За момент настъпи тишина. Погледът на Майкъл Уанг неуверено се местеше от Анабел върху мен и обратно.

— Анабел! Отговори ми! Честно! Уинона при теб ли е?

Анабел хълцаше от плач.

— Трябва да обясните, господин Уанг — казах аз възможно най-спокойно и хладнокръвно. — Какво се е случило с Уинона?

Майкъл Уанг си пое дълбоко дъх, за да се съвземе, а после каза:

— За последно Уинона е видяна в стаята си снощи. Изчезнала е малко преди осем часа вечерта. Аз и охранителите ми приехме за даденост, че ти… че вие сте я взели.

Анабел скри лицето си с ръце.

Майкъл Уанг нервно прокара пръсти в косата си. Погледът му разкриваше, че вече бе започнал да осъзнава и приема, че Анабел — и пази боже: аз! — нямахме нищо общо с изчезването на дъщеря му.

— Не, не, не — хълцаше Анабел през сълзи — Какво се е случило с Уинона? Ти трябваше да я пазиш! Къде е тя, Майкъл, къде е?

С каменна физиономия Майкъл Уанг се изправи и отиде до телефона на бюрото. С тих равен тон уведоми някого — вероятно охранителите, — че Анабел и аз все пак не бяхме взели Уинона.

— Да — чух го да казва. — Сигурно са били те.

Те?

— Не, Майкъл! — извика Анабел. — Не, не, не! Не и те!

Те?

Анабел вече не можеше да се владее. Майкъл Уанг ме погледна изпитателно, сякаш се чудеше кой — дали той, или аз — е редно да я прегърне и утеши.

— За кого говорите? — попитах аз.

— За тях! — извика Анабел. — Наистина ли не разбираш, Бьорн, те са били!

Майкъл Уанг тежко се отпусна на дивана.

— Domini Canes — каза той. — Доминиканският орден.

Неразбиращо погледнах Майкъл Уанг, а после Анабел. Domini Canes? Преведох си значението на тези думи: Божиите кучета. По някаква причина се сетих за бенедиктинските монаси в манастира „Сакра ди Сан Микеле“ и си спомних за релефа на глава на куче, немска овчарка, който бях забелязал над вратата, свързваща залите в библиотеката.

— Статиите! — хлипаше Анабел. — Децата! О, божичко!

Минаха няколко секунди, докато си дам сметка какво бе казала. Статиите. Децата. Прозрението вледени кръвта ми. Статиите за изчезналите деца. Обезпокоителните съобщения от неизвестния изпращач.

Бенджамин. Грейс. Клоуи. Даниел.

Нима Уинона беше петото дете?

— Но… — заекнах аз. Думите, които исках да изрека, идваха объркани, неясни.

Би ли могъл някой да отвлече Уинона от тази крепост?

Domini Canes? Доминиканският орден?

— Ужасни хора — каза Майкъл Уанг.

— Които отвличат деца? — попитах аз.

— Религиозни фанатици.

— Джихадисти?

— Не. Но също толкова луди, безскрупулни, безпощадни.

— О, боже, о, боже, о, боже! — хлипаше Анабел.

— Защо са взели Уинона? — попитах аз. — И другите деца?

Майкъл Уанг само поклати глава.

— Никога не съм чувал за Domini Canes — казах аз.

— Те не съществуват. Поне не официално. Таен орден в християнската църква. Религиозна общност от безскрупулни фундаменталисти. Нещо като вътрешна разузнавателна служба. Имат вековни традиции. Има слухове, че са били създадени от розенкройцерите през XVIII век.

Анабел се сви от отчаяние.

 

 

Вратата се отвори. Двама охранители, един по-възрастен и един по-млад, добре сложен, влязоха с бърза крачка.

— Господин Уанг — каза по-възрастният.

Майкъл Уанг ги спря с едно движение на ръката.

— Формално погледнато, нямат име — каза той, все още обърнат към мен. — Чисто и просто защото не съществуват. Domini Canes е просто название за тях, но има и други.

По-възрастният охранител направи нов опит.

— Господин Уанг!

— Не виждате ли, че съм зает?

— Става дума за Уинона — каза по-младият.

— Не са били Domini Canes — каза по-възрастният.

И Майкъл Уанг, и Анабел рязко се изправиха.

— Къде е тя? — извика Анабел.

— Знаем къде е — каза по-възрастният.

— Или поне кой я е взел — уточни по-младият.