Том Егеланд
Ефектът на Лазар (77)

76.
Хипнотизаторът

Ню Йорк

Понеделник, 4-ти септември 2017 г.

Човекът, когото „60 минути“ бяха наели да хипнотизира Уинона, се казваше Робърт Фол — известен и сериозен лекар, който беше практикувал медицинска хипноза в продължение на над трийсет години. Той беше вежлив едър мъж — въплъщение на представата за добродушен дядо. Погледът му беше приятелски, но съсредоточен зад кръглите позлатени рамки на очилата. Самият той не вярваше изобщо, че Уинона е живяла и преди. Но беше удивен, че тя говори на непознат език насън, и искаше да допринесе за това, по негови думи: „да научим повече за сложните процеси, които протичат в мозъка“.

Този път CBS бяха подготвили студио за снимките. За фон — за да се създаде подходящото настроение — сценографът беше поставил висока тъмна библиотека с много книги, някои изправени, други легнали.

На пода беше постлан тъмночервен персийски килим.

Централно в стаята бяха поставили един старовремски кожен фотьойл.

За да може експериментът да протече при възможно най-голямо спокойствие, в стаята щяха да присъстват само хипнотизаторът и Уинона. Разбира се, Анабел и главният продуцент Дон Руни също щяха да бъдат в студиото. Екипът щеше да управлява дистанционно трите камери. Ние, останалите, бяхме в една стая, отделена от студиото с голяма стъклена стена. Бяхме доста хора. Скот и аз. Редактори и репортери. Един лекар. Двама психолози. Един католически свещеник и един еврейски равин. Четирима езиковеди. Греъм Р. Макнамара беше дошъл от Йейлския университет, за да ни съдейства с идентифицирането на езика. В най-добрия случай, дори с превод, ако хипнотизаторът успееше да накара Уинона да заговори на акадски.

Робърт Фол беше обяснил предварително какво представлява хипнозата. И какво не. Изобщо не беше фокус-мокус. Хипнозата, както той обясни, беше подобно на сън състояние, в което настъпва изменение в съзнанието и изборно стеснена възможност за връзка с външния свят. В случая на Уинона той щеше да приложи регресивна хипноза — да я отведе назад във времето. Той изпитваше известна несигурност дали ще се получи. Децата и хората със смущения в развитието бяха трудни за хипнотизиране. В състояние на транс, обясни той, съзнанието на хипнотизирания човек се отваря и може да постигне силна концентрация и фокус. С помощта на хипноза може да се премахне или намали болка, да се облекчат психологически травми и фобии. Да се възстановят забравени спомени. Хипнозата помага да се премине през стените, които ние самите изграждаме в съзнанието си. Така може да се достигне всичко, което сме заключили вътре в себе си.

 

 

Докато гримираха Робърт Фол и Уинона, останалите седяхме в нервно очакване. Неколцина си говореха тихо. Когато Анабел влезе в студиото с Уинона за ръка, всички млъкнаха. Уинона се огледа притеснено наоколо. Анабел придружи дъщеря си до кожения фотьойл.

— Няма нищо страшно, Уин — каза тихо Анабел.

Робърт Фол излезе от гримьорната половин минута по-късно. Кимна на нас, които бяхме зад стъклото, запретна ръкави и сложи един дървен стол до Уинона.

— Здравей, Уинона, аз съм Робърт.

Тя го погледна в очите. Погледът й беше любопитен, съсредоточен.

— Да те хипнотизират не е опасно — каза той. — Всъщност си мисля, че даже може да ти е забавно.

Уинона не реагира.

Известно време той си поговори с нея. Разказа й за себе си. За това какво ще се случи по време на сеанса. От джоба на гърдите си извади един старовремски часовник на златна верижка.

Сетих се за часовника, който тя бе нарисувала в стая 421 в хотела в Равена.

— Досега виждала ли си такъв часовник, Уинона? — попита Робърт Фол. — Много е стар. Беше на дядо ми. Той го е дал на баща ми. А баща ми го даде на мен. Не е ли красив?

Той хвана верижката и остави часовника да се клати. През цялото време не спираше да говори на Уинона с тих равен глас:

— Тик-так, тик-так, тик-так. Слушай гласа ми, Уинона. Тик-так, тик-так, тик-так. А докато слушаш гласа ми, наблюдавай движенията на часовника. Напред-назад. Тик-так. Напред, после назад.

Той остави часовника бавно да се клати от едната страна на другата. Напред, после назад. Погледът на Уинона следеше циферблата.

— Тялото ти натежава все повече.

Гласът му беше тих, успокояващ, настоятелен. Думите бяха ритмични, монотонни. От съседното помещение чувах инструкциите на продуцента:

— Готови, камера едно! Камера две, покажи Фол! Камера едно!

— Очите ти натежават. Тик-так. Натежават, натежават.

Той повтаряше. Отново и отново. Часовникът бавно се движеше напред-назад като махало.

След няколко минути Уинона изпадна в транс. Главата й се наклони надясно.

— Сега ще пътуваме назад във времето — каза Робърт Фол.

