Джефри Дивър
Дванайсетата карта (33)

33.

Дано, дано…

Амелия Сакс вървеше бързо към къщата на Бойд; сякаш не чуваше поздравленията на колегите си и се опитваше да не обръща внимание на болката в коляното си.

Запотена и задъхана, тя изтича при първия санитар, който видя, и попита:

— Как е жената в къщата?

— Там ли? — Той кимна към къщата.

— Да. Брюнетката, която живее там.

— О, имам лоши вести.

Дъхът на Сакс спря, тя се вцепени от ужас. Бе заловила Бойд, но жената, която можеше да спаси, беше мъртва. Тя заби жестоко нокът в кожичката на палеца си; заболя я и потече кръв. „Аз съм същата като Бойд — помисли си. — Жертвам живота на невинни хора заради работата си.“

— Беше простреляна — обясни санитарят.

— Знам — прошепна Сакс.

Сведе очи. О, това щеше да й тежи на съвестта.

— Не се тревожете.

— Да не се тревожа ли?

— Ще се оправи.

Сакс се намръщи:

— Нали казахте, че има лоша новина?

— Ами, да, това, че е ранена.

— За бога, това го знаех. Бях там, когато се случи.

— Аха.

— Помислих си, че е умряла.

— Не. Раната беше тежка, но дойдохме навреме. Жената ще се оправи. Сега е в спешното на „Сейнт Люк“. Няма опасност.

„Лоша новина…“

С накуцване Сакс отиде при Селито и Хауман пред тайната квартира на престъпника.

— Арестувала си го с празно оръжие? — не повярва Хауман.

— Всъщност използвах камък.

Командирът на специалния отряд кимна и вдигна вежди — това бе равносилно на голяма похвала.

— Бойд каза ли нещо?

— Възползва се от правото си да мълчи.

Сакс върна револвера на Селито. Той го зареди. Полицайката провери пистолета си и го прибра в кобура.

— Какво е положението с къщата?

Хауман поглади късата си коса и отговори:

— Взета е под наем на името на приятелката му, Джейн Старки. Момичетата са нейни. Не на Бойд. Извикахме Службата за защита на децата. Тук… — кимна към апартамента — … е тайната му квартира. Пълно е с инструменти и други неща.

— Ще направя оглед — заяви Сакс.

— Всички улики са запазени. Благодарение на него. — Хауман кимна към Селито. — Отивам да докладвам пред шефовете. Ще бъдеш ли тук? Сигурно ще искат изявление.

Сакс кимна. С дебелия детектив мълчаливо тръгнаха към апартамента. Селито погледна крака й и каза:

— Пак си започнала да куцаш.

— Да куцам ли?

— Да. Когато обикаляше къщите да предупреждаваш обитателите им, погледнах през прозореца и видях, че вървиш нормално.

— Понякога се оправя от само себе си.

Селито сви рамене:

— Странни работи стават.

— Да. Странни.

Той знаеше какво е направила за него.

— Така — добави, — хванахме убиеца, но това е само половината работа. Трябва да намерим и кой негодник го е наел. Трябва да очакваме, че той ще преследва целта си по край. На работа, детектив.

Гласът му бе решителен като преди. Това беше най-голямата благодарност за нея — да й покаже, че пак е един от тях.

* * *

Много често най-добрите улики остават за накрая.

Опитният криминалист веднага забелязва и събира най-нетрайните следи — които биха могли да се изпарят, отмият от дъжда, разнесат от вятъра и така нататък — и оставя най-стабилните, например револвер с пушещо дуло, за накрая.

Ако са взети всички мерки за запазване на местопрестъплението, добрите материали няма къде да отидат — обичаше да казва Райм.

В къщата и скривалището на Томсън Бойд Сакс събра отпечатъци, микроследи, течни проби от тоалетната за ДНК анализ, стърготини от паркета и мебелите, отряза парченца от килимите и снима всички помещения. Едва след това насочи вниманието си към по-големите, набиващи се на очи неща. Погрижи се киселината и цианкалият да бъдат пренесени в лабораторията за изследване на опасни вещества в Бронкс и прибра самоделното взривно устройство.

Описа и сложи в пликчета оръжията и боеприпасите, парите, въжетата, инструментите. Десетки други предмети можеха да се окажат полезни.

Накрая намери малък бял плик на полица при вратата на тайната квартира.

Вътре имаше един-единствен лист хартия.

Тя го прочете и се изсмя. Пак го прочете. Обади се на Райм.

