Том Егеланд
Ефектът на Лазар (16)

16.
Наследството на Данте

Рим

Четвъртък, 3-ти август 2017 г.

В царствената тишина зад купола на базиликата „Свети Петър“ и улиците на Ватикана се намира един парк, който носи скромното име „Ватиканските градини“. Заобиколен от високи стени — сред замъци в миниатюра, алеи, живи плетове, оформени в геометрични фигури, изкуствени езера, фонтани и почти райско спокойствие, — се намира един оазис от внушителни дървета и уханни горички.

На това място потърсих покой, за да си събера мислите.

Седнах на една свободна пейка. Вечерното слънце позлатяваше листата. Невидими птичи хорове изпълваха въздуха с весело чуруликане. „А сега какво?“ — мислех си аз. Все още бях доста объркан. Умберто ди Силва просто беше загатнал, че юдейската и раннохристиянската вяра всъщност са били доста по-отворени за идеята за прераждането, отколкото днешните теолози биха признали. Както и да го погледнем, не бях се приближил и милиметър до отговора на загадката къде се намира „Книгата на мъртвите“. Същевременно хиляди въпроси се блъскаха в съзнанието ми. Не на последно място, изпитвах голяма несигурност по отношение на двете съобщения за изчезналите деца в Щатите. Защо ми бяха изпратени? Не би могло да бъде случайност. Кой ги бе изпратил? Каква тайнствена връзка би могло да има между изчезването на две малки деца в Щатите и „Книгата на мъртвите“? Защо бях получил тези ужасяващи библейски цитати и новините от вестниците от анонимен подател?

Един мъж мина покрай мен, потънал в съзерцание. Проследих го с поглед; изглеждаше, сякаш най-сетне бе достигнал целта на някакво лично свое поклонение.

Или просто ме държеше под око?

От близката леха усетих сладникавия дъх на цветен прашец. Докато седях там и размишлявах, седнал на пейка под сянката на един висок кипарис, се сетих за докторската дисертация от Йейл, където Анабел Крафт беше попаднала на препратка към „Книгата на мъртвите“ в „Божествена комедия“ на Данте. Американската изследователка бе посетила всички архиви, музеи и библиотеки, които разполагаха с ръкописи на Данте, без да открие нищо за „Книгата на мъртвите“. Бях се опитал да се свържа с Анабел Крафт няколко пъти — и по телефон, и чрез електронна поща, — но тя сякаш бе потънала в земята. В статията за „Нешънъл Джиографик“ описах по следния начин следата, свързана с Данте:

Една препратка в „Божествена комедия“ насочва, че Данте — който творил във Флоренция и Рим през XIII и XIV век — може да е имал достъп до „Книгата на мъртвите“ — най-вероятно гръцкия превод от X век. В творбата Данте обобщава в литературна форма разбирането за душата на хората през Късното средновековие.

Да търся „Книгата на мъртвите“ в материалите, оставени от Данте, беше безпредметно. Тази работа вече я бяха свършили Анабел Крафт и други изследователи. Но имах друга идея. По всичко личеше, че поетът Имануел Римлянина е бил приятел на Данте. Двамата може би са се срещнали в двора на Кангранде дела Скала^[1] във Верона и са се сближили в дома на общия им приятел Бозон от Губио. Историците не могат да кажат със сигурност. Но в редица сонети, които Имануел и Бозон са създали, когато Данте е починал — и които Умберто ди Силва ми беше показал, когато посетих Института за антикварни книги, — те възхваляват мъртвия поет със слова, които намекват, че им е бил скъп приятел.

Особеното във всичко това беше, че Имануел е бил евреин.

Отношението на Данте към евреите е било повлияно от расисткия негативизъм към тях, който господствал в Италия по онова време. Ако Данте и евреинът Имануел наистина са били приятели, то това означаваше, че можех да погледна на нещата от една напълно неочаквана перспектива:

Литературните изследователи са открили достатъчно много езикови формулировки с еврейски произход в „Божествена комедия“, за да може да се допусне, че Данте е владеел езика. Възможно ли е да е научил иврит от своя приятел, поета Имануел Римлянина? Някои неразгадаеми формулировки в творбата и до днес озадачават езиковедите. Смесицата от думи, които напомнят на иврит, гръцки и латински, намеква, че Данте е имал познания по иврит. Тези познания съвсем логично може да е придобил от Имануел Римлянина, който владеел иврит, италиански, арабски, латински и гръцки. Имануел изучавал не само библейски и талмудски текстове и християнска и ислямска философия, но също и математика, астрономия и медицина. Възможно е част от познанията му да са почерпани от „Книгата на мъртвите“.

Следващият въпрос, който си зададох, изглеждаше очевиден: дали някой беше изследвал материалите, оставени от Имануел Римлянина, в търсене на „Книгата на мъртвите“?

Замислих се за това. И кихнах.

Ювдал

Нощта срещу вторник, 8-ми август 2017 г.

Капакът към вкопаното мазе се отваря. Скривалището ми се изпълва с пронизващата светлина на джобно фенерче. Притискам се колкото е възможно повече в най-далечния ъгъл на мазето.

Без особена полза.

— L’ho trovato — извиква един глас.

На италиански.

Това означава: намерих го.