Той отведе Уинона назад във времето, година след година. Когато е била на единайсет. На десет. На девет. Осем. Седем. Шест.

Той й подаде блокче за рисуване и молив.

— Какво виждаш? — попита той. — Нарисувай ми каквото виждаш.

С празен поглед Уинона започна да прави скица. Видях на монитора, че рисуваше циферблат на часовник. Но нямаше стрелки. Около часовника нарисува лица. Но нямаха черти. Бяха дифузни, неопределени. Сякаш бяха почти невидими. Много лица.

Фол я отведе още по-назад. Година след година.

Пет… Четири… Три… Две… Едно…

— Сега си бебе, Уинона, бебе в ръцете на майка си.

Уинона издаде гърлен звук.

Тихо и спокойно той продължи да говори. Да я кара да си спомни картини, да си върне скрити спомени.

— Сега ще се върнем още по-назад, Уинона. Искаш ли? Аз ще се погрижа всичко да е наред. Сега ще се върнем много, много назад във времето.

Той се наведе напред и каза нещо. Не успях да чуя какво.

Показаха Уинона в близък кадър. Вената на шията й пулсираше учестено, беше тъмносиня, ясно очертана на фона на бледата нежна кожа.

— Ти си спокойна, Уинона. На сигурно място си, няма от какво да се боиш. Всичко е наред. Сега ще се върнем назад във времето, преди да се родиш.

Тя изхлипа.

— Сега се носиш бавно назад във времето, а когато плесна с ръце, ще се озовеш във времето, преди да се родиш. Преди да станеш Уинона. — Той снижи глас още повече. — Когато плесна с ръце, вече няма да бъдеш Уинона.

Той повтори това няколко пъти, а после внимателно плесна с ръце.

— Къде си сега?

Тя неспокойно отметна глава назад.

— Къде си?

Тя отвори широко очи. Измърмори нещо.

— Къде си? — повтори Робърт Фол.

Уинона си пое дълбоко дъх и го задържа, а после отвърна:

— Болница…

Изумен шепот последва в стаята зад стъклото, където седяхме. За първи път по време на хипнотичния сеанс Уинона проговори.

— В болницата ли си? — попита Робърт Фол.

Тя започна бавно да поклаща глава от едната страна на другата.

— Къде си?

Тих стон.

Робърт Фол погледна към нас, сякаш не разбираше какво точно се случва.

— Къде си? — настояваше той.

— Болница — повтори тя.

— А ти къде си? Лежиш в болницата ли?

Изведнъж Уинона потрепна.

— Какво става? — каза тя и изправи гръб, както беше седнала.

Рязкото движение стресна седящите около мен.

— Papé Satàn! — извика тя.

Същите думи като в сеанса с медиума.

Гласът й звучеше гърлено, сякаш не беше нейният глас.

— Raphèl mai amècche zabì almi.

Хвърлих поглед към Греъм Р. Макнамара, който поклати отрицателно глава; не разпознаваше този език.

— Божичко — промърмори Нора Уолас, репортерът.

Робърт Фол хвърли несигурен поглед към Дон Руни, а после на нас зад стъклената стена.

Дон Руни направи кръгово движение с ръка — „продължавай“!

— Rapš-ātunu kināšim! — прошепна Уинона. — Timor mortis conturbat me! Qatālu awīl-um ša pars-ātina.

Някои от нас погледнаха въпросително Греъм Р. Макнамара. Той изглеждаше объркан.

— Думите нямат смисъл — каза той. — На мен ми звучи, все едно говори ту на акадски, ту на латински и ги смесва. Латинските думи означават, че страхът от смъртта е объркващ. „Rapš-ātunu og kināšim“ е на акадски. Но няма връзка между нещата!

— Affterr patt tatt te Laferrd Crist — извика Уинона.

— Мисля, че трябва да прекратим сега! — каза Робърт Фол.

— Продължавай! — настоя Дон Руни.

Робърт Фол поклати глава.

— Върни се обратно, Уинона. Когато щракна с пръсти, ще се върнеш обратно.

Една камера бавно се плъзгаше напред, за да осигури максимално добър кадър. Чуваха се инструкциите на продуцента:

— Камера две! Готови, камера три! Камера едно, по-близо! Камера три!

Робърт Фол щракна с пръсти.

Нищо не се случи.

В студиото настъпи пълна тишина. Уинона седеше на стола със затворени очи. Дишаше тежко.

— Продължавай! — повтори тихо Дон Руни.

Хипнотизаторът се наведе напред.

— Уинона?

Никаква реакция.

По-силно:

— Уинона?

Чух как Макнамара си мърмореше:

— Тя не разпознава името!

Явно Робърт Фол също се сети. С тих равен тон той попита:

— Коя си ти?

Главата на Уинона започна да се мята от едната страна на другата.

— Коя си ти? — повтори Робърт Фол.

— Māt-am kināšim šūš am i-kšud erbēt māri-šu.

— Несвързани думи! — каза Макнамара. — Нищо не означават! Поне доколкото разбирам аз — добави той.

— Erbēt šarrū dannūtum ša ālam īpušū abūya.