„Леле, колко сме били заблудени!“ — мислеше си.

* * *

— Така — каза Райм на Купър, докато двамата се взираха в монитора. — Обзалагам се, че ще намерим още чист въглерод като онзи от картата на улица „Елизабет“. Някой иска ли да заложи срещу мен? Има ли желаещи?

— Закъсня — отбеляза техникът, когато резултатите от анализа на микроследите се появиха на екрана. — Не че съм мислил да се обзалагам. — Намеси очилата си и добави: — Да, има въглерод. Сто процента.

Въглеродът можеше да е от сажди и някои други вещества.

Между тях беше диамантеният прах.

— Право в десетката — заяви Райм; доброто му настроение се беше възвърнало.

Изводът им, че Бойд е бил нает да убие Джинива Сетъл, беше правилен. Бяха сгрешили само за мотива. Цялата им теория за движението за граждански права, скалъпените обвинения срещу Чарлз Сингълтън, интригата около Четиринайсетата поправка… силно се разминаваха с истината.

Джинива Сетъл беше набелязана само защото бе станала свидетел на нещо, което не е трябвало да види: подготовка за кражба на скъпоценности.

Писмото, намерено от Амелия Сакс в тайната квартира на убиеца, съдържаше схема на няколко сгради, включително Афроамериканския музей. Отдолу пишеше:

Млада негърка, на означения прозорец на петия етаж, 2 октомври, около 08:30 часа. Видя моя микробус на товари в уличка зад Борсата на бижута. Може да се досети за плановете ми. Убий я.

Прозорецът на библиотеката близо до апарата за микрофилми беше заграден с кръгче.

Освен граматическите грешки езикът на бележката беше необичаен, което е добре дошло за криминалиста. Райм накара Купър да изпрати копие до Паркър Кинкейд, бивш експерт по анализ на документи във ФБР, сега — на свободна практика. Също като Райм, Кинкейд работеше като консултант за полицията по случаи, свързани с документи и почерци. Той отговори, че веднага ще се заеме.

Амелия Сакс погледна писмото и гневно поклати глава. Спомни си случката с въоръжения охранител пред музея. Човекът й беше казал за безценните бижута в хранилището за скъпоценности — пратки за милиони долари от Амстердам и Йерусалим.

— Трябваше да го спомена — измърмори тя.

Кой обаче би се досетил, че Томсън Бойд е бил нает да убие Джинива, защото е погледнала през прозореца в неподходящ момент?

— Защо все пак е откраднал микрофилма? — попита Селито.

— За да ни заблуди, разбира се. И успя — с въздишка отвърна Райм. — Прати ни за зелен хайвер. Измислихме какви ли не конституционни интриги. Бойд навярно дори не е имал представа какво е чела. — Обърна се към момичето. — Онзи, който е написал бележката, те е видял от улицата. От библиотекаря са научили коя си и кога ще се върнеш. Убили са доктор Бари, защото е можел да ги разпознае… Така, спомни си какво си правила миналата седмица. В 8:30 си погледнала през прозореца и си видяла микробус и някакъв човек на улицата. Можеш ли да си спомниш?

Момичето присви очи и сведе поглед.

— Не знам. Често поглеждах през прозореца. Когато се уморя, ставам да се разходя. Не си спомням нищо особено.

Сакс поговори с Джинива, опита се да опресни спомените й, но без успех. Тя не помнеше някой микробус на оживената улица да й е направил особено впечатление.

Райм телефонира на директора на Американската бижутерийна борса и му съобщи какво са открили. Попита го дали има представа кой би могъл да замисля кражбата и човекът отговори:

— Мамка му, нямам ни най-малка представа. Тук се случват много повече неща, отколкото може би подозирате.

— Открихме следи от чист въглерод. Предполагаме, че е диамантен прах.

— Аха, значи са оглеждали около товарната рампа. Диамантеният прах се получава при шлифоване на скъпоценни камъни. Има го в торбичките от прахосмукачките и всички отпадъци, които изхвърляме.

Директорът се изкиска; не звучеше особено разтревожен от вестта за подготвяния грабеж.

— Да знаете, тоя човек сигурно е голям авантюрист. Охранителната ни система е най-добрата в града. Всеки си я представя като във филмите. Има клиенти, които се оглеждат и питат къде са невидимите лъчи, които могат да се видят само със специални очила. Е, отговорът е, че няма никакви невидими лъчи. Защото, ако могат да се видят със специални очила, крадците просто ще си купят такива очила и ще влязат, нали така? Истинските алармени системи не действат по тоя начин. В хранилището ни, муха да пръдне, алармата ще се включи. Всъщност системата ни е толкова сигурна, че мухата не може да влезе в хранилището.

