Том Егеланд
Ефектът на Лазар (60)

59.
Божие чудо

Вирджиния

Петък, 25-ти август 2017 г.

Отделът за хуманитарни науки на „Ксиан“ се намираше на шестия етаж. Рафтовете, стелажите и шкафовете в помещението бяха препълнени с книги, свитъци, писма, ръкописи и кодекси. Един стелаж на колела носеше надпис „Ръкописи и кодекси 750–1450 г.“, на друг пишеше „Инкунабули 1450–1550 г.“, на трети — „Палимпсести 1100–1300 г.“ Майкъл Уанг се спря пред една врата с матирано стъкло.

— Въпросът за естеството на душата е, разбира се, много по-комплексен от медицинското и биологичното му измерение — каза той. — Тук в хуманитарния отдел работят теолози, историци, лингвисти, философи, антрополози и така нататък.

Той почука. Плътен женски глас отвърна отвътре:

— Влез!

Марго ван Блох беше едра дама на около шейсет години, с не особено добре подбрана перлена огърлица над синия пуловер, който стоеше много опънат по пищната й гръд. Къса права коса, чип нос, очи с неопределен цвят, които се стрелкаха в различни посоки.

— Професор Белто. За мен е чест да се запознаем — каза въодушевено тя. — Чаках с нетърпение пристигането ви още откакто доктор Уанг съобщи, че ще ни посетите.

След няколко секунди установих на какво ми напомня странният й поглед: на хамелеон.

Явно имам предразсъдъци, защото първоначално си помислих, че тя е главният библиотекар на отдела. Оказа се обаче, че Марго ван Блох има докторска степен по теология^[1] и е ръководител на теологическото направление на хуманитарния отдел. Тя каза, че е учила в богословската семинария „Гордън-Конуел“ в Масачузетс и в Сорбоната в Париж.

— Чела съм повечето от публикациите ви, професоре — каза тя. — Затова съм убедена, че сте наясно с факта, че изследванията на медицината не могат да се разглеждат като напълно независими и необвързани с големите въпроси на живота — тези, с които се занимава философията, теологията, религиите.

— Да, всичко е свързано — съгласи се Майкъл Уанг.

— Медиците, невролозите, химиците, психолозите — всички те работят с пациентите тук в „Ксиан“, изхождайки от своята собствена перспектива — каза Марго ван Блох. — А ние си имаме също наша перспектива.

— Какво можете да ми кажете за Domini Canes? — попитах аз. Направо на въпроса, без заобикалки.

— О! Domini Canes. Когато чух това име за първи път, бях гост лектор в Pontificia Università Gregoriana в Рим. В началото не можех да повярвам, че съществуват. Струваше ми се, че всичко това е смехотворна теория на конспирацията. Нали разбирате, тези слухове, че илюминатите, розенкройцерите, рицарите тамплиери и тям подобни все още съществуват и са действащи.

— Но сега вярвате, че ги има?

— О, да. Има ги. За съжаление. Знам, че съществуват. Наистина неприятно. Domini Canes определят сами себе си като християни. Но в действителност са точно толкова опасни, колкото и най-безскрупулните ислямисти. Както религиозните терористи изопачават вярата, за да си намират оправдание да извършват ужасни безчинства в своята идеологическа и политическа война, така и в християнската църква има такива, които биха направили абсолютно всичко, за да защитят вярата и почитта към Бог и Иисус Христос. Историята е пълна с примери. Кръстоносните походи. Инквизицията. Горенето на вещици на клади. Колко ли милиона души са избити в името на богове, откакто свят светува?

— В наши дни джихадистите вършат тези жестокости — отбелязах аз.

— Както са злоупотребявали и изопачавали Библията през вековете, така става и с Корана. Много неща могат да се тълкуват по начин, който е удобен на властимащите. Ислямът се основава в началото на VII век, във време, наситено с регионални войни и конфликти. Потиснатите араби са попадали извън тогавашните най-разпространени идеологии. По онова време, а и до ден-днешен. Извън юдаизма, извън християнството. Пророкът Мохамед се появил в точния момент. Неговите слова били насочени към потиснат народ, разбунтувал се срещу господарите. Същата война, която са водили тогава, ислямистите избират да продължат чак до наши дни, в нашата съвременна култура. Враговете им от времето на Мохамед просто са получили ново име. Западът. Докато християнството е религия на милосърдието, коректив на стария юдаизъм, ислямът е въплъщение на борбата на потиснатите за свобода.

— Нито кръстоносните походи, нито инквизицията са били израз на особено милосърдие — отбелязах аз. — Самият Христос е казал, че не е дошъл да донесе мир на земята, а меч^[2].

— Цитатът е изваден от контекста. Иисус говори за бъдещите гонения на християните. Това не е подкана за действие, а предупреждение. Но откъснат от контекста, в който е казан, този цитат може да се използва за подмолни цели, по същия начин, по който се ползват изопачени тълкувания на Корана.

— И все пак — от тази тематика до Уинона… каква е връзката?

— О, има връзка. Уинона е уникално дете. Уникално. Божие чудо. За разлика от моите по-консервативни колеги, аз не се смущавам от нейната история. Прераждане. Естеството на душата. Какво казва Библията за душата? В Стария завет редица различни думи се използват, за да се назове душата. Дъхът на човека и душата са неразривно свързани. Когато Бог създал човека, той вдъхнал дъха си в носа му^[3]. В Послание към евреите пише черно на бяло, че всички хора умират веднъж и после се изправят пред съд^[4]. Но ако това не е вярно? За някои би било пагубно. Източната вяра в кармата и цикъла от животи се противопоставя на удивителната концепция: Божията милост. Изкупление, прошка и спасение. Да живееш живот след живот е в противовес на християнските разбирания. Християнството е основано на спасение, прошка и покаяние. Но не и за мен. Това нищо не променя. Не и в голямата картина на нещата. Ние все още сме божии чеда. Всички. Е, може би няма да попаднем в рая толкова скоро, колкото си мислим. Най-вероятно няма. Може би трябва да поживеем някой и друг живот тук на земята, преди да дойде нашият ред да отидем в царството небесно. Така да бъде. Това не може да разклати вярата ми. То само показва, че първите, които са тълкували словото на Иисус Христос, също са били хора. Грешили са. Библията е повторила техните грешки. Догмите се утвърждават. Но моята вяра не е толкова крехка, че да се пропука от едно такова ново тълкувание. Не, не, не. Тя се усилва! Показва се всемогъществото и милостта на Бог. Но не всички мислят като мен. Така, както ислямистите все още споделят разбиранията на мюсюлманите от VII век, така и Domini Canes още вярват в нещата, в които са вярвали кръстоносците и инквизицията.

— Аз все още не разбирам — казах аз. — Защо Domini Canes търсят Уинона?

Марго ван Блох обърна дланите си нагоре и разпери ръце.

— Нима не се разбира от само себе си? Тези, чиято вяра е слаба, гледат на Уинона като на заплаха. Заплаха за фундамента на християнската вяра. За скалата, върху която Петър издигнал християнската църква. Те ще направят всичко по силите си, за да може проблемът да изчезне. Някои неща са по-големи от един човешки живот. Затова Domini Canes търсят Уинона. За да премахнат проблема.