Уинона затвори очи и ги стисна, правейки гримаса.

Робърт Фол щракна с пръсти. Няколко пъти.

— Върни се!

Ново щракване. Нищо не се случваше.

— Коя си ти? — настояваше хипнотизаторът. Той погледна Дон Руни тревожно.

— Wass cumenn off Egyppte — простена Уинона.

Робърт Фол повиши глас:

— Как се казваш?

— Amècche zabì almi! Papé Satàn!

Хипнотизаторът не се отказваше:

— Кажи ми името си!

Уинона го погледна в очите.

— Питам: коя си? — продължаваше той.

Уинона рязко зае по-изправена поза на стола:

— Ie ascie þе, hwœt hæfst þu weorkes? Awīl-um ša pars-ātina! Crudelius est quam mori semper timere mortem.

— Тя просто му връща същия въпрос — каза един от лингвистите. — Староанглийски! Иска да знае кой е той и с какво се занимава. Тоест защо я разпитва.

— Останалото е на акадски — каза Макнамара. — И латински. Тя казва, че страхът от смъртта е по-лош от самата смърт.

Хипнотизаторът погледна отчаяно към Дон Руни.

— Не успявам да я изведа от транса!

Руни му махна да продължи.

Червените лампички на камерите светеха като зли очи в тъмнината на студиото. Побиха ме студени тръпки. Изплаших се. Нещо се случваше. Нещо, което не би трябвало да може да се случи. В действителност се бях настроил, че хипнозата няма да даде кой знае какъв резултат, също както спиритичният сеанс. Но това…

Уинона се надигна.

— Ullūtu erbēt kināšim lā šanān! Papé Satàn! Le grand empire sera tost translate en lieu petit qui bien tost viendra croistre. Lā šanān, papé Satàn!

— Акадски и средновековен френски, смесва ги — каза Макнамара.

— Lā šanān! — повтори Уинона.

Робърт Фол щракна с пръсти.

— Šanān означава да се противопоставиш на нещо — каза Макнамара.

— Celui qui lors portera les nouvelles, apres un peu il viendra respirer. — Уинона разтвори широко очи, хвана се за гърлото, сякаш й беше трудно да си поеме дъх. — Papé Satàn aleppe!

Робърт Фол щракна силно няколко пъти по ред.

— Уинона!

Уинона издаде странен гърлен звук, подобен на блеене. Анабел се обърна към нас зад стъклото и ни погледна въпросително, изплашено.

— Non mortem timemus, sed cogitationem mortis.

Уинона се надигна на стола, почти се изправи. Тялото й се сгърчи от спазми.

— Уинона! Върни се! — извика Робърт Фол.

— Papé Satàn! Lā šanān! — Тя се закашля, а после продължи, тихо, почти нежно: — Vita non est vivere sed valere vita est.

Тя рязко замълча.

Робърт Фол щракна силно с пръсти.

— Божичко! — възкликна Уинона, този път на английски.

— Уинона? — каза Робърт Фол. — Ти ли си?

— Тук е толкова красиво!

Гласът й беше по-мек сега. Звучеше малко носов, както говорят в североизточната част на Щатите.

Скот Милър направи несигурна крачка напред към голямото стъкло, което ни отделяше от студиото.

— Сюзън? — прошепна изумено той.

— Уинона? — Фол щракна пак с пръсти.

— Погледни, колко е красиво — продължи тя и въздъхна замечтано.

— Това е Сюзън! — възкликна Скот Милър.

— Момини сълзи! Погледни! Сигурно са хиляди. О, Скоти. Виждаш ли? Момини сълзи. Безкрайно красиви са.

Скот Милър изхлипа.

Робърт Фол сложи ръка на рамото на Уинона и я стисна леко.

Уинона се облегна назад.

— Сега ще броя обратно от пет — каза той. — Когато стигна до нула и щракна с пръсти, ти ще се събудиш. Тогава ще бъдеш отново Уинона. Ти си на дванайсет години и се казваш Уинона Крафт. Няма да си спомняш нищо от това, което сега се случи. Абсолютно нищо. Разбираш ли? Ще броя бавно от пет и когато щракна, ще се събудиш!

Уинона се надигна.

— Пет! Усещаш тялото си по-леко. Много по-леко. Почти не докосваш земята, толкова е леко.

— Erbēt kināšim.

— Четири! Усещаш очите си по-леки. Вече не спиш. Почувствай колко са леки очите ти.

Уинона се разтрепери.

Робърт Фол повиши глас:

— Три! Тялото ти е леко и спокойно. Всичко е толкова леко, толкова леко.

Той преглътна. Погледна неспокойно към нас зад стъклото.

— Две! Може да отвориш очи.

Уинона премигна.

— Едно! Вече не спиш. Будна си. Ти си будна, Уинона, и когато щракна с пръсти, ще бъдеш отново себе си.

Той се поколеба за миг, а после продължи:

— Нула!

Щракна с пръсти.

Уинона си пое рязко въздух и седна с изправен гръб на стола.

— Арън! — извика тя. — Майната ти, Арън!