— Трябваше да се досетя — измърмори сърдито Райм, когато затвори. — Вижте таблицата! Вижте какво намерихме в тайната квартира.

Кимна към картата от квартирата на улица „Елизабет“. Там се виждаха само общите контури на музея, където бе нападната Джинива. Бижутерийната борса беше начертана с доста по-големи подробности, а също близките улички и товарните рампи — пътищата за достъп и бягство.

Двама детективи бяха разпитали Бойд, но той отказваше да издаде клиента си.

Селито провери в отдел „Кражби“ за подозрителна дейност в Бижутерийния район, но нямаше нищо особено. Фред Делрей прегледа документацията на ФБР за кражби на скъпоценности. Тъй като кражбите не бяха в компетенцията на федералните служби, в момента не се водеха много разследвания — бяха свързани главно с пране на пари. Делрей обеща да се обади веднага щом научи нещо интересно.

Детективите се заеха с уликите от тайната квартира и жилището на убиеца; надяваха се нещо да им подскаже самоличността на поръчителя. Анализираха оръжията, химикалите, инструментите и другите предмети, но не откриха много — само люспици оранжева боя, трохи от фалафел и следи от кисело мляко, любимата храна на Бойд. Провериха серийните номера на банкнотите, но пак не излезе нищо съществено; не откриха и отпечатъци. Изтеглянето на толкова много пари би било рисковано за поръчителя, защото по законите срещу прането на пари всички големи сделки се следят. Проверката за големи тегления обаче не даде резултат. Това беше странно, защото означаваше, че за да плати на Бойд, поръчителят вероятно е теглил на няколко пъти по-малки суми.

Убиецът бе сред малкото хора на земята, които не притежават мобилни телефони. А ако имаше, сметката му бе анонимна, или някак си се бе отървал от апарата при бягството. Разпечатката за телефонните разговори от дома на Джейн Старки не показваше нищо — имаше само шест обаждания до улични телефони в Манхатън, Куинс и Бруклин, но без явна връзка при местоположението им.

Геройството на Селито не остана невъзнаградено: върху динамита и във вътрешността на транзистора откриха пръстови отпечатъци. При проверката в картотеката на ФБР се установи, че са на Джон Ърл Уилсън, излежавал присъди в Охайо и Ню Джърси за различни престъпления, между които палеж, притежаване на взривни устройства и застрахователна измама. Напоследък следите му се губеха. Бил регистриран в Бруклин, но на посочения адрес имало празен парцел.

— Не ми трябва последният му известен адрес. Трябва ми настоящият. Кажи на федералните да го издирят.

— Веднага.

На външната врата се позвъни. Нервите на всички бяха опънати, понеже главният престъпник и съучастникът на убиеца бяха все още на свобода. Селито отиде да отвори. След малко в стаята влезе чернокожо момче, високо, със срязани под коленете панталони и развлечена фланела. Носеше голям плик. Видя Линкълн Райм и другите и примигна изненадано.

— Ей, ей, Джинива. Как е?

Тя го изгледа и се намръщи.

— Аз съм Руди — засмя се хлапакът. — Не ме ли помниш?

— А, да. Май си спомням. Ти си…

— Братът на Ронел.

— Това е една съученичка — обясни Джинива на Райм.

— Чухме, че си загазила. — Момчето се огледа. — Та, няколко мацки ти събраха разни джунджурии. Нали се сещаш, след като няма да идваш на училище, решиха, че ще искаш да четеш нещо. Аз им викам: „пратете на момичето електронна игра“, ама те: „не, тя обича книги“. Та ти пращат това.

— Наистина ли?

— Честно. Не са учебници. Само за забавление.

— Кой ги събра?

— Ронел и няколко нейни дружки. Дръж. Тежат цял тон.

— Благодаря.

Тя взе плика.

— Всички ти стискат палци.

Джинива пак му благодари и изпрати поздрави на съучениците си.

Момчето си тръгна. Джинива надникна в плика и извади една книга от Лора Инголс Уайлдър.

— Какво ли си мислят за мен? — засмя се. — Тази съм я чела преди седем години. — Върна я в плика. — Е, много мило от тяхна страна.

