Кърт Вонегът
Котешка люлка (71)

71. Щастието да бъдеш американец

Х. Лоуи Кросби се появи, за да се пребори още веднъж с този пикльо Касъл.

— Ти какъв си? — запита Кросби. — Битник ли си, какво си?

— Аз съм бокононист.

— Това нали е забранено от закона?

— По една случайност имам щастието да бъда американец. Мога да казвам, че съм бокононист колкото пъти си искам и досега никой не ме е закачил.

— Човекът трябва да се подчинява на законите на страната, в която се намира.

— Голяма мисъл изрекохте.

Кросби отново стана морав.

— Майната ти, сульо такъв!

— Майната ти на тебе, пульо такъв — каза Касъл. — И майната им на Деня на майката и на Коледа.

Кросби измарширува през цялото фоайе, стигна до администратора и заяви:

— Искам да се оплача от тоя там, тоя пикльо, дето се прави на художник. Имате си мъничка страна, хубава, и искате да привличате туристи и да развивате индустрия! Но тоя ми държи такъв език, че не желая вече да се връщам в Сан Лоренсо, ще му кажа да се държи по-надалеко от тоя Сан Лоренсо. Може да сте си нарисували хубава картина тук, но тоя пикльо, дето я рисува, е нагъл кучи син, друг подобен не съм виждал!

Чиновникът позеленя.

— Сър…

— Слушайте! — Кросби бълваше огън.

— Сър… той е собственикът на хотела.