— Все пак може да са ни от полза — намеси се Том; кимна към Райм. — Отдавна се мъча да го ограмотя. Много обича музика. Дори заплашва, че ще започне да композира. Но художествена литература? Още не сме стигнали дотам.

Джинива се засмя, вдигна тежкия плик и излезе.

— Благодаря, че се опита да разведриш обстановката, Том — измърмори Райм. — Макар че Джинива сигурно предпочита да чете стари книги, вместо да слуша натякванията ти. Колкото до развлеченията, покрай търсенето на убийци нямам много време за тях.

Той отново погледна таблицата.

* * *

ЖИЛИЩЕТО И ГЛАВНОТО СКРИВАЛИЩЕ НА ТОМСЪН БОЙД

● следи от фалафел, кисело мляко и оранжева боя;

● 100 000 долара (платени от поръчителя?) в нови банкноти. Източник — неустановим. Вероятно изтеглени неколкократно на малки суми;

● оръжия (огнестрелни, палка, въже), свързани с предишните огледи;

● киселина и цианкалий — както досега, без производствени маркери;

● няма мобилен телефон; записите от стационарния не са от полза;

● инструменти, свързани с предишните огледи;

● писмо, което разкрива, че Джинива Сетъл е станала свидетел на подготвяна кражба на скъпоценности. Следи от чист въглерод — диамантен прах,

— писмото е изпратено за експертиза на Паркър Кинкейд във Вашингтон;

● самоцелно взривно устройство. Отпечатъци на бившия затворник Джон Ърл Уилсън. В момента се издирва.

„ПОТЪРС ФИЙЛД“ (1868)

● кръчма в Галоус Хайтс, сега Горен Уестсайд; през 1860 — смесен квартал;

● вероятно седалище на Туийд „Боса“ и други корумпирани нюйоркски политици;

● Чарлз отива там на 15 юли 1868 година;

● кръчмата изгаря до основи след взрив в мазето, вероятно причинен от Чарлз. Да скрие тайната?

● труп в мазето, мъж, вероятно убит от Чарлз Сингълтън:

— застрелян в челото с 39-калибров куршум от 36-калибров револвер „Колт“ (какъвто е имал Чарлз Сингълтън);

— златни монети;

— жертвата имала „Дерингер“;

— няма документи;

— пръстен с думата „Уинскински“;

— означава „вратар“ или „пазач“ на езика на делауерските индианци;

— търсят се други значения;

МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ В ИЗТОЧЕН ХАРЛЕМ (ОКОЛО АПАРТАМЕНТА НА ЛЕЛЯТА НА ДЖИНИВА)

● за отвличане на вниманието използвал бомбичка от цигара и 9 мм патрон. Марка „Мерит“, източник — неустановим;

● отпечатъци — липсват; само от ръкавици;

● устройство с отровен газ:

— буркан, фолио, стъклен свещник; източник — неустановим;

— цианкалий и сярна киселина; без производствени маркери; източник — неустановим;

● прозрачна течност, подобна на откритата на улица „Елизабет“:

— капки за очи „Мурин“;

● люспици оранжева боя; вероятно строителен или пътен работник?

ТАЙНАТА КВАРТИРА ОТ УЛИЦА „ЕЛИЗАБЕТ“

● електрически капан;

● пръстови отпечатъци — няма, само от ръкавици;

● скрита камера и монитор; неустановим произход;

● колода карти таро, дванайсетата липсва; няма следи;

● карта със схема на музея, където е извършено нападението срещу Дж. Сетъл, и околните сгради;

● микроследи:

— фалафел и кисело мляко;

— сярна киселина по повърхността на бюрото;

— прозрачна течност, не е експлозив. Изпратена на ФБР;

— капки за очи „Мурин“;

— още влакна от въже. Гарота?

— следи от чист въглерод върху картата;

— диамантен прах;

● апартаментът е взет под наем, платен в брой, на името на Били Тод Хамил. Наемателят отговаря на описанието на Извършител 109, но няма следи, водещи към някой Хамил.

МУЗЕЙ ЗА АФРОАМЕРИКАНСКА ИСТОРИЯ

● найлонов плик:

— карта таро, дванайсетата по ред, „обесеният“, означава духовно търсене;

— плик с усмихнато лице; неустановим източник;

— нож за картон;

— презервативи „Троя“;

— тиксо;

— миризма на жасмин;

— неизвестен предмет за 5,95$; вероятно плетена шапка;

— касова бележка, която сочи, че магазинът е в Ню Йорк; вероятно евтина книжарница или дрогерия;

— покупката е направена в магазинче на улица „Мълбъри“; извършителят е разпознат от продавачката.

● отпечатъци:

— престъпникът е носил гумени ръкавици;

— отпечатъците по предметите в плика са от малки пръсти, без съвпадения в АСИПО. Установено е, че са на продавачката.

● микроследи:

— влакна от памучно въже със следи от човешка кръв; гарота?

— производител — неизвестен;

— изпратени в КОДИС за анализ; няма съвпадение с други ДНК проби;

— пуканки и захарен памук със следи от кучешка урина;

— вероятна връзка с уличен панаир; направена е проверка за разрешителни за такива празненства; на място са изпратени екипи. Потвърдено — фестивал в Италианския квартал.

● оръжия:

— дървена палка или атрибут от бойните изкуства;

— револвер на „Норт американ армс“, калибър двайсет и втори, модел „Блек уидоу“ или „Минимастър“;

— самоцелни куршуми, кухи, пълни с иглички; без съвпадения в ИБИС или „Дръгфайър“.

● мотив:

— Дж. Сетъл е станала свидетел на подготовка на престъпление — кражба на скъпоценности от Американската бижутерийна борса срещу сградата на Афроамериканския музей.

● информацията за случая е изпратена в Архива за особено тежки престъпления;

— убийство в Амарильо, Тексас, преди пет години. Подобен начин на действие — инсценировка (представено като ритуално убийство, но истинският мотив е неизвестен;

— жертвата е бивш надзирател в местния затвор;

— фоторобот на престъпника е изпратен на ръководството на затвора;

— убиецът е разпознат — Томсън Дж. Бойд, бивш екзекутор;

— убийство в Охайо, преди три години. Подобен начин на действие — инсценировка (представено като престъпление от сексуални подбуди, но истинският мотив вероятно е поръчково убийство). Материалите по разследването липсват.

ПРОФИЛ НА ИЗВЪРШИТЕЛ 109

● Томсън Дж. Бойд, бивш затворнически екзекутор от Амарильо, Тексас;

● арестуван.

ПРОФИЛ НА ПОРЪЧИТЕЛЯ, НАЕЛ ИЗВЪРШИТЕЛ 109

● все още няма информация.

ПРОФИЛ НА СЪУЧАСТНИКА НА ИЗВЪРШИТЕЛ 109

● чернокож мъж;

● около четирийсетте;

● височина 1,80 м;

● мускулест;

● зелено военно яке;

● бивш затворник;

● накуцва;

● въоръжен;

● избръснат;

● черна кърпа за глава;

● очаква се информация от свидетели и записи от системата за охрана;

● стари работни обувки.

ПРОФИЛ НА ЧАРЛЗ СИНГЪЛТЪН

● бивш роб, прадядо на Дж. Сетъл. Женен, един син. Получил от господаря си овощна градина (ферма) в щата Ню Йорк. Работил и като учител. Замесен в ранното движение за граждански права;

● обвинен в кражба през 1868 година, за което се разказва в статията;

● в писмата си споделя, че пази някаква тайна, която би довела до трагедия, ако се разкрие;

● посещавал събрания в Галоус Хайтс;

— замесен в някаква рискована дейност?

● работил с Фредерик Дъглас за приемането на Четиринайсетата поправка на конституцията;

● престъплението според „Илюстрован седмичник за цветнокожи“:

— Чарлз е бил арестуван от детектив Уилям Симс за кражба на голяма сума от фонда за обучение на бивши роби в Ню Йорк. Разбил сейфа на фонда и бил видян от свидетел. Инструментите му са намерени наблизо. Повечето пари са върнати. Осъден на пет години затвор. Няма информация за периода след излежаване на присъдата. Подозира се, че е използвал връзките си с лидерите на движението за граждански права, за да получи достъп до фонда.

● кореспонденцията на Чарлз:

— писмо 1, до жена му: войнишките бунтове от 1863 година, насилие срещу чернокожите в щата Ню Йорк, линчуване, палежи; риск за собствеността на чернокожите;

— писмо 2, до жена му: Чарлз участва в битката при Апоматокс в края на Гражданската война.

— писмо 3, до жена му: участва в движението за граждански права; получава заплахи за това; тайната го измъчва.

— писмо 4, до жена му: отива в „Потърс Фийлд“ с револвера си, за да търси „възмездие“. Резултатът е трагичен. Истината е погребана в „Потърс Фийлд“. Причината за всичките му беди е тайната, която крие.